Ирак, но от дистанция - безумна дестинация за Вашата ваканция !

Привет на всички !
Това с тортилата е най-малкото, което мога да ви разкажа за нашите дечиня, ама те си идват с времето разказите !
Дядо хаджия, нас Дисни инвазията не ни е подминала, но имаме и някои по-семпли илюстрации. За съжаление нямам скенер, за да ти покажа тези, които аз имам вкъщи, но ето линкове към някои доста забавни илюстрации на арабски детски книжки. Особено поредицата за детското въображение ми е много сладка !
http://www.alra7ba.net/vb/imgcache/12238.imgcache.jpg
http://img209.imageshack.us/img209/4748/15xz7.jpg
http://img156.imageshack.us/img156/5904/12xc5.jpg
http://www.alsowar.com/Upload/yousse2/g4xdtc64uihb1012009114105.jpg
http://www.alsowar.com/Upload/yousse2/kpfshpm6fhto1012009114107.jpg
http://www.alsowar.com/Upload/yousse2/o4w3xlvzv7hi1012009114110.jpg
http://www.alsowar.com/Upload/yousse2/q9g2vzon69ha1012009114112.jpg
http://www.splart.net/media/lib/pics/1207846753.jpg

Да ти кажа честно в нашето семейство като изключиш дядо ми, само жени са разказвали приказките. Дядо ми е разказвал приказки, защото е бил много възрастен и е разказвал повече историите за пророците във вид на приказка и много от старите фолклорни приказки, характерни за Ирак. Иначе приказките са приоритет на бабите и на лелите - навремето майка ми и леля ми ни разказваха приказките, като станах аз на около 12г. започнах да чета и да разказвам на по-малките, на около 17г. почти изцяло тази дейност беше мое задължение. Иначе и досега, ако майка ми седне случайно да разкаже приказка на някое от термитчетата, се заслушвам с огромно удоволствие.

това е един малък подарък за вашите деца и внуци.

Тихо припукват дървата в огнището и от време на време над огъня се издига малък сноп искрици, като група дечица скачащи весело около сериозния си баща. Групата човешки дечица се заглежда в тези малки огнени лудетини, като за миг отделя погледа си от въртящото се вретено... баба каза, че ще разкаже приказка като се напълни вретеното, а то сякаш като се върти се развива и не се прекъсва нишката, и не започва чаканата приказка.

Никой обаче не заспива, всеки чака, всеки се ослушва да чуе тишината, след като спре вретеното. Ето го моментът - нишката свърши, вретеното се завъртя в последен пирует и легна уморено. По-младите жени продължиха да предат, а бабата намокри грапавата си длан с малко вода от медната каничка, забърса полите си, за да обере влакната полепнали по дрехата й, сръчка дървата в огъня, за да се вдигне голям облак искрици, пресипа малко жарава в мангала до нея и сложи отгоре медната тавичка за кафе.

След малко се разнесе мекият аромат на изпечени кафени зърна и това бе достатъчно, за да се размърда детската армия, да се присламчи до бабата, по-малките да се докопат до полите й или до полите на по-големите и да вдигнат очакващ поглед към тази възрастна жена, която сякаш не ги забелязваше. Тя продължи леко да разбърква кафето и да нарежда на останалите жени колко захар да свалят на гостите в диуана^*, колко ориз да изчистят за утрешния обяд, откъде да купят допълнително яйца. Разпредели и задълженията за другия ден - коя да донесе вода, коя да омеси, коя да изпече хляба на таннур ^**, коя да издълбае тиквичките, коя да изпере, коя да измете и измие, коя.... нямаха край задълженията на жените.

Вратата се отвори и влезе младеж на около 18г. - най-малкият син на възрастната жена, усмихна се виждайки жадните детски очички, наведе се да вземе кафето и смигна заговорнически на малките, казвайки им: "Аз няма да се бавя, набързо ще разбера коя работа за кого е !". Децата го погледнаха с обожание, той ги разбираше, нали и той доскоро е слушал приказки. Чу и повтори задълженията на мъжете за утрешния ден, взе кафето и бързо излезе.

