Осиновяването - последен влак или радостен изход

  • 60 359
  • 554
# 525
От колеги и приятели знам, че нещата стават все още доста трудно, особено напоследък чух за случаи, при които родителят след години безхаберие се е появил точно преди осиновяването  Shocked
Виж целия пост
# 526
Мили хора, които сте посветили толкова време и мисли на темите в тази тема - БЛАГОДАРЯ ВИ! Вчера от късния следобед до 1 часа през ноща прочетох всичките 36 страници. Това, което разбрах, проумях, осъзнах и усетих.. е.. life changing. Вашето писане тук.. е спасение за някого. Бъдете здрави, вие и децата ви!   bouquet   bouquet
Виж целия пост
# 527
Мили хора, които сте посветили толкова време и мисли на темите в тази тема - БЛАГОДАРЯ ВИ! Вчера от късния следобед до 1 часа през ноща прочетох всичките 36 страници. Това, което разбрах, проумях, осъзнах и усетих.. е.. life changing. Вашето писане тук.. е спасение за някого. Бъдете здрави, вие и децата ви!   bouquet   bouquet

"Носете си новите дрехи момчета,
умираме както ходим, падаме както спим,
проблемите на този свят,
я решим, я не решим..."
Стефан Цанев, цитирам по памет...

Споко, девойко, любовта е в теб. Пожелавам ти да имаш сили, независимо за какво...

Няма да се предаваш, каквото и да става.

Човек е ценен само защото е той, а не защото е направил това или онова. Пази си божествената искра в себе си...



Виж целия пост
# 528
Е аз съм от тези, които не са правили 3,4,5 и т.н. опита инвитро преди да вземат решение да осиновят дете. След 1 опит инвитро и един замразен трансфер (е преди това инсета и т.н.) стигнах до това решение.
Мога смело да твърдя, че няма по-голямо щастие от това да си имаш дете, а дали ще го родиш или осиновиш няма никакво значение.
Сега съм горда мама на един малък разбойник, който ме поддържа в добра фора, но главното е, че ме дарява с много любов (както и аз него разбира се)! Обичам си момченцето!

П.С. Интересното беше когато отидохме в социалните с документите за подаване. Аз бях на 27, а съпругът ми на 29. Първото, което ни питаха беше "Не сте ли много млади за да направите тази крачка?" Стана ми странно, отрязахме ги и накрая си свършиха работата.
Какво странно има в това на тази възраст да искаш да осиновиш дете? Всеки сам решава за себе си кога е готов за такава крачка.
Виж целия пост
# 529
а ти защо спря да пишеш тук? Simple Smile
така се радвам да видя някого, когото помня от "едно време" Simple Smile  Hug

не мисля, че е странно, но е факт, че масово по-късно стигаме до това решение. вие сте един вид от добрите изключения Simple Smile аз имам приятели, които бяха някъде около вашата възраст, даже някоя година две по-млади, когато осиновиха, и детето им вече е голямо, а те са си още млади Simple Smile завиждам им сега! но просто има хора, дето са узрели за родители някак изначално, и такива като мен, дето им трябва време ... аз сега съм уверена като родител, но мисля, че на двайсет и нещо бих била пълна скръб ...
Виж целия пост
# 530
а ти защо спря да пишеш тук? Simple Smile
така се радвам да видя някого, когото помня от "едно време" Simple Smile  Hug
......
Честно казано не ми остава време за нищо. Малкият Алекс запълва изцяло времето когато не съм на работа. Влизам от време на време да прочета нещичко и това е.

