Какво ви шокира най - много.....?

Да, това наистина е рано. Германците преz последните години доста се "отвориха" в това отноШение (и в пряк и в преносен смисъл ) големите супери работят до 22 часа, вкл. и събота, така че една неделя се иzтрайва Преди десетина години обаче и тук zатваряха в ранния следобяд в събота, тогава гледах след работа преz седмицата да свърШа с паzаруването. Обаче въпреки неудобствата винаги съм била благодарна zа неделята, zаЩото zа мен паzаруването съЩо е работа, при това досадна, а така си имам оправдание поне в неделя да не се zанимавам с него, въпреки, че липсва неЩо примерно Погледнете го и вие от таzи положителна страна

Изчетох темата от самото начало, доста се посмях и много интересни неща научих. Какво ме изуми тук (Египет):
- цялото семейство се вози на един мотор (без кош)- мама, татко, 2-3 деца, бебето в скута на бащата;
- такси прибира деца от училище и ги разнася по домовете- на предната седалка 4-5 деца, на задната десетина и повече;
- нон стоп работят всички магазини, в 2-3 сутринта може да си купиш зеленчуци, мляко, дрехи, да се подстрижеш, да си поръчаш мебели или да си занесеш телевизора на ремонт. Нещо нормално е да видиш жена с дете посред нощ да купува хляб или продавача на газ да минава под прозорците и да се оповестява с дрънчене върху бутилките;
- многобройни продавачи на какво- ли- не- по улиците и между блоковете, а хората купуват от тях посредством кошници, вързани на въже и спуснати през прозорците на апартаментите, слагат вътре парите, продавачът ги взема, слага си стоката, и кошницата се издърпва горе;
- в градския транспорт и метрото (колкото и мизерни да са) няма лоши миризми, всички миришат хубаво и чисто  ;
- по улиците има стомни с вода, и една чаша, и всеки си пийва когато ожаднее (сега е по модернизирано, и вместо стомни има метални контейнери или бидончета с кранчета, но чашата си е една);
- парите за билетите в автобуса се събират колективно от пътниците, предавайки се от ръка на ръка до шофьора, рестото се предава по обратния ред;
И колко още има..., но колкото е по- различна една култура от тази, с която сме свикнали, толкова и изненадите са по- големи.   

  много точно казано! да допълня, че аз лично много се забавлявам с такива изненади! малко като Алиса в страната на чудесата - много ми е хубаво да откривам нови неща и нови начини да се правят стари неща!

  А в Иран по улиците има специални кутии където се пуска милостиня..просенето е забрането и вместо това има кутии..парите се събират цяла седмица после се прибират и се поделят между бедните..


А сега за чеченците.. през 1995 година когато имаше война в Грозни хиляди чеченски семейства дойдоха в Истанбул..Запознах се с едно чеченско семейство които ми бяха и съседи и 2 години прекарахме чудесни мигове..изненадата ми беше голяма когато веднъж ги поканих на закуска..цялото семейство първо протегна ръка към чинийката с маслини.. и се започна едно плюене в салфетката..стреснах се и викам..да не би маслините нещо да са развалени..защо плюете...Отговорът беше следният...ами ние ги мислехме че са шоколадови топченца и затова децата пък и ние решихме да се почерпим първо.. ...оказа се че в чечня изобщо маслини не са виждали..чували са..чели са за тях но категорично не са опитвали.. ...оказа че не са яли по гадно нещо от маслината и повече никога не биха опитали.. ...Веднъж ги почерпих с бял зрял фасул..и пилав...и ме попитаха..ти фасула белиш ли го...   викам не..варя го...оказа се че при тях имало само черен фасул..и никога не са виждали бял...Веднъж им ходя на гости и нося кутия с баклава...Оглеждам странните им физиономии след като опитаха..питам..хареса ли ви..преглъщат насила и се мръщят...после ми викат..ние това го мислехме че  е баница..но по мазна..нали плува в течност.. но се оказа че е сладка баница..ние само солени баници ядем... ..при нас така се правят...Веднъж получавам бележчица от Зинаида..Така се казва чеченката..на листче написала...ела да едем червеи... ...Дъщеря и ми подава бележчицат...чета и нещо ми се стяга гърлото..пък си викам..нищо..нали има война там..може би ядат и червеи...и питам дъщерята...вие как ги готвите...панирани ли...и тя ми вика..не..сваряваме ги и посме ги ядем с кетчуп... ....става мид оста интересно и отивам у тях...оказва се че ядат вермишели на руски..вермишел означавало червеи на френски...и зинаида понеже искала да ми се изфука с новоизучения турски език..вермишела го превела буквално...оказа се че готви спагети....с доматен сос... : ...през 1996 година..в началота на учебната година ходя у дома и да подвързвам тетрадки учебници на децата ..по случай новата учебна година..след една седмица ми пише бележчица...ела да правим лепъошки...и аз си мисля..пак ще лепя етикети ..грабвам ножицата и лепилото и беж у тях...оказа се че прави питки на които му викали лепъошки...