Откачате ли в къщи?

Тя краси. мира  много хубаво го е казала. Всичко е до вътрешната нагласа на майката.  То и в живота е така, всичко е до вътрешната нагласа на човека. От нас зависи , дали ще имаме  скучно ежедневие или не. От никой друг...

Ами ,явно имам някакви идеи...    
А ти какво ще правиш,когато се пенсионираш и се озовеш с 40 години трудов стаж и с 150 лв пенсия?
Но Jizzlobber много точно го е казала...в живота стават такива обрати,че човек не може да е сигурен в нищо!

Но темата не е за това, а доколко се чувстваме комфортно,докато сме в къщи с децата!

Точно така си е...Ако човек не може сам да си създава радости и разнообразие,май няма значение дали е в къщи,на работа ,на почивка...навсякъде ще му е скучно и тъпо!

a, ето това вече е друга приказка.....
инак тук и на челна стойка да застанем да се почесваме, ама как така и е скучно, ама що така, колко е загубена и прочее, па да се ливне пак помията-работещи срещу домакини-никой няма полза от това.

Оня ден имаше интервю с Евгени Минчев /готин е все пак по разсъждения/, участва в едно предаване. Питаха го водещите дали се чувства самотен. Той отговори - "внимавайте в тълкуванието - как да съм самотен като имам себе си" /нямаше предвид да се обожествява/.

сега в тоя студ и ние сме така но не скучаем измисляме си игри детски гледа много

Ми затова работя здраво, за да не ми е 150 лева пенсията. Това първо.
И второ - далеч не измествам темата, по простата причина, че твоите деца, доколкото знам са вече далеч от възрастта, в която се нуждаят от обгрижване 

Абе две деца изгледах, ама как едно не ми се падна кротко и послушно-филмчета да гледаме и пъзели да редим  
От 4 години (с малка разлика са) не съм спала и съм като варена маруля - абсолютно нереално е детето/децата да си играят, аз да се занимавам с нещо, което ми е приятно. В редките моменти, когато се заиграват, имам да свърша 150 неща по задължение. И не заспиват вечер, все някое реве, пък да седна като бял човек един филм да гледам.
С голямото бръмчахме из парковете и улиците - кеф, докато лежи и спи в количката, аз обикалям като дроб и само се чудя къде да подпра глава. Като скокна да ходи пък   После децата станаха две.....
Като се върна назад единственият ми що-годе спокоен момент е между 2 и 6 месеца на сина ми, не че спеше нощем и денем, но преди да го почнат зъбите поне мълчеше в количката. Обаче- абсурд да седна на кафе или в магазин да вляза - имаме километри да въртим.... Малкото е изключително обсебващо дете-винаги покатерена в мен или върху мен. Не мога да ида в тоалетна или баня без нея. Та нещо малко личното ми пространство клони към нулата, особено откакто се намести да спи при нас (с което геройски се борих, но нуждата от 2-3 часа сън накрая надделя).
Децата растат, малкото е на 1 и 10 месеца. Има вече признаци на подобряване на нещата, започват да се занимават известно количество време и без мен.
В резюме - всеки гледа от собствената си камбанария. Работата ми е доста напрегната и излизайки в майчинство си представях как ще си почина от всичкия шум и суета и ще си гледкам сладко гушливо бебенце/ца. От плановете до изпълнението обаче.....

Иначе не бих отказала кратък едногодишен творчески отпуск, хич няма и да скучая  

За протокола- от 3-4 месеца съм на работа и се чувствам значително по-добре. Поне през деня имам малко време за себе си - за спорт/шопинг по обяд, за кафе и сладка приказка чат-пат...

А, да - не че не мога да си позволя да не работя, но стандартът ни би спаднал от това. Освен това съм учила, каквото съм искала цели 6 години, работя това, за което съм учила, и някак си ми е трудно да го изоставя щото не ми се бачка. Но едногодишния отпуск не бих отказала  Ще наемем къща за няколко месеца на море, то ще се плиска в краката ни, децата ще пускат хвърчила, ще тичат и ще се смеят, а аз ще цъкам на лаптопа и ще им помахвам с усмивка и маргарита в ръка 

Айде стига с тези пенсии,че сега като ги направят до 65 год.,кой жив кой не.Така че кой каквото може да си позволи да го прави.Не приемайте живота толкова на сериозно,никой не се измъкнал жив от него.
Аз също си стоя в къщи от 3 години и ме чакат още 2(с бебето което чакаме)и се чувствам чудесно,че мога да играя с детето,да изненадам мъжът си и между другото да завърша.Понякога скучая,друг път ми е супер забавно,но съм сигурна че всички имаме такива дни.Така че „великите кариеристки“ и„ забитите домакини“да си сядат на д-то и да се радват на живота си,че по сладки години от тези НЯМА.
 

Както и велиите домошарки и загубените кариеристки между другото...

Така е мила. Дните прекарани с детето са истински дар. Ако можех да си го гледам до 3 години,нямаше да има по=щастлива от мен,но за жалост трбява да започна работа като ми свърши майчинството,защото няма вече неплатено 1 г.  Тези години на детето са най-важните,това е времето да се отдадете един на друг,защото няма да ти се отдаде вече такъв случай.  На мен ми е ужасно мъчно само като си го помисля,че след по-малко от 3 месеца,вече ще си виждам детенцето само по няколко часа-когато го взема от чсли и докато му се доспи  .....толкова много искам да се посвятч на детето си поне до 3 г. но чвно няма да се случи.

И аз да се включа.. не знам вие дали откачете или вече имате дечица и сте свикнали но аз изпадам в кризи...полудявам вкъщи

Привет,видях че си в шести месец,аз съм в седми Хайде да откачаме заедно.........................към всички откачащи .

   Оле, като бях бременна първия път изгледах 10те сезона на 'Приятели' един след друг, почти без пауза. 

Maleee, jul , описала си моя живот и мисли...едно към едно. 

Ама вие и бременни ли си седите вкъщи....
бах и живота....си живеете...