Убедена съм, че ако синът ми не ме е чувал да повишавам тон, може би нямаше да хвърля, знам ли...
Да, също и каквото valerie е казала по-горе
На 1 година и 8 месеца...
- Публикувана: 31 ян. 2010, 20:01 ч.
- Последно мнение: 6 фев. 2010, 13:27 ч.
# 30
2 фев. 2010, 14:08 ч.
Да, също и каквото valerie е казала по-горе
Виж целия пост
Въобще не си ги мисли такива. Нито сме длъжи да бъдем перфектни, нито можем да изискваме от децата ни да бъдат такива. Всъщност перфектността е неестествена. Няма нищо лошо в това да покажеш на детето си емоциите, които изпитваш. Просто ако искаш да го научиш да контролира своите, показвай му как ти контролираш твоите. Без да очакваш някакви чудеса на тази възраст.
Да, също и каквото valerie е казала по-горе
# 31
2 фев. 2010, 14:10 ч.
Оф,дано да не си прав 
Тя по принцип е много спокойна,не се налага да й обяснявам по 5 пъти че да кажеме стъклената чаша на масата не се пипа. Казала съм го веднъж и тя е запомнила,само посочва казва че това е "не" и подминава. Не проявява интерес към контакти,шкафа с препарати не го отваря защото съм казала че там са кутийки за големите и не се пипат.
Не лапа нищо което намери на пода, а го взима с ръчичка и ми го носи. Никога не съм я удряла,то няма за какво де.
Виж целия пост
потрай, само да го види, че някое друго го прави и гледай сеира после. Малки сте...
Тя по принцип е много спокойна,не се налага да й обяснявам по 5 пъти че да кажеме стъклената чаша на масата не се пипа. Казала съм го веднъж и тя е запомнила,само посочва казва че това е "не" и подминава. Не проявява интерес към контакти,шкафа с препарати не го отваря защото съм казала че там са кутийки за големите и не се пипат.Не лапа нищо което намери на пода, а го взима с ръчичка и ми го носи. Никога не съм я удряла,то няма за какво де.
# 32
2 фев. 2010, 14:20 ч.
Разбира се, че има значение, направо ви се възхищавам...
Как успявате да не викате пред децата? И аз към това се стремя, но ми е ужасно трудно и не винаги успявам...
Как се справяте, къде е тайната? Убедена съм, че ако синът ми не ме е чувал да повишавам тон, може би нямаше да хвърля, знам ли...
Ами ние имаме едно дете, не си мисли че сме перфектни- и ние спориме и се изнервяме. Просто не го правиме пред детето. А и по принцип никой от нас не крещи, дори и когато се караме (спориме). Някак си успявам да си владея емоциите и дори да ми е супер изнервено, си поемам дъх и сама се учудвам от благия тон, който излиза от устата ми когато се обръщам към детето. То все пак за нищо не е виновно- че аз не съм се наспала,че мивката е пълна с чинии,че е разхвърляно.. Детето си иска неговото,какво да го правиш.
Виж целия пост
В къщи тон не се повишава,колкото и да сме изморени или изнервени. Тя не е чувала висок тон,не се караме и не спорим пред нея. Всъщност не знам дали това има значение,
Разбира се, че има значение, направо ви се възхищавам...
Как успявате да не викате пред децата? И аз към това се стремя, но ми е ужасно трудно и не винаги успявам...Как се справяте, къде е тайната? Убедена съм, че ако синът ми не ме е чувал да повишавам тон, може би нямаше да хвърля, знам ли...
То все пак за нищо не е виновно- че аз не съм се наспала,че мивката е пълна с чинии,че е разхвърляно.. Детето си иска неговото,какво да го правиш.
# 33
2 фев. 2010, 19:30 ч.
У нас не повишаваме тон, не се бием, не бием детето, то не гледа телевизионни филмчета с агресивни герои, но мина през тази фаза. Това е естествена част от развитието, но децата я преживяват на различна възраст. Това е момента, в който децата искат да утвърдят себе си, но все още не са наясно с ограниченията при средствата и действат инстинктивно. Затова и при агресивни възрастни се говори за инфантилност, защото всички носим естествена склонност към насилие и агресия, но с времето се приучаваме да я канализираме и култивираме определени задръжки. При възрастните хора, когато изтънее мозъчната кора, заради склероза се наблюдават същите нервни изблици и невъздържаност.
Колкото до емпатията- децата са способни на емпатия в различна степен, но не по начина, по който възрастните я разбират. Децата реално не ги е грижа за другите, не изпитват такива чувства- те затова са деца. От там идва и инфантилната представа за егоизъм- другите се грижат за теб на първо място, а не ти за себе си, да не говорим за тях. Тези неща се научават с времето. А и емпатията не може да помогне там, където няма достатъчна зрялост на мозъка, която да позволи стабилен процес на задържане. Там е проблема на децата, но и това се разрешава с времето и със съответните родителски насоки. Не съм За това да служи като извинение да обясним на детето тези неща на по- късна възраст, когато ще разбира и ще може да се спре. Напоителното обяснение от бебешка възраст на определени неща дава много трайни и добри резултати в бъдеще.
С емпатията е хубаво да не се прекалява, защото е много лесно децата да развият убеждението, че отговарят за чувствата на другите, а това е манипулация и лъжа. crazy chick е права, че е хубаво детето да разбере, че не се удря по принцип, а не само, когато боли. В обществото има определени правила, които трябва да се спазват, за да може детето да се впише и да има успех в общуването. Това е достатъчен мотив- да спазваш правилата, които пазят и другите, и теб.
Бояна, благодаря ти! И аз това съм го чела и уж го знам, но никъде не пише КАКВО да се прави в този период, всичко е "не правете това, не правете друго..."
Добре е някой отстрани да ме успокои отново, че е нормален период в неговото развитие.
Ескарина, Валери, благодаря ви и за вторите коментари, много ценни, имах нужда!
Виж целия пост
Хм,и моето дете е на 1.8 месеца. Никога не е хапало и не е удряло,не само нас,но и други деца. Естествено като иска нещо се бунтува и плаче,но не е болка за умиране. Интересно ми стана че повечето от вашите деца скубят,удрят,хапят.. при нас няма такова нещо. В къщи тон не се повишава,колкото и да сме изморени или изнервени. Тя не е чувала висок тон,не се караме и не спорим пред нея. Всъщност не знам дали това има значение, склонна съм да мисля че просто децата минават през този така описан "агресивен период",но при моето дете конкретно- не се случва. Иначе страшно мрънка,инати се,тропа с краче като иска нещо,но агресия не проявява.
Колкото до емпатията- децата са способни на емпатия в различна степен, но не по начина, по който възрастните я разбират. Децата реално не ги е грижа за другите, не изпитват такива чувства- те затова са деца. От там идва и инфантилната представа за егоизъм- другите се грижат за теб на първо място, а не ти за себе си, да не говорим за тях. Тези неща се научават с времето. А и емпатията не може да помогне там, където няма достатъчна зрялост на мозъка, която да позволи стабилен процес на задържане. Там е проблема на децата, но и това се разрешава с времето и със съответните родителски насоки. Не съм За това да служи като извинение да обясним на детето тези неща на по- късна възраст, когато ще разбира и ще може да се спре. Напоителното обяснение от бебешка възраст на определени неща дава много трайни и добри резултати в бъдеще.
С емпатията е хубаво да не се прекалява, защото е много лесно децата да развият убеждението, че отговарят за чувствата на другите, а това е манипулация и лъжа. crazy chick е права, че е хубаво детето да разбере, че не се удря по принцип, а не само, когато боли. В обществото има определени правила, които трябва да се спазват, за да може детето да се впише и да има успех в общуването. Това е достатъчен мотив- да спазваш правилата, които пазят и другите, и теб.
Бояна, благодаря ти! И аз това съм го чела и уж го знам, но никъде не пише КАКВО да се прави в този период, всичко е "не правете това, не правете друго..."
Добре е някой отстрани да ме успокои отново, че е нормален период в неговото развитие.
Ескарина, Валери, благодаря ви и за вторите коментари, много ценни, имах нужда!
# 34
2 фев. 2010, 19:48 ч.
Ами, виж... всъщност никой не може да ти каже КАКВО да правиш. Даже напротив, подобни казвания могат по-скоро да ти навредят, отколкото помогнат. Както и тук стана дума, децата са различни, родителите са различни, различните методи дават различни резултати, дори и в рамките на едно и също семейство... Моите деца също не са хапали и удряли, не помня и да са се гневили особено - имало е някакви наченки на подобна дейност, но те са били пресечени рано и веднага. Това не означава, че навсякъде е така, нито пък означава, че моят подход ще сработи при теб. Едно е сигурно обаче и отново започва с "не" - каквото и да е отрицателното проявление на едно дете, то не трябва да се толерира във времето, не трябва да се игнорира и не трябва да се омаловажава. Как ще го направиш - зависи от теб. Положителните ми наблюдения са в полза на родители, които използват и градират всякакви средства /разумни!/, като поставят на първо място изграждането на доброто у детето си, а не добруването му.