А по темата. Когато взехме Алекс бях на 28 години, но мога да кажа, че даже сме закъснели с решението. Много ми е трудно. Не си доспивам редовно, напоследък малкия много боледува (от детската градина предполагам). Не си мислете, че се оплаквам де. Просто си мислех, че ако бях с 5 годинки по-млада щеше да ми е по-лесно.   Wink
Виж целия пост
# 531
   И на мен ми е трудно. Аз бях на 29, като вземахме нашата принцеса. Занимавам се основно с нея и съпруга ми, но времето лети бързо и умората не прощава. Сега разбирам като ми казваха да не да не бързам, а си поживея. Прекрасно е да си мама, но и много отговорно, трудно и ангажиращо. Въпреки това искам още деца.
Виж целия пост
# 532
Здравейте.
Подали сме документи за осиновяване.
Вписани сме в регистъра за осиновители от януари 2020г.
Интересувам се вече преминали през този продължителен период на чакане, вече осиновители. Имам въпроси.
Виж целия пост
# 533
Здравейте.
Подали сме документи за осиновяване.
Вписани сме в регистъра за осиновители от януари 2020г.
Интересувам се вече преминали през този продължителен период на чакане, вече осиновители. Имам въпроси.
Присъединявам се към питането. Момичета, минали скоро през това, моля за актуална информация? Има ли някакви промени във връзка със ковид ситуацията. Някой конкретно - с инфо за Пловдив?
Виж целия пост
# 534
Момичета, вижте "Шеста тема на чакащите".
Доколкото аз виждам , няма промяна, срещите и осиновяванията са в ход.
Виж целия пост
# 535
Следя 6 тема
Виж целия пост
# 536
Според мен едва ли са много жените, които са отраснали с убедеността, че някой ден ще осиновят дете. За мен това решение искаше време да узрее. Първо в мен, после и в човека до мен. И честно казано, съвсем не си мисля, че осиновявайки правим някакъв невероятен жест на благородство, спасявайки и давайки шанс за по-добър живот на една душа. Ако спасяваме някого, в случая спасяваме себе си. Наистина съжалявам, че не сме се сетили по-рано, но някои нещата просто се случват, когато трябва да се случат. Не би ми било приятно някой да ми вменява вина, че не съм се сетила по-рано да "хвана този влак", както и не бих упреквала другите, че са хванали някакви други влакове или още стоят на перона. Всеки сам си знае. Един не ще и да чуе за такава възможност, макар и да е единствената реалистична. Други жени с по две деца обясняват, как биха направили "това добро дело" да осиновят. И наистина някои го правят.
Та на въпроса от темата: понякога така се случва, че последния влак се оказва и радостен изход. Нека не забравяме, че бездетието е сериозен и все по-масов проблем и не всяка връзка успява да се съхрани, поставена пред това изпитание. Достатъчно е само един от двамата да е против осиновяването и това вече не е опция.
Не знам за всички останали жени, които са преминали през n- на брой процедури ин-витро, за да имат биологично техни деца, но лично за себе си този стремеж да си имаш "свои" деца си го обяснявам с естествено заложените у човека инстинкити за възпроизвеждане. Другото, което откакто темата "осиновяване" е на дневен ред при мен, са предразсъдъците. Моите си лични, които съм имала и тези на хората около мен. Сега те вече са на заден план, но имаше време, когато просто не бях сигурна, че съм готова на такава стъпка и се впечатлявах от разни митове и легенди.
За мен винаги на първо място е било това да имам семейство, а след това и дете. Може би и поради тази причина изгубих доста време. Въпреки съветите на някои роднини и познати да не чакам повече принца, ами ако трябва да използвам например донор. Е, не можех и не можех да си го преставя това. Не смятам, че бих имала силата да се боря сама. Затова се и възхищавам на жените, които сами са осиновили, осъзнавайки колко голяма отговорност поемат сами.
Освен това, много е важно от каква позиция се гледа на въпроса. И аз ако съм вече щастлива майка на осиновено дете, разпалено бих обяснявала как не бива да има и сянка на съмнение това да се направи и всичко е останало е вятър и мъгла. Но пък и не вярвам, че някой друг ще бъде убеден в това, само защото аз съм му казала.
Виж целия пост
# 537
Аз съм от тези, които осиновиха късно.
За мен винаги е било важно да имам дете, не толкова пътят, по който ще стана майка, а крайният резултат. Може би, защото като дете на възрастна двойка страдах, че нямам брат или сестра. Често минавахме с майка край един детски дом и тя рано ми обясни, че това не е детска градина, а изоставени деца, които чакат някой да ги осинови, за да имат семейство и родители. И когато ми обясниха, че не могат повече да имат деца започнах да ги моля да осиновят. Моите родители са от тези, които не биха обмислили тази стъпка щом имат вече дете, но аз бях приела осиновяването като възможност да станеш родител и никакви легенди за него не можеха да ме уплашат. В детството си и познавах осиновени деца.
