Моите разкази

И аз тук! Много ми стана приятно, че все още има деца, които пишат и най-вече изпитват удоволствие от това, а не го правят по задължение.Позволявам си да ви предложа едно съчинение на моя син, което писа в трети клас.Сега сме в четвърти и най-любимият ни час продължава да е четенето и съчинявнето на истории....
                                       Зоологическа градина наопаки

Един ден реших да посетя зоологическата градина.Когато влязох в двора , останах изумен.В клетките на животните важно се разхождаха хора.Не повярвах на очите си.На мястото на сърната стоеше самата мис България.В съседната клетка гордо крачеха бизнесмени с куфарчета в ръце.На табелката пишеше:пауни.Стигнах и до маймуните.На тяхното място подскачаха немирни деца и просеха бонбони.
  Изумен от видяното, продължих напред.В клетката на зебрите Ани Салич и Юксел Кадриев съобщаваха последните новини.
  Изведнъж от клетката на лъва се чу силен рев.Бързо се отправих натам.За мое най-голямо учудване там стоеше Бойко Борисов и обясняваше как ще оправи софийските улици.Помислих, че се намирам в някакъв опак свят.Бързо продължих напред.
  Пред клетката на магарето се бяха събрали лелички, натруфени като за концерт.Отвътре се разнасяше песен.Приближих и видях Веселин Маринов да пее горчиво вино нека ме опива.Реших, че съм видял достатъчно и си тръгнах.
  Това се случи на 56-тия ден от кукувото лято.

                                                                   Изфантазирано от Ивайло от 3”б” кл.

Колко годишен е синът ти?

На 18 години е.

А ето много малка частица от едното мое произведение:

Малкото селце спотаено в полите на масивната и сега красива планина се събуждаше от сън. Планината беше приказно красива, обагрена от последните стъпки на отиващата си есен. Тръгваше от вечно-зелените борови гори, минаваше през червената и жълтата окраска на широколистните, докато накрая се стигаше до най-обикновените овощни насаждения, които се намираха в самото подножие на планината. Пазени и заграждани някога грижливо от стопаните си, сега те стояха самотни и последните им листа бавно се разделяха с тях завинаги. Земята беше покрита с килим от разноцветни листа. Тук цареше тишина и едно особено успокоение обгръщаше всяко живо същество дръзнало да посети по това време самотните дръвчета. А ако биха могли да говорят от тях можеха да се научат чудеса! Но те не можеха и ревниво пазеха тайни през годините...

Моля те напиши го цялото Много ми харесва!!!

Много си мила и се радвам, че така го оценяваш, но колкото и да ми се иска не мога да го напиша цялото, защото е точно...43 листа!!! Няма как. А стана наистина добро. Написах го зимата. Посветих го на татко, когото загубих преди близо две години. Има интрига, има любов, мъка... има от всичко по малко. Сина ми се смее и казва:"Мамо, твоето е като една сапунка..." Може и така да е, но аз си го харесвам. В момента той пише роман. И пише добре. Но какъв е смисъла след като ги напишем и няма кой друг освен близките да го прочетат, защото нямаме средства да го издадем? Не зная. Имам две така да ги наречем новели, може и още да напиша, той също ще продължава да пише. Е, все някой ден може и да видят бял свят. Знае ли човек? Нали мечтите все още са безплатни...???

Поздравление за успехите!
Защо пишем ли?За удоволствие!
Така винаги казва дъщеря ми

  Разбира се, че истинския поет и писател, винаги пише за удоволствие и аз не правя изключение. За съжаление музата я загубих за неопределено време и днес се върна   . Почнах нов роман :


  ,, Не оставяй следи’’

              ,,Да простиш - не значи да забравиш. ‘’
                                                       Сара Бернар



- Случая е разгледан от криминалистите. Не, не ме интересува, че Игор го е убил!
Искам да знам причините Беро, причините. – каза  Асиа след като затвори телефона.
 Преди две години, самата Асиа беше накарала Игор да изчезне от Света в буквалния смисъл, а той, се появява пак, при условие, че го издирва МОКП.  Или тя щеше да намери Игор и да го убие саморъчно или да го предаде на  МОКП (Интерпол), но най-вероятно беше Игор да намери нея.  
 Асиа стана от канапето, взе си дамската чанта, сложи фибата с форма на пеперуда, която я правеше да изглежда като тийнейджърка, която все още се чуди към кои да бъде, към: хубавите, красивите или божествените. Тя определено се целеше към групата на ,,Съвършените ‘’.

