Сънувате ли починали ваши близки? - 2

Едната ми баба почина преди година и половина. Преди погребението стоях неотлъчно до тялото й и само я молех "Ела да ми кажеш дали си добре..." Надявах се още същата нощ да я видя, но едва след няколко дни дойде в съня ми. В съня си разсъждавах абсолютно трезво и знаех, че това е сън и че баба е починала, отивам в стаята, в която спеше, поглеждам към леглото- няма я, обръщам се и в следващия момент я виждам там- единственото, което ми каза беше "Добре съм".
Случката, свързана с цитата ти по-горе е следната: Ще струваме на баба. Сутринта се събуждам и чувам дядо и татко си говорят нещо, дядо влиза в стаята да вземе нещо и излиза, след него виждам как влиза баба, като сянка... говорихме малко, посочи ми един шкаф и ми каза да си вземам нещо от там, каза че имало пасти-да сме си вземели да хапнем... питах я дали е ходила при дядо и тя ми каза, че той е още много тревожен и така да се каже не може да стигне до него   и после пак съм заспала... Когато се събудих не помнех срещата с баба. Майка ми дойде и отворихме барчето на секцията /шкафа в който държахме сладки работи/ и там имаше 3 кутии със сухи пасти   Веднага се сетих за разговора с баба. После говорих и с дядо- шкафа, който ми посочи баба е бил нейния, а само аз не си бях взела нещо от нейните неща като раздаваха. Напълно изключвам вероятността да съм сънувала, т.к. съвсем точно цитирах часа и разговора на баща ми и дядо, които бяха в коридора докато става въпросната случка.
Сънувала съм я още няколко пъти и знам, че вече е добре и все още е с нас по някакъв начин.
И другата ми баба почина преди 2 месеца, преди задушница сънувах как баба ми дето почина първа я води в къщи, жива и здрава и ми казва, че са се объркали, че са я прибрали там горе и се връща    Интересно е, че след като баба почина и се сетих за един наш разговор, в който тя ми каза точната дада на която дядо ми ще си я прибере   не е ли странно...
Друг път ще разказвам за това, че стана много дълго...

баща ми, да.
не знам защо, но винаги го сънувам по-млад и по-слаб, така както го помня от детските ми години. и снощи знам че пак се появи, но не помня съня

Тази нощ отново сънувах моята майчица и сутринта като се събудих се сетих веднага за една от вас, която беше сънувала, че майка и е възкръснала, мисля че беше Lizet.

Съня беше много реален и осъзнат. Тя си дойде от някъде, сякаш е била на лечение и вече се е излекувала, а аз ясно си спомням погребението както си беше и си мисля съвсем осъзнато, че то мина, спомням си я в ковчега, как така тя сега е тук при нас. Отидох при най-добрата и приятелка и и казах "Това е чудо, виж какво се случи, а сега си е отново тук, жива и здрава" и тя ми отвърна "Да, наистина е чудо".

Сутринта се събудих толкова щастлива, усещането че бяхме заедно беше много силно...
Не мисля, че има нещо за довършване тук - тя успя да ме изгради като силна и борбена личност и си отиде точно когато видя че се справям в живота и мога да крача уверено сама.
Била съм на 4 годинки, когато тя се е сблъскала за пръв път с рака и се бори 21-на години с него, като единствената и молба е била да види, че детото и си поема по пътя само....

Мисля, че идва толкова често, защото една майка никога не оставя детето си!
Тя иска да знам, че имам един ангел там горе, който ще е винаги до мен 

Не е точно за тук, но много ме тормози този сън. Първо малко предистория. Преди месец почина брата на дядо. Погребението бе през седмицата и макар много да го обичах не можах да отида на погребението му /то беше и в друг град/, но баща ми, чичо и баба - отидоха. Две седмици след него почина и сестра му. За справка тази жена съм я виждала един - единствен път в живота си като дете и дори не я помня. Даже се изненадах като ми казаха, все си мислех, че дядо има само брат, а не и по-голяма кака. За нейното погребение по стечение на обстоятелствата никой от моето семейство не можа да отиде. И точно на задушница сънувам къщата на баща ми, че по външните стълби слизат хора, които не познавам и носят ковчег. Знам, че в този ковчег е сестрата на дядо и насън започвам да се питам ама как, нали вече я погребаха, и от какъв зор я изнасят от тази къща, където тя не е стъпвала /или поне аз не знам/. И в чуденки се събудих още през нощта. Беше ми едно такова - особено, даже притеснено. И не мога да си избия този сън от главата. Не видях кой беше в ковчега. Странно ми беше, как не познавам никой от присъстващите на погребението, но аз и не го досънувах дето се вика до края, само изнасянето или по-точно слизането по стълбите.