Идваше и техния час, детските очички проблясваха весело - тази вечер започваше нова приказка. Едно от мъничетата се прозя шумно, два-три лакътя го смушкаха и то горкото погледна виновно към баба си, тръсна главичката си и се усмихна, за да покаже колко бодър се чувства. "Май ви се спи, да оставим приказката за утре ?!" - усмихна се баба им. Хор от детски гласчета, провикващи се едно през друго, зачурулика: "Не, не, не ни се спи ! На кого му се спи ?! Будни сме !". Най-упорит беше малкия прозявчо: "Да, да - не ни се спи ! Будни сме - ето отворени са ни очите !".

"Добрееее..."-проточи бабата. Ето я и приказката:
Имало едно време една бедна старица, чиято къща била срещу царската градина. Всеки ден при старицата идвало бедно момиче, за да й помага с домакинската работа. Девойчето се казвало Трепетликово листенце. От прозореца си, царският син гледал момиче и се възхищавал на красотата й. Един ден се решил да я заговори през оградата на градината.

"Трепетликово листенце, колко листенца има на трепетликата ?"

Погледнала го девойката, усмихнала се и отговорила:
"Нима не си ти най-учен и баща ти най-могъщ, можеш ли да кажеш колко са звездите в небето ?"
Така няколко дни принцът все това питал и все такъв отговор получавал. Една вечер се промъкнал при бабичката и я помолил да му разреши да се скрие в сандъка в стаята, за да може да се полюбува на девойката. Така и станало. Скрил се принцът и докато девойката чистела из къщата, изскочил, целунал я и се скрил. Стреснала се Трепетликовото листенце и викнала: "Леличко, имаш джин в къщата си ! Излезе и ме целуна !" Бабата я успокоила, но не й казала истината.

На другия ден принцът пак задал въпроса си и като получил дежурния отговор, решил да подиграе девойката и подвикнал: "Леличко, имаш джин в къщата си ! Излезе и ме целуна !" Ядосала се девойката, обидила се и решила да си отмъсти. Отишла при един кожухар и му казала: "искам да ми ушиеш покривало от козя кожа и на всеки косъм да вържеш звънче." Съгласил се кожухарят и след време и дал, каквото поискала.

Взела си покривалото Трепетликовото листенце и на следващата вечер го облякла и се запътила към царския дворец.


"Вече ви клюмат главичките, утре ще довършим приказката !" - казала бабата и младите жени станали да вземат децата си и да ги сложат да спят. Приспали децата, разтребили около огнището и се запътили да полегнат преди утрешния ден изпълнен с работа, грижи и радости.
[/color]
* диуан - нещо като безплатен хотел, който държали по-заможните хора с по-висок социален статус. В него преспиването и храната не се заплащат, като най-често е посещаван от хора от други селища.
** таннур - вградена в земята пещ за хляб.

Аз съм само един обикновен човек и грешките са ми присъщи независимо дали съм ги сторил волно или неволно, с умисъл или без умисъл, със слово или без слово.

Ние такъв обичай нямаме, но от сърце ми се иска да ви приготвя трапеза. Тъй като засега може само виртуално, нека все пак е съобразена с традициите и нека е простено всекиму, а да ми прости Господ и който може и иска. между другото при нас на Сирни заговезни казват Сиропустна неделя, а на Месни заговезни - Месопустна неделя, оказва се, че според църковния календар и в България им казват така.


Дано Господ прости на всички ни прегрешенията, защото Той е Всеблаг и Всемилостив !
А затова как у нас християните честват Сиропустна неделя, ще ви разкажа утре - тоест днес, ама по дневно време !

Добро утро   
За мен уикенда свърши /тук е петък и събота/ .
За всички, търсещи опрощение от Създателя - дано им бъде дадено. Бог е Всемилостивия, Милосърдния.

Свеър , славната петорка слуша ли те ? 
Хадил, ами това ли е краят на приказката? 
За тези, празнуват нещо на днешния ден - поздравления.

Ум Яхя, не е краят на приказката, но бабата каза, че днес ще довърши.
На празнуващите Св.Валентин - нека любовта винаги бъде неизменна част от живота ви ! Честит имен ден на Трифоновците !
На искащите прошка, нека им бъде простено и от Бог и от хората и да простят на останалите около тях. Някой беше казал: "Да се греши е човешко, да се прощава - божествено."
Нероли, покрай протестите във Ванкувър и ти се загуби съвсем. Дано не си се отказала да пишеш при нас.

