Чак почвам да се притеснявам..нормално ли е? да не я повредя нещо?ДА не я изкривя
Ета, това ,което разказа за София ми е супер интересно, аз съм педагог по професия, завършила съм Начална и Предучилищна педагогика, като съм работила в ДГ и НУ/ Детска гр. и Начално уч./ И тук в БГ ив Канада/ Монтреал.
Не знам какво да напиша.....точно, адски е трудно тук в бг да се намерят съвестни педагози, трябва много такт, търпение...и много различна методика на преподаване при такива " специални " дечица. Много сме изостанали в това отношение. Тази руска школа толкова трайно е вгнездена, че не допуска иновации, поне засега.
А относно детенцето дето ви разказвах, Казва се Евгени, момче... толкова любов има в това дете, че може да я даде на целия свят. Много мил, възпитан, децата в класа го обожават....а той толкова хубаво ги забавлява понякога по време на скучните часове...че не дават и косъм да падне от главата му.
Винаги ми е бил адски интересен и съм искала да го изследвам, но не знаех как

ПО математика математичката сподели, че също е много добър. решава задачите но по начин, които е странен и за самата нея. Отговорите винаги са верни.
Веднъж ми пречеше по време на час...имаше свирка в устата и ....свиреше доста често. Децата се смееха...и това наруши процеса на работа.
АЗ естествено не му се карах,просто му предложих да си сменим местата. Аз искам да съм за 10 мин Евгени, а той да е учителя. Съгласи се. Седна на бюрото и отвори учебника, точно имитирайки ме. Дори започна да говори като мен/ както започвам началото на всеки час/ встъпителни думи. В този момент реших да го провокирам и започнах да тропам с химикала по чина.Бях му взела свирката и започнах лекичко да си подсвирквам.
Това толкова много го стресна милото.... затвори учебника и се разплака с думите, неискан да съм учител....пенсионирам се/ то да се смееш ли да плачеш ли/ ма всичките му изречения в по особени ситуации бяха много страни/ Абе скочих като ужилена....и го гушнах...много трудно му обясних че това е просто на майтап и че си играем.
А веднъж ми се наложи да го водя до тях, баба му не беше дошла да го вземе. Еми 1 час се въртим като луди и той ни казва това е улицата, не другата...не следващата....а училището е на 10 мин пеша от тях.
Много бих искала да го анализирам. Знам че има нещо необичайно, едни способности са много развити, а други много назад...но засега не съм имала възможност,а и необходимите знания.
Та такива ми ти работи с Евгени.



така спим ние 

