"Сама съм и искам бебе" - евентуално продължение

Защо към ин витро? Лекар ли прецени, че се налага?

Все още не е сигурно, но има такава вероятност. Да, смених лекаря и се радвам, че го направих.

Ако някой със сигурност се е решил на инсеминация, го съветвам да си направи всички необходими изследвания предварително, колкото и да си мисли, че е наред - тръби, хормони, имунология и пр.

За имунологичните изследвания не съм много съгласна, че се правят преди инсеминация. Иначе ХСГ, хормони, токсоплазмоза и т.н. е абсолютно задължително.

Успех при новия лекар, Теменуга!   

Според мен Теменуга е права за изследванията, особено когато става за донорска инсеминация - представи си, че с конкретния донор нещо сте несъвместими! И за снимката на тръбите съм съгласна, ама пусто не можах да се преборя с моя, колкото и да му обяснявах как съм навита да се подложа на тази гадост!

И от мен успех, Теменуга! 

Теменуга, при кой лекар беше и при кой си сега?

Поздравления за темата! Признавам, че не успях да прочета на един дъх абсолютно всички постове, но ми направи впечатление следното: авторката споменава избора си на "неанонимен донор". Това ми се струва различно от собствените ми представи и затова бих искала да разбера по-добре мотивацията й.

Доколкото знам, в България материалът идва предимно от Скандинавието. Дарителите са основно хора, харесващи генотипа си (и съответно с желание "да си пръскат семето") или, в редки случаи, съпричастни на семейства с репродуктивни проблеми. При това положение аз не виждам защо трябва да се оставя тази възможност за евентуална среща със собственика на шампиона. Дори той да е оставил сърцераздирателно послание в профила си, никой не знае какво ще се случи междувременно с този непознат мъж, какво ще му бъде в главата след 20 г. и въобще дали за детето и майката няма да има повече вреда от запознанството, отколкото полза.

Опровергайте ме.

flink , аз също не желая да знам дори как изглежда бъдещият ми донор. Ами ако не ми хареса? Ако изпитам негативни усещания? Предпочитам да тъна в неведение и да не знам на кого евентуално прилича детето ми. Дори физическите белези на донора не ме вълнуват особено, след като съм сама, не е нужно да търся някакви прилики със съпруг, пък и каква е гаранцията, че детето ще наследи сините очи например.

Явно за всеки е различно

Аз пък искам бъдещият татко да ми харесва. Поне доколкото ми позволява достъпната информация... Вярно, че избирането на донор малко прилича на покупка по каталог, но не това ми е идеята.

Нищо не може да се обърка с един неанонимен донор. Поне не повече отколкото и с анонимен

Обяснила съм го вече в темата. Мисля, че всеки човек има право да знае откъде идва. Аз бих била любопитна. Затова.   

Всеки преценява за себе си, така че е добре щом има избор. Лично аз също предпочитам да не знам нищо за донора, нито искам да знам как изглежда - иначе може би щях да прибегна до услугите на някой познат. Това обаче суууууууууупер много би усложнило ситуацията, която така и така вече е сложна. Пък и няма гаранция, че това, което са казали донорите, е истина!

А детето ми ще прилича на себе си - когато ме ядоса, ще му викам ''истински бащичко'', като направи нещо хубаво - ''същинско съкровище, точно като мама'' 

Здравейте момичета  .
Първо искам да кажа, че няма да поздравявам никой за взетото решение, защото за мен е нещо нормално да искаш да си щастлив и не е изключителна проява на смелост! Знам, че никое от момичетата тук не е стигало лесно до това решение, както и аз не стигнах лесно.

Ето и на кратко моята история.
На 31 години съм и по ред причини (няма смисъл да навлизам в подробности) обмислям варианта за донорска инсеминация. Решението все още не съм го взела окончателно, но го обмислям близо от около една година и общо взето на там вървят нещата. Задавам си милиони въпроси и на някои имам отговори, а на други не.
Вече споделих с 2 приятелки, които ме подкрепиха напълно в евентуалното ми бъдещо начинание. Това беше много важно за мен точно в този етап, на който се намирах, когато споделих с тях. Още обаче не мога да си представя как ще кажа на нашите и как ще реагират те! Не че това е определящо, но ще ми е нужна тяхната подкрепа!
Въпроси от сорта на "Какво ще кажат хората?" изобщо не стоят на дневен ред. Но за най-близките ми съм сигурна, че искам да знаят истината още от самото начало. Най-малкото, защото един ден и детето ми искам да я знае!
Доста объркан пост се получи въпреки, че трих и писах около 100 пъти, но предполагам, че вие ще ме разберете    Просто имам нужда да споделя с хора, които са минали по пътя през, който аз минавам и да чуя мнението им.

temenuga17, Nedinka, Sirmaa  и другите момичета какво стана с вас? Надявам се някоя да се похвали, че вече е видяла 

P.S. видях че в темата не е писано от март месец, но не искам да пускам нова. Администраторите ако преценят да я заключат!

Здравей, el*Martini ! 

Вече бях забравила за тази тема, радвам се, че писа в нея и сподели.
Не се притеснявай да споделиш с родителите си, наистина това са хората, на които трябва да кажеш за решението си, а те ще те разберат и подкрепят, убедена съм в това. Все пак, твоето щастие е най-важно за тях. Не винаги нещата в живота се нареждат по идеалния начин - щастливо семейство, двама родители и т.н.