И аз ви моля за прошка  

Честито и на празнуващите, било то Трифон Зарезан или Свети Валентин

Страшно много ми харесаха детските илюстрации . Приказката също (чакам с нетърпение продължението ).

Ум, успешна нова работна седмица

Мили приятели, простете ми моля ви ако съм ви наранила или обидила несъзнателно.
ХАДИЛЧЕ
Мила, когато започнах да чета началото на приказката, бабичката със вретеното така ми заприлича на моята бабичка. Толкова мило ми стана, като четях действията и, че буквално виждах моята бабичка, при която единствено ми е било спокойно и хубаво. Човека който никога не ме удари или ме увика. Милата ми бабичка. А там като пали мангала все едно чувствам топлинката и усещам аромата на кафето от леблебия...... Благодаря ти А ето и, че и при вас и при нас имаме Месопустна и Сиропустна неделя още някоя и друга обще черта. И като гледам тези тестени изделия, моята бабичка, светла и памет- правеше същите.
НА ВСИЧКИ ОТ ТЕМАТА С ПОЖЕЛАНИЕ, ЛЮБОВТА ВИНАГИ ДА ВИ Е СПЪТНИЦА!

Сирни заговезни 2010 година (денят на всеопрощението):

Хайде и от мен една искрена молба за прошка , насочена към всички!Ако съм съгрешила и съответно наранила някого, било е неволно!
През последните дни лудницата у нас е пълна, та по нощите само смогвам да ви прочета! 

Здравейте на всички ! Кой от малките успя да хване с уста халвата или яйцето у вас ?
Делте, тези традиции са религиозни, та е нормално и нашите християни да ги имат. Аз не очаквах, че превода на термините сиропустен и месопустен ще е толкова еднакъв. А на снимките са български мекици с кашкавал. Ние по нашенско ги правим с едно бяло сирене, което при висока температура се точи като кашлавал. Иначе за бабата, аз разказвам това, което е разказвала леля ми - на тях така им е разказвала прабаба им. Нашите приказки понякога имат много странни мотиви, които някои считат неподходящи за деца, но ние винаги сме ги слушали и никога не са ни се стрували пошли, та дано и на вас ви хареса тази приказка.
Ето и продължението на приказката.

Тази вечер баба им сложи голям глинен садж и започна да пече бавно ядки. Децата се усмихваха тайно, защото знаеха, че освен приказка ще има и печени орехи и бадеми за тях. Всички изправиха гръбчета и погледнаха към младата жена, която донесе трите купи - две големи и една малка. Едната от големите купи я напълниха с ядки, които посолиха и за занесоха в диуана, втората я оставиха настрани, я повърхността на съдържанието на малката купичка проблясваше игриво, отразявайки пламъка.

Баба им взе малката купичка, вдигна я високо над ядките и я наклони. Тя продължи да разбърква ядките със златистата течност, която се точеше от купата - медени ядки. Отнякъде замириса на топъл хляб. Всички заизвиваха вратлета, за да видят откъде ли мирише на току-що изпечен хляб, толкова късно. Изведнъж през вратата влезе младият мъж, който предната вечер отнесе кафето. Носеше нещо завито в мека бяла кърпа.

"Хляб от фурната на хаджи Али, оставих в диуана и донесох за вас." Остави хляба на баба си, разроши косичките на най-близките малчовци и излезе. Беше четвъртък вечер и малките търсеха с очи, какво сладичко ще има освен медените ядки. Нещо стоеше покрито до огъня, имаше топъл хляб, ядките бяха почти готови. Вратата се отвори още веднъж. Влезе още една от снахите - носеше голяма кошница с фурми... "Аууууууууу, има от големите зимни фурми ! Дали са за нас ?!" - разнесе се детски шепот.

