Били ли са ви като деца?

Ало, ало! Шамаро  раздаващите, пригответе си по една шибалка за дърти години! Да ви сурвакат с нея, като не слушкате.  И дано ви слагат памперси, а не на голо, че боли.

"Бий за да те уважават " не от вчера е мотото на простака.

Не одобрявам родители да бият децата си, но честно искам да ми кажеш твоите наблюдения, пък, на каква база са? Колко бити деца познаваш, които са били други деца, а в последствие и жените и децата си?
Тук в темата прочетох не малко мнения на бити деца, които заявяват категорично, че няма да посягат на своите.

От цялата дискусия, разбрах, че майка ми е демон, и е превърнала и мене в такъв. Ужас, само едно плясване и ей ма на Дявол-ниеден, бия и на лягане и на ставане. Хайде, пък някой да ми се опре /или да почна да й връщам за плясването/

Не, маймунке. Ето как стоят нещата: Детето е малко, да кажем на 2-3 години. Днес ще направи нещо, заради което майката ще го плесне по дупето, и утре няма да го направи, защото знае, че е "лошо". След 5 години няма да го направи, защото знае, че е лошо, и че ще последва наказание. След 10 години няма да го направи, защото ще разбира защо е лошо. След 15 години няма да го направи, защото ще уважава родителите си, които са спрели да го шамарят около 8-годишна възраст и са станали повече "приятели" на вече разбиращото от сериозна дума човече, което междувременно е било учено и обгрижвано с любов.
Като малка са ме шамарили за по-сериозни провинения, общо взето 2-3 пъти годишно, но с шамари, не с "1 път галене по дупето (памперса) с лошо изражение на лицето". Като малка знаех, че "ако направя това, ще последва наказание/шамар". Като по-голяма (8-10) не правех бели не от страх, а защото чрез шамарите бях научила, че е лошо да се прави така, и е неприемливо. Като тийнейджърка, както и въобще цял живот, бях в прекрасни отношения с майка си, и досега са такива, а това, че ме е шамарила като малка си има логично обяснение, до което всяко нормално възпитано 10-годишно може да достигне без чужда помощ. Нито съм се втелясвала по въпроса, нито съм се травмирала. Но и се оказах доста по-възпитана от много мои познати, в градина, в училище, в работа. Дете, което от малко знае, че лошите поведения и постъпки имат последствия, за които му пука (шамар, не глупави измислени наказания, които я забележи, я не), се научава много по-добре да премисля постъпките си и да отделя внимание да прецени последствията, просто в мозъка му се заформя такава структура, създаваща логично причинно-следствено мислене. Така по-късно детето не се впуска в откачени неща, особено във възрастта, в която не можеш да го спреш физически да направи каквото и да било, и най-вече след пълнолетието си. Преди да пробва наркотици/ секс/ алкохол, то мисли какви последствия ще му докарат и не са му в главата мама и тати, които отдавна не го бият, а последствията. Защото мозъкът не е толкова първосигнален, че да свързва всяко конкретно действия (мама ме наби) с конкретна постъпка (ритнах братчето си). Вместо в този случай детето да свързва само ритането на братчето с шамар от мама, мозъкът прави връзка "направих нещо лошо" - "имаше неприятни последствия" => ще гледам да не правя лоши неща, които имат неприятни последствия. Оттам мозъкът с времето и опита се научава да преценява кое е "лошо" и кое има последствия, и тъй като в детска възраст последствия има, до зряла възраст детето се е научило да гледа да не прави "лоши" неща, дори да може да се измъкне от последствията, защото през това време мама се е грижила да го научи, че другите хора също имат значение и Вселената не е детето-центрична.

Оф, железни аргументи. Ще кажеш, че си живяла, живяла, възпитавала, отглеждала, сяла бой и жънала уважение... 

Хахахха, колко романтична представа имаш за боя, Victory.  
Направо ми се насълзиха очите....
Не от умиление... 

Прави ли се разлика между Бой/побой/ и другото, което се пиши. Или не, всичко е едно и също.  

Признавам си, не правя разлика. Всеки шамар ми се вижда посегателство над другия, болка и унижение. Слаби ли са ви другите аргументи, че с шамар ще обяснявате?

Става интересно, но и deja vu.

luna, по-скоро да си приготвят направо памперсите, те, чедАта точилките сами ще ги намерят 

Интересното е, че обикновено противниците на шамара проповядват своето верую със завид-
на настойчивост, да не кажа агресивност. А няма да кажа "агресивност", щото ще излетим от
стереотипа, че агресивността е присъща на онзи, който е бит и бие. Впрочем, досега не съм
срещала теория за наследствено предаване на афинитета към шамарите или боя.

За теб лично има ли значение дали мъжът ти ще ти нанесе шамар, бой или побой? 
Правиш ли разлика или те все едно и също?

Това да шляпнеш бебе по памперса е извратено. Това дете, което е на 4-5 години, което как ли не му е говорено-тихо с добро, умно, обаче то си е палаво, и не разбира от дума не, ами от хиляда думи, продължава да не разбира, че ще си счупи главата, едно плясване по дупето, което да му вкара акъла в главата, значи е също извратено, така ли? Че детето му се говори, нормално, човешки хиляда пъти до препадък, да не се втурва срещу колите, но то си е палаво и не разбира, просто е шляпнато през е също извратено, така ли? Ами, няма да им се посяга на свободата, нека да ги оставим, просто да си счупят главата, да ги прегази колата, че дано да се научат тогава, от човешките ни приказки-родителски.

         Виж, това да те налагат с точилка до синьо, да ти пускат капака върху пръстите, че да не се опариш от печката, или да те удрят през пръстите, до посиняване, че не трябва да пипаш еди къде си, си е чиста проба извращение.

         ПП Не ме е удрял мъжа ми, не знам /макар, че и той е бил пошляпван по дупето на 4-5 годишна възраст/.

               

        

Ина, не те питам дали те е удрял/бил. Питам те има ли значение дали ще е шамар, бой или побой, ако все пак някога хипотетично се случи.

Никъде поне от мене не е написана думата Шамар, че да ти отговоря. Хайде, посочи ми, къде точно съм написала Шамар. Пошляпване по дупето и Шамар, едно и също ли са?

Мъжът не е до теб, за да те възпитава и учи на неща, които е трябвало да усвоиш като дете. Но на родителите това им е работата. Така че има значение кой те бие и кога.

П.С. Като пиша Шамар за детето, имам предвид по дупето.