Органичната зеленчукова градина

   Здравей Pippo,
   Според мен принципа е един и същ. Просто убиваш тревите, като ги лишаваш от светлина или пък по-дългата процедура, плевиш и след това слагаш материала за издигнатата леха.
   Това което аз правя е точно SFG- Square foot gardening. В описанията, които бях дала по-напред в темета се пробвах да използвам побългарени термини, такива, които намерих в някои български сайтове. Мисля, че и в книгата на К.рдюмов се говори за издигнатите лехи, според мен той описва SFG метода. Не знам дали някои от пишещите тук е чел "Пермакултура"-та на Молисън да сподели,  но мисля, че и в неговата книга ще е описан SFG метода, като градинарстване в издигнати лехи.   
   Според мен слагането на дъно е по желание, цялата идея е да се заглушат плевелите. Но ако тревите са добре изчистени, отгоре върху почвата е сложен 20-30 сантиметров насип от органика, а върху него е сложено "одеяло" от картон и мулч, просто ми е бедна фантазията как
плевелите ще преборят тази покривка и ще избуят.
   Мисля, че някои по-мързеливи градинари биха могли да пробват да сложат няколко реда картон за дъно и после органиката. Тревния килим ще умре под целия този насип върху него. Така може да се прескочи етапа с изкореняването на тревата или бурените.

   Matze, драго ми е да се срещнем в тази тема! Отдавна чаках да се появи някой боравещ с компостни "технологии".
  Почвата в моите квадрати е съставена от миналогодишен компост, угнила животинска тор, на някои квадрати имам добавен и малко торф, за задържане на влагата. Мулчирам върху почвата с кашони и слама.  Разгледах снимките ти, ти с какво мулчираш? Вижда ми се слама. Пробвала ли си да сложиш подложка под нея?
 Голям фен съм на червеите и много ги уважавам за труда, който полагат за нас. Те би трябвало да са в завидно количество във всяка една био \органична градина. И аз като видя пренаселено в компоста с тях ги премествам някъде из зеленчуковата градина. Мога да се похваля с няколко големи образци, които намерих в компоста миналата пролет. Единия екземпляр  съседката с ужас припозна за змийче. Повика ме да  ме пита дали знам детето с какво си играе  Пробвах да й обясня, че то доста добре се справя в различаването на змийчетата от червеите... 
Ще се опитам да намаля снимките, които имам, за да покажа своя компост, картофения експеримент в чували за отпадъци и квадратната си градинка. Проблема ми е, че снимките ми са с висока резолюция и ми е много пипкаво всяка една да я намалявам.

Аз все още съм без клавиатура, но поне открих екранната Много бавно се пише и ще ви спестя ферманите
 Да, Курдюмов също използва картона, дори и на пътеките. Малко ме смущава, че използват с такава цел и вестници, заради мастилото
Аз да се оплача за компоста Използвах освен оплевени плевели и три порции окосена трева от полянките. Та за два дни тревата слепна, започна анаеробно гниене и като разрових мирише ужасно /ако не пипам купчината, не мирише на нищо/. Стана имного тежко всичко, едва го прехвърлям с мотиката и лопатата, за да се аерира. Сега се чудя, ако го изместя да не ми пречи и не го пипам,какво би се случило На следващото косене ще трупам пласт направо в междуредията.
За първа година се занимаваме със зеленчуци и съм в потрес какви усилия изисква традиционното земеделие За съжаление съпругът ми все още и след толкова копане му е привърженик Затова правя само минималното,което в момента се ограничава до мулчиране на междуредията на ягодите с изскубани едногодини плевели от поляните непосредствено до парцела. Спестяването на поливане и изтеглянето му с 1-2 дни се оказа добър довод да оправдая действията си В момента чета споделен опит на един руснак, който се е лишил напълно от копане и разрохкване, използвайки мулч от опадали листа, така,както го прави природата. Когато мога да пиша "нормално" и прочета остатъчно, ще споделя тук, за да го обсъдим.
За знаещите руски  http://dacha7.ru/arhiv/

Здравейте зеленчукопроизводители!!!
Моля за помощ,листата на краставичките се сбръчкаха.Помогнете,с какво да ги напръскам.Явно е от тия гадни дъждове.
Предварително благодаря.

