Срамежливо, свито или затворено дете...?

1.Нещо извън дома.Може учителката да е пропуснала да спомене,че му се е скарала повече от необходимото.Или съучениците му се подиграват и дразнят.Деца като него са най-любимата мишена на "по-отворените" си връстници.РАзпитвала ли си го за отношението на другите деца с него?
2.Друго-след като таткото и дядото са такива натури,е много вероятно да го "посмачкват" със своето самочувствие и амбиции,концентрирани в него.Нещо като "Нали си голям мъж?Ми дръж се като голям мъж тогава!".
Аз залагам повече на номер 2.

Запиши го на бойни изкуства, там ще добие самочувствие, мисля, че именно такова му липсва малко, щом приема болезнено забележки и се терзае така за някаква си дръжка. Мисля и аз, че може от таткото и дядото да идва малко проблема, ако се сравнява с тях, или те го подтикват към по мъжко , според тях държание, а характера му е по-кротък. Ако не му допадат бойни изкуства, нещо друго по-подходящо, с което би се справил добре, за да укрепи увереността му.

Много благодаря. Наистина мисля да го запиша  и на друг спорт освен футбол.

Явно властното поведение на мъжете у вас дава своите плодове. Не детето, а те имат нужда от психолог иначе детския такъв ще ви даде съвети, които са неизпълними без промяна в останалите членове на семейството. Говори с таткото да разхлаби малко режима, да не обижда и пресира детето, дайте му повече свобода, дръжте с него като с голям и му давайте да взима самостоятелни решения и най- важното- позволете му да греши. Най- вероятно сте прекалили с дисциплината у дома, но на този етап това е поправимо. Дайте самочувствие на детето- това се получава не само с думи, а с действия, които да му дадете право да извършва, да има свои победи, право на мнение, на решения.

Разбира се това е мнението ми по повод на написаното в поста. Ако имате достъп до добър специалист посетете го с таткото и обсъдете с него какви промени трябва да настъпят във вашето отношение към детето.

  Хубави съвети. Аз ще добавя - поощрявай го да пише, това което чувства.
 

Да.И/или да рисува.Може пък да излезе наяве конкретния проблем.

  Да, щом го е написал, значи има нужда да изрази, независимо по какъв начин.

Искрено изказвам своята благодарност за Вашите прекрасни съвети.
Някои от тях вече влизат в сила...

Това, написаното - според мен го е чул от някого, когато е счупил  дръжката!
А това, че е затворен и срамежлив - според мен не е задължително да идва от бащата му и дядо му.
На психолог не бих го завела във вашия случай!

Ох, ако можеше така лесно да се каже къде е проблема, по всяка вероятност щеше и лесно да може да се разреши, ама уви...
Навън е пълна лудница. В първи клас изведнъж средата се сменя, нови деца, нови преподаватели, нови изисквания. Стреса е много голям дори и за възрастен, какво остава за едно дете. Отделно, в момента всичко живо е пощуряло, вкл. и учителите. Незнайно защо имат някакви хипер изисквания към децата. (Да си призная изпитвам силна неприязън към учителското съсловие и имам своите аргументи.)
Ето защо (и като майка на двама супер мъжаги) смятам, че семейството си остава най-важното, дома - най-сигурното място за децата ни и е наш дълг като родители да им осигурим максимално спокойствие, хубави моменти и да им вдъхнем ние увереността, която ще им е нужна цял живот, защото никой навън няма да го направи.
Лично аз просто не допускам някой (няма баба, няма дядо, ако ще и президента да е) да се вре по вредния начин в живота на децата ми. Има такива персони, които не мога да "отстраня" (като учителите например), но определено внушавам постоянно просто да не им се връзват. Нека да не съм права. Като майка така чувствам нещата и така ги правя.
(За учителите някой ден мисля да отворя тема, че огън и жупел мога да избълвам)
Хубав ден, мили мами!   

По-голяма глупост от това да учиш децата си да не им пука от учителите и да насаждаш негативното си мнение към тях ... не бях чувала 

Е, във всеки случай консултация с детски психолог едва ли може да му навреди.

Много ще се радвам, ако ни разказваш от време на време  как се развиват нещата при вас, моето детенце също се очертава малко срамежливо и ми е интересно. Пожелавам ти успех!

Преди всичко останало искам да кажа две неща: изместваме темата и не приемай нищо, което ще напиша лично.
Учителите са странна порода хора. Малцина от тях са там, защото чувстват това като свое призвание и вършат работата си с любов. За щастие имала съм такива преподаватели и точно поради тази причина мога да си позволя да констатирам разликата. За щастие и малкия ми син попадна на такъв преподавател и разликата в отношението на баткото и малкия се вижда и от незапознати. Останалите са едни нереализирани хора в никоя друга сфера на (социална) дейност, които си носят торбата с претенциите и избиват проблемите и комплексите си върху горките ни деца. Педагози - кръгла нула, възпитатели - явно никога не са си мислели, че имат и такава роля...
И не, не вменявам негативизъм. Просто искам да расте (растат) необременени от чужди комплекси.
А вие, мила ми viliko, като така сляпо заставате зад "учителския кадър" запозната ли сте с автобиогафията на тези, които обучават децата ви? Имам позната, завършила педагогика, която пише с правописни грешки. И, убедена съм в това, не е само тя.
И малко по темата. Дали все пак категоризацията "идиот" детето не я е чуло от учителката все пак??? Защо ли на такова ми намирисва... (Децата се обиждат по малко по-стрийт ориентиран начин, пак от опит да вметна). Нека не забравяме, че все още има учители, които си позволяват дори физически да "обиждат" децата, да не кажа да ги бият...
И пак да си кажа моето - някога изобщо чули ли сте учител да каже: "да, аз сгреших, защото...." (не обърнах внимание на време, не разказах урока добре и т.н., и т.н.). Винаги и по дифолт децата са виновни - не слушали, не внимавали, не пишели красиво (???!!! и аз не пиша красиво, когато не се старая). Съжалявам, но не мога да приема тезата, че вечно децата са виновни. Децата са огледало на средата, която обитават. Ако срещат грубост, отвръщат с грубост, ако им се обясни адекватно и интересно, интереса им се провокира.