Били ли са ви като деца?

  • 66 517
  • 1 554
# 555
Майка ме е шамаросвала доста пъти и то всеки път аз съм била виновна.Не,че това я оправдава,но е имало моменти,в които е трябвало да си затварям устата  Whistling.Баща ми никога не ме е удрял.Обаче той е шамаросвал сестра ми 1,2 пъти-тя обачеееее бешеее ЧУДО в пубертета,иначе майка ми не я е удряла,или поне аз не си спомням. Crazy
Виж целия пост
# 556
Баща ми - ЖАМЕ! Ръка не ми е повдигал, дори рядко ми се е карал.
Майка ми ме е поошляпвала. И за щяло , и за нещяло...
Виж целия пост
# 557
Сега се сетих за един съсед,който веднъж жестоко ми изви ухото.Шкембо го бях кръстила този мръсник.
Виж целия пост
# 558
Нито майка ми,нито баща ми са ме били. Но пък брат ми......много се биехме с него.  Mr. Green
Виж целия пост
# 559
Не, никога не са ни били. Родителите ни са културни хора. Прави ми впечатление, че много от тези, които казват, че са били бити продължават изречението с "но аз си го заслужавах". За мен това е много тъжно.
Виж целия пост
# 560
Майка ми ме е била три пъти прец целия ми живот - запомнящо се:
1.С хилка за федербал - пластмасова.
2.Дрянова сурвакница
3. Точилка.

И няколко шамара наопаки със пръстени с камъни.

Татко - никоза, по никакъв повод, даже не се сещам и да ми е повишавал тон. Решавахме проблемите с разговори.Липсва ми... Tired
Виж целия пост
# 561
......дали сте били наказвани с бой при  провинения и пакости.
Интересува ме как всъщност разсъждават хората, които са били пляскани по отношение на възпитанието на собствените си деца. Изпитвате ли неприязън към родителите си за стореното или смятате, че са постъпвали правилно? Простили ли сте им или още таите някакво лошо чувство?


Да, яла съм бой. Когато осъзнавам, че съм го заслужила донякъде, за тези пъти не ме е яд и съм ги простила. Но е имало 2-3 несправедливи шамара, които при спомен ми горчат, заради тях родителят си е загубил някакво количество авторитет и обич от моя страна.
Последно баща ми удари шамар, като бях на 22 години, не му говорих 2-3 месеца, той осъзна и си личеше, че съжалява, точно на именния му ден му проговорих и той сякаш само това чакаше.
Виж целия пост
# 562
Не, никога не са ни били. Родителите ни са културни хора. Прави ми впечатление, че много от тези, които казват, че са били бити продължават изречението с "но аз си го заслужавах". За мен това е много тъжно.

+1

Обаче баба ми понякога ме ступваше. Но много повече е била майка ми, затова и майка ми се е зарекла никога да не си бие децата.
Виж целия пост
# 563
Баща ми ми е извивал ухото и веднъж ме напляска. Майка ми е удряла шамари 1-2 пъти. Това за наистина сериозни бели, които са застрашавали живота ми. При положение, че бях нетърпима и много пакостлива, не знам как са се сдържали да не ме ступват. Аз също смятам да не посягам на детето/децата си. Търпелив човек съм.
Виж целия пост
# 564
Последно баща ми удари шамар, като бях на 22 години, не му говорих 2-3 месеца, той осъзна и си личеше, че съжалява, точно на именния му ден му проговорих и той сякаш само това чакаше.
Но предполагам,не ти се извини?Нито ти каза,че е било грешка?

Винаги съм си мечтаела,поне думичка да чуя,едно съжалявам само.... Ноооо,никога не стана.
Така си остава вътре в мен и продължава да ме мъчи отвреме на време.
Поне,от много време вече ,не обвинявям себе си.
Някои хора щял живот не могат да се отърват от ниска  самооценка и чувства за вина,благодарение на ''родителски грижи''
Виж целия пост
# 565
Това ми е много болна тема. Аз никога не съм била бита. Познайте какво е отношението ми към подобни практики. Но..  Stop
Виж целия пост
# 566
Само инцидентно, и то общо взето за големи глупости. Майка ми сама си го признава, че го е правела под давление на едната ми баба, която по принцип обичаше да шамаросва. Още не мога да й простя на тази жена, че ми изхвърли котката и ме накара като идиот да я търся цял ден из къщи.
Виж целия пост
# 567
Само инцидентно, и то общо взето за големи глупости. Майка ми сама си го признава, че го е правела под давление на едната ми баба, която по принцип обичаше да шамаросва. Още не мога да й простя на тази жена, че ми изхвърли котката и ме накара като идиот да я търся цял ден из къщи.
Три пъти прибирах едно кученце от улицата, и трите пъти майка го изхвърли в снега и трябваше да го търся и прибирам отново. Но я разбирам донякъде...

Повечето от родителите, които "бият" ( и в кавички, и не) децата си, са бити самите те като малки. Не е въпрос само на култура.... Rolling Eyes
Виж целия пост
# 568
Аз пък не я разбрах, Китана. Винаги сме имали котки вкъщи и никога не е било проблем. Имаше нещо против точно тази котка, която беше едно добро и кротко същество. Просто за разлика от останалите, които винаги се казваха като онази нейната в Югославия, тази я бях кръстила на майка. Почти на 100% процента съм сигурна, че е било заради името.
Мен са ме били примерно, че не ща да ям леща, че не ща да си дам топката на съседксата унука, че хапя съседската унука, подчертавам не от злост, а от ОБИЧ, все за едни такива глупави работи. Аз бях едно наистина доста послушно бабино детенце, което почти не правеше бели. Чак ме е яд, че не бях някоя по-буйничка.
Виж целия пост
# 569
... Повечето от родителите, които "бият" ( и в кавички, и не) децата си, са бити самите те като малки. Не е въпрос само на култура.... Rolling Eyes

Сложно е... майка ми е била бита до стапен да се чуди дали не е осиновена, не й се е струвало възможно биологичната й майка да я бие до катава степен... но тя мен не ме е била никога... та с две думи, сложно е...
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия