Кучето – какво не знаят хората за него, дори когато имат такова?

Сега прочетох това в темата за стиховете.     Не мога да не го споделя. Наистина, да си имаш куче не е майтап работа, а нещо като брачна клетва за години напред.

Хубава тема!  

Цял живот в семейството ми са отглеждани кучета - всякакви. От такива с безупречно родословие до улични кучета (повечето). Което кученце сме взимали /прибирали от бебе, е било обучавано от инструктор, но по-голямата част съм прибирала от улицата вече в напреднала възраст и не са преминавали дресировка. Всички са били редовно преглеждани,  ваксинирани и обезпаразитявани, за да бъдат безопасни за нас с брат ми все пак.

От опита си мога да кажа, че едно куче има нужда от добро отношение и стабилна среда много повече отколкото от обучение в няколко команди. Не казвам, че са излишни, просто не ги намирам за абсолютно задължителни за да бъде едно куче безопасно за стопанина си и околните. В едно семейство с куче няма как всеки да бъде алфа-водачът на глутницата - в нашето това е била майка ми - и все пак, при доста от детските ни игри с брат ми често сме провокирали кучетата без те да отвърнат по какъвто и да е агресивен начин на това, независимо дали са преминали дресировка или не. Може просто да сме имали късмет. А може би общуването не само при хората опира малко повече до доверие, отколкото до дресировка.

Мисля, че е много полезно за едно дете да бъде отглеждано, ако има условия за това, с куче/та/ или друго животно според личните предпочитания - според мен помага да се развие чувството за отговорност, както и да може да идентифицира нуждите на някой, различен от него. Освен това бих насърчавала един ден децата си да общуват с животинките си не предимно посредством команди - не ми се отглеждат генерал - лейтенантчета.

Смисъла на командите е (чудя се защо масово се използва думата "дресировка"-това не е цирково изкуство ) да се контролира самото куче и да се установи една връзка между обучаващия(стопанина) и кучето.Не знам защо малко хора отчитат факта,че кучето го приема за игра и му е изключително приятно(естествено,ако "обучението" не е придружено с физически наказания и крещене).Всяка игра е забавна,нали?

Представете си следната ситуация:имате мъжко куче и случайно покрай него минава разгонена женска.Като всеки друг мъж,и този господин ще се втурне(или поне ще се опита) след мадамата.Кучето,учено на команда "наред"(в крак),ще ви последва накъдето и да тръгнете.Непослушника изобщо ще ви игнорира,колкото и да го дърпате.Знаем колко е неприятно едно дърпащо се куче.

Има кучета спокойни,лесно управляеми,за които едно обучение в послушание изглежда просто ненужно.И все пак,не знаете дали няма да ви игнорира,когато го викнете,ако  се затича към някое дете и  го зплаши.После ще трябва да се обяснявате на бясната му майка как кучето ви просто е искало да си поиграе и не хапе.

Обучението в послушание не прави от кучето генерал-лейтенант.Прави го по-управляемо,по-послушно,ако щете и по-усмихнато.
Защо си мислите,че единствената игра с едно куче е хвърлянето на пръчка или топка?
Защо да не го научите да търси и намира?Всяко интелигентно животно има нужда от нещо,което да занимава мисълта му.

А за "по-трудните" породи обучението в послушание е направо задължително.Те са големи не само на размер,ами и на грижа.

И още нещо-приказката "По кучето си личи стопанина" не е никак случайна.Кучето е олицетворение на човека,който го гледа даже повече,отколкото детето на своя родител.
Едно агресивно и/или неуправляемо,непослушно куче дава доста ясна представа за способностите,дори характера на стопанина си.

Точно за тоя случай има едно радикално и ефективно решение на проблема "търчане след разгонени кучки". Решението е само едно - кастрация. Между другото кастрацията както на мъжките така и на женските домашни кучета трябва да се въведе като задължително условие както е ваксинацията примерно. Смисъла животното да не е кастрирано е само когато то ще се използва за разплод и развъждане. А развъждането на кучета е дейност която иска специални условия и регистрация като развъдник на човека който го прави. Чрез кастрация се решават два проблема - първо неконтролното развъждане на всякакви кучета и второ кастрираните животни много по-лесно се гледат и няма никакви проблеми с тях. Така че задължителна кастрация на всички домашни кучета освен тия които са регистирани за ръзвъждане.

Ако разяснителният пост е провокиран от изказаното от мен мнение, мисля, че е ясно, че защитаваме различни, макар и не коренно противоположни позиции, и едно задочно надприказване едва ли ще промени и у двете ни изградения с годините и опита начин на мислене по конкретната тема. Както съм посочила, аз лично не отричам добавената полза от едно обучение, а също съм споделила, че това е метод, който сме избирали като подходящ за някои от домашните си любимци.

