Били ли са ви като деца?

Ние за това сме заключили задните врати на колата, не могат да се отварят отвътре. Освен това не им давам да си разкопчават коланите на столчетата за кола.
Това съм го писала много пъти, но пак ще го напиша. Дъщеря ми беше на годинка и 1 месец като се покатери на отворена (от нея) вратичка на фурната и пипна котлона. Естествено изгори си цялата длан и после бяхме пациенти на Пирогов. Цялата кожа се наложи да бъде изрязана, слава Богу няма даже и белег. От тогава много пъти се е горила (но леко). Преди 1 година (значи на 5г) седеше да ме гледа как гладя. Аз понеже си знам "стоката" казах 100 пъти да отиде в детската, защото до ютията е опасно, ще се изгори, ще я боли т. нат. Е, издебна ме и пипна ютията. Последва кански рев. На въпроса "защо" ми тоговори "за да разбера колко точно е гореща ютията".  И с всяко нещо е така. Тази година си стовари един огромен ТВ върху себе си, откъсна си част от пръста (пак благодарение на Пирогов пръстчето е добре и почти не му личи, но можеше да остане без нокът, или още по-лошо даже). Нямаше и седмица, намерих я качена върху другия ТВ. На въпроса какво ще правим ако си откъсне друг пръст и остане без него ми отговори - "ще ми го зашият в Пирогов, не се притеснявай".  Много е смела и самонадеяна, от операционната излезе горда и ми заяви "Аз се изправих срещу страха си и го победих". Аз разбира се, бях на ръба да припадна, за, което все още ми се подиграва.
Децата са различни. Едни плачат за ожулено коляно, други като дъщеря ми не им мигва окото в много по-опасни и болезнени травми.

   А, и ние пипахме ютията. За един миг просто, хем в ръцете ми беше. И не е да не сме обяснявали преди това... Нещо я било накарало отвътре.
   За щастие е физически страхлива, и не повтаря, освен това е в състояние като някоя бабичка да се окайва и обяснява с часове как я е заболяло като се е ожулила, примерно.

Ох, ужас  Знам, че не ти е смешно, извинявай 
Но при този тип деца шамарите не работят (това го казвам не от опита си на майка, а от опита си на дете, ходещо с разбити колене чак до гимназията  ).

Знам, че всичко в темата, едва ли не се върти около това "какви майки" сме. Но сега се сетих нещо - а Бащата, къде е той в цялата картинка на възпитанието на децата. Казвам го това, защо се сетих, че детето не е само на майката, и не само майката го възпитава. Поне в нашето семейство, дъщеря ми да разбира от една дума, голям принос има баща й /не не я бил, не я е и пляскал  /. От малка, беше момичето на татко, което той обича до полуда, но без да глези, и без да бие. Защо не се опита и това, не само майката да възпитава, но и бащата да говори, да приласкава, или да се скара когато детето сгреши.

Клеми, думи нямам. Моето дете е кротко,моето дете е кротко,моето дете е кротко
Инна,за съжаление при нас приносът на бащата е толкова малък,че можем почти да не го броим. Той толкова рядко ги вижда,че не му остава време да възпитава. Въпреки че прави всичко възможно. Би трябвало от другия месец да не работи толкова и да е повече вкъщи. Играе с тях и мога да му имам доверие за абсолютно всичко. По принцип е по-строг от мен. Очаква от тях да се държат като по-големи от колкото са. Но напоследък доста говорим и гледаме да сме винаги на едно мнение пред тях,пък после насаме си казваме каквото имаме да казваме   Вече не се сърдя на забележките му,защото не го прави с лошо. Гледам и аз да му казвам,когато смятам,че не е прав. Понякога спорим до изасняване на ситуацията Като че ли мъжете са по-постоянни и по-строги от нас. От една страна не познават децата колкото нас,не са чели колкото нас,не са изнервени колкото нас, очакват от 5 годишното да се държи като 8 годишно. От друга страна вероятно виждат нещата по-ясно,почти като странични наблюдатели,защото повечето от тях са вкъщи само вечер.

Незнам, може би при нас беше на обратно - денем той в къщи, аз на работа,  вечер аз в къщи,  той на работа. Но, съм наблюдавала и други семейства, в които модела с работата беше обратен на нашия, но с бащите се получаваше същото, ще кажеш, че децата имат някакво особено чуство към татковците.

Не знам дали темата страда от ефекта Вавилон, но със сигурност заприлича на манджа с грозде

За 100 страници все трябва да се поизмени. Иначе ще стане скучна и никой няма да пише в нея.

Щеше да е ненормално, ако не се беше изменила в някаква посока, сходна до нея, но достатъчно различна, че да се запита някой "Тия за какво говорят...?".

 

            Точно за "манджа с грозде"- тръгваш от точка А и се мъчиш да стигнеш до точка B, ама най-накрая се оказваш в точка C... /все пак, ако трябва да съм откровенна  за тебе Victory/

Ако е само за мене, Инна, значи сама съм успяла да изместя темата от пътя и да я задържа в другия път достатъчно дълго с намеса 2-3 пъти на страница... Знаеш ли какъв комплимент ми правиш? Благодаря Щом имам такъв контрол над всички... да се замисля какво да направя

Искам да ви върна на изказването "прави за бой" относно по-подвижните и палави деца.
Ще дам пример с моята НИя: грабнала морков и го стърже на съвсем ново ренде или пуснала котлона да "сготви супичка за Гоши", пуснала ютията, за да ми изглади блузката и въобще изобщо имаме цялата серия от "номера", често определяни като "прави за бой": от търченето по паркинга, до пускането и"изпробването" на ел. уреди.

Любознателните, активни и подвижни деца са такива. Единственият подход е "емоционалното въвличане", който обаче действа бавно, но дългосрочно. Децата /дори  и след шестнадесетата година/ имат понижено чувство за самосъхранение и изострена жажда за натрупване на опит. Емоционално ги въвличаме, когато им обясним с две думи как бихме се чувствали или те, самите, как биха се чувствали, ако с тях се случи нараняване.

 Изобщо в ежедневието трябва да се обръща внимание на примери от околния свят, например: "виж това дете как го боли, плаче и майка му го е гушнала, за да му мине. Защо плаче това дете? Ударило се е, защото е скочило от високо. Това хубаво ли е? Не, не е, защото боли."

Мисълта ми е, че обясненията и обръщането на внимание трябва да предхожда "събитието", а не да бъде следствие от него. Така детето се идентифицира и запечатва в паметта си случката с пострадалото дете или възрастен, без да е "опитало" последствията на деянието. Ако се спазва систематично този подход, децата научават много за собствените си желания, намерения и действия. Научават се да различават опасните ситуации, развиват чувството си за самосъхранение.

Изобщо, в моя подход към палавото ми и доста подвижно дете се стремя да предхождам събитията чрез представяне на чужд опит. Не го правя постоянно, разбира се, а само в случаите, когато НИя е свидетел на събитието, т.ет видяла го е от първо лице. Имам някои успехи, за това споделям този опит. Той ми спестява доста негативни емоции, нерви и проблематични ситуации.

Мишона,много интересно.Хареса ми,благодаря за споделеното.

Тези моменти не са за бой. Аз дори не бих се ядосала, че детето "прави супичка" или иска да глади блузката и т.н. Би ми било забавно даже да участвам в играта. И апартаментът ни не е толкова голям, че да не мога веднага да проверя какво прави детето, че да има голяма вероятност да измисли пакост, с която да си навреди, докато "не виждам".