.
и без това шефът ми не е в София. 
И от там като се почна едно разриване насред улицата, добре че нямаше много коли зад мен. Сега се стягам отрано да тръгвам, защото не знам как ще протече прибирането. Да се оплача от моя малкия, направо не се трае последната седмица, постоянно е изнервен, реве за всичко, иска нещо, дава му се, после не го иска и така сме в един омагьосан кръг от писъци, хленчене и мрънкане. Чудя се има ли някаква вероятност да расте пак кътник от тези постоянните?

Направо ми насаждаш комплекси за некадърност, нИ тА е срам!
!
!
! Стискам палци за скорошно възстановяване
!
Аз и на друго място бях гледала твои произведения, но само като картинки, ако не бъркам...Наистина си майстор
Поздравления!
Изписа капки Флоксал (широкоспектърен антибиотик) за 1 седмица по 3 пъти дневно и каза да минем пак да види след това как е детето. Вече капем трети ден, но не виждам драстична промяна, както е писала Мейчето за Тони. Мейче, моля те кажи при кой лекар води Тони, може и на лични.
Същото е с песните и стихотворенията - казва ги когато тя си реши (обикновено преди сън с най-силния възможен глас), затова не и дават стихчета за тържествата в яслата
....За белите вкъщи просто не ми се говори... Напоследък имам чувството че мойто дете е най-немирното на света!

. Ситуацията е много подобна при нас и ме накара да се замисля,че наистина е така и няма нужда да се тормозим излишно.
"Децата бяха гладни, искаха да ядат от моята супа и аз ги храних". Обясних му, че така не се прави. Но няма как да се сетя за всички неща, които може да му хрумнат. После бил се наакал - "от инат". А се оказа, че детето е с разстройство. 3 пъти ака...Изобщо всичко прави от инат моето дете. Че си има инат, има си. Спор няма. Но има и подход към него. Доказано е и се вижда. И то не кой знае колко труден.Нито е агресивен, нито се тръшка, не прави кой знае какви злини на света и яслата. Напротив. Много е добричък и любвеобвилен.Какво като не е толкова самостоятелен колкото другите деца.Ще се научи...

аз бях така Емко като тръгна на градина, боледуваше много начесто, шефката не дава да ползвам болничен и все търсихме чужди хора да ми гледат детето.
и най-кофти, че веднъж един, после друг свободен...
) и утре не искал на градина, а в къщи с мен, щото бил изморен.
Препоръчани теми