Стихчета, бели и песни - да си СЕПТЕМВРИйче не е лесно!

Краси, желая бързо възстановяване на баща ти .

моят още не ползва 

ние сме си в къщи с Дани, с конюктивит е. явно петък така го взехме, бяха му леко подути очичките, но не обърнах внимание, събота бяха слепнали. днес са доста по-добре вече, но ще се гледаме и утре  и без това шефът ми не е в София.

за възглавници съм писала и преди, от магазин за матараци Нани взехме една ортопедична и много малко се е сплескала, Емко спи с нея, а Дани с едни дето ги взехме много отдавна от Метро, пак ортопедични (дунапренени са).

Днес наистина е ужас по улиците, едва стигнахме до градината, а на връщане като набих спирачки, целият сняг от покрива ми се изсипа на предното стъкло, при което пуснах чистачките, а те взеха, че блокираха  И от там като се почна едно разриване насред улицата, добре че нямаше много коли зад мен. Сега се стягам отрано да тръгвам, защото не знам как ще протече прибирането. Да се оплача от моя малкия, направо не се трае последната седмица, постоянно е изнервен, реве за всичко, иска нещо, дава му се, после не го иска и така сме в един омагьосан кръг от писъци, хленчене и мрънкане. Чудя се има ли някаква вероятност да расте пак кътник от тези постоянните?

Кали, на вас бързо оздравяване, добре че сте намерили някакъв цяр за болката.

Краси, бързо възстановяване на баща ти.

jiji_m, Пепи спи на една от нашите възглавници, която е достатъчно мека и ниска, друг е въпроса, че я ползва предимно за прегръщане.
 
Искам да ви покажа и новия си блог със сладка насоченост. Надявам се да съм редовна в попълването му 

http://ladybug-kali.blogspot.com/

Кали, страхотни са!
Само едно нещо "навъпреки" имам да кажа по въпроса. Първата ми торта    Първият ми опит за декориране    щом първите ти опити са с такива резултат, нямам представа следващита какви ше бъдат... Еххх..., който го може си го може... Възхищавам се на сръчността ти. Направо си е талант.....  

Кали, напълно възможно е да му расте постоянен кътник. Аз съм споделяла, че на Алекс му избиха два, само по едно крайче, но не се траеше цял месец. Като започнах да му  давам дентокинд и едни прахчета и работата се поуспокои и стана поносима. Дано това да е причината за лошото настроение при Пепи. Страхотна кулинарка си!
Аня, бързо оздравяване на Дани! Много е неприятно с конюктивит. Дано да се подобри бързичко!

Ааа, Поспаланче, никога няма гаранция, че няма да си остана с "първите опити". А че има повторения в заглавията, то е ясно, но съм публикувала нещата хронологично и така се е получило.

Лекси, значи пак да се връщаме към бебешките лекарства.

Ваня, много неприятно, дано бързо се справите с очичките.

Мила, изобщо не съм имала предвид повторенията. Имам предвид факта "първи опит"   Направо ми насаждаш комплекси за некадърност, нИ тА е срам!

jiji_m, на Тони му купихме такава и съм много доволна. Не се е сплескала въобще за 4 месеца. Самото дете вече свикна да си спи на нея и определено му е удобно. Единственият минус, който бих посочила е, че преди ползването я изпрах в пералнята и й беше необходимо повече от седмица, докато изсъхне.
Иначе я препоръчвам  !

Кали, поздравления за сайта и за майсторските ти умения  !
Ако нямаш нищо против, ще включа линка ти в Библиотеката. Особено ми хареса самото име на блога, находка  !
Дано Пепи бързо излезне от този крив период.

Аня, много неприятно за Дани  ! Стискам палци за скорошно възстановяване  !

Ками, Поспаланка точно е разбрала - изтисках 2-3 капчици от самото листо на алоето направо в ухото на Тони. Листото е месесто, а сокът много - изисква се минимално стисване. Но по аптеките, особено билковите, не може да не се намери екстракт от алое.