Аз съм подала документи във Фонд Ин витро и си чакам номерчето, надявам се пролетта да ми донесе щастие. На всички останали също ви желая много късмет и да сбъднете мечтите си!   

Chanel* 
благодаря ти за топлите думи. Нямаш си представа колко ми бяха нужни точно в този момент. Пожелавам ти съвсем скоро да излезне номерчето и да сбъдне мечтата ти.
Искам да те питам родителите ти лесно ли приеха решението и бяха ли много шокирани? (може и на лични да ми отговориш). Притеснявам се за моите тъй като изживяха ужасно много трудности, а те попринцип са хора-традиционалисти и изобщо не ми се мисли какво ще им причиня със заявяването на подобно решение, но в същото време се надявам да разберат, че след като не стават нещата по мечтания от мен начин, това ще е единствената възможност да сбъдна мечтата си!

Съжалявам, че малко измествам темата в тази посока, но това наистина много ме притеснява в момента!

el*Martini, не се притеснявай, нали затова е темата - да споделяме в нея. 

Моите родители също са традиционалисти, именно това притесняваше и мен. Дълго отлагах и накрая се престраших да им споделя решението си. За мое голямо учудване, приеха нещата много спокойно и с огромно разбиране. "Ти си достатъчно голяма, ние няма да ти се бъркаме". Дори ми помогнаха финансово за купищата изследвания и лапароскопията.

Въпросът "Какво ще кажат хората?" изобщо не се е повдигал. Все пак, те винаги си говорят, и ако се влияе човек от мнението им, рискува в 90% от случаите да остане нещастен. Имам щастливо омъжена приятелка, миналата година им се роди и детенце, но не спират да ги обсъждат, защото съпругът й е с 9 години по-млад от нея... Така че поводи за клюки има винаги.

Ако ти си обмислила добре нещата и си сигурна, че това е, което искаш, те съветвам да не се отказваш от мечтата си. Не се колебай да споделяш, може да ми пишеш и на лични. Много късмет ти желая!   

П.П. Нединка, ако случайно четеш тази тема, да знаеш, че всеки път като вляза във форума те мисля. Пиши какво става с теб, моля те. 

Благодаря за топлоте думи. Аз също се надявам да греша за нашите в това отношение . За момента все още се колебая дали бих се справила с всичко, но имам още малко време да пресля всички +-ове и минуси

И аз се надявам да пишат и другите моммичета. Прочетох темата на един дъх и ви почувствах близки. Дано да влезнат и да има с какво да се похвалят   

Здравейте и от мен,

Добре дошла при нас, el*Martini
От няколко седмици се каня да подбутна пак темата и да ви видя, скъпи (не)познати момичета, коя докъде е стигнала, но после се отказвам, защото самата аз няма какво ново да кажа.
Времето си минава, а аз не мога да се реша. Всякаш наистина все още се надявам, макар и мн малко, че може пък да срещна реален човек, да се влюбя, нещата да се случат. Дано само да не прекаля с чакането и един ден да се осъзная, но да съм на 45.
Иначе относно съобщаването на родителите - моите вече са свикнали с мисълта, че сама ще си родя дете. Не сме го коментирали сериозно, но в разговори с майка ми тя ми е казвала, че за тях това не е проблем и ме подкрепят. Не са наясно точно как ще се получат нещата, вероятно си мислят, че ще е плод на някоя афера, но това е подробност. Ще ги уведомя в мига, в който по-сериозно се заговорим по темата.
Постоянното отлагане във времето се дължи също и на крайните мнения, които срещам сред близки и познати. По-голямата част ми казват, че мога да си позволя да почакам още /вече съм на 35 и половина/. Дават ми се примери за жени, които на моите години, а и по-големи, са срещнали подходящ човек или пък жени, родили безпроблемно първо дете на 38-40 г.
Май като че ли майка ми се притеснява, че времето минава и между другото ми казва, че човек лесно се лъже "това да мине, онова да оправя", докато не се окаже, че е твърде късно за бебе.
И като доказатлество на тази й теза - Отворими се кратко пътуване в чужбина в началото на следващото лято, за пореден път си казах Айде след него ще го мисля сериозно. Не че САМО заради това пътуване съм отложила инсеминацията!!! Просто още един довод в в графата Има време.
Иначе се бях ориентирала към клиника и дори се канех да отида на място и да разпитам за всички подробности, но после реших да не си го причинявам все още. Защото колкото и да си свикнал с тази мисъл, все пак си даваш сметка, че не това е визията ти за семейство, която си имала през целия си живот досега, не си си мечтала точно по този начин да се случи всичко.

El*Martini, ти наистина си млада, но няма да ти давам съвети да чакаш или не, защото може да те объркам допълнително. Подкрепям мнението на Chanel, че вашите ще те подкрепят каквото и да решиш. Дори и в началото да са шокирани, да им стане тъжно, че точно така са се подредили събитията в живота ти, в крайна сметка ще застанат зад теб и ще ти помагат.
Както бях писала и преди, моето мнение е, че истината трябва да бъде казана на всички, за да няма "добронамерени" и случайни намеци и изпускания на различни хора. Все още съм на мнение, че е по-добре баща-донор, отколкото забежка за една нощ.

И аз ще се радвам, ако Теменуга, Гери, Нединка и всички, писали в темата, се включат отново.