Що се отнася до :


 предполагам, че репликира това:


От контекста, както и от самото изречение, надявам се, е съвсем ясно, че не желая да поощрявам един ден децата ми да привикват основно към общуване от тип команда -> (не)подчинение -> похвала/наказание на другия, в случая кучето.

П.С. Не намирам употребата на думата "дресировка" за неуместна - по подаден от мен сигнал кучето ми изпълнява определено действие - какво значение има дали ще седне или ще застане на задните си лапи?

Myriad Canaan ,изобщо не съм смятала да се заяждам или надприказвам.
Детето ще общува с кучето не само чрез команди.

Според теб добре ли ще е да си оставя добермана на самотек и да ви срещна на улицата?
А и не само за такива породи говорим.Кучето на майка ми,което лае и деца,е една точка от земята.Доста шумна точка при това.
 

С кучето не се общува само чрез команди,но те доста улесняват съжителството.
1.Ако някой ми звъни на вратата ,а кучето просто не иска да се мръдне от там и лае като лудо,мога да го изпратя на мястото му.
2.Имахме куче,което просто полудяваше ,когато идваше време за хранене.Скачаше и разсипваше всичко от купичката си по земята.Да не казвам,че веднъж ,скачайки изненадано върху мен,залитнах в пералнята  и си цапардосах малкия пръст на крака. Проблема се реши по следния начин:
Казвам му да седне,то сяда и чака.Сипвам храна в купичката,поставям я на пода,кучето продължава да седи.Казвам му "Хайде" и тогава се нахвърля .Няма разпиляни гранули,няма суматоха,няма счупени малки пръсти

Логично е човек да избере за домашен любимец куче/животно, с което има сили и желание да се справи и на което може да осигури условия за нормално отглеждане. Това не са константни величини и е нормално да подлежат на преоценка с течение на времето.

Ако доберманът Ви е опасен за някого на улицата и Вие въпреки това го оставите на "самотек", ще предизвикате рискова ситуация поради лошата си преценка и ще понесете отговорността за това.

Ако майка Ви е учудена, че малките кучета също лаят, може би трябва да преосмисли ситуацията и да прецени дали държи повече на спокойствието си или на присъствието на кучето.  

Ако кучето скача по детето ти и го събаря,ще е хубаво да се отзове на "долу" или "не".
И още нещо важно,което съм пропуснала да кажа.

При правилното възпитание не същестува наказание.
Наказание е действие от страна на стопанина,извършено след като е минало известно (в много случаи много ) време от нежеланото действие на кучето.
Пример:
оставила си кученцето да седи в хола и отиваш да готвиш в кухнята.Минава доста време.Връщаш се и заварваш една "тортичка" на килима. Или разкъсан документ.
Почваш да крещиш ,може и да го удариш.Някои хора почват направо с млатенето. Това е абсолютно безполезно!
Кучето,след като е направило белята е извършило и мноооого други действия ,за които ти не знаеш.Разхождало се е,подушило е нещо,легнало е.Как може да знае кучето за какво му крещиш?
Физическата разправа ,виковете,ще доведат само до неприятни усещания,кучето ще загуби доверието си в теб.Ти му причиняваш дискомфорт-как може да ти се довери?

Другото се нарича отрицателно подкрепление.Корекция.Едно "Не!" с тих,но твърд глас ще покаже достатъчно ясно на кучето,че това,което е направило не е правилно и че не си доволна.
Най-важното обаче си остава похвалата и наградката ,когато кучето е направило точно това,което трябва.
И пак е важно времето,в което ще е направена тази похвала.Ако заведеш малкото кученце навън (в периода,когато се учите на хигиенни навици) ,когато си свърши работата веднага почваш да го хвалиш ,да се радваш,потупваш го по гръбчето.Кучето разбира,че това,което е направило ,е правилно  и те радва.
Ако се опитваш да научиш малкото пале да ходи в банята,намирайки тортичката там,но не забелязвайки кога кучето я е направило правилно ли ще е да почнеш да го хвалиш?Има голяма вероятност кучето разбере криво за какво го хвалиш.
Ученето на хигиенни навици също влиза в графа "обучение".
Не ми казвай,че предпочиташ кучето ти да ака у вас на килима.


Правиш грешката да очовечаваш кучето.То не е човек.То няма да ти се разсърди,ако почнеш да го обучаваш в послушание.То няма да се бунтува,ако му е забавно и приятно ,разбира се.
То няма да се почувства унизено.


Не,майка ми не е учудена,че кучето й лае.
Съгласна съм да си говорим на "ти".Надявам се и при теб да е така.

