предстоящо секцио

Извинявай,Надинка,но не виждам връзка между пълна упойка и болка след операцията...Искаш да ми кажеш,че ако забременееш пак,и ако ти сложат спинална упойка,ще те боли много повече след операцията ли...?

Точно това искам да кажа.Имам базата за сравнение-раждала съм и с двете упойки.

О тези вълнения са толкова сладки.Като изключим споровете които се зараждат покрай тях. Настъпването на пролетта ме навява на спомените за моите вълнения преди една година когато и аз се тревожих как ще мине операцията, как ще поема бебето, какво ще става с мен, с нея, с нас.
Няма нищо страшно-това мога да кажа година след този невероятен момент.Тоалета си го направих в къщи сама.Клизма не са ми правили-дадаха ми свещичка и свърших и тази работа вечерта преди операцията.В 8 бях в приемния кабинет с багажа.Гледаха ме на видеозон, облякох си нощницата, оформихме документите и ме качиха нагоре към без известното.Запис на тонове и 2 часа чакане да дойде моя ред.Извикаха ме и ме защеждат в операционна(може би тук е момента да отбележа че бях с пълна упойка).Съблякох си нощницата, легнах, прегледаха ме за разкритие, вързаха ме, и започнаха да ми говорят докато не съм заспала.В следващия миг ми викаха "честито имаш си момиченце тежи......."Не боли толкова колкото страха ни е повече.Когато видиш бебето и когато видиш и очичките му, как плаче идва момента който всяка майка усеща независимо как, за колко и къде е родила.Забравяш за себе си и започваш да мислиш за бебето.Нищо че тебе малко те наболява-гледаш то защо плаче да не да му има нещо, да не го държим правилно и така на татък.Възстановяването минава неусетно защото всяка минута е запълнена с грижите за бебенцето.Страхотни спомени, които се осъзнават време след това.

  Всичко най - хубаво пожелавам.Да е живо и здраво детенцето и мама и тате.Леко раждане(ако не е минало вече, че нямах време да прочета цялата тема).

Мили мамита до мойто раждане секцио има още 3 месеца,но и мен ме обхваща паниката  Признавам си ГОЛЯМА БЪЗЛА съм страх ме е от игли, кръв, инструменти лекарски и какво ли не, щом стане въпрос за вземане кръв от вената ил пръста  .... Днес ми взимаха кръв от пръста и щях да повърна...с една дума мъка... Не си представям как ще мине раждането....няма да мога цяла нощ да мигна преди великият ден...ако пък не дай си Боже видя момента горе в отражението на лампите как ме режат или малко кръв ще побегна с отворена рана по коридорите 
Разбирасе зная, че щом видя бебчо той ще компенсира цялият ми страх !!!    Но си признавам, че ме е страх от неизвестното, лично аз бих се чувствала много по- спокойна ако и съпругът ми е с мен, докато раждам, но не знам дали ще го пуснат вътре...Искам просто да има близък човек до мене ...

P.S.  И един личен и интимен въпрос- след операцията, след колко време може да се обръснем отдолу ? И наистина ли корема виси много ? 

защо си избрала секцио.моя корем въобще не е висял кой знае колко,нормално но зависи и от самото телосложение.аз се обръснах след 2 седмици след операцията,но много внимавах където е разреза.не се притеснявай за операцията.всичко ще мине,мисли положително.пожелавам ти успех и много здраво бебенце

Надинка, вероятно прагът ти на болка е по-различен от моя например... Не съм раждала с пълна упойка, бях със спинална, и в никакъв случай не мога да разкажа за чак раздираща и дълго продължаваща болка.  И явно е въпрос на точно поставена доза, защото при мен се получи така: когато приключи операцията - все още не си чувствах краката; докато ме пренесат до стаята - вече почти ме беше отпуснала. Веднага ми сложиха някакъв аналгетик (не съм питала какъв точно), когато му премина действието, ме попитаха искам ли още. Но болката беше сравнима с .. ами не знам, примерно с болки при цикъл като интензивност, затова отказах.

Така че е до човек.

ПъСъ. Спиналната упойка беше мой избор - исках да видя детето си веднага. Между другото, имам няколко операции с пълна упойка (не гинекологични), и трябва да ти кажа, че излизането от пълна упойка ми беше много по-неприятно, отколкото беше излизането от спиналната - то въобще не беше неприятно.

Честно казано следоперативния период го изкарах с един аналгин - инжекция в реанимация и после още един течен, който изпих, заради главоболието на 3-4 ден. Профенид не ми действаше. Другите болкоуспокояващи били несъвместими с кърмене и ги отказвах, а и не ме болеше чак толкова   От следващия ден бях на крак, на 4-я слязох до кафето в Шейново. На 6-я ме изписаха. Бързо се възстанових, после корема ми бързо се прибра. Не виси отникъде. За бръсненето - моята операция е малко над окосмяването, заради бенка. Така че аз си се бръснех без проблеми от момента, в който махнаха конци и превръзки от раната  

П.С. Бях със спинална у-ка. Не съм я избирала, такава ми казаха, че е по-добра и по-безопасна за плода.

Секциото е по медицински предписания, не съм го избирала аз Имам луксация на крака и няма как да родя по нормален път   

Момичетата са ти разказали вече, та се надявам да си подготвена.
Като ветеран с 2 броя секцио да ти кажа - няма страшно, довери се на лекаря си и мисли позитивно.
Ако направя резюме на моите операции - единственото неприятно беше треперенето докато те пусне упойката - до 1 час след това. И да - ако можеш, помоли да ти сложат катетъра след упойката

аз имах насрочено секцио за 5 януари 2010 но бебо реши да излезе на 02.01
имах първоначален преглед, защото вече имах разкритие 1 см, след това среща с анестезиолог и после на операционната маса. Поставиха ми катетър - според мен е за предпочитане, защото първите няколко часа няма да ти е много хубаво да мърдаш. Аз бях със спинална упойка и да кажа че не се усеща нищо - усещането при мен беше като подръпване през цялото време. След операцията болеше първите няколко часа от контракциите на матката. Изправиха ме на 12 час и почти веднага ми махнаха катетъра и започнах да се раздвижвам. Бяха ми казали чеболи при ставането, но при мен беше само неприятно опъване и то при първото ставане. Колкото по бързо станеш и колкото повече се движиш толкова по добре - възстановяването ще ти е много по-бързо. Един съвет за тези които ще раждат със секцио - пиите сокчета от моркови, много вода и активиики заради ходенето до тоалетна, което след секцио е доста трудничко и неприятно първите 1-2 пъти
успех 

аз се обръснах 1 седмица след операцията не се страхувай от операцията- аз също съм така с иглитие и кръвта, но повярвайвс ще ти мине като на филмче и ще забравиш страхове и всичко като гушнеш бебо 

Здравейте на всички.ЗАПИС по темата.Предстои ми секцио по мед.причини и всяко мнение ми е полезно.

На осмия ден след операцията се обръснах, след като ми махнаха конците ! Въпреки че ми е второ секцио и коремът ми не се е прибрал напълно, в никакъв случай не мога да кажа , че виси 

Е то вече трябва да е родило момичето бе мацки

Здравейте, нова съм във форума и се нуждая от съвет. Предстои ми второ раждане - секцио , но моята лекарка се е преместила в Света София на Мазнейкова. Имам доверие в лекарката ми но не и на болницата. Моля ако някой има информация за тази клиника да ме окуражи.