Изненадваща промяна в поведението...

  • 3 393
  • 40
# 15
И аз тук... Дъщеря ми на моменти подивява съвсем. Особено, когато и направя забележка да не прави нещо. Започват писъци и рев, но не това ме притеснява, а скубането на коса, бие се по главата с две ръце, блъска си главата в стените (добре, че са от гипсокартон)...
Малката ми дъщеря ги върши същите работи.И аз се притеснявам някой път наистина да не си счупи главата.Опитвам се да я прикоткам за гушкане,понякога се получава.Голямата щерка също мина през такъв период,но тя само се тръшкаше и ревеше.С нея пък имахме проблем и със спането-разнасяхме се по цели нощи-но разбрахме,че някой я беше уплашил на прозореца/живеем в къща,на първия етаж/.Нещата постепенно се уталожиха,но мина доста време,трябва да имаме търпение. Peace
Виж целия пост
# 16
Забравих... newsm78Благодаря за темата.Тъкмо се чудех как да започна такава,за да споделим мнения и опит.  bouquet
Виж целия пост
# 17
Точно същия случай - не ме допуска да се приближа и започва да крещи още по-силно. Аз все пак я гушкам, надявайки се това да я накара да се успокои...но не би. ooooh! Снощи пак ходихме до лекарката - абсолютно нищо обезпокоително от медицинска гледна точка. Детето не е стресирано от нищо, поне аз не съм забелязала. Не е изживяла някакви съществени промени...дано скоро отмине. Вече поне през деня не реве. Прави го само, когато трябва да си ляга.
Виж целия пост
# 18
Аз си мислех, че ние сме най - зле... Тръшка се, реве, не иска да спи, при това има такъв пронзителен глас, че ушите ми писват и имам чувството , че главата ми се разцепва като диня  Laughing Обаче все пак чак така няма, да си бие главата в стената, или да не дава да я гушна  Thinking Може би всяко дете има някакъв такъв период и различно го изживява... С каката нямам такъв спомен, тя винаги беше кротка , тиха и спокойна, но пък нейните притеснения се изливат в "анорексия" - спира да яде  Sad С месеци ми е карала на сокове...
Според мен първо трябва майката да се успокои вътрешно, детето усеща , когато майката е неспокойна, притеснена , ядосана или депресирана, и реагира със страх " Щом мама , която е толкова голяма и силна се страхува, значи наистина има нещо страшно, и аз, което съм малко няма да се справя с него" - на подсъзнателно ниво това е посланието... Голяма доза търпение, и мнооого любов, дори когато това прекрачва силите ти...
Такава е съдбата на майката и няма как... Tired
Виж целия пост
# 19
И моята малката е за тук - тръшкане и рев за всяко "не", хвърляне на предмети, претенции в храненето, събуждане по всяко време, бяга, щом си види храната, бяга, щом види, че ще я преобличам, рещи ли, че нещо е нейно никой не може да го пипа. Опитва се да произнася все повече думички, не успява и изпада в бяс. Или ходи и се крие някъде.
Голямата пропусна този пубертет, нея я хвана "кризата на 4-те години" Mr. Green.
Виж целия пост
# 20
Май повече девойките са склонни към подобни прояви  Rolling Eyes
Виж целия пост
# 21
 ooooh!Нашата щерка и тя е в същия период,на 1г.10м.е,ако скоро не й отмине директно сме за лудницата Joy
Виж целия пост
# 22
Ама разбира се, че няма да им харесва като им се забраняват интересни неща. Хайде сега представете си, че четете интересна статия и някой ви казва "не" и ви дърпа списанието. Възрастните знаят как да реагират без драма на такова "посегателство", но децата нямат изграден такъв начин на реакция. Всичко е все още първично, до преди няколко месеца всичко е било за тях, плаче-хранят го , обличат го, носят го и изведнъж- я виж ти, не всичко е за мен. Тези периоди наистина отминават, но от нас зависи колко ще продължават. Моят синковец беше на година и 8-10 месеца, когато започна с тръшкането и ревовете. Не го прегръщах докато плаче и се мята по земята, изчаквах търпеливо и мълчаливо да отмине тръшкането, а след това се гушкахме, казвах му че си го обичам, не му давам да пипне контакта, защото.....да облечем палтото, защото....Мина периода, сега обаче сме в този на пазарлъците /вече говори доста добре/- мамо, ще направя това, а ти това за мен. В общи линии периодите не свършват, просто търпят някаква трансформация. Колкото повече растат по-изобретателни стават- нищо лошо.
Виж целия пост
# 23
Чела ли си Додсън?  Wink
Виж целия пост
# 24
Аз - да, допадна ми, прав е , игнорирането е добра система, а също и емпатията при по - големите деца... Полезна книга! Прочети и "Нестандартното дете" на Владимир Леви  Peace
Виж целия пост
# 25
Аз - да, допадна ми, прав е , игнорирането е добра система, а също и емпатията при по - големите деца... Полезна книга! Прочети и "Нестандартното дете" на Владимир Леви  Peace

И "настолната" ни литература е една и съща. Леви не съм чела, навсякъде ли може да бъде намерена книгата?
Виж целия пост
# 26
Ментова, книжката е старичка, издание от 70 - те, по библиотеките я има , без проблем може да се вземе, ако не я намериш , пиши на лични , ще ти  я дам да я прочетеш ( не е загубила актуалността си, макар и старичка)....
Виж целия пост
# 27
Ментова, книжката е старичка, издание от 70 - те, по библиотеките я има , без проблем може да се вземе, ако не я намериш , пиши на лични , ще ти  я дам да я прочетеш ( не е загубила актуалността си, макар и старичка)....
Мерси! Ще потърся по библиотеките.
Виж целия пост
# 28
Не сме имали такъв период....освен редки единични случаи на подобен рев, мрънкане и тръшкане за каквото се сетиш.
Най-добрият случай е игнор, оставяш я да се нареве и като и мине продължавате със заниманията.
Гушкане, обяснения и т.н. при нас не са помагали, блъска ме, опитва се да ме удря и продължава да реве още по-истерично. ))
Виж целия пост
# 29
Ще трябва да попрочета това-онова.
Снощи преди сън започна същото тръшкане, но аз просто си легнах и се престорих на заспала. Тя млъкна, обиколи стаята няколко пъти, дойде да ме дръпне за ръката няколко пъти и като видя, че няма резултат си взе шишето и си легна в леглото.  Simple Smile Само че това упражнение ни отне около 40 минути. Очевидно ще трябва да се въоръжа с търпение. Просто наистина ми е странно, че тази промяна се случи буквално за три дни newsm78
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия