
Ние сме в Белград отново и това е една от причините да не пиша-нямам интернет на новия лаптоп,зашото той няма СД,а нета трябва да се инсталира...дано скоро разрешим този проблем.Сега ползвам компютъра на мъжа ми,който спи с Дара,а аз преди малко приключих с готвенето
Тук идва една жена да ми помага през деня за Дара,но няма много смисъл,защото Дара не се отделя от мен,дори в тоалетната като вляза започва да ме търси и плаче.Поне има с кого да си разменя 2 думи макар и на сръбски
и ми носи много радост и щастие.Страшно любвеобвилна е и непрекъснато ме гушка и целува,а заспива като обгърне и двете си ръчичики около шията ми
Като се замисля тя ми дава смисъл за живот,не мога да си предствя и секунда без нея !Иначе все още се чувствам на кръстопът относно бъдещето си и въпреки че знам по кой път трябва да поема съм зациклила ужасно
Това е другата причина да не пиша често-не съм наясно със себе си,не се чувствам пълноценна и удовлетворена......може би и аз като Бланш трябва да се науча да слагам Точка!Целувам ви всички,защото винаги сте били моя подкрепа
)) Хубав празник


Да няма скандали от ревност! 