Днес хич не ми е ден! От сутринта се почна кофти с майка ми по телефона, по улиците - снежен ад, в работата - нерви ...
И въобще:

Здравейте и от нас,
Краси, пожелавам бързо възстановяване на баща ти!
Мейче, Ани, Аня, дано бързо минат проблемите с очичките на дечицата.
Кали, пожелавам бързо да мине "мрънкаливият" период на Дани. Поздравления за сайта  Аз и на друго място бях гледала твои произведения, но само като картинки, ако не бъркам...Наистина си майстор    Поздравления!
Проблема с очите явно е доста разпространен, и Яна мига по същия начин. Водихме я на очен, но предположението беше, че явно е остатъчна инфекция след преминала хрема ( Яна имаше запушен слъзен канал, и сега когато хремата е по-силна пак и се отразява на очите, въпреки 2-кратното сондиране). Сега обаче като чета какво са ви казали вашите лекари започвам да се чудя дали да не я заведа и на друг очен. Яна също има атопичен дерматит, като Тони и Влади. Освен това тази очна ни претупа прегледа, само светна с фенерчето в очите и толкова, нито цветови усещания провери, нито диоптри, нито форми показа. Каза че Яна била малка за такива изследвания  Изписа капки Флоксал (широкоспектърен антибиотик) за 1 седмица по 3 пъти дневно и каза да минем пак да види след това как е детето. Вече капем трети ден, но не виждам драстична промяна, както е писала Мейчето за Тони. Мейче, моля те кажи при кой лекар води Тони, може и на лични.
Аз нямам много време да чета и пиша напоследък (и то не защото се занимавам с ФБ, де да беше така...) От известно време помагам във фирмата на един семеен приятел, но се цопнах в дълбокото с главата надолу, т.е. в неща които не са ми съвсем ясни. А факта, че се налага почти сама да разгадавам кое как се прави ме изтощава много психически. Прибирам се вкъщи с ужасно главоболие и пренапрегната от нерви...И пред перспективата да споря с Яна чий е компютъра и кой ще стои пред него, предпочитам кротко да си погледам телевизия 
И аз да се оплача - незнам какво ще я правя тази моя дъщеря - става все по-палава с всеки изминал ден! Вече като се покажем на вратата сутрин и лелите както са усмихнати им изчезват усмивките  Тази седмица ще идват двама майстори в групата да поправят щетите нанесени от Яна - изкъртила е вече 2 подови лайсни и е счупила една щора. Това че все дърпа завесите вече лелите не ни го правят на въпрос, явно са свикнали... Много се инати и за всичко - може да се храни сама с лъжица, НО само когато тя иска - в яслата основно бърка с ръце в манджата и маже по покривките. Съответно всяка вечер като си я взимаме получаваме упреци, че не сме я научили да се храни сама  Същото е с песните и стихотворенията - казва ги когато тя си реши (обикновено преди сън с най-силния възможен глас), затова не и дават стихчета за тържествата в яслата ....За белите вкъщи просто не ми се говори... Напоследък имам чувството че мойто дете е най-немирното на света!

Приятни сънища желая на всички   

Ади,какво да ти кажа.Дете е-нормално е.Вярно,че не е приятно за родителя да чува подобни неща за детето си.Но това е дете,а не е възрастен.Я се замисли кога ще може пак да маже по покривките и да дърпа завесите,да чупи,да рисува по тапетите.....Като стане на 10 години ли?И майка ми работи в ясла и на моменти не я разбирам,но и тя не ме разбира.Искат децата да са като възрастни.Ясно е,че е трудно с 20 деца на глава и че трябва да има някакъв относителен ред,който да им дава спокойствие...Но това са ДЕЦА преди всичко.
И Ралка не ще да казва стихотворенията.И на мен ми опяват в яслата.Е,най-накрая им казах,че няма да си тормозя детето-има време да учи.Голям праз като не каже стихчето на тържеството.На мен не ми пука а и никого не укорявам за това,че не успял да я научи да го казва.По-добре СПОКОЙНА и ЩАСТЛИВА,отколкото невротизирана от едно стихотворение.За ината-всички минават през този период-рано или късно.Търпение и само търпение.И много любов.

Аня,дано Дани да се оправя!Направо ми е мъчно като чета за болни деца.Като си спомня какво преживах и още ме тресе.
Вчера на една приятелка детето и беше на системи в болницата,а тя на работа.Е,няма по-голям ужас от това-да искаш да му помогнеш и да не можеш.Да плаче по телефона и да знаеш,че не можеш да отидеш при него,защото цялото семейство разчита на твоя доход /мъжът и е без работа/ и да имаш да плащаш ток,вода,сметки,ипотека....