Е, щом е за удоволствие ето още нещо от мен:

Задъхана, изчерпана Лили млъкна. Виржиния я гледаше втренчено и не мърдаше. Тя не можа да и отговори, да я нагруби както друг път. Това нейната майка ли беше? Тя не можеше да я познае. Вече не беше гладна. Забрави и студа. Беше страшно да чуе тези думи от устата на майка си. Ами сега? Връщане назад от това, което беше започнала нямаше! Тя го знаеше. Но майка и каза точно обратното. Съвсем се обърка. Вече се беше примирила с това, че си е сринала живота в името на Тяхно величество парите!Трябваше да помисли малко. Отвори вратата и излезе на балкона. Студът в пет и трийсет часът сутринта беше ужасен. Но тя не го усещаше. Някъде наблизо изтрополяха първите трамваи. Предстоеше и тежък ден...

Защо не използвате български имена?
Иначе добри са произведенията ви. 

Ванилия какво Небългарско име намери при мен? Може би Виржиния... Напротив навсякъде са български имена и аз се гордея с това. Защото описвам нашата действителност и бита на посредствения българин.

 Здравей! Искам да кажа, че при мен : Игор, Беро и Асиа са български имена. Гледал съм специално за български имена и имаше над 1000 имена общо. Просто не исках да бъдат Божидар, Красимир, Елена и т.н. Познавам момче което се казва: Игор и името е 100% българско.

Съжелявам ако съм ви засегнала 
Да мислих точно за Вирджиния.Може и наистина да е българско,макар че не прилича

 Не си ни засегнала!      Очаквай скоро продължение на ,,Не оставяй следи!''

С нетърпение 
Колко е дълъг разказа?Много би ми се искало да го прочета целия!

Не знам, колко дълъг ще бъде. Всичко мисля на момента, нямам предварителни мисли, как ще се казват героите, какви характери са и т.н. Ето го и продължението:

  Внезапно се сети, че трябваше да отиде до книжарницата. Не продължи направо , а  зави рязко на ляво сякаш някой я бе бутнал и продължи към ,,Улицата на художниците’’.
 - Здравей Алекс. – каза тя,  след като влезе във книжарницата на  мъжа зад щанда.
- Как си Асиа? Днеска определено не си на себе си.-  каза той с ирония.
- Недей започва пак. Винаги го казваше, като се държах мило с теб, преди като ходихме. Колко бързо летят годините, не мислиш ли? – искаше й се да го накара да се чувства виновен, след като скъсаха преди толкова години.
- Да, може би, защото беше  злобна, а сега си малко повече. Просперираш Асиа , просперираш. – отговори Александър.
 - Продължаваш да се дразниш. Харесва ти, но не ти отива, повярвай ми. – отговори Асиа, след като взе една книга, от онези любовни романи.
 - Ооо , нима ще четем сапунка? – учуди се Алекс. Така наричаше той , любовните романи. Определено не обичаше жени които пишат, лигави истории. Обичаше да чете Агата Кристи, Анна Данилова, жени които пишат всичко, но не и за любовта.
- Спри се. Винаги си бил такъв. Защо след като едно нещо не ти харесва, го коментираш? Просто, престани.  На всичките си клиенти, които купуват любовни романи, говориш, за Агата Кристи и Анна Данилова?
- Не. –отговори той спокойно.
- А на кого?-  озъби се  тя.
- Само на теб Асиа, само на теб. – отговори спокойно. След кратка пауза продължи. – Ще я вземеш ли?
- Кое? – учуди се  тя.   
- Книгата, която е в ръката ти. – каза той и я посочи.
- Да, определено ще я взема.
  Александър взе парите и даде книгата на Асиа.
- Да знаеш ,, Сълзите на Бетина’’ е страхотна книга, не сбърка като я взе.
- Значи си я чел, а? – развълнувано каза тя.
 Мъжа не каза нищо, само се усмихна.
  
                                            *               *                   *

- Приемам. Разбира се, че съм сигурна, Даниеле, разбира се.- каза Асиа след като затвори телефона.
- Мамка му, успях, успях. – изкрещя тя и заподскача.
  Колко много искаше да се види с Даниел. Той беше детската й любов. Всъщност в момента не беше  влюбена  в него. Даниел беше станал груб, невъздържан, селянин, определено беше станал селянин, макар и длъжността която заемаше . . . адвокат, да той беше станал адвокат. Защитаваше Игор пред съда. Асиа не искаше да си признае, но всичко правеше и това в което тя се  превърна, е заради Игор, само заради него.