ЯНУАРЧЕТО дойде и радва вече мама, тати........

Аз леко си пъхам кутрето в ъгълчето на устата му колкото да отпусне вакуума и готово:)

Все забравям да ви питам - как минаха изписванията ви? Мен свекървата още ми е сърдита, че не я оставихме да спи при нас и да къпе бебето и там каквото си беше наумила... (те са от Плевен). Днеска и майка ми се разсърди, защото вчера беше при нас през деня и много ни помага - беше сготвила, изглади ни и т.н. но пък цял ден гушка бебка, аз освен да я кърмя иначе неуспях да си я видя. Но реших, да й мине мерака веднъж - какво толкова... Обаче днеска майками пак дойде и аз се вкиснах при идеята, че пак ще иска цял дена да гледа бебето и я питах защо идва. Сега ми е върло сърдита (а аз бях кисела, недоспала и тъкмо се канех да си полегнем с бебка за дрямка и плана ни беше усуетен). Освен това на самото изписване - всички дойдоха в нас с яденета и торта (баби, дядовци и брата на таткото заедно с приятелката си...) и аз както бях каталясала и още ме болеше доста след операцията (аз си тръгнах след третия ден...) - вместо да си оправим в къщи и да си починем - се занимавахме с гости, всички бяха се наскупчили около бебка и ми беше супер притеснено... Та незнам - аз ли съм много зла - или е нормално в първите седмици все пак бебето да си е най-близко не до друг ми до майката и таткото? Защото свекървата до последно беше много ентусиазирана как аз ще съм безпомощна след операцията и как някой трябвало да се грижи за бебето (фиксирайки себе си). Мен още от втрия ден в болницата ме оставиха сама да си вдигам и храня бебка. Нормално да няма никакъв проблем с мръвка, която тежи няколко килца само!

здравейте, честито на всичи с бебчета , че азотдавна не сам влизала.
Ние4 минахме 40 дни, но не сме правили питка и на какта не правихме .
Тони вече е голям и мъж усмихва ни се като го закачаме.за разходките аз го изведох за 1ви път на 16 дни, от тогава ако не духа и не вали е до към - 7 сме все на вън.И не защото ми се мръзне, а иначе много плаче, но изведа ли го заспива и с топ не мож го събуди
Да се похвали корема ми се прибра съвсем и си върнах вида и килограмите от преди бременноста.силия само за озаптяване ан 2те диванета в къщи.за моя радост от скоро нощем спим по 6 часа без прекъсване.
за коликите давам Еспумизан Л, доколкото зна само той не запича, ефект има но след 1 седмица редовен прием, май действа на принципа на натрупване.

Хайде и аз в новата тема Само с хубави писания да ни е пълна.
Чета ви и се чудя Вики суче най-много 10 мин и сама се отказва. Яде пак след 2,5-3 часа. Все се притеснявам, че за толкова малко време не се наяжда, но пък не плаче Колики я мъчат през деня. Помагат ми нагрети с ютия кърпи на коремчето. Най- страшно е когато се събличаме за къпане.Ореве блока, чак се захласва В коритото млъква и когато се заобличаме пак се почва. Е няма такъв рев, чак аз се препотя. То егати и удоволствието Гушкам я, обличам я в ръцете си е не млъква. В чудо се видях.
Иначе си будува, стигала е до 6 часа. Кога зареве,кога си мълчи. Биберона рядко го харесва, в повечето случаи го изстрелва и е готова да повърне от него. Поздрави на всички ви и спокойна вечер

Аз че съм голяма УФСЪ, съм голяма  ОТ два дена, да пиша, да пиша и все забравям. Аз както ви е известно ползвам козметиката на Penaten. Ама оригинална от немско. Да ми е жив и здрав брата, че ми ги накупи и олиото и крема и сапуните, и ми ги прати по пощата ... Сега ще се прибира на 26.02. и каза че куфара му е празен ... Какво означава това, не съм много сигурна, но мисля че ми е отпуснал 5-6 кг за мене    Та 3-те кутии крем, които ми донесе няма да ми стигнат до никъде. Почти преполових първата  Но съм изключително доволна. Цялото това бръщолевене беше, да кажа, че ако има някоя от вас, която да иска нещо специфично от немско да свирка, имаме пътник за БГ в края на месеца 