И ето, че ядките бяха сложени в голямата купа, сложиха голяма лъжица, фурмите, хляба и махнаха кърпата над онова до огнището - малки глинени купички с тахан. Ето това е зимен десерт. И настана всеобща радост, всички завиваха малки ролца с ядки и тахан или фирми и тахан, по-големите слагаха готови залчета в устите на по-малките, които пък стояха със зяпнали устички, като малки птичета. Майките и бабата ги гледаха с умиление и току погалваха някое от слънчицата. И на фона на това веселие започна продължението на приказката:

И така... Трепетликовото листенце се запъти към двореца, облечена в козята кожа със звънчетата. Минавайки покрай стражите, тя подрънквала със звънчетата и всички бягали, мислейки я за някакъв зъл дух. Стигнала до спалнята на принца, девойката разклатила силно дрехата и започнала да вие. Принцът се уплашили и решил, че е някой зъл ифрит. Толкова бил стреснат, че припаднал от страх. Тогава момичето извадило една малка репичка изпод дрехата си и я затъкнала.... къде си мислите ?! ами в ануса на принца.

Минавали дните и принцът започнал да линее... никой не можел да разбере от какво е болестта му. Изредили се всякакви лекари, билкари, магьосници, врачки, знахари... никой не могъл да му помогне. Стигнала до принца новината, че Трепетликовото листенце може да го излекува. Пратил той велможите си да я доведат. Дошла девойката, накарала всички да излязат и останала сама в стаята с принца. Упоила го с един лековит чай и извадила репичката, която не давала на отровите да излязат от тялото му.

Оздравял принцът и поискал да се ожени за момичето. Сгодили се и няколко дни преди сватбата, принцът минал през къщата на старицата, където за първи път целунал любимата си, за да покани старата жена на сватбата. За беля, Трепетликовото листенце била скрила там кожата със звънчетата, а жената тъкмо я била извадила да се проветри. Разбрал принцът, че тя е причина за болестта му, ядосал се и се заклел да я убие. Бабата предупредила момичето, което не се отказало от сватбата все пак.

Седнала девойката и започнала да прави от слама фигура на седнала жена. Направила куклата и сложила вътре мях с мед. Вечерта след венчавката, облякла куклата в своите дрехи и я оставила в спалнята да седи на леглото. Влязъл принцът разярен, извадил меча си и съсякъл "булката". След деянието си, седнал ужасен и неволно вкусил опръскалата го "кръв" на любимата. Усетил сладостта, той горчиво заплакал: "Кръвта ти е като мед, колко сладка трябва да си била ти самата..."

Разбрала девойката, че наистина я обича и се появила от скривалището си. Принцът бил толкова щастлив, че направил още една сватба. И така три дни яли, пили и се веселили, заживели щастливо и ако живеехте наблизо да ви бях донесла почерпка и на вас.

Децата се усмихнали щастливо с лепнещи устни. Били сигурни, че сватбената гощавка не е била по-вкусна от техния зимен десерт край огнището.
 

ХАДИЛЧЕ
Толкова истински разказваш, че чак виждах омацаните муцуЧки на малчовците и искрящите им очички докато слушат приказката
Благодаря ти за края на приказката 

Да, наистина, напълно съм съгласна с Делта за таланта на разказвач на Хадил . И аз си представих като идилистична картина зимната вечер и грейналите детски очички. Е, признавам си, че и нещо друго си представих също толкова цветно .

АС, страхотно стихче си спретнала, в тон с аватара ти

Аз да казвам ли или то се знае ? 

Благодаря ти за страхотната приказка. Между другото какво представлява една зима в Ирак, като нашенската ли е ?

Зимата в Ирак е като българската само в Северен Ирак. Иначе в средната и южната част имаме около 40 дена студ - обикновено е последните няколко дни на декември, януари и първите няколко дни на февруари. От тези 40 дни около 10 са доста студени (през януари) - с един много гаден вятър, който ти влиза в костите. Иначе няма минусови температури, но нали си представяте, че като е ветровито и при 5-8 градуса над нулата времето си е кофти.

Майка ми е родена и живяла до 12г. в гр. Ана (бях ви показала снимка от наклоненото минаре на Ана - ръбестото, а не онова на Мосул), защото семейството й е имало доста имоти в региона. По-късно се завръщат в Багдад. Та гр. Ана граничи с хълмове към северната си страна и зимно време е доста студено, включително има минусови температури, тъй като е на северо-запад. Та приказките край огнището са оттам. Не, че на други места не палят печки - иракчаните при 15 градуса вече се вайкат, че е студено.