ma.maroon, по принцип не мулчирам. Нито при цветята нито в зеленчуковата градинка.
По простата причина че тук климата е много влажен. Има страшно много голи охлюви. Понякога са като на стада. Не искам да им правя уютен живота. Навират се през деня накъде на хладно и влажно и вечер се измъкват от дупките си и ми изгризват всичко. А и не всички растения обичат постоянна влага.
Слама разтилам само върху ягодите. Зимата ги покривам,а на пролет само пооткривам растенията.
Аз от години компостирам, но компосна почва слагам като садя. ВсъЩност садя върху червейна тор и покривам с наторена почва(оборска тор).
Lüboznatelna, не знам къде и как сте решили да компостирате, но си избери едно кътче което е по сенчесто. Тревата гние много бързо и потдържа компоста влажен.
Позволявам си да те посъветвам. Компост не се разбърква, тросък, трева, клонки и клечки(но нарязани на дребно), листа и пак на ново. Компостът трябва да е винаги във вътрешноста влажен, червеите си знаят каква им е работата. Процеса на компостиране започва от долу на горе. ВсъЩост на пластове. Преди няколко дни изпразних и затворения компост, като отстранихме стените много добре се видя как са работили червеите и разликата между най долния слой и по нагоре.
Весел и топъл уйкенд

Не им ли е горещо на червеите Аз не мога да си задържа ръката във вътрешността Реших да правя "горещ компост", би трябвало да стане за 1 1/2 м. Всеки четвърти ден се бъркал, защото над 70 градуса загивали полезните бактерии.

Ljuboznatelna, отказала съм се да се занимавам с  горещо компостиране, поради ред причини, водеща от които е миризмата. Трудоемко е и според мен не си оправдава излишната енергия за труд, която се хаби, за да се постигнат резултатите.  И все трябва да се мери с термометър, да не би да без да искаш да убиеш добрите бактерии... много ангажиращо ми е на мен.
През зимата правя студено копмпостиране, а през лятото- вермикомпостиране, червеите се трудят и за един сезон имам готова продукция.
Защо не пробваш да си "наловиш" някой друг килограм червей от местата, където миналата година хората са си изхвърляли оборската тор. Повярвай ми, ще се изненадаш колко бързо ще се справят с куповете органика. Можеш да си направиш експеримент и да съпоставиш двата метода, горещото компостиране и вермикомпостирането, ще ми е интересно какъв е резултата.
Стараеш ли се да следиш количеството зелена и кафява маса, която слагаш в компоста? Има много интересни научни статии, които съм чела за горещото компостиране, но са на английски.
Мога да погледна и кой беше сайта на Грийн пик, руснаци са и имат много научни публикации, които биха ти били от полза. Чела ли си нещо от тях?

Аз английски не владея, но четох, че кафявата към зелената маса трябва да е 25/1. Лятото няма откъде да я набавя. Червеите ми поне пролетта бяха в изобилие в почвата, сега като е сухо дали са се изпокрили Тор също няма наоколо Тази вмирисана маса да взема да я закопая тогава
Руснака, за който писах по-горе, си прави повдигнати лехи/10см/, но ги пълни есента с шума. До пролетта тя се е слегнала и служи от една страна за мулч, от друга - храни червеи и микроорганизми. Следващата есен насипва отново шума, но новата слага под стария, вече изтънял, но слепнат слой, за да я пази от вятъра. Така напълно спестява копането , почти изключва торенето и намаля поливането. Ако някой плевел се покаже изпод мулча, го постригва. Не прочетох засега да сее директно, сигурно защото в хладна Русия не го правят, последните им слани са 20-25май. Разсада се сади, като внимателно се изкопава дупка колкото кофичката. Пръстта се пази много да не се разбутва. чесън и лук също вади като ги издърпва внимателно. Още не съм прочела какво прави със старите растения - предполагам, че ги реже до дъно и оставя корените им да си гният.
Около овошките също трупа слой листа, с тази разлика, че през август-септември го издърпва, за да просъхне почвата, така дърветата спират да правят нови клонки и вдървяват старите, което ги подготвя за зимата. За нашия климат срока обаче трябва да е друг.
Есента ще направя контролна леха и ще домъкна някой и друг чувал листа, за да го опитам това мързеливо отглеждане

