За езотериката,християнската литература...за истината и обърквате ли се по пътя

И на мен ми се случва да се страхувам. Случва се. Страхът е различен. Понякога се страхуваш а даже не можеш да разбереш от какво - чувстваш безпокойство. Може да се дължи на различни неща, включително и хормонално или психическо разстройство. Няма да засягам този вид безпокойства в момента.
Когато говорим обаче за християнин, който се безпокои ... тогава нещо не е наред. Това, което не е наред се нарича липса на вяра. Това е симптом за прекъсната връзка с Бога.
Личният ми опит е показал, че щом се върнеш при Бог безпокойството изчезва. Случва се за това безпокойство да има причина - безизходна ситуация. Единствената наистина безизходна ситуация за която се сещам е човек да умре в греховете си. Но най-често тя е безизходна само защото ние не гледаме от позицията на Бог. Отговорът на Библията в такива моменти е ясен (и преживян и от мен):
"не се безпокойте за нищо, но относно всяко нещо с молитва и молба изказвайте нуждите си пред Бога с благодарение!"
Това не води до някакъв фалшив мир и успокоение, но много пъти съм бил свидетел как ситуацията се променя така, че е ясно, че никой друг освен Бог не е в състояние да я е променил.

За една част от отговорите и различна интерпретация на темата гледайте филма:
Zeitgeist!

Даа, мноого ме кефи! Толкова се старае да отрече християнството и толкова добре доказва всички пророчества в Откровене! 

Казваш, че нищо не зависи от нас, освен това да Го повикаме?
Дори и Заветите не ги разбирам така.
Не съм християнин?
Вероятно, но не аз ще отсъдя.
Живот без безпокойство, е живот без търсене, живот без познание, живот без усещане за грях, живот без покаяние. Не мисля, че някому е отреден на тази земя. Не мисля, че е богоугодно да загърбим човешкото в себе си, част от което е съмнението.
Кое е правилното тълкувание на Словото? Само в преводите се изменя смисъла, неимоверно много.

Ментова, не си разбрала добре. Зняеш ли какъв е бил грехът на Содом и Гомор. Ще те изненадам, както вероятно и много други, но не е "содомията". Библията го казва категорично - безгрижно спокойствие. Спокойствие което казва обаче - "аз съм добре! другите да му мислят". Има разлика между това да си живееш "безгрижно" и да живееш в страх, че някой ще ти отнеме - скъсаното портмоне, 50 квадрата панелка, плазмата или окаяния ама иначе материално обезпечен живот.

А за преводите определено не си права. Или ако си, трябва да определим делото на Кирил и Методий като безмислено и да четем Библията на латински и гръцки.

Ако трябва да сме напълно честни към текста, би трябвало да я четем на иврид, и то не на една и съща редакция. Не можем, естествено. Последният човек, който би оспорил делото на Кирил и Методий, съм аз. Не ме изненадваш за греха на Содом и Гомор. А последното нещо, което ме безпокои (в повечето време) са страховете, за които говориш. Говорихме за друг един страх, по-скоро за съмненията си дори.  А иначе - най-много се страхувам от безгрижното спокойствие.

Ти  караш ли ми се нещо?!!   И не съм сънувала, а бях в кома-клинична смърт. Май ти не четеш! Винаги ли с такава агресия се нахвърляш на постовете, които не са съгласни с твоите убеждения? Аз много добре съм наясно къде съм , за това  не ме интересуват религиозните проповеди.

Не този страх.  Когато казваш " Да бъде Твоята воля както на небето, така и на земята." сигурен ли си, че ще съвпадне твоето с Неговото /вярваш и се надяваш/,  не знаеш. Именно в този момент имаш съмнения към собствения си избор и страх дали ще понесеш Неговия /теоретично знаеш, че е най добрия, но на практика може да те заболи/.

Трябва да поразгледаме в нета, дали няма някъде описано, какви процеси протичат в мозъка по време на кома-клинична смърт. Може пък просто да приличат на тези по време на сън, или да са някакви халюцинации...

Мисля, че не би трябвало никакви процеси да протичат тогава в мозъка. Даже понякога дишането е командно.
Ето тук пише малко: http://sanovnik.bg/n4-5858-%D0%98_%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%B0%D1%82 … D0%B0%D0%B2%D0%B0
Благодаря на всички, които са коментирали мои постове   .

Мисля, че не би трябвало никакви процеси да протичат тогава в мозъка. Даже понякога дишането е командно.

Това, разбира се звучи доста наивно. Ако не протичат никакви процеси в мозъка, е настъпила биологична смърт.

Даже и за този страх не говорихме, а за страха, че не винаги вършиш, казваш, мислиш неща, угодни Нему. Че понякога си слаб да бъдеш това, което знаеш, че можеш да бъдеш. За определени неща ясно е казано: не ги прави, а те са там - в мислите, чувствата, делата ти. За този страх идеше реч. За тази борба. И съм далеч от мисълта, че тя се случва без Негова намеса, защото: "Негова е волята както на небето, така и на земята" (може да бъде казано и по друг начин, по-стар от светите еврейски и християнски книги). За да получиш напътствие, трябва да си почувствал съмнение.

Абсолютно си права /според мен/, обаче напътствията не идват в плик, ние определяме  какво ще приемем и какво ще отхвърлим /за мен тук е страха, може би ми липсва увереност, не знам /.

Точно за това говоря. Ние сме активни божии чеда. Можем и да не бъдем, което би било жалко.
Смисълът не е да не се объркваме по пътя, а да вървим по пътя. Според мен, де.

Точно това е смисълът. Той иска всеки един да стигне до Него и да се прибере "у дома".
Ето това е което си повтарям когато има пред себе си страхове, непреодолими препятствия...

" 10.Най-после, заяквайте в Господа и в силата на Неговото могъщество.
  11. Облечете се в Божието всеоръжие, за да можете да устоите срещу хитростите на дявола.
  12. Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, а срещу началствата, срещу властите, срещу световните управители на тази тъмнота, срещу духовните сили на нечестието в небесните места.
  13. Затова вземете Божието всеоръжие, за да можете да противостоите в злия ден и като надвиете на всичко, да устоите.
  14. И така, стойте препасани с истина през кръста си и облечени в правдата за бронен нагръдник;
  15. и с краката си обути с готовност чрез благовестието на мира.
  16. А освен всичко това вземете вярата за щит, с който ще можете да угасите всички огнени стрели на нечестивия;
  17. вземете също за шлем спасението и меча на Духа, който е Божието слово;
  18. като се молите в Духа на всяко време с всякаква молитва и прошение, бодърствайте в това с неуморно постоянство и молба за всички светии (има се в предвид хората които са повярвали в Христос)"
Послание към Ефесяните 6 глава.

Всеки един от болтнатите елементи има своя по-дълбока дефиниция от използваната в пасажа, но няма да ви занимавам с това.
За да устои на атаките, независимо дали в ума или в заобикалящия го свят, човек преди всичко трябва да е наясно какво е добро и какво е зло. За това преди наблегнах точно на тази част.
Човек има своята част в "битката", но Бог ни дава и Святия си Дух, за да ни даде сила във всяка немощ и да ни дава мъдрост.
На мен ми е давал сила да се противопоставя на хора които ме манипулираха доста умело, да спра да лъжа (всъщност това беше един голям страх от провал), да не се страхувам за утрешния ден (до днешна дата съм започвала живота си от нулата три пъти, последния и с две малки деца) има и още.
Исках да ви насърча, че Бог ни е дал всичко необходимо за тази битка, не ние оставил сами да я водим.