Откачате ли в къщи?

Публикувана: 18 ян. 2010, 15:28 ч.
Последно мнение: 2 юни 2010, 10:38 ч.

12 427
161

yana_divrova

A

# 135 27 ян. 2010, 09:46 ч.

[/quote]

Maleee, jul , описала си моя живот и мисли...едно към едно. Peace

Peace

[/quote]

Laughing

Моят живот - не, но мислите ми - да.
Все се чудех как някои майки искат по три -четири деца, а аз ще полудея с първото, докато не родих второто. Тогава разбрах ,че децата са различни. Няма такова нещо "дете" по принцип. Първата ми дъщеря, да е жива и здрава, ме съсипваше от сутрин до вечер /и вечер/. Толкова енергично дете беше ooooh!

ooooh!

, /откакто се научи да чете, малко кротна./ Малката беше тиха, заиграваше се сама, винаги в добро настроение...чудо. Вторият път ми беше по-приятно у дома, признавам си.
Но понеже аз съм си ги гледала /голямата до 4 и половина, малката до 3/ и жадувах за моята си работа, за хората, които срещам в нея, за предизвикателствата и вълненията, която ми носи. И един ден, в една градинка си говорехме с майките за това : работата или детето до 3 год. Изведнъж си изясних нещата. Някои не бързаха никак да се връщат, защото не си харесваха работата. Ето толкова просто е. Не че бяха по-жертвоготовни, не че бяха по-отдадени на децата си, нито по-мъдри, просто не им се сервираше на чужди хора, не им се миеха чужди чинии, предпочитаха своите. Не е нужно никой да се обижда от това изказване. Това, което искам да кажа е, че няма дете по принцип, работа по принцип, жертвоготовност по принцип, майка по принцип. И да, откачах вкъщи, не ме е срам да си го призная. Въпреки това останах, защото го счетох за най-доброто за децата ми в този момент. Но още не съм "закачила". Peace

Peace

Виж целия пост

J

# 136 27 ян. 2010, 10:16 ч.

angel? Peace

Peace

Абсолютно са различни децата. Племенницата е с 4 месеца по-голяма от дъщеря ми - ами от бебе си е съвсем друг характер. Кротка, спокойна. И даже отсега се вижда и друга разлика - племенницата ми е много кокетна (прически, фибички, ....), моето диване е пълна разбойничка, да е жива и здрава Laughing

Laughing

Тук една съфорумка има 3 деца и както каза - всяко по-зло от предишното Mr. Green

Mr. Green

Така че ние засега третото сме го отложили, да не би и при нас тази геометрична прогресия да е вярна Laughing

Laughing

И за връщането на работа според мен си права Peace

Peace

_Venera, приятно ми е да се запознаем Grinning

Grinning

Виж целия пост

V

# 137 27 ян. 2010, 10:18 ч.

Това, angel?, са твои си разсъждения за нечии чужди избори и мотиви. Достатъчно обременени със здравословното чувство да оправдаем себе си Laughing

Laughing

Харесвам си работата, в момента, в който трябваше да остана вкъщи, я вършех с възможно най-голяма лекота и бях започнала да постигам разпознаваемост в професията, което за моята не е толкова лесна задача и минават години. Сега ще се наложи да извървя същия път отново. И хич не става въпрос за миене на чинии Laughing

Laughing

Но въпреки всичко никога не бих съжалила за тези години вкъщи, прекрасни.

Виж целия пост

J

# 138 27 ян. 2010, 10:22 ч.

Цитат на: Jizzlobber в вт, 26 яну 2010, 18:47

Ама вие и бременни ли си седите вкъщи....
бах и живота....си живеете... Blush

Blush

[/quote
Е това ако не е завист здраве му кажи. Crazy

Crazy

Виж целия пост

V

# 139 27 ян. 2010, 10:37 ч.

А има и друго. Определянето на децата като палави много си зависи от темперамента на родителите и на степента на "издържливост" и умение да се наслаждаваш на детското любопитство, да вървиш ръка за ръка с него. Наслушала съм се на истории за палави деца, които като ги видя, ми изглеждат толкова кротички сравнение с моето Laughing

Laughing

А синът ми просто го определям като жизнерадостен, енергичен, любознателен.