Късно видях въпроса ти, но пък отговора ми ще е актуален, че то много дъжд се изсипа, много нещо. Дано и лятото е също така дъждовно като пролетта, но без градушки.
   Чела съм, че е най-добре, ако човек може да си направи покрив над доматите и краставичките, също така отглеждането им в органична материя (компост, угнил тор- богати на естествени нутриенти) им помага в борбата с болестите.
   Тази година се запознах на един пазар с една лелка, дългогодишна производителка на зарзават. Заприказвахме се  с какво пръскаме и аз й казах, че ползвам препарат на цитрусова основа, понеже не харесвам агрохимиите като цяло. Тя направо ме изненада споделяйки ми опита на своя съседка- хуманна лекарка. Докторката от години си купувала разсада домати и краставици от лелчето, но после не ги пръскала с обикновените препарати. Ползвала си неин собствено пригоден разтвор от вода и .... обикновен антибиотик на прах от аптеката.
   Лелчето сподели, че наблюдавайки как растат докторските домати, пръскани с антибиотик и нейните собствени, пръскани по всички правила на традиционното земеделие не открива никаква разлика в растежа. Дори докторските домати й изглеждали, че са с по-плътно зелена листна маса и
по-здрави стъбла.
   Наблюденията може и да са относителни, но е било факт, че продукцията на докторката не отстъпвала по качество и количество от тази на професионалиста (лелчето-зеленчукопроизводител).

  Ljuboznatelna, според мен няма нужда да закопаваш поученото нещо. Просто го дръпни в някой далечен край на градината, сложи отгоре сухи листа, оборска тор или талаш. Ако все пак нямаш в наличност такива екстри, просто натрупай отгоре малко пръст. Като намериш някой друг червей го прехвърляй да работи в купчината. Но за по-нататък, ако искаш да ти върви добре компоста ще ти е необходим доста кафяв материал. От снимките ти виждам, че имаш невероятно красива и предполагам голяма градина, от където вярвам излизат огромни количества окосена трева.
  Това, което аз съм чела от професионалисти с 20+ години опит в компостирането е, че трябва съотношението  да бъде 4 "кафяви" към 1 "зелена" части, но като обем, количество вложена материя. Това, което ти казваш за 25:1 е така, но това важи за самите елементи, въглерод-C и азот-N, т.е. 25-30 единици C:1 единица N. Микроорганизмите ни в компоста, за да обработят 1 единица азот използват около 30 единици въглерод. Но не всички материали, които им предлагаме имат идеалното съдържание азот и въглерод в себе си.
  Предполагам, че при теб се е получило така, понеже зелената маса е дошла малко в повечко. Веднъж и на мен ми се разсмърдя компостната "кофа", понеже сложих ужасно много окосена трева.
  Пиши как ти върви компоста. Ще ми е интересно да обменяме опит. Аз ще пробвам да снимам днес моя и ако на някого му е интересно мога да споделя и аз своите гафове и успехи в правенето му.

Оставила съм купчината на сокойствие и не добавям нищо. Във вътрешността температурата вече не е така висока. Окосената трева пръскам вече в цветните и зеленчукови лехи, слоя е тънък и не гние миризливо, но пък е плътен и държи влагата по-дълго. Освен това изглежда добре  Това се надявам да завъди повече червейчета и организми.
Четох, че е много важна енергетиката на водата, с която се полива. Дъждовната е на първо място, после кладенчовата. Езерната вода била добра, заради живота, който имала, но не бивало да се ползва мръсна, блатясала вода. Разбира се, от значение била и енегетиката на човека.

ms.maroon благодаря ти 
Като се замислих,има логика.

Ljuboznatelna, нуждая се от помощта ти. Мисля, че ти беше писала по този въпрос, но не мога да се сетя в коя от другите две градинарски теми. Почвам отново да търся.     
 Би ли пуснала и тук линка към сайта с инфото как да помагаме на заболелите дървета чрез засаждане на гъбен мицел в почвата около корените им.
 

Мицела помага на дървото да изтегля азота и фосфора от почвата, но не лекува. Всъщност биоземеделието засилва имунитета и растенията, били по-устойчиви на болести, за лечение нищо не съм чела /засега/. Тук съм писала за гъбите http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=495252.msg15198495#msg15198495

Много ми беше интересно да ви прочета.
Според вас подходящи ли са такива високи лехи за направа върху изключитено трудна, да не кажа невъзможна за обработка почва? Твърда като камък, пък и с доста камъни в нея.  Отгоре сме насипали слой колкото да се завъди приличен тревен килим, но нищо друго не вирее, дори дръвчетата се развиват изключитено бавно.

Четох и помислих, че с такива високи лехи има вариант да завъдя нещо и там.

Колкото до плодорония ни двор, който си е направо в София, такова земеделие без пръскане не си представям, защото тук е ужасно мръсно и виждам как от година на година дръвчетата ги хващат все повече разновидности неприятели и болести.