Тарти, ти си нашта гордост  На мен само готвенето и пазара ми се опъват, но мъжът ми няма нищо против да ги върши тези работи защото рече, че кърменето би му било неимоверно трудно 

Здравейте и от мен  Нас още не са ни по4нали коликите  те кога запо4ваха???
Малката взе малко да се криви, но мъни4ко, мисля, 4е е нормално. Много ми е послушна милата  А, да не говорим за каката, направо ми е злато голямо. Толкова много ме слуша, ходи наблюдава беба, носи ми разни неща --- много ми е добри4ка 

При нас на изписването бяха моите родители и свекървами. Свекървами е от София и утре си тръгва  И си оставаме сами4ки, голем кеф. Помага жената , ама друго си е да си си сам.
Вие със секциото , как сте бе, вси4ко ли си вършите  На мен в4ера ми махнаха конците, и се 4увствам мн. по добре. Само дет ме е шубе и ходя мн. прегърбена и дето спа само по гръб, гръбнака яко ме боли. Вси4ко си върша сама, само с прахосмука4ката много , много не се справям 

wicky -лека ревност към бебето , в това няма нищо лошо де-съвсем си е нормално Моята най-голяма приятелка, ревнуваше до такава степен, че не даваше на бабите да бутат дори количката
С второто ѝ мина-разбра ползите от бабите

sisi1974 хапвай разхлабващи храни щом кърмиш-това е спасението

tanchelina -да, колкото повече има липса на кърма-организма толкова повече произвежда-за него е подаден сигнал, че има търсене, а той -предлага това е принципа.

Да ви кажа-намерих цаката на гадните колики
Давам успоредно колийф и инфакол Не си пречат-едното е ензими, другото-симетикон, който не се усвоява от организма  ...ефекта е тиха къща, спящо бебе и доволна майка

Тихо, кротко, без рода. Сега да идват, тогава-не.  Зная, че е някакъв обичай, много иху и аху, но за родилката и за бебето е ад, особено ако и не са от София, както е при нас и посещението включва “от само себе си“ и приспиване, за което не питат дали може или  не може. Още в родилния дом майката на съседното легло беше притеснена не толкова от бебе и операцията си и т.н., а от бъдещето роднинско нашествие и организираше  по телефона сто неща. Накрая капна и остави всичко  на мъжа си, който  в един миг просто изпуши

Абсолютно. И аз така зная-с пръст просто “разваляш“ вакуума и така .


Браво!!!   Леко ти завиждам, благородно!!!


Да си кажа доста се учудих, но този път се вдигнах много бързо. Щом още в деня на изписването ни си подхванах домакинската работа... Колкото по-бързо се “емнеш“, толкова по-бързо се оправяш, някак си така  става. Да не говоря по колко пъти на ден събирам разпилените играчки от земята, търся частите от пъзелите и конструкторите, завряни под легла и маси... Някак си не ми  остана време да охкам, а преди  май по-зле беше...Сега и  по корем мога да спя, и вдигам малката още от преди, а тя е над 13 кг... Странно ми беше  при първото ми раждане една майка, която също секцио роди, още  в родилния дом беше, когато вдигаше дъщеричката си , която беше към 2-3 годишна. А аз охках и  пъшках от едно  навеждане. При всекиго различно май...

Момичета,да се запишем и ние Родих Илиана 3.200 /52 см. на 19.01.2010г.в 23.25ч. в 1аг "Света София" при избран екип д-р Веско Илиев и анестезиоложката д-р Николова.Много съм доволна-препоръчвам с две ръце.Не сме си избрали педиатър все още и бих искала ако някоя от вас има впечатления от някой в 10-та поликлиника да ми препоръча.Да са ви живи и здрави ангелчетата и много да ви радват

Честито на всчики новообебили се семейства, да са ви живи и здрави рожбите и много да ви радват
Честит Рожден Ден на големия мъж на Мама Цоли, както и на всички месечковци
Щастливо завърнали се и на всички изписани майки и бебоци!

