Момичета, вкъщи сме. Инка е добре, оперциията беше 1 час, им 3 шева, бешв с пълна венозна упойка. Спокойна е, но аз съм като парцал, не съм спала от 4 дена. Утре ще разказвам повече. Благодаря ви много 
Виж целия пост
АВГУСТинчета 2006
- Публикувана: 11 ян. 2010, 08:11 ч.
- Последно мнение: 4 март 2010, 01:58 ч.
# 420
5 фев. 2010, 21:03 ч.
# 421
5 фев. 2010, 22:06 ч.
Бубче радвам се че всичко е минало. Почини си от притесненията и после разказвай.
за теб и Ина.
Виж целия пост
за теб и Ина.
# 422
5 фев. 2010, 23:33 ч.
Честити месечинки на Ели и Нева. Да са здрави и послушни. Марулка, сладките ти творби нямат равни. Поздравления!
Радвам се, че Ина е добре и вече е в къщи. уъбче, детнцето е герой. Много прегръдки за вас двете.
Виж целия пост
Радвам се, че Ина е добре и вече е в къщи. уъбче, детнцето е герой. Много прегръдки за вас двете.
# 423
6 фев. 2010, 08:24 ч.
Бубче, важното е, че всичко мина. Почини си, целувки на малкия герой
Виж целия пост
# 424
6 фев. 2010, 08:35 ч.
Днес си имаме рожденичка
Ели 78, Честит празник! Повече спокойствие и много здраве и любов !
Бубче,радвам се,че благополучно сте си вкъщи
Милена, Валка, какво става с вашите сладурки?! Добре ли са?
Виж целия пост
Днес си имаме рожденичка
Ели 78, Честит празник! Повече спокойствие и много здраве и любов !
Бубче,радвам се,че благополучно сте си вкъщи
Милена, Валка, какво става с вашите сладурки?! Добре ли са?
# 425
6 фев. 2010, 09:04 ч.
Ели78, честит рожден ден! Бъди здрава, обичана и много щастлива! Да те слушат и радват половинката и прекрасните ви дечица! 
Бубче, за теб и Ина!
Виж целия пост
Бубче,
за теб и Ина! 
# 426
6 фев. 2010, 10:11 ч.
Честит рожден ден, мацка!
Да си жива и здрава - ти, мъниците и милото ти!!!
Да се обичате, обожавате, да сте щастливи!
Обичаме те! Целувки!
Бубче
Виж целия пост
Честит рожден ден, мацка!
Да си жива и здрава - ти, мъниците и милото ти!!!
Да се обичате, обожавате, да сте щастливи!
Обичаме те! Целувки!
Бубче
# 427
6 фев. 2010, 10:35 ч.
Ели 78,Честит Рожден Ден!Бъди жива и здрава,много щастлива и обичана жена и майка!
Виж целия пост
# 428
6 фев. 2010, 12:00 ч.
И аз да честитя първо рожденния ден на Ели
Подробностите около престоя и операцията не са много приятни, но за съжаление такава е действителността у нас. В сряда ни приеха в болницата, 3 часа чакахме за преглед при анестезиолог и очен лекар. Като минаха най-накрая се разписах и се прибрахме да спим в нас, поръчаха ни да си носим термометър, че нямали и след като вечеря да не яде и да не пие нищо. На следващия ден гладна и жадна в 7.30 я заведох в отделението, настаниха ни в стаята, оттново ни прегледа анестезиолога и се почна едно чаканееее...Ина започна да издивява от глад и жажда, но ние си чакаме, никой не идва да каже какво става. По график имаше едно бебенце преди нас и после трябваше да влезе Ина. Бебето го взеха чак в 9, върнаха го в 10.30, а нас ни извикаха чак в 11.30. Няма да ви описвам как плака докато й биха атропина и като ми я взеха на вратата пред операционната
В следващия един час само дето не умрях пред операционната. Всички ми казаха, че ще трае 15тина минути, а цял час никй не се показа да ми каже една дума защо се бавят толкова. 
