предстоящо секцио

След като те приемат в болницата ти правят тоалет /мен лично ме пропуснаха, защото акушерката одобри това, което сама бях свършила по въпроса   /, клизма, слагат ти катетър и ти включват някакви системи. Мен лично ме закачиха и на запис на тоновете. Честно да ти кажа на мен това с клизмата, катетъра и системата ми беше в пъти по -гадно от самата операция. Няма да чуваш и виждаш разрязването на "собствената си плът" - спокойно. Усещаш, че те пипат, но няма никаква болка . Веднага след като извадиха малкия ми го дадоха за няколко секунди да го гушна   Чувството е неуписуемо  ...
Не знам за другите болници, но в болницата, в която аз раждах не се стои в реанимация и дерктно си ме свалиха в стаята, където ме чакаше гордият татко. След като те пусне упойката боли, ама не много. В смисъл, че болката е поносима   Аз, обаче  съм  си страхливка и си исках обезболяващи до 3-тия ден    Раздвижиха ме 24 часа след операцията и веднага след това ми махнаха катетъра и ме пуснаха да се изкъпя - голям КЕФ. Важното е като един път си раздвижена, да продължиш да си ходиш напред-назад, защото така по-бързо минава.
Леко раждане  

В някоя от темите подробно беше описана цялата процедура. Но явно не си се справила с търсачката. Та... постъпваш в болница на предния ден преди секцио. Правят ти се изследвания на кръвта и запис на тонове на бебо. Тоалета е хубаво да си го направиш сама. Вечерта след 8 часа не трябва да се храниш и да пиеш нищо. На сутринта ти правят клизма и чакаш да ти дойде реда. Когато чакането свърши ти поставят упойката. За секцио е спинална. Въпреки че на мен ми се струва, че аз бях с епидурална, защото първо се опитах да родя нормално с епидурална, но те се поставят по един и същи начин, така че не знам.. Поставянето на упойката не е болезнено, но е много важно да не шаваш въобще. От там нататък не се усещаш от кръста надолу. Ако не искаш да си виждаш вътрешностите не гледай в лампите над операционната маса. Следва реанимация, този период е най-болезнен според мамите родили секцио. Тогава слагат и системата с окситоцин с помощта на която матката трябва да контрахира. Но ти слагат и обезболяващи инжекции. Това го наблюдавах в реанимация. Аз болки не съм усещала, защото ме държаха 24 часа под лека упойка, а пък и ми бяха сложили някакво друго лекарство по време на самата операция, та отървах окситоцина. За в реанимация се запаси със 5-6 бутилки минерална вода от 500 мл. с онези капачки като биберони и шоколад без ядки - това е единственото което можеш да хапваш. На следващия ден сутринта идва рехабилитатор да те раздвижи и да те изправи от леглото. От този момент нататък е много важно да се движиш много - колкото повече се движиш, толкова по-бързо ще се възтановиш. След това ще те преведат с родилно отделение. Багажа ми го носи санитарката, която ме преведе. Ти не си носиш багажа, то и не можеш, де. В общи линии е това. Ако те интересува друго - питай.

Забравих да уточня, че това е процедурата в Шейново.

Какво къпане на следващия ден веее bubchenceto Сигурно имаш предвид обтриването с мокри кърпи или подмиването на някои части Защото на мен ми разрешиха да вляза под душа на 10-ия ден след операцията. Т.е. два дни след като ми махнаха конците.