Виж целия пост

D

danielaburgas

# 140 27 ян. 2010, 11:02 ч.

Аз не мога да стоя шкъщи,не ме сдържа.Дори работа в офис - на едно място не ми допада.Да си затворен ,дори да вършиш нещо не е за мен.Трябва движение Peace

Peace

Виж целия пост

J

# 141 27 ян. 2010, 11:13 ч.

Цитат на: valerie в ср, 27 яну 2010, 10:37

А има и друго. Определянето на децата като палави много си зависи от темперамента на родителите и на степента на "издържливост" и умение да се наслаждаваш на детското любопитство, да вървиш ръка за ръка с него. Наслушала съм се на истории за палави деца, които като ги видя, ми изглеждат толкова кротички сравнение с моето Laughing

Laughing

А синът ми просто го определям като жизнерадостен, енергичен, любознателен.

По принцип си права. Ама моите са от плавите палави Laughing

Laughing

Щом като такива ги квалифицират педагози с 30-годишен опит - оглавяваме класацията на групата в ДГ. А и всички други госпожи ни знаят поименно (те така си ги знаели всички палавки дечица Laughing

Laughing

). И се изреждаха да ми казват - добре, че малкото е момиченце, без да знаят (все още Laughing

Laughing

), че е на път да го задмине Mr. Green

Mr. Green

Виж целия пост

о

оНАЯ м

# 142 27 ян. 2010, 11:24 ч.

Mr. Green

jul,и ние сме така!!!!!синът ми е много палав....но и награди печели по плуване!!!!Просто,не може да седи на едно място,но и таткото е от същия калъп скроен!!!!
Joy

Joy

Joy

Joy

а малката от сега си показва ината...
по-добре палави,но оправни и любознателни....отколкото кротки и страхливи bouquet

bouquet

bouquet

bouquet

Виж целия пост

# 143 30 ян. 2010, 00:34 ч.

Аз съм на мнение, че сега докато е малко трябва да му се радваш. Аз съм си походила на работа, родих на 29год., сега съм на 30. Но това гледане на бебе и седене вкъщи ми е супер. Детето ми беше мн ревливо до 4 мес, сега започва да разбира и е моето слънце (на 7мес.). Роднините ми идват постоянно вкъщи, така че няма как да ми е скучно. Отделно приятелите. Хич не искам да го пускам на ясла, страх ме е от болестите, но може и да ми се наложи от финансова гледна точка (моята заплата е по-висока от тази на мъжа ми). Не си мразя работата, харесвам я, но бих останала да си погледам детенце, че както казват и другите - работа цял живот. Мисля, че ти си млада и не си се наживяла и затова не ти се седи вкъщи. Може и да греша.

Виж целия пост

A

# 144 30 ян. 2010, 15:14 ч.

Цитат на: tzifff в сб, 30 яну 2010, 00:34

Не си мразя работата, харесвам я, но бих останала да си погледам детенце, че както казват и другите - работа цял живот.

Те и децата са за цял живот. Simple Smile

Simple Smile

Ако ми се наложи да оставя децата за два дни на баба им, познайте кой ми звъни по телефона непрекъснато и пита за мен, и плаче за мен. Голямата. Така че няма възраст, в която да престанем да сме нужни и любими. И няма по-важно нещо от децата. Въпросът на темата е друг.
Според мен, авторката търси идеи как да не откача вкъщи. И съпричастност от майки, които я разбират. Ей, така, за да не чувства ...

[/quote]

Цитат на: yana_divrova в пн, 18 яну 2010, 15:28

Много ми е тъпо, по цял ден едно и също, нямам ниакви нормални контакти, станах вечно намръщена и ядосана, отегчена, а по принцип съм много усмихнат и весел човек. Има ли идруги като мен? Моите приятелки, които си гледат децата в къщи казват, че им е много хубаво и приятно, а на мен не. Даже ми е много гадно. Вече мисля, че нещо на мен не ми е наред.