Оказа се, че камъкът е бил доста голям и е трябвало да чистят повече. Има 3 шева, но са с разграждащи се конци и няма да с свалят, а ще си паднат сами. Като я изкараха упоена на носилката, с превръзка на окото и абоката в ръчичката наистина ми спря сърцето. Ужасно е да си гледш детенцето упоено, в безсъзнание. Хубавото е, че излезе от упойката лесно, почти не спа после, а след 2 часа вече се опитваше да ходи. Първите й разбираеми думи след упойката бяха "Мамо, обичам те". От излизането от операционната до изписването ни лекар не мина да я види, само анестезиоложката дойде да каже, че в 16ч мога да я захраня. Не ме питайте този глад и жажда 18 часа какво й причиниха. Както и да е, захраних си я, не е повръщала и всичко си беше наред до вечерта, когато Ина се разплака, че я болят крачетата. Тя си го има този проблем и педиатърката й казва, че е от растежа и като я заболят да й давам Панадол. Отидох при сетрата и я питах дали може, отговори ми се, че в момента в отделението няма лекар и трябва да го чакаме да дойде, за да разреши. След 40 мин Ина вече виеше от болка и отидох втори път - лекар все още нямаше. След още половин час сестрата дойде с ръце в джобовете и каза, че мога да й дам Панадол. Аз помолих да ми дадат и се оказа, че няма... 
На въпроса ми ако вдигне дете температура след операция какво ще правят отговорът беше, че то все някой си носел. Едва ли не ми се скараха, че аз нямам, а после се появи докторът да ме уведоми, че щом иска да й дам да съм отидела до дежурната аптека и да си купя, те имали само парацетамол на таблетки и такова давали на децата с постоперативна температура, чупели ги и има давали 
Изкарахме кошмарна нощ с плач от болката, кашляне от задушната и непроветрена стая, следене да не си маха абоката и да не си сваля превръзката, а за да е пълна картинката нощта преди операцията на мен ми дойде. Казнчето в тоалетната не работеше, та се разхождахме с едни легени, абе картинка просто. Както и да е избутахме нощта, аз не мигнах, за да я гледам и на сутринта дойде сестра да каже да им измерим температурите. Така и не мина втори път да пита дали някой има, само каза да чакаме операиращия лекар да дойде да ги види преди да влезе да оперира други деца. Това беше в 7ч. До 9 никой не беше дошъл и аз тръгнах да я търся. Намерих я в стаята на сестрите и дамата ми каза, че съм направила много хубаво, че съм дошла, че вече щяла да тръгва. Занесох и Ина да я види, махна й превръзката и абоката, каза да я заведа на 16ти на контролен преглед, а до тогава да я мажа с едно кремче 3-4 пъти дневно, абе колкото се сетя 
Изписа ни, платих си за престоя и се прибрахме. Вчера направо не знаех на кой свят съм от умора и нерви. Изби ми огромен херпес, но важното е, че Ина е в прекрасно настрение и състояние. Почти не говори за това. Само ми каза, че са я вързали в операционната и са й се карали, защото е искала да ства и да дойде при мене 
Много ви благодаря на всички за мислите и позитивната енергия
Виж целия пост
Подробностите около престоя и операцията не са много приятни, но за съжаление такава е действителността у нас. В сряда ни приеха в болницата, 3 часа чакахме за преглед при анестезиолог и очен лекар. Като минаха най-накрая се разписах и се прибрахме да спим в нас, поръчаха ни да си носим термометър, че нямали и след като вечеря да не яде и да не пие нищо. На следващия ден гладна и жадна в 7.30 я заведох в отделението, настаниха ни в стаята, оттново ни прегледа анестезиолога и се почна едно чаканееее...Ина започна да издивява от глад и жажда, но ние си чакаме, никой не идва да каже какво става. По график имаше едно бебенце преди нас и после трябваше да влезе Ина. Бебето го взеха чак в 9, върнаха го в 10.30, а нас ни извикаха чак в 11.30. Няма да ви описвам как плака докато й биха атропина и като ми я взеха на вратата пред операционната