Да се допълня с още един пример.Много хора го правят.Майка ми го прави същото.
Оставили сте кучето вкъщи само.Връщате се след няколко часа и заварвате къщата наопаки-цветята изядени,разсипана пръст навсякъде,разкъсани хартии,изтърбушени матраци(ротвайлера на братовчед ми му съсипа цяла спалня ) и прочее бели.

Кучето ви посреща радушно на вратата.Вие,обаче,намирайки къщата в този вид,почвате да крещите,може би и да удряте кучето,което ви е посрещнало.
Както казахме-това е безполезно!Кучето няма да разбере за какво е всичкото това.разбира само,че то ви посреща с радост на вратата,а вие му крещите и го биете.Ще се научи ,че не трябва да ви посреща и най-накрая ще престане да го прави!

 
Да бяха  ваксините,както и редовната ветеринарна профилактика задължителни,ама са само пожелателни,да не говорим,че масовото мислене по отношение на кастрацията е толкова примитивно,че няма накъде - "Ама как така кастрация,ще осакатим животното...ама много е вредно да се кастрира преди да е произвело поне едно поколение" и т.н.
Българинът като стопанин е изключително некомпетентен без значение дали се отнася за здравето на дадено животно,нуждите му,възпитанието му,създаването на поколение...няма и закони,които да го задължават да носи отговорност,той може да "отглежда" каквото си поиска (куче/котка и т.н.) и да го изхвърли  веднага започне ли да му пречи, без да понесе отговорност за действията си.

Поздравления за темата Китана.

Както споменах още в първия си пост - израстнала съм винаги с куче около себе си, като малки често сме се боричкали с брат ми с немската ни овчарка например.  Имало е и скачане един по друг, и закачки, и сръдни.
Веднъж кучето, играейки с брат ми (тогава съвсем малък и наполовина на размера й- кучето беше женско) му скочи на гърдите и с ноктите си направи дупка на горнището на анцуга му за игра. Тогава брат ми, вместо да скочи да й се кара или по детски да си "отмъщава" на животното с удар, седна и с разкривени печатни букви (тогава толкова е можел) написа жалба срещу нея, даже за презиме и фамилия й беше сложил нашите, явно я е имал за пълноправен член на семейството. Описа случката, приложи горнището като доказателство и с тях в ръка чакаше майка ми да се прибере от работа да й разкаже и тя да правораздаде. Такива случки са дреболии и са част от живота, не бива да се стремим на всяка цена да ги избягваме и понякога са повод едно дете да научи нещо. Веднъж ще научи как да реагира правилно в подобна ситуация, друг път- да не влачи кучето за опашката, ако държи чак толкова на всичките си дрехи. И двете неща ще го подготвят за живота, който го чака занапред.
Нека думите ми не се четат като призив за оставяне на малки деца заедно с огромни, необучени кучета, докато майката е на работа.  

Относно:

Да, кучето ми няма да се почувства унизено, нито ще ми се разсърди. Как се отнасям с някого - човек или куче - зависи не само какъв е човекът/кучето, но и каква съм и аз. Избрала съм да взема едно живо същество, бидейки наясно, че освен че много ще ме радва, ще лае, ще скача и ще прави бели. Моя е отговорността да полагам грижи за него и да спазвам всички правила то да е безопасно за околните. Щом това същество е част от живота ми и аз не съм равнодушна към него, отношението е като към обичано същество, независимо дали е куче, канарче или златна рибка - да се отнасям по определен начин е моя потребност, а не функция на това дали някой ще ми се разсърди.

П.С. Както вече казах - наличието на условия за отглеждане на едно животно са важни. Моето семейство е пристъпило към осиновяване и отглеждане на толкова кучета при условие, че разполагаме с къща с голям двор.   Ако отглеждах куче при други условия, щях да се подготвя психически за изненади.
Случвало се е кучето ни, понеже беше голямо, да си отвори вратата на кухнята и да изяде цяла тава дроб сърма. Ами научихме се да не оставяме тави с дроб сърма на лесно достъпни за лакоми овчарки места и така  

П.С. Нямам против да си говорим на 'ти', но не ми допада развитието на темата като уж някакъв спор наш за и против обучението на кучета. Най-малкото защото не мисля, че защитаваме достатъчно различни позиции.   А и вероятно ставаме досадни с общата си склонност към обширни постове  

Права си,че темата не е "за" или "против".Ясно е,че обучението е необходимо.

Всичко е в дозата. 
Природен закон.

Китана, поздравления за страхотната тема   
Понеже виждам, че разбираш от дресировка на кучета, може ли да помоля за съвет или поне диагностика на проблема, който имам с моето куче. Разбира се и всеки, който пожелае, ще ме радва да даде мнение. Та нещата стоят така: кучето ми е каракачанка, бащата - доста агресивен, непослушен, майката - кротка и глезена, без грам агресивност.
Кучето е мъжко, на 2 години и няколко месеца, некастрирано. Живеем в къща с двор, доста голям, място за тичане колкото искаш, първите месеци кучето живееше с нас в предишния ни дом и нямаше никакви проблеми, занимавах се с него и без особени трудности изпълняваше команди "легни", "стани", "Място", "Дай лапа", "не". Никога не лаеше по новодошли, не им обръщаше внимание в общи линии, дори котки не закачаше. Преместихме се в сегашната ни къща и там започнаха проблемите с постоянните опити за прескачане на оградата  напоследък успешни опити. Не е за да тръгне след нас - и преди сме го оставяли сам, пак къща с двор е било, но поплакваше си малко и толкоз. Сега прескача когато нас ни няма и говоря за зид, висок 180 см     А навън излезе ли тича, лае, обикаля и хората се плашат - все пак кучето е огромно и дори да е дружелюбно, то плаши хората с вида си и скоро някой ще го отрови ако това продължава, не мога на всички да обясня, че кучето е безобидно.
Относно признаците на агресивност - когато го храня съм го научила: "Място" - кучето застава на точно определеното място за храна, "Седни" - кучето сяда и чака, аз слагам купата с гранулите на земята и ако не кажа нищо - яде, ако кажа "Не" - не бута и чака да разреша, може да се обърна и да тръгна, купата не се бута, яде когато кажа: "Яж". Ако кажа "Не" докато яде, спира и отстъпва от купата, мога да я взема както е с храната и да му я дам пак. Няма проблем за храната, която давам АЗ, но когато е кокал, който е намерил навън САМ, ръмжи и не дава никой да му го отнеме, страшно е. Наложи се да му дам извънредно храна и да използвам команда "Място" за да се отмести и да взема бленувания кокал, но когато вече кокала беше в ръката ми, никакви опити за вземане не направи, знае че това е моя храна.
През врати и тесни пространства минавам аз първа, не давам от моя храна и не проси храна, седи настрани. В двора не лае чужди хора, нито познати, радва се и подхожда дружелюбно и към хора и към кучета, също и към деца. Няма случай да е заръмжало на някой човек. Навън обаче когато излезе се случва да се сбие с куче, обикновено заради женска. Гони и котки, тегли каишката като муле, доста е неуправляем. Склонен е да слуша когато е спокоен, но ако се разминаваме с друго куче, ако види котка или надуши нещо интересно хуква и аз се влача след него. Четох, че реакцията е дърпане рязко на каишката назад и нагоре, но това иска сила, кучето тежи 45 кг., аз също  трудно ще го постигна това рязко дръпване. Искам да попитам има ли шанс една кастрация да поомекоти нещата и да не е така лесно възбудим ?
Изобщо да разбера какво мислиш го кара да прескача така упорито оградата и да пантосва навън при наличие на 2 декара двор и още две кучета за игра, с които обаче няма никакви проблеми от този род. Относно йерархията този проблемния е тартор сред тримата, след него е женската, след нея е другия мъжки - най - младия.
Извинявам се за дългия пост, ще се радвам на мнение 

ПП В момента кучето е вързано от няколко месеца вече, просто друго не можах да измисля    Може би аз съм грешала и в реакциите си на поредния му опит за бягство и да съм утежнила ситуацията вместо да я облекча 

Предстои ни да имаме куче, аз държа то да остане при майката още  за да затвърди себе си, като представител на кучешкия, а не на човешкия вид, така че не бързам с взимането.
Напълно споделпям, че на животните по принцип не бива да им се приписват човешки характеристики, по темата много е писал и Конрад Лоренц., например в "Соломоновият пръстен". Така че и в това съм убедена.

Въпроси обаче имам към опитните кучкари, които се извинявам ако са супер глупави, но ме вълнуват на този етап:
- трябва ли кучето да стои все на двора. Аз не искам самотно и изолирано животно, но не искам и животно, което да ме обсебва, да се катери по легла, дивани, нон стоп да ме манипулира и ангажира и пр.  Как да намерим баланса... и грубо казано всеки да си знае мястото..
- има ли опастност да не се върне, ако например е отворено към улицата - искам свободно куче, но такова, което знае къде му е дома и не се отдалечава много много. Например, майка му ( съседка ни е) излиза на улицата, разхожда се до ъгъла и после се връща. Това как става?


препоръчайте, ако има кратък и ясен наръчник ( ако пък е и онлайн...) , който да прочета преди да го вземем.
Какво се прави в първите дни, на какви команди се учи, как....

Колкото повече мисля,. толкова по-неподготвена се чувствам...