Виж целия пост

S

# 145 11 фев. 2010, 14:54 ч.

Откачам. Дано като се събудя утре и е май.

Виж целия пост

Z

# 146 11 фев. 2010, 15:31 ч.

Аз съм от хората, на които социалните контакти много липсват, когато се налага да си стоят вкъщи. Майчинството беше такъв нелек за мен период. С нетърпение чаках моментът, в който трябваше да се върна на работа. Детето никога не ми е било в тежест, дори напротив - само мисълта, че се грижа за него, ме крепеше тогава, за да не полудея. Тежеше ми домакинската работа. Не знам защо, но всички си мислеха, че след като не ходя на работа, трябва да съм слугиня. Друг е въпросът, че аз самата го позволявах.
Има моменти, когато ми липсват дните, когато съм била само с детето, когато си спим заедно или когато се разхождахме...
Добре се чувствам вкъщи, когато съм сама само с детето или само тримата - мъжът ми, детето и аз. Има ли и други хора, полудявам, да.

Виж целия пост

T

tsveti_apostolova

# 147 11 фев. 2010, 15:34 ч.

И аз понякога откачам,но това е защото не можех да излизам често...сега нямам търпение да дойде някой по-хубав ден и да сме навън. Принципно ми дойде повече,защото от края на 6 месец,като бях бременна ми казаха да си лежа вкъщи...и нямаше начин/а аз не съм свикнала да стоя толкова сама и вкъщи/.
А за разни хобита и излизания вечер,излизаме,но вече по-рядко.Все пак зависи и от финансите ти.Така,че много хора,много мнения..все пак имаме различен стандарт на живот и желания за развлечения.
А за палавите деца си е трудно /поне от познати знам/ ,а дано моята е по-кротичка,че да не Crazy

Crazy

Иначе много обичам да сме си с таткото и да ходим на сам на там и тримата,но някой трябва и да работи Peace

Peace

Не трябва да униваме и заради мъничетата,които сме чакали с такова нетърпение и заради мъжете си.

Виж целия пост

S

# 148 11 фев. 2010, 15:43 ч.

До скоро не откачах, ама студа много се удължи и вече и аз взех да се предавам Tired

Tired

Виж целия пост

M

# 149 11 фев. 2010, 15:55 ч.

Цитат на: tzifff в сб, 30 яну 2010, 00:34

Аз съм на мнение, че сега докато е малко трябва да му се радваш. Аз съм си походила на работа, родих на 29год., сега съм на 30. Но това гледане на бебе и седене вкъщи ми е супер. Детето ми беше мн ревливо до 4 мес, сега започва да разбира и е моето слънце (на 7мес.). Роднините ми идват постоянно вкъщи, така че няма как да ми е скучно. Отделно приятелите. Хич не искам да го пускам на ясла, страх ме е от болестите, но може и да ми се наложи от финансова гледна точка (моята заплата е по-висока от тази на мъжа ми). Не си мразя работата, харесвам я, но бих останала да си погледам детенце, че както казват и другите - работа цял живот. Мисля, че ти си млада и не си се наживяла и затова не ти се седи вкъщи. Може и да греша.

Подкрепям това мнение, роих на 30 години, а работя от 18,годишна. Майчинството за мен е най - хубавото нещо за една жена, обожавам да съм с детето и да му се наслаждавам на всяко ново нещо, което прави. Дори и сега - зимата не скучая с него вкъщи, за мен това е безкрайна почивка. По принцип съм работохолик и мислех, че няма да издържа вкъщи, но явно съм грешала. Сега не ми се връща на работа..

Виж целия пост

Препоръчани теми

Нервност при деца

2 159
8

Здравословни проблеми

Мъжът ми не си стои в къщи?

16 057
90

Родители, отглеждащи сами децата си

С деца на Панчаревско езеро

1 706
19

На път в България

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.

НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.

НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.

НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.

НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.