Виж целия пост
И аз това съм го чела и уж го знам, но никъде не пише КАКВО да се прави в този период, всичко е "не правете това, не правете друго..."
Ами, виж... всъщност никой не може да ти каже КАКВО да правиш. Даже напротив, подобни казвания могат по-скоро да ти навредят, отколкото помогнат. Както и тук стана дума, децата са различни, родителите са различни, различните методи дават различни резултати, дори и в рамките на едно и също семейство... Моите деца също не са хапали и удряли, не помня и да са се гневили особено - имало е някакви наченки на подобна дейност, но те са били пресечени рано и веднага. Това не означава, че навсякъде е така, нито пък означава, че моят подход ще сработи при теб. Едно е сигурно обаче и отново започва с "не" - каквото и да е отрицателното проявление на едно дете, то не трябва да се толерира във времето, не трябва да се игнорира и не трябва да се омаловажава. Как ще го направиш - зависи от теб. Положителните ми наблюдения са в полза на родители, които използват и градират всякакви средства /разумни!/, като поставят на първо място изграждането на доброто у детето си, а не добруването му.
# 35
2 фев. 2010, 20:37 ч.
Сrazy chick, така е, напълно си права, особено за "изграждането на доброто у детето си, а не добруването му".
Присъствала съм на сцени с деца, на които в желанието на родителите да са добри, не са поставяни никакви граници, което даже е вредно за детето и гледката е лоша...И тогава вече, на някакъв доста късен етап (4-5 годишна възраст) се започват обяснения на кое е "добре", кое не и детето така се обърква...
И аз знам, че за да е добре самото дете, трябва да има граници и правила, за да му е по-лесно и на него, защото социумът е именно това - правила и норми, иначе самото дете ще се обърка. И аз съм "за" детето да има свое мнение и прочее, но за някои неща няма как да преценява само, там сме ние на ход, особено пък в тази им възраст.
Както казваш - подхода си е до родител, но винаги е добре да се чуят няколко мнения, аз така бях изтрещяла, че това за ръцете не ми хрумна...
Виж целия пост
Присъствала съм на сцени с деца, на които в желанието на родителите да са добри, не са поставяни никакви граници, което даже е вредно за детето и гледката е лоша...И тогава вече, на някакъв доста късен етап (4-5 годишна възраст) се започват обяснения на кое е "добре", кое не и детето така се обърква...
И аз знам, че за да е добре самото дете, трябва да има граници и правила, за да му е по-лесно и на него, защото социумът е именно това - правила и норми, иначе самото дете ще се обърка. И аз съм "за" детето да има свое мнение и прочее, но за някои неща няма как да преценява само, там сме ние на ход, особено пък в тази им възраст.
Както казваш - подхода си е до родител, но винаги е добре да се чуят няколко мнения, аз така бях изтрещяла, че това за ръцете не ми хрумна...
# 36
2 фев. 2010, 21:23 ч.
Ще ми бъде интересно да се запозная подробно с тези психолози, тъй като това тяхно откритие противоречи фундаментално не само на същината на емоционалното и физическо развитие на индивида, известно до момента, но и разглежда етапите на мозъчното ни съзряване по един нов и непознат за мен начин. Та, къде казваш да чета за двегодишните емпати, освен в тази тема?
Ето, чети. http://www.naeyc.org/files/yc/file/200607/Quann709BTJ.pdf
Срещнах едно двегодишно емпатче преди няколко дни в детския джим, където съм записала дъщеря ми. Тя падна от една от играчките, удари се и започна да плаче. Момченцето дойде до нея и започна нежно да я гали по косичката. Тя бързичко се утеши и продължиха да играят заедно.
Виж целия пост
Това не е вярно. Според психолозите (знам, че не ги тачиш много, но все пак...) децата започват да проявяват емпатия между година и половина и две години
Ще ми бъде интересно да се запозная подробно с тези психолози, тъй като това тяхно откритие противоречи фундаментално не само на същината на емоционалното и физическо развитие на индивида, известно до момента, но и разглежда етапите на мозъчното ни съзряване по един нов и непознат за мен начин. Та, къде казваш да чета за двегодишните емпати, освен в тази тема?
