Били ли са ви като деца?

Малииииииииии колко много изписахте за ден.... Абе да кажа и аз - май няма общо правило дали да ги бием тия деца или не. Всичко е строго индивидуално - както характера ии поведението на децата, така и възпитанието и манталитета на родителите. С каквото и да се прекалява - добър ефект няма да има, това е ясно. Въпроса е дали имаме представа какви хора сме ние, че да учим децата си какви да бъдат.Естествено ще кажете, че всеки се смята за най-добър родител, ама и отстрани да се погледне няма да е зле...щото в очите на околните нещата може да са в съвсееем раличен цвят.

Wisdom is the power!

Виктори,колкото и да ми харесват мненията ти /приемам,че говориш за последствия,който както иска да ги прилага/,има деца,които могат да се възпитат без бой! Толкова кротки и послушни деца съм виждала,че ми се е струвало невероятно! Племенничката ми е супер послушно дете. Майка й,снаха ми,е много мил и кротък човек.Карала й се е,оооо,да,все пак е дете. Но когато аз съм гледала трите /а се е случвало да отида сама с тях някъде за 2-3 дни/ НИКОГА не ми се е налагало да повторя нещо. Миа слуша сравнително,Елла е Макс и Мориц * 2,а Валентина...ами колкото и да се е разиграла,кажа ли нещо,спира на секундата. И като едногодишно човече беше такова-стоеше на масата с възрастните кротко. За мен си беше чудо невиждано

Мисля, че драматично обръщате нещата. Простото избягване на шамара не е изпълнило задачата на полезния родител. Но хватката е, че родителят е важен!
Както и да е, психическото здраве на чуждите деца не е моя грижа.

Л:                                                            НАЕМАТЕЛ:
Точно децата,които никога не са били докосвани и с перце дори,повечето бият и тормозят съучениците си в градината и училището.Понякога един шамар е нужен за да прави разликата между това кое е добро и зло.
В училище редовно бях тормозена от такива дечица,където майките им бяха докторици,директорки,нямаха много време за децата си и не ги биеха никога разбира се и много им говореха.
Бабите пък,които ги отглеждаха им насаждаха в главите колко са велики,умни,незаменими и как са всичко най и център на Вселената.
Точно от тези никога ненаказвани дечица получавах удари и дърпания по-косата,опъване на ръцете и блъскане в градината и после в началното училище.
Нещата си дойдоха на място,когато спрях да мисля защо тези "добри деца" ме бият безпричинно и почнах да им отвръщам със силни шамари в ответ,тогава почнаха да се научават да правят разлика докъде им е позволено и да не минават границите.
А много им говориха на тези "мили дечица",обясняваха им и бяха много възпитани,бабите цъкаха с езичета след тях,но истината беше друга.
Сина ми не е бит,но му е обяснявано строго и понякога с шамар по дупето,което е лошо и кое е добро на този свят,вече прави разликата много точно и няма по-добро дете от него.Никога не удря децата,кротък е,за разлика от други деца,които не са получавали шамари по задните си части никога,но пък си позволяват да го удрят в градината и да се връща все контузен.
Айде стига някой сте се правили на ощипани,шамарът(не побоя)не е измислен случайно от човека,ей така за гаврата,еволюцията го е направила с някаква цел.

  Ай са. Ако изпадне в безсъзнание детето, добре. За истерия - не.

  Виктори, всички тези неща, които си описала за твоето дете ги правят и много други деца и без шамари. От всичко написано от теб става ясно, че ТИ не знаеш, как се постига резултат без бой. Други родители, обаче, могат, или поне се опитват.
   И, разбира се, и от бито, и от небито дете може да стане абсолютно говедо. Не е само това фактор, който определя възпитанието. Въпросът е, че биещият родител, обикновено е с някакви дефицити, може да е просто на нерви, обаче може и на достатъчно акъл.

 

И ние бяхме на гости. Детето ми се държа нормално, както винаги. Другото дете, на приблизително същата възраст, щуря като за последно, а родителите само обясняваха неща от рода на "палаво дете". Накрая това другото си бръкна с нещо в окото и такъв рев настана... Защо моето не си бръкна с някаква простотия в окото? Защото като хване някакъв предмет, с който може да се нарани, поне му казвам да не скача с него. Също не му давам да скача по леглата, в нас да, но на чуждо място никога.

