Ирак, но от дистанция - безумна дестинация за Вашата ваканция !

Илийчо е с бронхоспазъм, сополи до пръстите на краката, а от днес и с температура. Общо взето повече от 2 месеца се влачим все болни. Тъкмо му мине и след 2 дни с нови сили. Знам, че на Хадил няма никак да й хареса това, което ще напиша, но според мен за всичко е виновна гадната ваксина, която се слага за паротит-морбили-рубеола. Сложихме я на 8.12, вдигна първата температура на 16.12 и оттогава не сме се спряли. На Алекс навремето по същия начин му се срина имунитета от същата гадна ваксина

Хадилчето няма да се разсърди. И при моето дете което хич не се разболяваше, като му биеха инжекции все се разболяваше.
И да ти кажа като излязоха и ваксините за грип и му ги биеха,  докато се приберем у дома и вече със температура. А като пипнеше самият грип го изкарваше много тежко. Бихме му две години и спряхме.

Няма да се разсърдя  - винаги от ваксина може да се получи подобен проблем. В интерес на истината при петвалентната (пентаксим например) е много по-рядко, отколкото като се слага тройната от по-стария вариант, особено с полиомиелитната. Все пак съм на мнение "твърдо за" ваксините, защото усложненията от самите морбили, паротит или рубеола са в пъти по-чести и по-тежки, отколкото от самите ваксини. Тук няма място за сърдене, а напротив - всеки трябва да си взима бележка и да се съобразява със статуса на конкретното дете. "Болестите не четат учебници, а пациентите не са правени по шаблон." - така казваше един мой преподавател и си беше прав.

Това ваксините са си сложна работа, ама нещо си мисля, че у нак на конвейр ги правят.

Хадил я кажи вие мюсюлманите като постите, само ограничението през деня да не се яде и да не се пие вода ли спазвате или имате и ограничение в яденето на определени храни. Хайде това да не ям ще го издържа ама пък да не пия вода и то при тия горещини там по арабско това нещо не знам как ще го спазя.

Дядо-без вода,храна ,цигари и т.н от сутрешната молитва до залез слънце.Издържа се,човек си се наглася психически и успява.

Деси предполагам, че има някакви изключение за болните например (не съм запознат, ама нещо ме кара да съм уверен, че е така). А иначе няма ограничения за видовете храни, които може да се ядат след залез слънце - така ли ?

Хм... и цигарите ли бе хора. 

А сега да си дойда на думата:


Освен стандартните щастие, здраве, любов и т.н. ми се иска да ти пожелая, дядо хаджия - цял живот (дай Боже дълъг) да се радваш на хора, които си успял да възпиташ, както ти искаш и да се радваш на успехите им, защото те са и твои ! Човек за едното име живее и за него празнува !

Болните,бременните ,кърмачките,жените в цикъл,пътуващите над 200 км/за цифрата в момента не мога да се сетя точно/ децата под 12 години -са освободени от пост.
Няма ограничени за храните след поста-стига да не са забранените от Исляма.Кексът също е забранен от изгрев до залез слънце.

Здравейте на всички,
Напоследък ме завъртяха ангажиментите и по-рядко смогвам да пиша, но ви чета..
Дядо Хаджия, Честит Имен Ден! Да си жив и здрав!  
Да ви почерпя скромно и аз, че също съм именичка

Разбира се, че има изключения за постите - бременни, болни, взимаши лекарства, жени в цикъл, малки деца..

     



Дядо Хаджия, да си жив и здрав и Господ да те запази винаги така добър за близките ти, а и за нас покрай тях !

Да ти кажа и аз за постите (до няма да стигне до грифончето да ти отговори от толкова помагачи   ) - има изключения за болни. Има и изключения, които после трябва да си ги изпостиш (бременни, кърмачки, жени в цикъл), но има и такива, които плащат определена сума и после не постят тези дни (например хронично болните, деца до 8 г. за момичета и до 12 г. за момчета - така е и за молитвата, с оглед различното съзряване на половете). Иначе след залез слънце няма ограничение за вида храна. Малко хора знаят, че днешното ядене до пръсване по нощите и спане по цял ден е нещо не особено позволено в исляма. Не се гледа с добро око на него, макар да не е точно "харам" - т.е. грях. А да ти кажа и в Ирак издържаме при 50⁰С, така че няма страшно - ни вода, ни храна, ни цигари, ни дъвки, ни секс, ни злословене, нито още доста неща.

 ALREADY STUBBORN

ЯСКА
На всичко което си изброил мога да издържа, ама при тия температури и със тия болните бъбреци, направо съм ритнала камбаната

АС - аз не съм добър в стиховете, така че пожеланието ти е импровизация от грифончето, но и аз се присъединявам !