Годините минаваха докато намеря работа, задържа се и разбира се в очакване нещата да се случат по естествен път - семейство, дете/деца. Не се случиха, за съжаление, и един ден се замислих сериозно, че трябва нещо да направя, ако не искам да остана и без дете. Бях вече на 36-37 и нямаше за кога да отлагам. Така започнах с няколко инсеминации с донорски материал, неуспешни. Тогава ми пуснаха изследвания и ми откриха Хашимото. На 39години бях, когато подадох документи за кандидат осиновители. Сама. Две години чаках за първото предложение. Междувременно направих и един опит инвитро, за толкова успях да събера пари. Второто дойде след 9 месеца.
Когато си сам и на държавна работа трудно се събират пари и за тези процедури, но някак си ми се искаше първо да опитам да забременея и да имам биологично дете. Искаше ми се да преживея всичко, което и останалите жени - от радостта при положителния тест, през бременността и раждането. Не ми било съдено, но поне опитах.
Когато бях на 20+ учех, нямах работа, наемаха ме от време на време и по заместване. Когато си сам и в такова положение няма на кого да разчиташ, за да имаш дете по какъвто и да е начин.
За първи път поставих въпроса пред семейството (майка ми, друг вече си нямах), когато бях някъде на 31. Работех, работата ми беше относително сигурна и стабилна (учител в едно село), а декември месец по бТВ даваха репортаж за едно дете. Още го помня. Емил. На 5-5,5 годинки. Озовал се в дома след смъртта на майка си. Имаше най-тъжните очи на света. Това беше 2003. После спряха осиновяванията и промениха процедурата. Но тогава имаше такава рубрика, в която търсеха родители за деца, чакащи по домовете и вписани в регистъра, т.е с уредени документи, защото няма какво да се лъжем - домовете бяха пълни, но повечето деца бяха за отглеждане там, а не за осиновяване, т.е бяха без отказ, а родителят звънка по телефона веднъж годишно и му "пазят" детето, т.е се води неизоставено и не го дават за осиновяване.
Та така, без да съм го искала, хванах "последния влак", но вече заради възраст. Като дете на възрастна двойка не ми се искаше да ставам възрастен родител, ама на, каквото не искам, това ми се случва. С дъщеря ми разликата ни е 38 години, със сина ми - 42. В месеците между двете осиновявания съм си мислела за второ дете, за приемливите срокове за чакане и евентуалната ни разлика във възрастта. До кога е изобщо допустимо (не законово, а биологично) да стана родител. И се радвам, че все пак успях. Значение как - няма. Децата не са по-малко мои, отколкото, ако ги бях родила, освен в биологичен аспект, но по стечение на обстоятелствата приличат на нас - синът ми е "одрал кожата" на дядо си и взел боята на баба си, щерката е умалено копие на майка ми. И най-смешно ми става като се изцепи някой да каже, че не си приличали. Че колко повече да си приличат двамата? Или "той прилича на теб, ама тя защо не прилича"? А задължително ли е?
Не съм имала изискване да приличат на вуйчо си, нито да рецитират Хамлет. То тя на 3,4г още не говореше, той беше четиримесечно бебе.
Та така. Всеки си има своите причини. Факт, че понякога по една или друга причина чакаме твърде дълго и отлагаме тази стъпка. Факт, че понякога хващаме "последния влак". LaCumparsita, го каза "някои неща се случват, когато трябва да се случат". Аз бих добавила само - и по начина, по който е писано да станат.
Виж целия пост
# 538
Смела и решителна жена си, mama Ru, адмирации!
И изобщо не е голяма разликата с децата ти 38г.и 42г. В други времена може и да биха били "късни деца", но като имаш предвид, че днес масово раждат на 40+, какво остава да е късно за осиновяване.
На всеки, когато му дойде времето и по-който и начин да се случи. С мъж, без мъж, от донор, осиновяване, детето си е дете.
Виж целия пост
# 539
Здравейте, аз съм от тези, които изпуснаха момента за свое дете Sad и имам желание да осиновя. Отидох в кварталата секция на социално подпомагане и взех документите за попълване и в този момент започнаха въпросите...на първо място те ми казаха, че трябва да подам документите по местоживеене, а това при мен е сложен казус - аз по лична карта съм в един квартал на София, мъжът ми в друг, а живеем в трети. И започнах да се чудя кой адрес да обявя за основен и дали това ще се отрази на оценяването? Супер неподготвена съм за тези процедури и ще бъда много благодарна, ако някой от вас, с опит, ми помогне да попълня документите!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия