Аз отдавна съм разбрала, че каквото ми подскаже интуицията трябва да направя точно обратното 
Т.е. все пак имаш основания да й вярваш.
Вярвате ли в интуицията си?
- Публикувана: 27 ян. 2010, 13:21 ч.
- Последно мнение: 1 фев. 2010, 15:16 ч.
# 30
28 ян. 2010, 14:27 ч.
Т.е. все пак имаш основания да й вярваш.
Виж целия пост
Т.е. все пак имаш основания да й вярваш.
# 31
29 ян. 2010, 01:57 ч.
Мога да й се доверя на 100 %, което е изключително гадно по отношение на неприятните хора и събития. И да си запушвам ушите, тя все намира начин да се набие между тях.
Виж целия пост
# 32
29 ян. 2010, 08:25 ч.
Четох ви и се замислих какво е интуиция .Иска ми се да беше като по филмите- онзи вътрешен глас който ти алармира като огромна червена точка или те окуражава ,казва ти кое е правилно.За съжаление обаче на мен не ми се е случвало да усетя интуицията си нито в положителна нито в отрицателна форма.Много пъти пред дилема съм се питала "А сега? ",но онова нещо си мълчи и в крайна сметка взема превес или разума или чувствата и емоцията.За това се замислих че интуицията е може би натрупания житейски или емоционален опит и зависимост от него правим алгоритъмът на решенията си.Но аз не съм критерий, може би не съм и дала възможност на тази моя интуиция 
Виж целия пост
# 33
29 ян. 2010, 09:38 ч.
Винаги се оказва вярна, за съжаление 
Но това не ми помага, никога не успява да ме предпази, просто "разбирам", че нещо ще се случи, че нещо се случва и то се оказва истина
Виж целия пост
Но това не ми помага, никога не успява да ме предпази, просто "разбирам", че нещо ще се случи, че нещо се случва и то се оказва истина
# 34
29 ян. 2010, 10:10 ч.
Аз пък, когато се опитам да премисля, губя усета. Интуицията не е най-силната ми страна, но в случаите, когато ме е връхлитала е било мигновенно и абсолютно винаги безпогрешно. Не съм имала и грам съмнение, даже съм се обзалагала - дори с теб, за два пъти се сещам, вторият от които от преди месец
Виж целия пост
Научих се доста да й вярвам. Но не на първата емоционална реакция, тя често ме подвежда. Просто изчаквам малко да се поуспокоя и се опитвам да чуя вътрешния си глас. Обикновено досега не ме е лъгал за нещо съществено.
Аз пък, когато се опитам да премисля, губя усета. Интуицията не е най-силната ми страна, но в случаите, когато ме е връхлитала е било мигновенно и абсолютно винаги безпогрешно. Не съм имала и грам съмнение, даже съм се обзалагала - дори с теб, за два пъти се сещам, вторият от които от преди месец
# 35
29 ян. 2010, 10:33 ч.
Вслушвам се в интуицията си определено.
Не е основния двигател но е сигнал,който не пропускам да забележа.
Важна ми е.
Виж целия пост
Не е основния двигател но е сигнал,който не пропускам да забележа.
Важна ми е.
# 37
29 ян. 2010, 11:17 ч.
Аз пък, когато се опитам да премисля, губя усета. Интуицията не е най-силната ми страна, но в случаите, когато ме е връхлитала е било мигновенно и абсолютно винаги безпогрешно. Не съм имала и грам съмнение, даже съм се обзалагала - дори с теб, за два пъти се сещам, вторият от които от преди месец
Така е. Но да ти кажа, за второто нещо, за което се обзаложихме, и аз имах добри предчувствия, но нарочно се хванах на бас, че да не му е уроки.
АЗ, например, като се паникьосам за нещо, ако малко след това ме обхване спокойствие, винаги отчитам това като добро предчувствие. И винаги нещата се оправят. А понякога, пък, изпитвам, че спрямо нещо все едно има стена, в която се блъска и ми става ясно, че няма са стане.
Виж целия пост
Научих се доста да й вярвам. Но не на първата емоционална реакция, тя често ме подвежда. Просто изчаквам малко да се поуспокоя и се опитвам да чуя вътрешния си глас. Обикновено досега не ме е лъгал за нещо съществено.
Аз пък, когато се опитам да премисля, губя усета. Интуицията не е най-силната ми страна, но в случаите, когато ме е връхлитала е било мигновенно и абсолютно винаги безпогрешно. Не съм имала и грам съмнение, даже съм се обзалагала - дори с теб, за два пъти се сещам, вторият от които от преди месец
Така е. Но да ти кажа, за второто нещо, за което се обзаложихме, и аз имах добри предчувствия, но нарочно се хванах на бас, че да не му е уроки.
АЗ, например, като се паникьосам за нещо, ако малко след това ме обхване спокойствие, винаги отчитам това като добро предчувствие. И винаги нещата се оправят. А понякога, пък, изпитвам, че спрямо нещо все едно има стена, в която се блъска и ми става ясно, че няма са стане.
# 39
29 ян. 2010, 12:14 ч.
Кампф...защо не си намериш нещо по-забавно от това, да се заяждаш с жени? Или ти е трудно, при липсата на хора около теб? 
По темата: Да, доверявам се.
Виж целия пост
По темата: Да, доверявам се.
камфп,бегай дома....къш ,тук не те щеммм
# 41
29 ян. 2010, 21:04 ч.
По принцип рядко ме лъже. Дори и към даден момент да реша че съм била подведена, то в последствие се оказва че не е било така.
Виж целия пост
До колко можете да се доверите на своето вътрешно усещане - интуиция за нещата от живота?
Преценка за хора, събития, места и т.н.?
Случва ли ви се да ви подвежда или винаги се оказва права интуицията ви?
Преценка за хора, събития, места и т.н.?
Случва ли ви се да ви подвежда или винаги се оказва права интуицията ви?
# 42
31 ян. 2010, 00:56 ч.
Интуицията - никога не е ме е подвеждала, особено по отношение на хора. 
Виж целия пост
# 44
1 фев. 2010, 14:37 ч.
Не. Дори не притежавам интуиция. 
Вярвам само на фактите, на очите и на ушите си.
Виж целия пост
Вярвам само на фактите, на очите и на ушите си. Препоръчани теми