Ние сме си добре, все още две в едно, а децата вече нямат никакво търпение, днес ги возихме с шейната и искаха и бебето да накичурят на нея, но ......

Доста теми сте обсъждали, а и аз не успях да запомня кой какво точно, но ще се пробвам накратко да си споделя опита и наблюденията:

Цеденето не го препоръчвам, изживях го с каката и все бях препълнена и нечаща, докато не изчетох много и познах съвсем мъничко да цедя, колкото да олекне и така за 2-3 дни и напълно гопреустанових. С втората дъщеря изобщо не цедях и орегулировката стана много много по-неусетно, но отварям скоба, че каката не се беше отбила и съще си цокваше сутрин и вечер.

Големи и малки паузи между кърменията нямат абсолютно никакво значение, никога не съм будила, когато поиска, тогава, имала съм и по 6 часа сън и по половин час между храненията.

Коликите, отново само с каката, то не бяха чайчета, капки и разни други експерименти. Просто най се успокояваше върху мен или върху гърдите на баща. Взах решение, че нищо няма да давам полече, за да не натоварвам коремчето излишно и коликите свършиха. Втората дъщеря освен кърма друго не е видяла и колики не е имала.

Вода, никога - всяка глътка вода е в ощърб на кърмата, а това води до намаляване и отбиване

Подсичане, не съм го изживаля и с двете. Мажех ги с македонска мас при смяната на памперса и толкова.

Опазване от по-голямото дете си е трудна задача, но никога не съм се карала, аз съм си мека Мария, всички ми се качват на главата, особено децата. Опитвах се да обеснявам и да внимавам и нямаме инциденти - каката ни беше на 2 годинки, когато родих малката.

Ревност към бабите и не само към тях. Никой не можеше да се докосва и пипа бебето, освен тати, той си е наравно с мен де (без кърменето). Абсолютна майка тигрица съм на тази тема, ако някой ще ми помага, може с пране, гладене, готвене, но не си давам детето - патологична съм )) и ситуацитята не се промени и с второто дете, да видим сега как ще е

Организираността - сега и аз ще дразня. С първото дете беше ад, нямах време за нищо, но пък, когато станаха две, не усещах, че имам бебе. Вършех си всичко, раждането ми беше леко, така че веднага бях на крак, имах време и за къщата, и за каката, и за филми.... Не знам дали съм станала по-организирана, не мисля, по-скоро второто дете беше гледано лесно и естествено, между другото - кърмене, спане, преобване, къпане, а ако не е на кеф, в слинга и се кротва. Другият плюс беше и че се роди април и дните ми минаваха основно в парка...

Залъгалка - не искаха бебетата, аз настоях с каката, но безуспешно, малката поне мъничко я ползва седмица-две. В крайна сметка, ако бебето не иска, по-добре без нея. С каката бях намерила заместител на гърдата - моето кутре. Измивах си ръцете и го давах с нокътя надоло, но задължително с ниско изрязани нокти, Руми си го смучеше и се успокояваше. Гергана абсолютно го отказа....

Времетраене на сученето, аз съм от щастливите майки - и двете са сукали между 5-10 минути и край. Изключвам самото начало, когато можеха и по половин час да се лигавят, но това е докато се приучат добре да захапват и сучат ефикасно.

Как да махнем бебето от зърното? Ако заспи на зърното и не го изпусне от само себе си, пъхах кутре в крайчето на устата на бебето, за да наруша вакуума и веднага изпускаха зърното.

И след цялатата тази безпроблемна лекция, съм се настроила за изненади, тъй като чакам момче, а всички твърдят, че са по-капризни и ревльовци, и подсичащи се, и незнам какви си още.... Ще поживеем, ще видим, но до сега сериозен характер проявява този малък мъж с куменето си да излезе.....

Успех и на другите преносващи
А и месри за пожеланията и подкрепата ви

zaxarni4ka - честито бебче! Да ти е живо и здраво!!!  

