Да, ама това пак важи за деца, на които това ще им се запечата в главите като "това боли, не трябва да правя така", а не като "ау, колко интересно, мама казва че боли, детето плаче, но аз трябва да разбера колко точно ще ме боли, ако го направя аз".
Виж целия пост
Били ли са ви като деца?
- Публикувана: 17 ян. 2010, 18:38 ч.
- Последно мнение: 18 май 2012, 11:50 ч.
# 1 545
7 фев. 2011, 22:05 ч.
# 1 546
7 фев. 2011, 22:10 ч.
Щеше да е ненормално, ако не се беше изменила в някаква посока, сходна до нея, но достатъчно различна, че да се запита някой "Тия за какво говорят...?".
Точно за "манджа с грозде"- тръгваш от точка А и се мъчиш да стигнеш до точка B, ама най-накрая се оказваш в точка C... /все пак, ако трябва да съм откровенна
за тебе Victory/
Ако е само за мене, Инна, значи сама съм успяла да изместя темата от пътя и да я задържа в другия път достатъчно дълго с намеса 2-3 пъти на страница... Знаеш ли какъв комплимент ми правиш? Благодаря 
Щом имам такъв контрол над всички... да се замисля какво да направя 
Неее, откога уважение на мнение /и приемането му/ е равнозначно на комплимент. Това ли разбра. На чист човешки език, може ли ?. Уважавам, и приемам написаното от тебе.
С извинение за спама, към всички останали в темата.
Виж целия пост
За 100 страници все трябва да се поизмени. Иначе ще стане скучна и никой няма да пише в нея.
Точно за "манджа с грозде"- тръгваш от точка А и се мъчиш да стигнеш до точка B, ама най-накрая се оказваш в точка C... /все пак, ако трябва да съм откровенна
за тебе Victory/ Щом имам такъв контрол над всички... да се замисля какво да направя Неее, откога уважение на мнение /и приемането му/ е равнозначно на комплимент. Това ли разбра. На чист човешки език, може ли ?. Уважавам, и приемам написаното от тебе.
С извинение за спама, към всички останали в темата.
# 1 547
7 фев. 2011, 22:34 ч.
Няма проблем Та с шамаренето излезе, че всеки си държи на мнението, който няма мнение, избира към чие да се придържа, който има, не иска и да чуе друго. Всичко зависи от нас и как сме израснали, с какви влияния, с какви модели на поведение... Осъдително е пребиването, редовното биене, биенето с предмети... Всичко останало (рядко шамарене, никакво шамарене) е въпрос на личен избор и гледна точка. Няма меродавен "правилен" вариант, защото децата са различни, а и родителите им - някои искат да си възпитават децата, други си мислят, че ги възпитават, но нищо не правят, трети не се интересуват особено, каквото стане, това е. Затова е важно родителите да помислят върху възпитателните си методи. Родителите, които шамарят децата си, трябва да се запитат дали шамаренето има негативни ефекти, дали не са повече от позитивните, да преценят дали постъпват правилно въобще. Родителите, които не си шамарят децата, трябва да помислят дали не изпускат децата от контрол, дали липсата на шамари влияе и негативно, не само позитивно, дали понякога не се налага.
Конфронтацията и пренебрежението към чуждото мнение нямат голям смисъл вече, все пак сме на 104 страница... Щеше да е смислено, ако бяхме на 20-та, но не сме. Успех на всеки с възпитанието на децата. Едно е сигурно - щом се интересувате дали постъпвате правилно, вероятно постъпвате по-правилно от хиляди други майки, на които не им пука какво ще излезе от децата им.
