Естествено раждане на близнаци !!

Ами на тези училища преобладаващо се обяснява за едно дете. При естествено раждане на близнаци обаче си има особености. Бих посетила, ако е за близнаци, а такива не се правят.
Благодрая ти за подсещането.

Затова питам тук, все пак пишат мами, които са раждали вагинално и биха могли да споделят опит.

ми те не се раждат едновременно, не виждам къде е разликата  в раждането.

Разликата е в напъването и дишането, след като излезне първото бебче.

предполагам има пауза, но колко е дълга едвали знае някой

Аз се надявах някоя мама да разкаже, каквото помни, основните моменти, в които е трябвало да напъва и тези, в които са й казвали да не напъва.

Мога да ти разкажа това, което помня, но от моята страна - не съм лекар и не мога да ти дам професионален съвет.   На мен ми беше второ раждане. Когато влязох в залата, си легнах на обикновено легло. Имах контракции и лекарят ми проверяваше от време на време разкритието. Общо взето само си чакахме, напънах два-три пъти, за да види как вървят нещата. Акушерката ми даваше напътствия кога да дишам - вдишвам дълбоко през носа и издишвам през устата. Това се случва по време на самата контракция, като отмине, почивам малко и като усетя, че започва - пак същото, докато отмине. Като получих разкритие 8-9 см, се преместих на стола за раждане. Имаше много народ и все някой беше до мен да ми дава наставления, които много ми помогнаха. В момента, в който акушерката ми каза: "Сега слушай внимателно, ще ти кажа кога да напънеш силно!", се хванах за онези лостове за ръцете отстрани на стола и се подготвих. Лекарят беше над корема ми и следеше с ехограф бебетата. Тя каза да напъна и в този момент е много важно да поемеш мнооооооого въздух, да вдигнеш леко главата напред - не цялото тяло, и да напънеш силно (извинявам се натуралистичното обяснение, но....) в дупето, не в корема, не в лицето (много е важно да не си надуваш лицето). Тя каза: "Давай бързо втори път!" Поех много бързо и много дълбоко дъх и отново същото напъване. Тогава каза да спра и да легна назад. След секунди отново каза да напъна, но като че ли по-леко беше, защото моментално усетих как първото бебе се плъзна навън.   След това се пльоснах назад, дадоха ми да го гушна, лекарят отново прегледа корема с ехограф и ми взеха бебето. Лекарят отиде долу, а акушерката дойде над корема ми. Казаха ми да се стегна, за да приключваме по-бързо, да не задържаме второто бебе в корема, за да не се завърти. Беше главично разположен и той. Тогава лекарят ми каза: "Давай сега силно въздух и силен напън!" Направих го три пъти - много е изморително, но вече знаеш, че е последно и край   По същия начин ми каза да легна назад за секунди и като каза: "Давай последно!" поех с всички сили въздух и напънах - изплъзна се и вторият младеж. Тогава се размазах назад на стола. Помня, че акушерката ми помогна много, като ми натисна корема - имах чувството, че ражда заедно с мен, беше оргомна помощ. Плацентата нямаше нужда да я напъвам, защото сама ли излезе, извадиха ли ми я - не помня, но не ме караха да напъвам. Това е за дишането  

Може да ти бъде интересен този материал - http://9m-bg.com/?p=cat_inner&sub=7&id=3587

DessiJ, Мама Цоцоланка,

благодаря ви   

На мен честно казано това ми звучи малко невероятно - без кървене, без нищо. Все едно не раждаш (и то две), а си отишал на разходка и си се върнал с две бебета

Ади, мен ме съмнятав това, че хем напъва с всичка сила, хем държи главата на бебето. Пък за не говорим как бръкнала и наместила бебчето. Но може жената да е акушерка. Все пак има и полезна инфо в разказа.

  Тук доколкото си спомням имаше нормални раждания вкъщи асистирани или не и едното от тях беше на близнаци. Малко се отделечихме от темата...