Ето, чети. http://www.naeyc.org/files/yc/file/200607/Quann709BTJ.pdf
Срещнах едно двегодишно емпатче преди няколко дни в детския джим, където съм записала дъщеря ми. Тя падна от една от играчките, удари се и започна да плаче. Момченцето дойде до нея и започна нежно да я гали по косичката. Тя бързичко се утеши и продължиха да играят заедно.
# 37
2 фев. 2010, 23:18 ч.
Когато е посягала, аз съм я хващала и не съм й позволявала да удари, просто съм по-силна и не й давам възможност. Смятам, че по този начин, без да съм я удряла аз в отговор, съм й показала, че това е недопустимо и няма да я оставя да го прави.
Ето това е и моята реакция. Не само при удрянето, но и всяко нежелано поведение на малко дете - физически не позволявам да бъде направено. Границата е поставена. Без да повишавам тон, без да съм остра, без да наказвам, да пращам в други стаи, да удрям и подобни. Някои от тези неща експериментирах с големия си син, за да установя, че положението само се влошава. С малкия си ги спестих. Спирам нежеланото поведение овреме - не моля, не предупреждавам, не чакам да видя ще се пробва ли, че да реагирам в последствие.
Виж целия пост
Когато е посягала, аз съм я хващала и не съм й позволявала да удари, просто съм по-силна и не й давам възможност. Смятам, че по този начин, без да съм я удряла аз в отговор, съм й показала, че това е недопустимо и няма да я оставя да го прави.
Ето това е и моята реакция. Не само при удрянето, но и всяко нежелано поведение на малко дете - физически не позволявам да бъде направено. Границата е поставена. Без да повишавам тон, без да съм остра, без да наказвам, да пращам в други стаи, да удрям и подобни. Някои от тези неща експериментирах с големия си син, за да установя, че положението само се влошава. С малкия си ги спестих. Спирам нежеланото поведение овреме - не моля, не предупреждавам, не чакам да видя ще се пробва ли, че да реагирам в последствие.
# 38
2 фев. 2010, 23:39 ч.
Благодаря, прочетох. Психолози не видях, написаното е с пожелателен характер и представлява научния труд на някаква английска доцентка, начален педагог. Последовател на Монтесори тенденцията. В което няма нищо лошо, нали - има образовани люде, които публикуват какво ли не... Алтруистична емпатия на две години е нещо, което ще продължа да считам за невъзможно, въпреки увлекателния материал. Случката, която си описала по-горе, е напълно естествена, но според мен подобни реакции при децата са на силно първосигнално ниво и ето защо няма как да служат за солидна основа. Не бих разчитала само на това, искам да кажа. Колкото до задържането на ръцете - дори не ми е хрумвало, че това заслужава обсъждане... не е ли най-естествената родителска реакция?
Как се трансформира тази тактика обаче, когато детето вече е ударило? И когато удря за четвърти път, например?
Виж целия пост
Ето, чети.... Срещнах едно двегодишно емпатче преди няколко дни в детския джим, където съм записала дъщеря ми. Тя падна от една от играчките, удари се и започна да плаче. Момченцето дойде до нея и започна нежно да я гали по косичката. Тя бързичко се утеши и продължиха да играят заедно.
Благодаря, прочетох. Психолози не видях, написаното е с пожелателен характер и представлява научния труд на някаква английска доцентка, начален педагог. Последовател на Монтесори тенденцията. В което няма нищо лошо, нали - има образовани люде, които публикуват какво ли не... Алтруистична емпатия на две години е нещо, което ще продължа да считам за невъзможно, въпреки увлекателния материал. Случката, която си описала по-горе, е напълно естествена, но според мен подобни реакции при децата са на силно първосигнално ниво и ето защо няма как да служат за солидна основа. Не бих разчитала само на това, искам да кажа. Колкото до задържането на ръцете - дори не ми е хрумвало, че това заслужава обсъждане... не е ли най-естествената родителска реакция?
Как се трансформира тази тактика обаче, когато детето вече е ударило? И когато удря за четвърти път, например? 
# 39
2 фев. 2010, 23:48 ч.
crazy chick - нямаш си и идея какво знаят, виждат и могат децата, особено малките. И в това ни е грешката на възрастните, че мислим обратното. А в началната педагогика има нещо много важно и ... мило!
Виж целия пост
# 40
3 фев. 2010, 00:40 ч.
Прочетох темата, много хубави коментари, беше ми много полезно! 
Последният път като ме удари мойта й казах, че така не се прави, но тя продължи, след което веднага я оставих до стената, където продължи да плаче и накрая дойде да ме гушка примирена. Аз я гушнах и казах сега да ме погали по главата и да не прави повече така с мама, и тя наново ме удари.
Последва същото нещо пак и накрая вече се примири и спря да го прави 
В същото време, ако види по телевизията някакво насилие (конкретно видя по спортните новини класическа борба) и се развика "Не,не,не". Ако види деца да се карат, бият, пак казва Не,не. Ако повишим тон с баща й (аз по принцип съм гласовита, но такъв ми е темперамента, как да се променя 
), пак почва да се кара. Ако гледаме някакво филмче, и има някаква агресия в него, коментирам, че това не се прави, това не е хубаво, а лошо (оставих я с баща й да гледат филмче и той пуснал Шрек и сега само търси тоя пусти Шрек 
).
Последната случка,когато с едно приятелско момиченце на нейната възраст почнаха да се дърпат нещо, по-точно другото дете почна първо. Първоначално я гледах отстрани - при всеки "удар" от страна на другото дете, моето казваше Не и почваше да се бърше където е ударена. Постоях така известно време като наблюдател и след малко се намесих, като казах първо на другото дете - Не, така не се прави, после взех ръчичките на дргото дете и почнах да я галя. Същото направих с моята, почнахме да галим другото дете. Дали това беше неправилно от моя страна (все пак тя е удряната, защо тя да се извинява, отчитам го като грешка определено)? 
За смекчаване на удрянето съм правила съм от всичко по малко - и хващане на ръце (довежда до по-голям рев), до леко пляскане през ръцете, до викане, до игнориране. Спрях по едно време да казвам каквото и да било, просто я премествах така, че да не може да ме удря, или веднага отвличах вниманието с нещо друго. Между другото ова помогна най-много от всичко. Ударът отпреди два дена беше от 1-2 месеца насам първото такова нещо.
От друга страна аз доста често просто й говоря и обяснявам как ако в яслата някое дете е грубо с нея, трябва да отиде и да посочи това лошо дете на учителките. Че не трябва да се оставя да я бият, но не трябва и тя да бие.
Виж целия пост
Последният път като ме удари мойта й казах, че така не се прави, но тя продължи, след което веднага я оставих до стената, където продължи да плаче и накрая дойде да ме гушка примирена. Аз я гушнах и казах сега да ме погали по главата и да не прави повече така с мама, и тя наново ме удари.
Последва същото нещо пак и накрая вече се примири и спря да го прави В същото време, ако види по телевизията някакво насилие (конкретно видя по спортните новини класическа борба
) и се развика "Не,не,не". Ако види деца да се карат, бият, пак казва Не,не. Ако повишим тон с баща й (аз по принцип съм гласовита, но такъв ми е темперамента, как да се променя ), пак почва да се кара. Ако гледаме някакво филмче, и има някаква агресия в него, коментирам, че това не се прави, това не е хубаво, а лошо (оставих я с баща й да гледат филмче и той пуснал Шрек и сега само търси тоя пусти Шрек ). Последната случка,когато с едно приятелско момиченце на нейната възраст почнаха да се дърпат нещо, по-точно другото дете почна първо. Първоначално я гледах отстрани - при всеки "удар" от страна на другото дете, моето казваше Не и почваше да се бърше където е ударена. Постоях така известно време като наблюдател и след малко се намесих, като казах първо на другото дете - Не, така не се прави, после взех ръчичките на дргото дете и почнах да я галя. Същото направих с моята, почнахме да галим другото дете. Дали това беше неправилно от моя страна (все пак тя е удряната, защо тя да се извинява, отчитам го като грешка определено)?
За смекчаване на удрянето съм правила съм от всичко по малко - и хващане на ръце (довежда до по-голям рев
), до леко пляскане през ръцете, до викане, до игнориране. Спрях по едно време да казвам каквото и да било, просто я премествах така, че да не може да ме удря, или веднага отвличах вниманието с нещо друго. Между другото ова помогна най-много от всичко. Ударът отпреди два дена беше от 1-2 месеца насам първото такова нещо. От друга страна аз доста често просто й говоря и обяснявам как ако в яслата някое дете е грубо с нея, трябва да отиде и да посочи това лошо дете на учителките. Че не трябва да се оставя да я бият, но не трябва и тя да бие.