Виж целия пост
Та с шамаренето излезе, че всеки си държи на мнението, който няма мнение, избира към чие да се придържа, който има, не иска и да чуе друго. Всичко зависи от нас и как сме израснали, с какви влияния, с какви модели на поведение... Осъдително е пребиването, редовното биене, биенето с предмети... Всичко останало (рядко шамарене, никакво шамарене) е въпрос на личен избор и гледна точка. Няма меродавен "правилен" вариант, защото децата са различни, а и родителите им - някои искат да си възпитават децата, други си мислят, че ги възпитават, но нищо не правят, трети не се интересуват особено, каквото стане, това е. Затова е важно родителите да помислят върху възпитателните си методи. Родителите, които шамарят децата си, трябва да се запитат дали шамаренето има негативни ефекти, дали не са повече от позитивните, да преценят дали постъпват правилно въобще. Родителите, които не си шамарят децата, трябва да помислят дали не изпускат децата от контрол, дали липсата на шамари влияе и негативно, не само позитивно, дали понякога не се налага.Конфронтацията и пренебрежението към чуждото мнение нямат голям смисъл вече, все пак сме на 104 страница... Щеше да е смислено, ако бяхме на 20-та, но не сме. Успех на всеки с възпитанието на децата. Едно е сигурно - щом се интересувате дали постъпвате правилно, вероятно постъпвате по-правилно от хиляди други майки, на които не им пука какво ще излезе от децата им.
# 1 550
8 фев. 2011, 14:45 ч.
Треньорката ми казваше : "Боят не разгражда, той изгражда!"
ест. няма отношение точно в темата, просто за смях го казвам
Виж целия пост
ест. няма отношение точно в темата, просто за смях го казвам
# 1 551
8 фев. 2011, 14:54 ч.
http://vbox7.com/play:2482c211
Виж целия пост
Треньорката ми казваше : "Боят не разгражда, той изгражда!"
ест. няма отношение точно в темата, просто за смях го казвам
ест. няма отношение точно в темата, просто за смях го казвам
# 1 552
14 май 2012, 18:35 ч.
Като малка съм била бита точно два пъти от майка ми.
Първият път бях на 7години и трябваше да ме ваксинират и аз рев, тръшкане половин час в кабинета на доктора и тя каза на майка ми да ме убеди и да ме заведе на другия ден. Веднага като се прибрахме започнаха разговорите и убежденията и аз не та не и се нацупих и накрая отнесох доста силни шамари по дупето и минути за размисъл в ъгала :mrgreen , които ме убедиха.
Вторият път бях доста по-голяма и боят беше запомнящ се. Бях седми за осми клас и излязох от вкъщи в 10ч сутринта за около един час, но се прибрах в 23ч, доведена от един от мнгото хора на които майка ми беше сигнализирала, че ме няма(включително и полицията). С прибирането тя ме посрещна с точилката, но боят не беше толкова гаден, колкото наказанията. Първо трябваше да напиша права на един лист с подробности какво точно съм правила, след това 200 пъти, че няма никога да закъснявам, без изрично да съм предупредила и главното ми наказание беше 1месец да не излизам да ставам сутрин преди нея да правя закуска, да оправям леглата да чиста къщата, да поливам тревата и да чета минимум по 2часа на ден.
Виж целия пост
Първият път бях на 7години и трябваше да ме ваксинират и аз рев, тръшкане половин час в кабинета на доктора и тя каза на майка ми да ме убеди и да ме заведе на другия ден. Веднага като се прибрахме започнаха разговорите и убежденията и аз не та не и се нацупих и накрая отнесох доста силни шамари по дупето и минути за размисъл в ъгала :mrgreen , които ме убедиха.
Вторият път бях доста по-голяма и боят беше запомнящ се. Бях седми за осми клас и излязох от вкъщи в 10ч сутринта за около един час, но се прибрах в 23ч, доведена от един от мнгото хора на които майка ми беше сигнализирала, че ме няма(включително и полицията). С прибирането тя ме посрещна с точилката, но боят не беше толкова гаден, колкото наказанията. Първо трябваше да напиша права на един лист с подробности какво точно съм правила, след това 200 пъти, че няма никога да закъснявам, без изрично да съм предупредила и главното ми наказание беше 1месец да не излизам да ставам сутрин преди нея да правя закуска, да оправям леглата да чиста къщата, да поливам тревата и да чета минимум по 2часа на ден.
# 1 553
14 май 2012, 19:04 ч.
удряла ме е майка ми- шамарчета, които не са ме травмирали. Понеже от собствен опит знам, че няма никакъв ефект от тях, никога не съм пляскала децата си
Виж целия пост
# 1 554
18 май 2012, 11:50 ч.
Не са ме удряли като малка,но като по голяма си изядох един хубав пердах,но не се сърдя на родителите ми заслужих си го тогава 
Виж целия пост
Препоръчани теми