Здравей, и мен много ме беше страх, постъпих в болницата ден преди самата операция, правиха тонове няколко пъти, взеха ми кръв, после беше срещата с анестезиолога, разясни ми за упойката и ми каза да си помисля. Следваше една безсънна нощ с много размисли, в 6ч. ме събуди една много мила акушерка и ми направи клизма, не знаех какво е, но не беше толкова зле, изкъпах се, после дойде една друга сестра и ми сложи абокат, в който за няколко минути изтекоха 2 банки окситоцин и ме съпроводи до операционата. Като влязох ми се искаше да избягам, ама няма накъде, легнах, анестезиолога ми даде инструкции и започна поставянето на катетрите, бяха 2, един за спиналната за секциото и още един за епидуралната за след това.После ми сложиха друг катетър, през който пишкаш през деня и започна самата операция, усещах дърпане, но никаква болка, извадиха бебо, поеха го неонатолозите, аз вече не гледах какво става, следях ги какво му правят, подадоха ми го да го цункам и после го изнесоха, след това не помня колко още време мина, но беше много кратко и бях готова, зашита, на път за стаята ми. За няколко часа не болеше, после започна леко да се усеща, но имах епидурална упойка и се търпеше, в 22ч. казаха да станем до леглото, а на другата сутрин вече станахме до мивката и WC.Болката е силна, но се търпи, още повече щом ти донесат бебо в часовете за кърмене. За няколко дни се оправяш напълно. Успеххххххххххх:)))

Здравей,
Както са ти отговорили преди мен, приемат те на предния ден и не трябва да ядеш и пиеш нищо от вечерта до сутринта на операцията. Правят ти тоалет, клизма, слагат ти катетър. Мен преди операцията ме мазаха с някакъв разтвор (спирт и йод или нещо подобно, така и не питах), от който много щипе и след това ми вързаха ръцете и краката. Не знам дали другите мами са ги връзвали, на мен ми казаха, че било предпазна мярка да не би да мръдна, може би защото съм с пълна упойка. След операцията много ме болеше въпреки обезболяващите, ама не самата операция ами матката, може би заради окситоцина. Вдигнаха ме на следващият ден. Дотогава бях с катетъра и минаваха само да ме измиват. Колкото по-рано станеш, толкова по-добре. Важно е да приемаш много течности и да си починеш, защото после те чака най-прекрасното бебче за което трябва да се грижиш   

Благодаря ви много за отговорите. Предстои ми първо раждане във Втора градска.  Таткото не може ли да ми даде част от багажа, след като родя, тъй като аз вече имам една огромна торба. Тоалет принципно вече правя всеки ден, да съм подготвена.  Из форума рових доста, видях за едни непромокаеми лепенки, да ги купувам ли от сега?  Другото, което ме притеснява е как да избера дата за секцио - казаха ми около 10 дни преди термина, но въпросът е там, че това се пада петък, събота и неделя (датите, които лекарят нахвърля в разговор миналата седмица) А ако родя в петък, това означава ли, че събота и неделя ще бъда оставена на милостта на дежурните? И когато плащам за избор на лекар, след операцията той поема ли ангажимент да проверява как съм или просто ме оперира и до там?

  На мен пък не ми махаха конците.
  Бори-Бори, пожелавам ти леки и безболезнени раждане и възстановяване!

При мен беше:
- преглед (раждането беше тръгнало и трябваше да установят до какъв етап е стигнало)
- среща с анестезиолог (мерене на кръвно, ЕКГ и попълване  на един въпросник), обясняване и избор на видовете упойки, избира жената, освен, ако иманещо в здравословното й състояние, което да налага вид упойка. Аз лично избрах пълна.
- поставяне на катетър (нищо не усетих), той също е по избор, но е по-удобно, отколкото да викаш подлога

Тоалет - не знам какво е това чудо.
Клизма не са ми правили, но щях да я откажа така или иначе. Обезкосмяване - по принцип се обезкосмявам, там не са повдигали въпроса. Корема не са ми го бръснали.
Ако държиш на нея, можеш да си я направиш вкъщи или там да ти правят.

За другите неща - зависи от болницата.

Успех!


Изкъпах се на следващия ден и се къпах всеки ден през 5-те си дни престой. Бях с лепенка, която не пропуска вода.

Какви са тия мокри кърпи  
И аз на втория ден с лепенка за баня си се изкъпах цялата като бял човек. Това с кърпите е явно някоя практика от близкото соц минало, когато такива неща като лепенки за баня нямаше.

