Ще трябва да попрочета това-онова.
Снощи преди сън започна същото тръшкане, но аз просто си легнах и се престорих на заспала. Тя млъкна, обиколи стаята няколко пъти, дойде да ме дръпне за ръката няколко пъти и като видя, че няма резултат си взе шишето и си легна в леглото.
Само че това упражнение ни отне около 40 минути. Очевидно ще трябва да се въоръжа с търпение. Просто наистина ми е странно, че тази промяна се случи буквално за три дни 
Снощи преди сън започна същото тръшкане, но аз просто си легнах и се престорих на заспала. Тя млъкна, обиколи стаята няколко пъти, дойде да ме дръпне за ръката няколко пъти и като видя, че няма резултат си взе шишето и си легна в леглото.
Само че това упражнение ни отне около 40 минути. Очевидно ще трябва да се въоръжа с търпение. Просто наистина ми е странно, че тази промяна се случи буквално за три дни На 2г4м дъщеря ми за една нощ промени изцяло поведението си преди заспиване. Всяка вечер изпитвах ужас, като наближаваше времето за лягане. Ревеше истерично в леглото си, ставахме по 2-3 пъти да пишка, за вода, за играчка и т.н., само за да отложи заспиването с още малко.
Тя усещаше, че се шашкам и се възползваше. Изтърпях около месец. Една вечер с твърд тон й обясних, че е време за сън и колкото и да реве, няма да излезем от спалнята. Освен това й описах, колко е тъжна мама, когато тя така плаче и как не искам да плаче преди сън. Странно, но ме разбра и спря, отново за една нощ се промени. Проблемът беше, че тя просто от любопитство не искаше да заспива, за да не изтърве нещо. След това въведох ритуал за приспиване. Миене, пижамата, приказка в леглото, песничка, целувка за лека нощ и заспива. Следвам го упорито и заспиването сега е песен.
Така че пробвай различни тактики - дали твърд тон, дали просто обяснение какво те натъжава(нищо че е на 2г), дали нов ритуал преди сън. Все нещо ще помогне.
Това е временно - ще й мине. Децата минават през различни етапи на тази възраст - периода на непрекъсаното "не", периода на тръшкане, периода на инатене, период на крещене, период на агресия, на вечното "защо?....а бе децата минават през какви ли не поведенчески промени. Гледай по-ведро и чакай да мине.
Това е периода на самостоятелноста,подхождай разбиращо но наодобрително(ама че трудна комбинация).
Ние не сме близки, не поддържаме никакви контакти, знаем се само по физиономия и вече почвам да се чудя, дали няма някой ден да извикат социални работници, които да дойдат на проверка, за да установят какво правим с детето си. И без това сега темата е "модерна" покрай ужасните случаи от миналите седмици. Една по-възрастна жена направо си ми каза, че се притеснява за детето. Как да й обясня за какво иде реч...