Аз бе Яска аз имам имен ден  - ей го признавам си без бой. Аз всъщност имам два пъти имен ден в годината. Един постоянен на 17. февруари (малък имен ден) и един подвижен Тодоров ден (в съботата от първата седмица на поста).

Хадил тя темата беше за постите, ама като се прехвърлихме на имен ден (а според нашите обичаи на такъв ден не се кани, а всеки който желае отива на гости при именника) да взема да почерпя и тук и с част от другите ястия, които имахме на трапезата (Слава на Бог - от него ни е дадена и в негова чест я направихме). Сигурно знаете, че ние християните сега сме в пости и затова храните са приготвени постни. Естествено импровизациите и измислените рецепти и днес бяха предпочетени (нищо, че имах цяла сюрия гости). Ноооо Господ си знае работата, питката стана нещо невиждано до сега у нас (пък нека ми разправят, че не трябва да се добавят нетрадиционни продукти - аз сложих соева майонеза и шарена сол), а фалафелите имам чувството, че вече не са фалафели, щото колкото повече продукти добавям, толкова стават по интересни (този път са с праз лук, картофи и брашно от кестени). Баницата с ябълките вече я опитахте, а сега си хапнете от:


Искам да ви благодаря за пожеланията и се моля на Бог всички да сте живи и здрави още дължи години и да си бъбрим по приятелски.

Всъщност аз трябва и да се извиня. Когат черпя си правя списък в темите където да го направя. И интересното е, че уж с един и същи списък работя па на баницата я има, а другото го няма - амчи съм си отметнал иракската тема, че съм го направил. 


Ама ти хич не четеш какво ти пишат хората. Пишат там за малки деца поста не е задължителен къде си тръгнала за пости да мислиш. 



Адашкееееееееееееееее, да си жива и здрава и с чест и достойнство да носиш името си още дългиииии години (айде от мен да мине къде 150 па га ги минем ще му мислим още колко).

---

Сега да се отчета и как мина празника. Всъщност приятните изненади започнаха още от сутринта. На този ден аз и съпругата ми ходим рано на църква и правим петохлебие (осветяват се пет хляба, които се раздават на хората после в църквата и в дома). По принцип никога не се изненадваме, защото на този празник винаги идват много хора в храма, но изненадата беше, че имаше много млади хора още от рано сутринта. Изненадан бях и при раздаването на петохлебието. То се раздава след причастието, което пък продължи много дълго, защото имаше много желаещи и аз се притесних, че няма на кого после да го раздам. Голяма част от хората обаче чакаха и всички искаха да си вземат от хляба. Малко се развълнувах - все пак за мен това е голям жест. И изненадите продълиха, когато един млад мъж и после пък една по възрастна жена ми честитиха празника с обръщението "Честит имен ден дядо Хаджи.", после жената разговаряше с моето зайче и стана ясно поне за нея, че пише тук във форумите. Колко е малък светът. 

В къщи да не разправям. Ние всъщност се бяхме подготвили с жена ми, защото знаехме, че най-малко половината комшии ще минат да ни поздравят, но когато на вратата започнаха да звънят и колеги и приятели вече почнах да мигам, щото се притеснявах, че няма с какво да ги почерпя. Всички, които ме познават знаят моите нрави (че сутрин на този ден ме няма и ходя на църква и че държа аз да приготвя яденето) и явно се съобразиха с това и започнаха да наминават в ранния следобяд (тъкмо когато извадих погачата, която беше последна).

Иначе той реда е ясен - моята внучка изпълняваше стриктно ролята на посрещач и де който звънне тя отваряше вратата и любезно го канеше "Айде влизай." Всички влизаха отчупваха си от петохлебието, пиеха от ритуалната чаша с виното и сядаха на масата и се почваше едни приказки, смях абееее демек поне за мен приятно изкарване. Беше един човековъртеж - едни ставаха си тръгваха, други пристигаха и така цял следобед.

Да не ви разправям всичко, че да не ставам досаден. Тодоровден (празникът на нашето семейство - по традиция в нашия род именния ден на главата на семейството е и празник на семейството) винаги е бил пълен с изненади (е ... не всякога хубави, но лошите пък винаги бяха сериозна поука в моят живот).

Хадил, Ясин, Дядо Хаджи, Делтичка..
Мерси за хубавите пожелания и стихове! 
Значи да ти кажа, Дядо Хаджи, аз съвсем съм спазила обичая.. Много близка моя приятелка също се казва Теодора, та без да сме се наговаряли всяка беше се активирала от сутринта  в кухнята.
  Живеят срещу нас,  децата ни от  бебета са отраснали заедно. Тъкмо да й свирна да се качат и хоп тя на вратата с искането да ме привика у тях. Ама аз нали съм инатлива, наложих се и купонът се завихри у нас, без каквито и да е предварителни покани. Тя донесе порядъчно количество манджаре и сокове, аз също извадих направеното от мен за цял ден в кухнята, та  се получи едно нагъване на корем, което допринесе  за това, да надмина значително и идеалната форма в природата, сиреч кръга.. Но се забавлявахме истински.Дечурлигата същевременно докараха останалите помещения във вид на ударени от огромна бомба, но нищо..Днес не съм зла и им е простено! За жалост обаче, купонът приключи малко раничко съгласно моите стандарти, ама моята щерка утре е на национален турнир по математика рано сутринта, та затова..