По въпроса на авторката. Мойто секцио също беше по медицински причини. Отидох рано в болницата, направиха ми тоалет, клизма и ме сложиха за запис на тонове. Със системата беше борба защото имам ужасни вени, но се справиха
Слагането на упойката изобщо не го усетих, анестезиолога ми беше голям майстор. Катетъра ми го сложиха чак като ме хвана упойката, така че и него не усетих. Самото рязане не чуствах, а и не виждах понеже пред мен имаше чаршав. Най-неприятния момент за мен беше когато започнаха да изваждат бебето, то беше голямо натискане и опъване /сина ми бебе едричък, аз още повече / След като го извадиха ми го показаха и ме приспаха. Събудих се когато ме местеха към реанимацията.
В реанимация за мен се грижеха акушерки, всичко си беше нормално и на сутринта ме преместиха в стая. Махането на катетъра стана за секунди, не боли. Раздвижването също беше поносимо.
В общи линии се преживява Леко раждане и не си мисли предварително  

Явно всяка болница си процедира по различен начин.За моето секцио също ме приеха един ден предварително,правиха ми изследвания,запис на тоновете на бебето и след вечерята отново никаква храна и вода.На сутринта ми направиха проба за упойката и антибиотика,но клизма не са ми правили.Минах си подготовката за операцията,за мой ужас ми обръснаха корема а аз имах само някакви мъхчета,ама така трябвало.Приеха ме в операционна и ме приспаха,аз бях с пълна анестезия.Не са ми слагали катетър.Събудиха ме,и веднага усетих болката(доста си боли),преместиха ме в отделението за секцио и там си останах докато не ме изпошат.След 24 часа ме раздвижиха и помогнаха ми да се изкъпя(на мен ми бяха казали само да внимавам с мястото на операцията да не го мокря много преди да ми махнат конците).Първото нещо което ми дадоха да яда беше след два дни  беше кисело мляко.На шестия ден ми махнаха конците и ме изписаха.Такова беше моето секцио- в Окръжна болница Пловдив

Знам, че звучи глупаво, сигурно е от хормоните, но се чувствам ужасно. Моите приятелки родиха нормално  И виждам как всички, включително и аз, им се възхищаваме. При мен обаче бебето е седалищно, с крачетата надолу, и началото на миналата седмица беше 3кг, до раждането ще стане около 4кг. Докторът беше доста категоричен за секцио, казах му глупавите си психарски притеснения, той каза, че във Втора градска секцио по желание не правят и че няма смисъл да се тревожа от такива неща. Но сега като кажа на някого, че ще бъде секцио и срещам едни погледи в стил " Ето лиглата, ще плати за секцио" От друга страна обаче не съм готова да рискувам живота на бебето, пък и усложнения с мен, за да плащам данък обществено мнение. Просто ми е криво, че с цялата кампания за естественото раждане, дори и жените, които имат нужда от секцио се изкарват лигли, чудовища и т.н. А и мен пак си ме е страх, въпреки, че всеки ми казва "какво толкова, лягаш бременна, ставаш майка"  Така че не виждам кое му е толкова спокойното от това, че ще съм секцио. Извинявам се предварително, ако обиждам някого с този пост, не искам това, просто това са страховете на една майка в деветия месец

АЗ също родих секцио заради седалищно бебе.Когато ме приеха в болницата имах три сантиметра разкритие и на въпроса ми ако се случи през ноща да почне естествено раждане нормално ли ще раждам отговора беше-"Ние да не сме касапи,няма да те оставим с това седалищно бебе да раждаш  нормално"Така че който си мисли че раждането със секцио е за лиглите негово си мнение.Както и да станеш майка ще си горда че си жена и че си създала живот,и пак ще обичаш детето си.

Тц. Превръзката след операционната беше с марли. На третия ден ни смениха превръзките, но с такива - дишащи, а не водоустойчиви. Говоря в мн. число защото това се отнася за всички мами от стаята. Водоустойчива ми сложиха след като ми свалиха конците и пак с уговорката, че не трябва да се задържам много под течаща вода. А под мокри кърпи имам предвид - намокрена хавлия може и да не ви се вярва, ама това сапси положението.

Благодаря за отговорите. Мъжо също ме подкрепя и смята, че не трябва да се драматизира относно това, че ще съм секцио:))) Но пусти страх:)))) Ако можеше бебетата наистина да ги носи щъркела