Моите разкази

Аз съм тук. Но ако не са разкази, а са малко по-дългички...Ами аз си ги определих като два ама съвсем мънички романа. Съпруга и сина обаче не са съгласни с мен , затова защото са малки. Около 40-45 страници на компютъра. Тогава не знам как да ги определя.Вписвам ли се в темата или не...???

Че разбира се ! Тук да не е с пропуски ...  ... Впрочем мисля че се наричат повести А да и да вметна, че идеята ми е не да се ограничаваме в разкази (съжалявам обаче , че пропуснах това в първия пост), но и да споделяме опит в писането на проза като цяло. Кръстих така темичката защото разказите обикновенно са най-лесни и популярни за писане ...

Първо с р разрешение на сина (той пише хорър разкази) ще пусна малка част от негово произведение. По-късно може да пусна и нещичко мое.  

Мъжа пристъпи към градината. Побиха го тръпки. Тъмнината и прохладния въздух се сливаха в една невероятна атмосфера. Веднага щом Добри се приближи до парника го лъхна странна миризма. Дали пък, доматите на д-р Атанасова, не бяха изгнили?
Найлоните бяха добре привързани с въжета. Добри се сети, за джобното ножче, което му бе подарила Ани на миналия му рожден ден. Гравирано с неговото име. Той го носеше навсякъде. Извади ножа от джоба и преряза въжетата. Дръпна найлона и влезе в парника.

Да се включа и аз. От как се помня, все пиша нещо или искам да пиша нещо.
В тийн годините - стихове. Когато минах двайсетте ми стана ясно, че от един момент нататък всеки започва да гледа на живота по един прозаичен начин, стиховете пресъхнаха. Появяват се само в моменти на голяма болка. Мисля, че човек може да пише поезия само разтърсван от много силни чувства. За добро или лошо...
Стиховете си не бих ги публикувала - много са лични, не мога да се изтипосам толкова разголена пред критичния поглед на познати и непознати.
Разкази трудно ми се отдава да пиша - просто не мога да събера идеите си в кратък обем. Но пък и дълго се страхувах да нагазя в блатото на романите - не съм най-търпеливият човек на света, лесно губя фокус, мисълта ми бяга по линията на нови идеи и цели. Но когато погледнах на него като поредица от свързани истории с общи герои, нещата заочнаха да се получават. Сега завършвам първият си роман, ще излязат около 300 страници. Надявам се да го публикувам  .
Ако на някой му се чете, мога да постна част от текста (много малка, естествено, като се има предвид, че ще е във вид на постинг във форума).
Минах през период от няколко години, в които бях в някаква чудовищна депресия, настъпваща малко по малко, съвсем неусетно. Не бях написала и ред, ако не се броят служебните писма и името си тук-там. Просто замлъкнах, нямах желание да говоря, нямах нищо за казване. Когато започнах да изпълзявам от депресията, думите се завърнаха - първо плахо, после като порой. И се роди този роман, изля се като от мен. Писането ме освободи, пристъпите на паника, които усещах без причина изведнъж отслабнаха и напълно изчезнаха - за по-малко от два месеца. За мен писането освен всичко друго е и терапия  .
Мислех, че ще завърша начинанието си до края на месеца, остава ми съвсем малко, но преди десет дни си отиде баба . Спрях. Не мога. Но вчера, на гроба и, си дадох сметка, че ще продължа. Ще го довърша заради нея. Докато лежеше в болница обещах, че този роман ще е с посвещение към нея. Сега ще бъде в нейна памет - на жената, която държеше ръката ми преди много години, когато правех първите си разкривени ченгелчета. Тя няма да може да го прочете, но се надявам да го види от горе, да го хареса.
Стана адски дълго, извинявам се...  
Надявам се, че ще приемете тази откачалка в темата  

  Роксан, сигурна съм, че баба ти ще се гордее с теб
  Хайде поствайте де!
 

Първо голямо възхищение към Рокси и силата на духа й ! Дръж се и пиши мила !   А сега един от най-ранните ми разкази :

                                             

  Flower_mom  много ми хареса

Flower_mom   

Flower_mom  дега като видях името Кристина и,че е тежко болна се сетих за един разказ на дъщеря ми.Очаквайте скоро

Радвам се че го харесвате!  Ванилия чакаме разказа на дъщеря ти, но и с нейно разрешение ... 

Е ама естествено Само г-жата по БЕЛ да и го върне

Обожавам да пиша. Но не точно разкази, просто мисли, понякога много дълги, понякога не. Някои са само импресии, няма логика, няма разказ, поне не чист такъв. Не знам дали съм за тук.. но понеже обичам прозата и ми е близка, за разлика от поезията, в която съм пълно дърво-оставам

КАто по-малка много пишех.
Имам и разкази, и приказки, и стихотворения.
И никакво време напоследък, а толкова много неща в главата...

Пролет

Пролетта е най-хубавия сезон!Тя дава ново начало,на всичко.Тогава природата се събужда.Замръзналите горски поточета отново забълбукват.Край тях се ширят дълги ливади с млада,сънлива тревица.Тук таме се подават цветенца.Кокичето току-що надига бяло калпаче.Над скоро напъпилата върба се чува песента на славейчето.Не далеч в гората горският лекар-кълвачът чука по дърветата.
През пролетта ние християните отбелязваме едни от най-хубавите български празници.Великден,Гергьовден и др.
Пролетта-един много нежен сезон.Слънцето весело грее на небосвода,гали кожата на влюбените и ги наблюдава,а под лъчите му проблесва росата.Жужящите наоколо пчели допълват романтично-пролетната картина.Тогава влюбените стават по-нежни,обичат по-силно половинките си.Всякаш омайната пролет кара всичко наоколо да се променя към по-добро.
Спрямо студовете на зимата,дъждовете на есента и горещината на лятото,пролетта остава най-хубавия сезон и то не само от климатична гледна точка.

Не е нищо особено.Писала го е 13 годишната ми дъщеря за някакъв конкурс.Разказът за Кристина очаквайте скоро.