Исках да пусна тази тема още преди коледните празници, но нещо все ме спираше. И сега ми е трудно да пиша, нещо ме души и думите ми се губят.... Познавам Наско, защото е ученик в училището, в което преподавам.Наско не посещава учебните занятия, защото е с церебрална парализа/квадрепареза/При него ходят начален учител, ресурсен учител и психолог. За него се грижи и майка му- сама.Тя е мила млада жена, която не моли за нищо, но се вижда, че изпитва трудности.Няма да изброявам какви са трудностите й, само ще кажа, че детето е на памперси, храната му се пасира, тя е доста дребна, а Наско расте.... Мен лично ме порази нещо конкретно- през деня Наско стои седнал в една лятна бебешка количка , а е на осем годинки. На въпроса ми защо няма подходяща количка, майката ми отговори, че социалните са им дали една огромна по размери, от която детето пада, защото няма колани....Питам се как това дете ще излезе на разходка, когато се стопли, и нужно ли е да се мъчи това дете в тази бебешка количка?Майката няма сили да се бори с безхаберието на социалните, има си достатъчно грижи...
А ние? Опитахме се по Коледа да направим една кампания за Наско в училище.Получи се, но сумата, която събрахме, не беше голяма. Дадохме я на майка му, за да й бъдем в помощ.Зная, че има специализирани фирми, изработващи помощни средства, но сигурно са безбожно скъпи...
Ще ми се да помогнем на това дете.....
Пускам темата със съгласието на майката.
Виж целия пост
А ние? Опитахме се по Коледа да направим една кампания за Наско в училище.Получи се, но сумата, която събрахме, не беше голяма. Дадохме я на майка му, за да й бъдем в помощ.Зная, че има специализирани фирми, изработващи помощни средства, но сигурно са безбожно скъпи...
Ще ми се да помогнем на това дете.....
Пускам темата със съгласието на майката.
, защото не се знае кога пак ще има такъв.