А така, диването излезе да играе тенис на маса. На етажа над нас има едно свободно място между асансьора и таванските стаи. Та там сложили една тенис-маса уж за децата ! Ама само "уж" - събота и неделя горе най-млад е моето диване. Половината родители от блока са сформирали отбори и понякога може да полудееш от тропането, че са точно над нашия хол. Добре, че не съм конфликтна, като става въпрос за такова нещо.

Сега да започна да разказвам част от обещаните интересни неща покрай Великденските пости в Ирак. На Тодоровден православните християни у нас извършват т.нар. "житен ритуал", католиците "ритуалното изкъпване", а при арменците се взима и един особен вид причастие. За причастията предполагам сте запознати, затова аз ще ви разкажа за първите два ритуала.

Житният ритуал се прави в чест на спасението на християните от оскверняване, когато един от римските владетели решава да омърси постната храна с кръв и да се подиграе с християните. Вечерта преди Тодоровден се накисва жито, като във водата се слага малък сребърен кръст, който се освещава на Сирни заговезни. Рано на другата сутрин това жито се сварява и се прави нещо подобно на ашуре - с орехи, канела, стафиди или сушени кайсии, което се поднася задължително в дървени съдове и се яде с дървени лъжици.

Част от житото се отделя преди да се свари и се разделя на три. Една трета се закопава под някоя от стените на дома, една трета около стените на храма и последната трета край оградата на гробището. Казва се една специална молитва, чийто смислов превод е следния: "Господи, нахрани дома ми с Твоята благодат, нахрани вярата ми с Твоята чистота, нахрани душата ми с Твоята милост." Доколкото разбрах използването на думата "нахрани" е целенасочено и не се замества с "дари" или "дай". Ние също имаме подобни изрази, които са останали от схващането, че някои аспекти на Божията благодат са толкова необходими за душата на човек, както храната за тялото. Та изхождайки от общия корен на религиите, предполагам, че и в тази християнска молитва се има предвид това.

След като заровят житото и сварят останалото, никой в семейството не яде, докато не раздаде на съседи, роднини или дори напълно непознати. Задължително е за всеки един член на семейството да раздаде поне една купичка. Интересно е, че ако някой например не може да ходи, при него водят някое съседско дете, за да вземе от него житото, иначе няма да може да яде този човек.

Тъй като през Велики пости не се правят сватби, ако има сгодени младежи, на този ден те носят своята купичка с жито на свекървата/тъщата, а ако тя не е жива на най-близката роднина от женски пол на бъдещия/та  съпруг/а, докато свекърът/тъстът дават на кандидат-снахата. Ако няма кандидат снаха този ритуал се извършва от най-младия зет/снаха. Още се ровя из източниците, за да разбера защо се прави така, но не мога да открия.

Сега за католиците и тяхното ритуално изкъпване. Това, което знам е събрано от лични контакти и съвсем малко литература по въпроса, така че смятам, че не са ме излъгали, но ако някой знае нещо по-различно да каже. Та вечерта преди Тодоровден всеки член на семейството налива по една чаша вода в голям дървен съд, в който се слагат броеница с кръст, три листенца от най-близкото разлистено дърво до дома и три сухи дървени клечки.

На другата сутрин всеки изпива по една чаша от тази вода, листенцата и клечиците се заравят в двора на църквата след молитва и всеки като се върне у дома влиза в банята да извърши ритуалното изкъпване. Започва се от краката към главата като символ на човешкото пречистване от тялото, към сърцето, към мислите и душата. Последна се изчиства душата, защото се счита, че тя е част от божественото и е най-малко омърсена. Всяка част се измива трикратно и се казва известната на всички молитва "Отче наш" - мисля, че има лека вариация в католическия текст, но в общи линии е същата. Кърпата, с която си подсушават косата се пази до Възкресение, тогава се изпира, а на Възнесение в нея се завива камък и така се пази до следващото изкъпване.


Дано ви е било интересно да прочетете за тези традиции ! Отново честит имен ден на дядо хаджия и на АС !

Делте, Господ никога не натоварва една душа, с повече, отколкото може да понесе ! Затова в исляма има много строги закони, но има и изключително много решения, с които са се избегне дори евентуална вреда на човека. Бог е толкова милостив към хората, че е установил правила, с които да може да покажеш преклонението и подчинението си и те в никакъв случай не са свързани с това да си навредим.