В следващия един час само дето не умрях пред операционната. Всички ми казаха, че ще трае 15тина минути, а цял час никй не се показа да ми каже една дума защо се бавят толкова. Оказа се, че камъкът е бил доста голям и е трябвало да чистят повече. Има 3 шева, но са с разграждащи се конци и няма да с свалят, а ще си паднат сами. Като я изкараха упоена на носилката, с превръзка на окото и абоката в ръчичката наистина ми спря сърцето. Ужасно е да си гледш детенцето упоено, в безсъзнание. Хубавото е, че излезе от упойката лесно, почти не спа после, а след 2 часа вече се опитваше да ходи. Първите й разбираеми думи след упойката бяха "Мамо, обичам те". От излизането от операционната до изписването ни лекар не мина да я види, само анестезиоложката дойде да каже, че в 16ч мога да я захраня. Не ме питайте този глад и жажда 18 часа какво й причиниха. Както и да е, захраних си я, не е повръщала и всичко си беше наред до вечерта, когато Ина се разплака, че я болят крачетата. Тя си го има този проблем и педиатърката й казва, че е от растежа и като я заболят да й давам Панадол. Отидох при сетрата и я питах дали може, отговори ми се, че в момента в отделението няма лекар и трябва да го чакаме да дойде, за да разреши. След 40 мин Ина вече виеше от болка и отидох втори път - лекар все още нямаше. След още половин час сестрата дойде с ръце в джобовете и каза, че мога да й дам Панадол. Аз помолих да ми дадат и се оказа, че няма... На въпроса ми ако вдигне дете температура след операция какво ще правят отговорът беше, че то все някой си носел. Едва ли не ми се скараха, че аз нямам, а после се появи докторът да ме уведоми, че щом иска да й дам да съм отидела до дежурната аптека и да си купя, те имали само парацетамол на таблетки и такова давали на децата с постоперативна температура, чупели ги и има давали Изкарахме кошмарна нощ с плач от болката, кашляне от задушната и непроветрена стая, следене да не си маха абоката и да не си сваля превръзката, а за да е пълна картинката нощта преди операцията на мен ми дойде. Казнчето в тоалетната не работеше, та се разхождахме с едни легени, абе картинка просто. Както и да е избутахме нощта, аз не мигнах, за да я гледам и на сутринта дойде сестра да каже да им измерим температурите. Така и не мина втори път да пита дали някой има, само каза да чакаме операиращия лекар да дойде да ги види преди да влезе да оперира други деца. Това беше в 7ч. До 9 никой не беше дошъл и аз тръгнах да я търся. Намерих я в стаята на сестрите и дамата ми каза, че съм направила много хубаво, че съм дошла, че вече щяла да тръгва. Занесох и Ина да я види, махна й превръзката и абоката, каза да я заведа на 16ти на контролен преглед, а до тогава да я мажа с едно кремче 3-4 пъти дневно, абе колкото се сетя Изписа ни, платих си за престоя и се прибрахме. Вчера направо не знаех на кой свят съм от умора и нерви. Изби ми огромен херпес, но важното е, че Ина е в прекрасно настрение и състояние. Почти не говори за това. Само ми каза, че са я вързали в операционната и са й се карали, защото е искала да ства и да дойде при мене Много ви благодаря на всички за мислите и позитивната енергия
# 429
6 фев. 2010, 12:17 ч.
Бубче Всичко е добре щом свършва добре.Тия неща ще се забравят. Все за твоя сметка си остава, разбира се.Но- това са майчините тревоги, които , за жалост, в родната действителност не се намаляват 
Важното е че Ина вече ще е добре и всичко е зад гърба ви.
Виж целия пост
Всичко е добре щом свършва добре.Тия неща ще се забравят. Все за твоя сметка си остава, разбира се.Но- това са майчините тревоги, които , за жалост, в родната действителност не се намаляват Важното е че Ина вече ще е добре и всичко е зад гърба ви.
# 430
6 фев. 2010, 13:12 ч.
Бубче, а ти сама ли беше докато траеше операцията? Голям кошмар си изживяла
Виж целия пост
# 432
6 фев. 2010, 14:23 ч.
Разплаках се направо Бубче, много, много ви гушкам! За коя б-ца става дума
Виж целия пост
Бубче, много, много ви гушкам! За коя б-ца става дума 
# 433
6 фев. 2010, 14:33 ч.
Бубче и аз се потресох 
И това е детско отделение на голяма наша болница 
Ели 78,честит рожден ден Бъди много щастлива и обичана майка и жена
Виж целия пост
И това е детско отделение на голяма наша болница Ели 78,честит рожден ден
Бъди много щастлива и обичана майка и жена
# 434
6 фев. 2010, 16:18 ч.
Само да кажа от името на Ели78, че ви благодари на всички по отделно за хубавите пожелания!
/Тя няма интернет в момента и затова ме помоли мен да ви го напиша
/
Бубче..напълно те разбирам какво си изживяла и аз минах през този ад....прегръдки!
Виж целия пост
/Тя няма интернет в момента и затова ме помоли мен да ви го напиша
/Бубче..напълно те разбирам какво си изживяла и аз минах през този ад....прегръдки!
Препоръчани теми