"Сама съм и искам бебе" - евентуално продължение

Здравейте, момичета,

Както бях написала по-рано, тази седмица беше второто ми посещение при психолога. Честно казано, препоръчвам на всяка жена, решила да прави донорска инсеминация, да посети такъв специалист поне веднъж. Тук в Белгия посещенията са две. Няма да влизам в подробности какво сме си говорили, но на мен определено ми беше полезно. Едното от най-важните неща, всъщност две бяха - първо, не премълчавайте истината за зачеването на детето (тя в един момент ще излезе на бял свят, обикновено при семеен скандал или нещо друго също толкова неприятно, и ще бъде доста кофти), и второ, детето трябва да знае, че то е било много желано, а не е плод на някаква грешка, недоразумение и прочие. Така че въпреки моя първоначален скептицизъм, определено смятам, че инвестираните в психолога евро си заслужават 
Това, разбира се, е моето мнение - незадължаващо.
Да видим сега какво ще стане специалистът по техническата част следващата седмица. Стискайте палци.

Много мерси, Bergkristall! И на теб успех! Битката може да се окаже по-дълга и сложна, защото освен всичко имам и гинекологични проблеми, уж не особени сериозни, но ще видим прехвалената клиника с голямата успеваемост какво ще свърши.

Аз съм се заредила с търпение.

Поздрави на всички.

Ааааа, психоложката каза, че това е много кофти постъпка от гледна точка на по-нататъшното възпитание на детето. Може да си помисли, че майка му спи с когото й падне. Да не говорим, че според мен не е много честно да използваш някого, така де материала му.

Мерси, Saule, за пожеланията и хубавите думи! Преди малко не бях видяла постинга ти, та затова пиша втори.

Здравей, Теменуга,

Ама ти ще използваш материала, от теб не се иска да спиш с някого. Пък представи си, че прилича изцяло на теб. Всъщност всяко дете е личност и прилича основно на себе си, освен, разбира се, когато те ядоса - тогава става същински бащичко. Но ми се струва, че след като изпитваш съмнения заради мнението на приятелката си, трябва сериозно пак да си помислиш дали си готова на такава стъпка. Аз също имам приятелки, които ми казват, че това са глупости, че едно дете има нужда от баща и т.н., но аз само им махвам с ръка и не им обръщам внимание. Не казвам, че не са прави, но моите родители са се развели още преди да се родя, изобщо не познавам баща си, който толкова години не се поинтересувал от мен (не че не знае, че съществувам, след като нося името му), така че доводът детето има нужда от баща за мен не е достатъчно убедителен, за да се откажа от намеренията си. Всъщност нямам и желание да го правя. С една дума - винаги ще има хора, които не одобряват твоето решение, ама това е нормално, но съм сигурна, че има и доста хора, които ще те подкрепят - виж тук колко сме много   

Между другото, вчера за първи път бях при специалиста по техническата част, т.е. гинеколога, който ми обеща, че много добре ще се погрижат за мен, след което ме изпрати в лабораторията, където ми източиха 20 епруветки кръв (броила съм ги една по една) - хората имат странни разбирания за много добри грижи, добре, че не ми става зле. Тъкмо бях решила, че е прекалено млад, за да му имам доверие, а пък той се оказа професор доктор. В края на месеца ми предстои ехограф, а пък генетичния материал ще трябва да си го избирам със съветник, ама това като излязат изследванията и господин професорът реши с какво ще ми стимулира мързеливите яйчници. Сложна и дълга работа, а и тук много се разтакават. Изследванията отнемат между 5 и 6 седмици и включват всичко - хормони, токсоплазмоза, рубеола, хепатит, спин,........ Дали така се прави в България? А следващия час за лекар е чак на 22 март - на първа пролет.

И да ви кажа защо понякога се оказва важно да кажеш на околните какво правиш - вчера в клиниката (където ходят само жени и двойки, които искат бебе) срещнах две приятелки с мъжете си. Не че ме питаха какво правя там.... и то сама, ама им беше на устата 

Успех, Теменуга, както ти написах - със сигурност ще вземеш правилното решение за себе си!

Мерси, Надежда. И аз ще ти върна жеста с палците