Вилиан, макар че думите ти бяха насочени към Ади, много успокояващо ми подействаха  . Ситуацията е много подобна при нас и ме накара да се замисля,че наистина е така и няма нужда да се тормозим излишно.
Ади,
Моето зверче категорично отказва да яде в яслата.Не искат да започна да го оставям по цял ден,защото не може да седи гладен до вечерта. От друга страна той вече е достатъчно голям и свиква и знае, че на обяд ще дойда и ще го взема.Получава се затворен кръг.
Онази "лошата" сестра просто му лепна етикет "много инат" и толкова. В петък поливал другите деца със супа по главите. Изпаднах в ужас като ми каза  Според нея от инат и че като не яде скучае. Но изобшо не го е питала, не е опитала да поговори с него. Аз го разпитах какво е правил и знаете ли какво ми каза  "Децата бяха гладни, искаха да ядат от моята супа и аз ги храних". Обясних му, че така не се прави. Но няма как да се сетя за всички неща, които може да му хрумнат. После бил се наакал - "от инат". А се оказа, че детето е с разстройство. 3 пъти ака...Изобщо всичко прави от инат моето дете. Че си има инат, има си. Спор няма. Но има и подход към него. Доказано е и се вижда. И то не кой знае колко труден.Нито е агресивен, нито се тръшка, не прави кой знае какви злини на света и яслата. Напротив. Много е добричък и любвеобвилен.Какво като не е толкова самостоятелен колкото другите деца.Ще се научи...

Кали,как е Тони днес?Дано да се оправи бързо милото 
Аня, а Дани? Как са очетата?

Поздрави за всички ви

Привет,
в сички деца са различни Някой по палави, други по свити. В яслата имам чуството че са недоволни от всички. На мен пък ми се оплакват, че не иска да играе с другите деца и стои само до тях и им пречи. Не иска да гледа телевизия, не иска да пее песни и да казва стихчета. За телевизията съм безкомпромисна - не съм съгласна да гледа и всяко настояване от тяхна страна е ужасно изнервящо. А за песните и стихчетата разсъждавам като Вилиан. Нямам намерение да го карам насила. Когато е готов, тогава ще каже.
Бързо оздравяване на всички болнички!
Вилиан, ужасно е това с приятелката ти! Силно я прегърни от мен!

oх, това е отвратително. аз бях така Емко като тръгна на градина, боледуваше много начесто, шефката не дава да ползвам болничен и все търсихме чужди хора да ми гледат детето. и най-кофти, че веднъж един, после друг свободен...

Дани му е почти здравичко вече оченцето, като тръгна да му слагам капки все ми казва, че няма да плачел и само да капна и са едни писъци и рев и сълзи, с които пък вероятно отмива лекарството, та капя по 2к. аз и очаквах да се зарази, щото Емко имаше преди няколко дни, но майка беше още тук и се гледаха с нея. на Дани му хареса в къщи с мама (и на мен!  ) и утре не искал на градина, а в къщи с мен, щото бил изморен.

О, Поспаланче, хич не се тормози, че детето ти е инат или подоно! Ти сама казваш, че няма подход и страшно се дразня като чета за поредната 'умна' мисъл и липса на подход на някои 'педагози' в държавните градини! И изобщо цялата система е толкова остаряла, как може децата да прекарват 90% от времето си с жени, които нямат подходящо образование, т.е. най-вероятно никакво!

Ади, стискай зъби, сега е палаво и инато, но след 10-15г. ще се радваш, че е упорито и смело!!! Моят баща хич не одобрява как възпитаваме децата си (не, че някой го пита, но той да си каже...), но предпочитам аз да съм изморена и изнервена и да обяснявам по 1 000 и милион пъти, отколкото спокойна със стресирани деца, по които постоянно се вика, правят забележки и се наказват! Не че с мъжа ми не ни избива баланса от време на време, но гледаме често да си напомняме, че сега като се инатят, после пък ще са упорити и ще знаят какво искат да постигнат. Нашата цел е да оформим характерите им, не да ги променяме (както някои лелки в градините очакват). Старото комунистическо мислене - всичко трябва да е по калъп и еднакви... на 6м трябва да тежи точно толкова кг, ни повече, ни по-малко, на 1г. трябва да изяжда точно еди-колко-си грама манджа, на 2г. трябва да говори и да казва поне 2 стихчета и т.н. Всяко дете си е различно, с различен характер, умения и темперамент и тези, работещи в детските заведения трябва най-добре да го знаят!

отплеснах се, ама ми е болна тема и ми е мъчно, като знам в Дания кооооолко по-разнично беше в градините (държавните) и се чудя дали някога изобщо ще ги настигнем (не само в това отношение), пък обичам родината си.

Лекси, питах Емко за играта на къща, но ми отговори нещо от сорта, че не помни, вече не играели на нея, нещо такова, не му се говореше. Ако се сетя и усетя удобен момент пак ще поразпитам.