MTV - незнам дали е точно ревност... изградила съм си една философия, че ако майката има нужда от помощ след раждането, то е свързана по-скоро с домакинството от колкото с гледанто на бебето. Защото в този ранен етап то чувства най-близка майката и е добре да прекарва повечко време с нея. Затова ми стана малко криво, като майка ми цял ден прекара с нея с оправданието аз да си рисувам през това време, като знае, че сега нямам спешна работа, а искам да си гледам бебка! Но аз им се радвах и от време на време е нормално да прекарва и тя време с нея. Но като се появи днес реших, че пак цял ден ще я гледа и се изнервих явно!
Относно свекървата - при нас е типичната история... неискам да я одумвам, но беше крайно ясно на всички, че щеше страшно да се изнерви положението, ако беше останала и трябваше да се съобразяваме и с нея. Освен това обича да дава "съвети", които да спазваме:) Общо взето всички бяха наясно, че е лоша идея да остава първите дни точно и се опитваха да я разубедят (защото тя си прави иначе каквото си реши, без да се вслушва и все пак след всички разговори беше решила да остане...). И като добавим факта, че бабите са с доста остарели разбирания как да се гледа дете - съвсем става сложно! Иначе повярвайте - напълно оценявам ентусиазмът им и любовта към бебчето. Лошото е че не виждат и другата страна на нещата, а са много нападателни

Относно секциото - от втория ден така се раздвижих! И в къщи не седнах първите дни и наистина така минава по-бързо...

Wicky при мен свекървата беше сготвила и организирала всичко за изписването. Но не бяхме много хора - свекър ми и свекърва ми, брата на мъжа ми с жена си, двете им деца и баща ми. Но никой не досаждаше да влиза при бебето, само отдалече я погледнаха, баба й само стоя за петнадесетина минути при нея. Постояха няколко часа и си тръгнаха. И сега е така, като дойдат - те живеят на село и се отбиват горе-долу на две седмици стоят повече в хола, баба й веднъж само я подържа за малко. Самите те казват, че бебе до 40 дни не хубаво много да се пипа освен от майката. Майка ми е починала отдавна, баща ми е в същия град и идва през ден, но и той й се радва от далече. Абе в общи линии готови са да помогнат, но се натрапват.
MTV, ще продължавам с разхлабващите храни, дано по скоро имат ефект върху бебка, че се измъчи.
Да ви питам какво точно се прави на погачата? Стефи ства на 40 дни в четвъртък, но ние мислим да я правим другата седмица, че за края на тази дават голям студ.

Момичета, днес писах, писах и все забравям да попитам...
Как сте с кървенето...

Аз правя някакви 6-7 дневни “почивки“, ни капка, ни точка... А зная, че  май това не е добре. С първото раждане не беше така.

А и също така съм страхотен сладкоунищожител Направо не се трае  А как ще боря кг от бременността???

Хайде само хубави емоции и новини в новата тема

Вчера изписах цял ферман и ми даде грешка,нящо неможех да го пусна  2 часа,но го запазих и после ще пусна и него.
Сега прочетох обаче за бабите и немога да не пиша,колкото и да е наложително да се цедя,че ще къпем бебока

wicky Това от части все едно аз съм го писала,с тая разлика,че за сега май одържам фронта да няма сърдити или поне не много./Или по-скоро добре се прикриват/
Не стига,че бях едва подвижна дните в болницата и чаках с нетърпение да ни изпишат и си го представях по един начин, то стана съвсем друго.На излизане от болницата от яд за проваленото изписване бях със сълзи на очите.
При мен бабите бяха,като полудели...едната де другата я скастрих в самото наало и ме разбра от раз само,като ми видя погледа.
Добре,че само мъжа ми видя сълзите на излизане.
Аз и до днес се чудя това бебе повече наше с мъжа ми ли е или за радост на другите. MTV Не ни разбирай погрешно,не мисля,че е толкова ревност,колкото голяма намеса /без да е толкова необходимо/ и натрапване в личното пространство на едно младо семейство,което иска да изживее тези неща и за това трябва пространство и малко самостоятелност.Аз немога да се отусна още и да усетя емоцията от това,което ми се случва,от желаещи да са непрекъснато около бебето,а не за домакинската работа.Визирам свекърва ми,майка ми само дето не кърми вместо мен./Закоето съм и много благодарна/ Но малко по-малко намеса за това какво ще се прави и как,няма да е излишна.
Незнам колко точно се изразих,надявам се да сте ме разбрали.
На мен постоянно ми се дава акъл,а аз не питам за мнение,а казвам какво смятам да направя след,което следва извечение започващо с "Ооо,не,не това няма да го правиш..." Амбицират ме да им правя на пук. Аз пак правя,каквото съм решила,но ме дразни факта,че колкото и да казвам да не се месят , продължават да наставляват,все едно нищо не съм казала.