# 41
3 фев. 2010, 01:40 ч.
Какво е това "по принцип"? Как ще се обясни на едно дете? Не се удря защото (може да) предизвиква болка - физическа или психическа. Ако не е точно болка, поне е неприятно усещане - психическо или физическо. Според мен пък е много важно едно дете да знае причината да не прави нещо си, а не просто ей така, защото някой му казва. Окуражаване на чувството на емпатия също е плюс в този подход. Освен това в нашето семейство се удряме докато се борим, бием се с възглавници, примерно - децата ми знаят, че удари са позволени при определени условия и докато някой не го заболи. Така че дори не е и вярно, че удрянето е табу във всяка ситуация. Така че да учиш детето си, че не се удря "по принцип" си е всъщност лъжа.
Виж целия пост
crazy chick е права, че е хубаво детето да разбере, че не се удря по принцип, а не само, когато боли.
Какво е това "по принцип"? Как ще се обясни на едно дете? Не се удря защото (може да) предизвиква болка - физическа или психическа. Ако не е точно болка, поне е неприятно усещане - психическо или физическо. Според мен пък е много важно едно дете да знае причината да не прави нещо си, а не просто ей така, защото някой му казва. Окуражаване на чувството на емпатия също е плюс в този подход. Освен това в нашето семейство се удряме докато се борим, бием се с възглавници, примерно - децата ми знаят, че удари са позволени при определени условия и докато някой не го заболи. Така че дори не е и вярно, че удрянето е табу във всяка ситуация. Така че да учиш детето си, че не се удря "по принцип" си е всъщност лъжа.
# 42
3 фев. 2010, 02:05 ч.
Абсолютно съм съгласна с това. Аз имам спомени от детството си, че родителите ми искаха просто да им се подчинявам заради идеята и никога не бяха склонни дори да обсъдим забраната или изискването, нито пък да ми изтъкнат някакви аргументи, колкото и да съм го искала. От тогава ми се е загнездила идеята, че всяко изискване или забрана трябва да е аргументирано пред детето.
И колкото и да е странно, понеже дъщеря ми е малка, ако й изтъкна логична причина, ще направи каквото и да й кажа. Ако реша да я командвам като куче, веднага ще се заинати. Всъщност прави ми впечатление, че почти винаги, когато тя започне да се инати, а аз съответно да повишавам тон, причината е в начина ми на изразяване - преминала съм към кратки, заповедни изречения. Сменям тона и тя веднага сменя поведението.
Виж целия пост
Според мен пък е много важно едно дете да знае причината да не прави нещо си, а не просто ей така, защото някой му казва.
И колкото и да е странно, понеже дъщеря ми е малка, ако й изтъкна логична причина, ще направи каквото и да й кажа. Ако реша да я командвам като куче, веднага ще се заинати. Всъщност прави ми впечатление, че почти винаги, когато тя започне да се инати, а аз съответно да повишавам тон, причината е в начина ми на изразяване - преминала съм към кратки, заповедни изречения. Сменям тона и тя веднага сменя поведението.
# 43
3 фев. 2010, 02:59 ч.
Имах в главата си същите мисли за правилата "по принцип", които са споделили ЧеКа и Ескарина. За едно дете е много по-лесно да се подчинява на правила, които разбира. "По принцип" или "защото аз така казвам" за мен никога не са били достатъчен агрумент в детските ми години. В крайна сметка, в обществото правилото да не се удря е възприето точно защото ударите могат да причиняват болка.
Виж целия пост
# 44
3 фев. 2010, 04:32 ч.
Дадох един линк към статия, която е достъпна в пълен текст в интернет. Не бих казала, че е пожелателна, по-скоро се привеждат конкретни примери от практиката на педагога. И не казвам, че двегодишно дете може да е завършен алтруист, тогава децата ЗАПОЧВАТ да проявяват емпатия. Забелязват и регират по техен си детски начин на чуждото страдание и нужди. Това го отбелязват в трудовете си и авторитетите в областта - Хофман, Барнет, Ейнсберг и тн.
Виж целия пост
Благодаря, прочетох. Психолози не видях, написаното е с пожелателен характер и представлява научния труд на някаква английска доцентка, начален педагог. Последовател на Монтесори тенденцията. В което няма нищо лошо, нали - има образовани люде, които публикуват какво ли не...
Препоръчани теми