Кучето – какво не знаят хората за него, дори когато имат такова?

Необходимо е да се обяснява на хора, които сега си вземат куче/котка за кастрацията и какви са предимствата за животното , защото наистина масовото мнение е, че това е осакатяване и насилие над животните... Аз имам два кастрирани котарака и всичките ми приятели твърдят, че съм мъжемразка  , защото съм ги била осакатила, а собственият ми мъж беше дълбоко наранен, когато разбра, че съм водила и малкото коте да го кастрират. Имам и женска, на която тепърва и предстои и нямам грам колебание да го направя.
Ако всеки приеме нещата малко по-присърце и вземе да се поинтересува какво може да се направи, а не да развива заучени теории, няма да го има проблема с бездомните животни. Защото не техен е бил изборът да се родят бездомни, а следствие на некомпетентността, да не кажа по-силна дума, на пишман-стопани, които са си за съд.

Първо на твоите въпроси,защото ще са по-кратки отговорите

Първото нещо,което трябва да направиш,е да си избереш ПОРОДА.Ако смяташ кучето да има такава.Второто е да разбереш,че кучето изисква време и грижа .Независимо къде ще живее.Няма такъв филм "да не ме ангажира". Разходки,игра,социализация(с други кучета и хора),възпитание,ветеринарни грижи,качествена храна.
Недостатъци на гледането на куче в двор са:
-недостатъчно общуване със стопаните.
-винаги може да намери пролука(или да си изкопае такава ) и да избяга
-може да бъде отровено
Друго е,ако кучето си живее вкъщи и двора е просто като още едно място,където може да се разхожда свободно.

Щом не искаш да не се качва по легла и дивани,значи няма да му позволяваш."Не" значи "не" ,а не "сега може,после не".Но докато го научиш,ще се опитва да се качва.
Ако не понасяш да ти се ръсят косми из вкъщи,или си вземи късокосместо куче,или просто не си взимай никакво.Кучетата са родени с козина,която от време на време пада.
Ако тези неща ще те откажат,значи ,колкото и да искаш,най-добре е да не си взимаш изобщо куче .
Мен лично космите никога не са ме притеснявали.Имали сме кОли,чийто най-къс косъм,който съм намирала ,е бил дълъг около 5-6 сантиметра,на-дългия-около педя.Майка ми беше решила да ми плете пуловер.
Никога не ми е пречело.Всичко,което това куче ми даде като другар,е безценно и нито космите му,нито нищо,свързано с него,не ме е притеснявало.Когато почина намерих негов косъм на дивана.Не мога да ви опиша какво може да направи едно толкова малко,незначително нещо с човека....

Да си пускаш кучето да се разхожда свободно,безнадзорно,е дори против закона.

В тази темичка са дадени основните неща за възпитанието на кучето.Прегледай линковете.
 

Възпитанието на малкото куче,запознаването му с правилата вкъщи и с правилата изобщо,започва още със стъпването му у дома.

Една кастрация би омекотила нещата,особено щом е мъжки,но се съгласи,че ако проблема е в поведението и обучението му,няма да бъде решен,поне не напълно.

Съмнявам се,че кучето винаги е минавало първо през врати и пролуки. Както ме съмнява и че прескача зида.Сигурна ли си ,че точно оттам минава?Кучетата могат да бъадт изключително изобретателни,когато става въпрос за бягство .
Тази порода не е много лесна и изисква малко сила и твърдост.Не,не бой!
Кучето не живее в къщата,а само и единствено на двора.Правилно ли съм разбрала?

Когато става въпрос за обучение,се минава през два етапа:
първо кучето се учи вкъщи и чак след като почне да изпълнява командите без грешка,тогава се преминава в обучение на кучето навън.Първо на място,което познава(ако не-трябва да го опознае за няколко дни),и в което не съществуват дразнители-котки,кучета,хора и т.н.Когато и този етап е приключен успешно,тогава дразнителите не са никакъв проблем.

Трябвало е да започнете да го учите да ходи спокойно на повод още от малко.Кучето те приема просто като нещо,което трябва да влачи след себе си. И при нас е имало този проблем.
Как да накараш кучето да ти обръща внимание?Като го заинтригуваш.Ти трябва да си най-интересното нещо за него.Моето куче примерно не обръщаше внимание на нищо друго,когато играехме заедно.Можех да отида на поляната,в другия край да има всякакви кучета-и мъжки,и женски ,може да лаят,но ако пръчката е в мен ,ако аз играя с него,останалия свят не съществува .

Липсва ви връзката стопанин-куче.Говориш за йерархичната стълбица при кучетата ти,а как стоят нещата с теб и мъжът ти?
По принцип каракачанките,кавказците,не са никак лесни за управляване от жена .
За малко куче със сигурност ще съм в състояние да помогна повече,но за куче на 2 години и малко,с вече изградени навици просто ви трябва човек,който се занимава точно с обучение на кучета.

Пропуснах за кокала.Значи,ако кучето се беше научило на команда "пусни",нямаше да имате проблеми.
Още докато е малко се учи на това.Идеята е кучето да пусне като знае,че след това ще получи от теб нещо много вкусничко.Имаме следния сценарии:
кучето отива,намира кокала,почва да го дъвче.Възможно най-рано казваме :"Не!Пусни.".Моето куче,учено на "Не" не взимаше храна от земята.Но прилагахме и други упражнения,всичко е комплексно.Това веднъж ни спаси живота. В квартала има една чисто кучешка градинка с поляна.Била е някога детска площадка,уредите за игра сега са в ужасно състояние,сякаш паметници на комунизма. Пуснах кучето да играе .Беше още малък,може би на 8 месеца.Не помня. По едно време го гледам,че почна доста настоятелно да души нещо по средата на поляната,която е доста голяма.Веднага "Не!"(но ако кучето не беше научено щеше вече да го е изяло).Малкия се отдръпна и ме изчака да дойда до него,което нямаше и 5 секунди.Веднага-вкусна наградка за малкия куч.На земята,скрито в невисоката трева,имаше гранули,напоени с нещо.Не се и съмнявам какво беше.

И да споделя с вас нещо според мен наистина забавно.Нарича се "танц с куче".Погледнете само с какво удоволствие "танцуват" и двете кучета.
http://www.youtube.com/watch?gl=NL&hl=nl&v=HQvv6gQL80w
Това са кучета,в чието обучение такива неща като тояги,вериги,физическа разправа,крещене,подтискане,пречупване,никога не е имало.
Това е куче от породата Лхаса Апсо,на име Махараджа.Познавам се задочно с него и неговата стопанка.МИсля тя е същата,написала текстовете,за които ви дадох линкове(освен този в дог.бг.) в началото на темата.
Забележете как си върти опашката малкия бандит,когато се "дупи " срещу камерата.На това куче неприятно ли му е?
http://www.youtube.com/user/disnilent#p/u/35/7QNM-G0OYp8

Айде още едно видео,музичката ми се стори супер.
http://www.youtube.com/watch?gl=NL&hl=nl&v=JzyBRvOFSjQ

И една отметка: малиноата не е куче за всеки.Никак даже.

Китана, благодаря ти!

Аууууу, това е Галя, водихме нашето куче на училище при нея, но този танц не го умеем

Китана, благодаря за бързия отговор  
Кучето живее на двора, да. Вътре знае, че не се влиза, както и другите кучета. Лятото вратата стои отворена, но не правят дори опит да влязат. Зида го прескача, няма съмнение, виждала съм го, направих му "скрита камера" с фотоапарата на клипче пуснат и с очите си го видях   За командата "пусни" си абсолютно права, наша грешка.
Проблема ми дойде от това, че по начало бях против вземането на куче от едра порода, но мъжът ми много настояваше и накрая се съгласих при условие, че той се заеме с обучението и грижите по кучето. Е, познай накрая чия стана грижата за разходките, храненето и възпитанието на кучето   Омръзна му на втория месец още. Пък като се преместихме в сегашната ни къща, мъж ми реши че и от разходки няма нужда, щото двора е голям и има къде да си тича. Аз предполагам и че заради разреждането на разходките кучето реши да вземе нещата в свои ръце. Не съм сигурна дали ни признава мен и мъжа ми за по - висши от него в йерархията, за храна, както писах изпълнява всички команди, които знае, когато го пусна в двора да обикаля играе с нас, слуша като го повикаш - идва, но навън нещата се променят - ако е без повод, си прави каквото иска и не изпълнява команди, влачи ме на повода, заради това и се опитвах няколко седмици да го науча да върви редом, като спазвах указания, които четох в един сайт, но както писах корекцията при неизпълнение на командата не мога да я направя. Просто не ми стига сила да го спра да дърпа напред, особено когато има нещо, което му привлича вниманието  
Кучето е вече голямо - и на килограми, и на години и става все по - трудно, въпреки че тези правила, които сега знае - място, седни, дай лапа, не, яж, тях ги отучихме когато беше на година и нещо, просто тогава видях, че аз ще трябва да направя нещо, но за разходките просто се отказах. Тая работа с кокала, аз съм си виновна, че не го научих от по - рано да пуска нещо, което си е намерил. Не съм го учила и да носи хвърлена от мен "играчка", но я гони и когато я намери си я гризе. Когато отида да я взема от него, отстъпва и ми я дава, не ръмжи, но после веднага се опитва да си я вземе обратно.
Абе, голям проблем, ще търся начин да ходим на училище, че и детето ми вече проходи, а не знам как ще е с голямо невъзпитано куче, и малко скоро проходило дете. Чета, че често се случва кучетата с доминантен характер да класират децата на нй - ниското стъпало в йерархията и ме е страх от евентуална агресия към детето, засега няма проблеми, деца идват вкъщи често, играят с него, но знам ли  
Ще опитам първо с кастрацията, няма да реши проблема, но и без това не мисля   да го "събирам" с женска /нашата е на инжекции против разгонване, а и не са от една и съща категория   /, пък след това ще видя какво може да направя.
А последно да те питам: смяташ ли че ако започнем да го разхождаме по - често, ще спрат тези бягства или това няма нищо общо ? И как е правилно да му покажа, че е направил нещо лошо като е избягал от къщи, досега все го привиквам и го завеждам до мястото му пред колибата, казвам му колко лошо е постъпил и не знам какво друго да направя, той едва ли разбира нещо  

Като първо-Роси,спрете с инжекциите против разгонване.Щом не смятате да я пускате и не искате да се разгонва,я кастрирайте.На изключително много места в нет-а ще прочетеш,че са ужасно вредни и могат да доведат до ракови образувания.
Това,което трябва да направиш с кучето(освен да се посъветвате със специалист,"за всеки случай"),е да накараш мъжа ти да го разхожда. Иначе рискуваш да го изпуснеш,или най-малкото да те влачи след себе си като мокър парцал...Големички са,наистина.

Ако видиш кучето да излиза,тогава казваш "Не!".Но ако кучето е излязло вече и го срещнеш навън това,което НЕ трябва да правиш,е да викаш и да му се караш.Рискуваш отрицателното чувство да го свърже с теб и да не дойде следващия път.

Не мога да ти кажа точно как ще се държи кучето с детето,но е най-добре да вземете мерки-отидете при някой треньор.НЕ оставяйте кучето просто някъде"да се научи".В никакъв случай!Вие ще живеете с това куче,не инструктора в "училището".И трябва да се учите заедно с него.

http://www.bg-mamma.com/index.php?action=profile;u=151159 -свържи се с този потребител ..
ето  http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=461985.150  тук пише

Благодаря за съвета, Китана. Инжекциите не сме ги слагали ние, кучето е при нас от 5 месеца, а точно преди да го вземем му беше сложена инжекция и мислех другия месец да слагаме, че се бият на 6 месеца, но ще попрочета за това и може би ще кастрираме и женската. Ще гледам да се разхожда кучето значи, колкото до влаченето, вече се е случвало на 2-3 пъти да гоня котка, ща не ща, и ожулени колена съм имала 
Ще търся училище наблизо и ще ходим дружно явно.

Много хубава тема.
Съгласна съм с всяка Китанова дума. 
Имала съм не един сблъсък със стопани на кучета (словесен, де ). Много ми се иска поне някои от тези хорица да попаднат на тази тема и да я прочетат.

Браво за темата, Китана!
Имам куче от 11 години, не всичко ни е идеално, възпитавала съм го сама в домашни условия, защото пристигането му съвпадна с моята бременност и не можах да го заведа на "школо". Леко е своенравничък и глезан по вина на мъжо, но пък е най-добрият приятел на децата, нашите и съседските! Лоша черта му е че лае, ако дойде някой вкъщи или просто звънне на вратата, дори и да му кажа да спре, ефект никакъв, страшно неприятно, ако през това децата спят например. Но на тези години не мисля, че мога да се надявам на някаква промяна.

и аз съм съгласна с повечето неща написани от Китана, въпреки че наистина не може всичко да се прави по учебник. Има кучета и кучета, трябва да имаш подход и желание, а не просто да го смяташ за играчка 
Много мразя като някой каже: "Ами то моето куче си е такова"...имам една приятелка, чието куче е супер досадно и лудо, но тя не полага грам усилия да го научи на нещо...ужасно е просто. Като се видят с моето куче, добре че той малко до възпитава, че иначе само го гоним по горите...Както и да е, това беше малко офф  .
Много полезна тема и се надявам да я прочетат повече хора, които нямат желание да възпитат любимците си...

Добър ден и днес.
La Pintade ,пожелавам ви другарчето ви да ви радва още дълго време!

Преди да прочетете надолу- искам дебело да подчертая,че дискусията НЕ Е за бездомните кучета,които вече съществуват!! МОля нека това не се превръща в поредната тема с хвърчане на плюнки срещу вече същестуващия проблем!

Имаше няколко поста за кастрацията и реших,че е време да се обърне внимание и на този въпрос.В темите за бездомните кучета(а тук има много) имаме навика винаги да изпускаме от юзди емоциите си.Отравяния,екзекуции,масови чистки.За да бъде излекувана една болест,доктора (добрия такъв) почва да лекува не симптомите,а самата болест,която ги предизвиква.За да бъде построена една къща,се почва от основите,не от покрива.За да бъде решен един проблем,трябва да се търси неговата първопричина.Бездомните кучета навън са проблем(те самите имат проблем да живеят на улицата).Коя е неговата първопричина ?Откъде идват всички нещастни кучета навън?Не са дошли от гората.Колкото и да не искам да го призная,и американците не са виновни.Откъде тогава? Мислейки,стигам до единствения възможен отговор-от дома на човека.От нас.Открихме първопричината и върху нея трябва да работим.Илюстрация на това,което искам да ви кажа е следния пост на едно момиче:

Познавате ли достатъчно хора, които биха взели някое от бъдещите бебета?

А дори и да познавате, сигурни ли сте, че в последния момент няма да се отметнат? Имам една съседка, която има куче, което ражда всеки път, когато се разгони. Всичките и деца са деца на един пинчер който го пускат ей така да се разхожда по улиците и влиза в двора на съседите и опложда кучката. Този пинчер е и баша на майката. Т.е. тя се размножава с баща си. Веднъж се роди едно изтърсаче с ужсно криви лапички които направо си стърчаха нагоре и после, разбира се, умря. Та както и да е. Знаете ли какво се случва в повечето случаи? Стопаните на въпросната кучка, виждат, че е бременна и започват да търсят стопани. Навити са около 10 човека и хората се чудят как ще разпределят кученцата без да обидят някой от приятелите им. Кучката ражда (навън, на една черга която никога не се сменя и си седи мрсна след многото раждания и никога не се мести или чисти и т.н.), кученцата стават на 40 дни (представете си...) и съседите решават да ги раздават. Изведнъж се оказва, че няма нито 1 желаещ. Единия си намерил друго кученце, другия нямал възможност, третия имал ремонт, четвъртия се е шегувал и т.н. и т.н. Резултат - кученцата се слагат в един чувал и се оставят зад някой блок. Тези хора освен кучето имат и няколко котки, които раждат непрекъснато като кучката и много котенца и кученца са зарязани зад блокове, хвърлени в реката и т.н. Да не говорим, че всичките животни са на умиране от изтощаване, защото котните изобщо не ги храни, а каквото си хванат. Поне на кукчата кокалчета дава, което е дори може би още по зле. Както и да е, отклоних се много от темата. Дори да е верен митът, че кастрираните животни били податливи на затлъстяване, това може да се избегне, защото вече има специализирани храни за кастрирани котки/кучета. Аз имам кастриран котарак, на който кастрацията му се отрази доста добре. Няма мяукане, маркирване, побоища, бягания от къщи и т.н. И активността също не е намаляла. Имам и 2 кучки, една от която (Лиза) вече си има записан ден при ветеринаря за кастрация (поради това, че досега не съм я водила за кастрация, разви фалшива бременност), а за другата (Жужа) не съм сигурна, защото не е напълно моя, а е и на леля. Но ако зависеше от мен щях да взема и Жужа, защото наистина не е приятно когато ходим на разходка да ни следват десетина мъжки кучета и постоянно да бдя да не ги изпусна, че да не стане белята. Но не това е важното, а факта че кастрацията премахва риска или поне го намалява от доста болести, а аз искам да направя каквото мога и е по силите ми, за да имам 2 здрави и жизнени кучета.
от: http://forum.zoomania.org/viewtopic.php?p=162238#p162238

Моето лично мнение е не,че е нужна задължителна кастрация на всичко с четири лапи,което живее вкъщи.Но ако нещата продължават така,предполагам ще се стигне и до там.Проблема е в контрола на ражданията и следенето на поколенията на домашния любимец.Закона си го има и с малко поправки и добавки,ще стане,поне ще звучи още по-добре.Какво няма,какво липсва?Контрол.Прилагане на практика.Не мисля,че е толкова трудно.Просто няма желание.Защо няма?На този въпрос всеки може да си отговори сам.
След като сме разбрали ,че трябва да се почне от домашните(паралелното кастриране и задомяване на бездомните няма да го коментирам,то е ясно ),да почнем тогава.
Поради какви причини раждат домашните любимци.Те са няколко и са кратки и ясни:
1.С цел продажба на поколението.
Имам хъскиподобно,на съседа хъскиподобното е също хубаво.Какво ни пречи да изкараме малко парички на гърба на кучето?
Какви проблеми могат да възникнат от това:
-често не се дават пари за ваксини и обезпаразитявания.А всички притежатели на кучета знаем какво означава неваксинирано, малко,уязвимо кученце.А наследствените болести?Всяка порода по принцип ги има.А при съседската скачка не се гледа дали ги няма или ги има.Това няма значение.
-ако не се продадат всички ?ясно.
-никакво следене на продадените кучета,които от своя страна могат да създадат свое.
-неясния произход-какъв ще е темперамента на това куче?Дали няма да е агресивно?А дали ще изглежда като хъски(само пример,защото това е най-разпространената порода като че ли) като порасне или някъде по линията назад няма някой мелез?А като не прилича на това,за което съм си дал парите защо да не го изхвърля?А ако взема ловно куче с неясен произход(не се знае какви качества имат родителите му) и то не може да ловува.Ето какво се случва с тях:

Представям ви Чарли,поне сега така се казва,а какво е истинското му име незная.Запознахме се преди месец в новият му дом,приюта в гр.Ямбол.Намерен е на улицата в окаяно състояние,толкова слаб и немощен,ще се уверите и от снимките и на всичкото отгоре и осакатен.Не съм наясно много с историята му,но макар и непълна е тъжна.Чарли е бил домашен,по-точно куче на ловец,отгледан с цел да лови глигани.Собственикът му го пуска в някакво заграждение с прасета ( което много не ми е ясно ),за да се учи на занаят и резултатът е катастрофален,премазан заден крак.Е,разбирайки че трябва да се оперира чак в Стара Загора, "собственикът" му решава,че по-лесният вариянт е да отиде на улицата.И така започват неволите му,хората,които са го намерили казаха,че изпражненията му са били само смляна трева,явно с това се е хранил.Прибран е в приюта и му е направена операция на задния крак,сложена е шина,понеже коста е била направо надробена.Когато го видях направо онемях,толкова е слаб,когато го пипаш не усещаш кожа,а само кости.Независимо от страданията си обаче,е адски миличък,душичка.Скелетче ,което маха с опашле и постоянно си навира изпитата главичка,за да го почешиш.Беше ми адски трудно да го хвана в статично състояние,макар и с 3 крачета е толкова шугав и въртелив.Преди седмица се появи кандидат-осиновител за него,бях много щастлива,понеже познавам момчето и си помислих,че мъките му са до тук.Но не би.Оказа се,че няма спасение за крака му и утре най-вероятно ще се назначи операция за ампутирането му,е така и отпадна шансът му за осиновяване.И така Чарли чака своите стапани,които ще го обичат независимо,че ще е само с 3 крачета,а той ще ги дари с една вечно машаща тънка опашчица.
http://forum.dog.bg/uploads/post-106381-1260180682_thumb.jpg Това е снимка на кучето.
http://forum.dog.bg/-t30471.html това е неговата тема.

Кучето по-късно умира нелепо в приюта.

2.Това,което се случва най-често-случайното заплождане. "Ама изпуснахме я/някой мъжкар се е вмъкнал в двора","Ама той нашия много плодовит-що кучки навън е оплодил".Мхъм.Да.

Здравейте! Имаме 9 броя сладури, които търсят нов дом : ] Две от тях вече ги дадохме, но остават още 7 броя. (...)от 2-3 години майката си живее в двора ни, но я изпуснахме няколко пъти това лято и стана белята.(...)хъски е майката, но не чистокръвно... а иначе след 1 час гонене по улиците да я прибера и неуспеха ми, не мога да кажа, че не съм направил нищо... да не засягаме темата за възпитанието, защото и в това отношение не съм перфектният стопанин...
http://forum.dog.bg/-t31519.html

Как се задомяват 9 кучета?При предостатъчното наличие на бездомни навън,защо тази кучица е изпусната и ражда?

Следващата история е на наш сънародник в Берлин.Прав ще се окаже Алеко Константинов.Не за Чикаго,обаче.

Здравейте. Имам сибирско хъски от година и половина. На шестия си месец се разболя и от тогава е сляпо на 100 процента. Беше в клиника в Берлин за 2 седмици и въпреки лудите процедури със скенери и други разни не успяха да установят причината. Малко след като я изписаха, я заведох на специализиран очен лекар за кучето. Доктора заяви, че кучето е абсолютно здраво, а очите му са си съвсем в норма. И той не успя да определи причина за слепотата й. Предполагам сами се сещате колко е трудно да живееш със сляпо куче и въпреки, че аз и семейството ми вече сме преодоляли тази тежест, не спираме да търсим начин да й върнем зрението. Можете ли да ни дадете практички съвети за отглеждането на сляпо хъски, предположения за болестта й и предложения за лекуването й. Пропускам да отбележа и най0важното. От месец е бременна и през януари ще имаме кученца. Не знаем от кой са (въпреки, че предполагаме, че е от съседски маламут), но смятаме да задържим поне едно кученце, заради нея.

(...)тя не е бременна, защото ни е сме го искали. Просто си я оставаме на воля в градината и тя там си играе с този маламут. Доста безотговорно, но смятаме, че така е най-добре. Защото, кучето познава цялата градина и не може да се нарани докато играе и е напълно обезопасено.

http://forum.dog.bg/-t30775.html&p=737028#entry737028

Сляпо куче.Дали се знае със сигурност,че няма да предаде слепотата си на поколението?Какво ще се случи със слепите кученца?Защо е трябвало да бъде изпускано женското куче?Дали двора е достатъчно обезопасен,щом съседски маламут се вмъква като същински Ромео в техния двор?А да вярваме ли на думите на собственика.който иначе е изпълнен със самочувствие ?

Мисля примерите по този въпрос са достатъчни.

3."Поне веднъж да роди".Плашещо много разпространен мит.И въпреки това ,колкото и хора да питат,никой не можа да ми даде пример с женско куче,което е умряло от това,че не е родило,или мъжко,което да е умряло от това,че не е заплодило.
Ако се поразтърсите ,ще намерите различни мнения по въпроса.Но ви съветвам да се опитате да намерите доказателства за това,че кучетата умират от липса на секс.Моето мъжко кОли дори не проявяваше интерес към женските кучета.Умря на 11 години не от липса на секс,а от усложнения,свързани с наднорменото си тегло,за което е виновен този,който го угояваше като прасе за Коледа.Беше изключително спокойно и уравновесено куче до края на живота си.

4."Само едно кучило".Повечето стопани много искат 1. да имат потомък на своя любим Шуши 2.искат да бъдат свидетели на чудото на раждането.Честно казано,ако някой ме накара да родя само защото му се гледа сеир.... ДОбре,че кучето не разбира........
 Ето и още една история:

Някои от вас може би си спомнят моята история. Аз имам два бишона (б.пр. става дума за породата бишон фризе) - момче TJ и момиче Annie. Моята Ани е толкова сладка, че си мислех, преди да я кастрирам колко хубаво и забавно би било да има кученца поне веднъж. И така, миналия юли аз я заплодих с бишона на моята сестра и на 01. септември тя роди 1 женско и 2 мъжки кученца.

От самото начало аз имах двама приятели, които плануваха да си вземат кученца, а едно трябваше да отиде при майка ми. Нямах намерение да ги продавам с цел печалба. Всичко, което исках за тях беше да имат домове, в които да ги обичат. Гледах малките кученца докато те навършиха 12 седмици и колкото и да ми беше трудно, ги дадох на новите им семейства. Имайте предвид, че те всички напуснаха моя дом с по един голям контейнер (за храна), пълен с нови играчки, кокали, нашийници и поводи, кучешки легла, книги на тема как се гледа бишон фризе и четки за зъби. А, да не забравя - те имаха също и всички ваксини, бяха и с микрочипове, в случай, че се изгубят. Ясно заявих на всички нови стопани, че ако по някаква причина не могат да се грижат за новото кученце, трябва да ми го върнат обратно Никога не съм си и представяла това, което се случи после.

Три дни след като кученцата напуснаха моя дом, ми се обади жената, която взе малкото момиче Моли. Изглеждаше, че Моли страда от силно безпокойство, когато остане сама и плачеше силно, винаги когато нейната нова „майка” излезе от стаята. Тъй като те живееха в апартамент в общежитие, бяха получили оплаквания за този „плач” и домоуправителят беше казал на стопанката, че или кученцето трябва да се махне, или тя трябва да напусне жилището. И така, тя ми докара Моли обратно.

Три седмици след като кученцата напуснаха моя дом, ми се обади другата приятелка, която каза, че не е била осъзнала каква отговорност е да имаш куче и тя и нейният съпруг са решили, че „те просто не са хора, които могат да имат куче”. И така, тя ми докара обратно Симон.

Конър, последното кученце трябваше да остане с мен докато го науча на основните неща и после се очакваше да отиде при майка ми. Знаете ли колко трудно е да обучаваш и гледаш три малки кученца едновременно?

И така, след като те всички бяха отново с мен, аз осъзнах, че няма начин да позволя моите „бебета” да отидат при хора, които не познавам. При положение, че моите приятели, на които имах доверие и с най-добрите намерения искаха да бъдат „родители” на моите кученца се отказаха от тях! Не можех да понеса мисълта, че кучетата ми могат някога да попаднат в приюти или дори да се скитат бездомни по улиците, само защото хората просто са решили, че не ги искат!

И тъй, тази седмица сестра ми взе Моли (тя има сега три бишона). Майка ми ще вземе Симон следващата седмица (вместо Конър), а аз и съпругът ми ще гледаме Конър.

Поуката от тази история е – КАСТРИРАЙТЕ ВАШИТЕ ДОМАШНИ ЛЮБИМЦИ!!! Недейте да правите „само едно кучило”! Въпреки, че аз обичам всички мои бишони повече от всичко, това обърна живота ми емоционално наопаки. Това беше невероятно преживяване и всички мои кученца станаха като мои деца. Колкото и трудно да беше да ги дам, още по-тежко беше всичко да се провали при новите им стопани.

Извинявам се на всички вас „спасители” и „приемни родители”. Имам огромно уважение към това, което правите ежедневно, за да спасите нежеланите бездомни домашни любимци. Аз научих труден урок, но ще постъпя правилно, като обичам моите кученца и поема пълна отговорност за любовта и грижата към тях до края на дните им. (Ани вече е кастрирана!)

И така, ако някой от вас обмисля „само едно кучило”, не го правете! Това е егоистично. Има толкова много нежелани кучета навън, които се нуждаят от домове, не прибавяйте още към този проблем!
http://forum.dog.bg/-t31207.html&hl=само+едно+кучило

Добре,че човека се е оказал съвестен.А повечето хора такива ли са?

Пейзажа стана малко по-ясен сега.На всяко бездомно куче,някъде там в "родословието",се мъдри името на някой домашен любимец.
Какво има на улицата?Смърт и мъчения.Съвест имаме ли? Тези кученца дали не са роднини на нашето,което роди миналата година?

Действието се развива в София, Младост. Жена намира 7 бебета с майка. На всяко от бебетата едното ухо е отрязано до дъно, а другото - нарязано на ресни, опашките- на две. При докосване и вдигане на бебетата, те припадат при всеки допир от човек.Не може да прибере нито едно, защото има много кучета.
http://forum.dog.bg/-t31413.html

А дали кучето,което нахапа оная жена/старица/дете не е роднина на нашето,чиито деца изхвърлихме в кашон миналото лято?Можеш ли да бъдеш сигурен?

Лесно ли е да ти тежи на плещите убийството на непрогледнали палета,родени заради твоята лична безотговорност?Трудно е,ако си нормален.Ако не си,така или иначе за тебе шанс за оправяне няма!
Ти не си нормален член на това общество!