Ето аз какво намерих като информация за погачата " Според стара българска традиция погачата за новороденото бебе се прави на 40-тия ден от раждането. Отива се в църква, след това вече всички може да виждат бебето, а майката може да го извежда сред хората. Но все пак първите, които го виждат са само най-близките до семейството жени. Гостите трябва да дойдат по светло и да си тръгнат по светло. Желателно е да са млади раждали жени или бременни. Обикновено това са роднини и близки приятелки. А за таткото е свободен от семейни задължения ден – изпращасе на разходка или да се повесели с приятели. Разбира се преди това ебил порядъчно впрегнат в подготовката на празника. Погачата за бебето играе ролята на орисване – т. е. поканените, като добри феи, трябва да пожелаят нещо хубаво на бебето, като например: да танцува добре, да пее добре, да изкарва пари, да е умно и т. н. Този обичай е почитан в различни точки на света и от там идват много фолклорни приказки, базирани на този ритуал –орисването. Да си припомним само най-популярната приказка – Спящата красавица. В нея се появяват феите-орисници, които вменяват качества на детето и предначертават пътя му в живота. Днешните орисници носят сладки неща, за да е сладък животът на детето, дават пари и подаръци, за да живее в изобилие. Обикновено добрите орисници се консултират с майката какъв подарък да донесат, за да е наистина в полза при отглеждане на бебето. Няма смисъл всяка жена да донесе по една дрешка за едномесечно бебе, защото половината от тях няма да влязат в употреба. Подаряват се основно дрешки, бебешки играчки и аксесоари за бебето. За най-важен момент се смята разчупването на погачата. Две момичета чупят питката над главата на майката и бебето, а най-близката орисница държи отдолу кърпичка, в която събира трохите.
Според българската традиция е важно момичетата, които чупят питката да имат двама живи родители. Първото парче е за бебето.То се увива в кърпичката и трябва да се качи на високо, така че дететода израсте високо и здраво. Кърпичката се връзва на възел, но той не трябва да е много стегнат, за да не стане скъперник. Жените в къщата гледат възелът да не е и прекалено разхлабен, за да не разпръсква спечелените с труд пари и да не изнесе покъщнината. Една от орисниците отчупва парченце от питката и го топва в мед, след което го допира до
устните на бебето, за да е трудолюбиво като пчелите и животът му да е сладък и честит. След това всички се черпят с погачата, топната в мед. Задължително гостите се черпят само със сладки гозби, като и питиетата е желателно да са сладки. В съвременен вариант е добре да придружим подаръците си и с картичка или някакво по-трайно символично послание, в което да изразим своите надежди за бъдещето на бебето и да го благословим с нашите добри думи.  Дори и да няма съвпадение между пожеланията и реалността поне ще има повод за
мили спомени и закачки " Вики ще прави 40 дни в събота и аз се чудя какво по-точно от всички тези неща да спазя като обичай.Но само знам,че  определено ще събера близки жени и ще има питка и сладки.На църква може да отидапо-късно.Моя мъж ще попита в църквата дали чистата молитва се чете точно на 40-тия ден или  може и по-късно.Ще бъде приятно надявам се.Хайде дано съм била полезна.
Иначе Вики здраво се запече.Не е акал без наша намеса вече повече от 5-6 дни.Вчера четох,че можеда се запече от капките за колики (давахме lefax),но с мъжа ми решихме да опитаме и да ги спрем.Незнам,наблюдавах го цял ден и не видях да има по-силни колики от обикновенно.НО като плаче се чуствам виновна и май ще опитам и с Инфакол.Вие как мислите?Да не би като спряхме капките да не стане по-лошо и дали ще помогне вообще за запека?