Има такива деца, аз не съм виждала, но съм чувала за този феномен. Възпитани, чудесни деца, а не са били шамарени... Просто в обкръжението ми такива няма, но съм съгласна, че в зависимост от индивисуалността на детето, в случай че някой има такова ангелче, може да се получи. Поне при болшинството обаче не е така.

Не могат, там е въпросът.
Колкото до безсъзнание или истерия, и за двете шамарът ще помогне. Само че ние истерии нямаме от много време вече (детето наскоро стана на 3 години).

Ирис,добре де,кажи какъв е този метод. До тук само чух "Аз никога не съм си удряла детето,защото има други методи". От почти всички ви. Айде кажете какви са тези методи,че да знаем и ние.
Както вече попитах: какви са последствията за вашите деца?

Много благородно,но много искрено ви завиждам!

Ето Ви още един пример:
Преди две седмици- в театър. На реда пред мен стояха майка с дете (на около 3-4 годинки).
Чудно ми беше дали детето разбира къде е заведено и как ще издържи толкова време.
Е, не издържа. Още щом загасиха светлините, детето започна да мрънка, да се върти. Майката, вместо да го изведе, започна да му чете книжка! Колко възпитателно, нали?
Да пречиш на всички останали, но да не нарушиш спокойствието на наследника.
Положението стигна до там, че служителките в театъра дойдоха и заведоха детето на последните редове, където го занимаваха през цялото време.
А майката, с усмивка продължи да гледа представлението. Още повече, бащата беше също там, но той през цялото време се усмихваше и радваше на ставащото.
В този случай майката е виновна, защото го е завела там. Но едва ли след този случай ще има поука и за нея, и за детето. Примерът, който се дава тук е, че детето може да ходи навсякъде, да приказва и да си гледа книжка като коментира на глас, т.е. нищо по-различно от поведението му вкъщи.
Ето това е ситуация, в която трябва да излезеш и да прекъснеш заниманието си, след като не ти е уврял по-рано акъла, че толкова малко дете и с такъв характер не се води в театър (при това на постановка, която не е за деца), но не и магазина.

Servalan, хубава случка. Напомня ми за мое преживяване лятото. Една малоумница беше завела бебето си на опера. Не стига, че тя не се е усетила навреме, че това не е най-подходящото място за едно толкова малко дете, но не й и пукаше особено, че пречи на останалите.
Трогна се едва, когато половината публика я гледаше лошо и "шъкаше".
Ей такива "прелестни" родителки възпитават поколението, подпалващо котки и удрящо учителката си, която им прави забележка.

Е, та заради това именно се пеня. По акта на шамаросването не може да се съди нито
за размера на дефицитите на родителя, нито за резултатите от възпитанието. Нито на-
личието, нито липсата на шамари е достатъчно, за да квалифицираме хората.

Ако говорим за дете под 3-3,5 годинки, естествено, че можеш спокойно да го хванеш под мишница, да го изчакаш да се успокои и да си изиграеш ролята на добрият психолог мама. Ама, когато едно 5 годишно, 25 килограмово диване насред супермаркета хване удобно оставените бутилки със скъп алкохол и започне да ги събаря крещейки, ритайки и мятайки "Искам си, пък, шоколадовото яйце" какво точно правим? Някак трудно ще повярвам, че поемаш дъх, броиш до 10, погалваш го нежно, обгръщайки го с обич и му казваш "Сега, маме, това е последната бутилчица Джак Даниелс, хайде хвърли я, пък мама ще потърси управителя да се разберем коя застраховка ще покрие щетите". И преди да нарочиш и този пример за неадекватен ще подчертая, че е съвсем-съвсем реален - има поне дузина хора, които могат да потвърдят, че съм го описвала преди почти половин година.

бтв. И на мен ми е интересно за методите - книжка, нещо, източник...Сподели

Отглежданите без насилие и изблици на нерви деца, не изпадат в описаната от теб ситуация.