Момичета, много съжалявам за загубата на всяка една от вас!!!
Моята мила майчица почина преди 4г. Почина внезапно от белодробна емболия. Буквално за 5мин. Не ми се навлиза в подробности за това, че много се разстройвам.
От тога я сънувам всяка нощ. Всяка!
И аз съм я сънувала, че е жива, че е възкръснала, че всичко случило се е една лъжа, но...уви, не е така 
Много си говорим с нея, точно след погребението й я сънувах и я питах видяла ли е всичко, един вид доволна ли е от изпращането си. Тя каза "Даааа, всичко беше както трябва, само се чудя еди коя си (каза името на една жена) какво търсеше там?"
Нощта преди 40–те дни я сънувах, че сме в тях, аз, синът ми и свекърва ми. Аз се карах нещо на детето, а свекърва ми отиде да го успокоява и в този момент майка ме дръпна настрани и  ми каза "Време е! Ще тръгвам" Аз й се помолих да остане или да ме вземе с нея, тя погледна към детето и каза "Рано е! Много е рано!" и замина
В сънищата си съм я питала за много неща. Казвала ми е, че "там" имало всичко, дори и бира
Що бира и аз не знам, ама...
Каза също, че е толкова хубаво "там", че и за ден не би се върнала тук.
Сигурно ще ме помислите за луда, ама в началото, това да я сънувам много ме натоварваше, на другия ден не бях на себе си и накрая ходих да ми леят куршум 
Еми, не помогна. Не спрях да я сънувам, за което сега се радвам, че ми е спокойно, че един вид си е с мен постоянно.
Има и още др. неща за разказване, ама прекалено дълго стана и сигурно съм отегчила повечето от вас.

Напротив kama4e, въобще не си ни отегчила
За мен, а надявам се и за останалите, всеки разговор с тях, всяка случка, която е свързана със сънищата, ни доближават до вярата, че те не са ни оставили......

Направо ти завиждам kama4e, че толкова често е при теб майка ти, че толкова си говорите и даже ти разказва какво е там. Аз ви чета с огромен интерес и се надявам поне малко от вашите разкази да придобия представа за това в какъв свят е моята майка.
Надявам се поне след 40-те да идва по-често. В църквата ми казаха че до тогава им е трудно, един вид всеки ден са като пред изпит, оценявали им греховете и имали нужда от нашата помощ във вид на молби и застъпничество. Поръчах Сорокоуст.

Има един въпрос който ме тормози...майка ми я погребаха в някакви странни и грозни дрехи, не знам от къде са ги изнамерили, а тя има толкова хубави. В началото нейна приятелка която е в чужбина първа я беше сънувала и тя и се оплакала че и е студено. Какво се прави в подобни случаи? Чудех се как се пращат дрехи на починал? Все в този грозен костюм я сънуваме.

Благодаря за разбирането, момичета!
Аз на мама дрехите ги дадох на леля ми (сестра й)
Иначе преди около седмица бях спряла да я сънувам. По това време брат ми се мести да живее на ново място.
Сънувам една вечер, че съм в къщата на брат ми и тя там на едното легло легната. Като я видях й викам "значи тук си била, заради това не съм те виждала няколко дена" и тя ми се усмихна. Тълкувам, че в момент, когато брат ми е имал нужда от нея е била при него.
Иначе я сънувам свежа, красива, бодра, което ми дава малко утеха.
Понякога си говорим, понякога я усещам само като присъствие в съня ми.

Lizet33, ако пазиш още дрехите на майка си, може да вземеш някое нейно сако, яке или жилетка и да дадеш или на някоя възрастна жена или клошар или на някой роднина и при подаването да си кажеш "за мама". Така бих направила аз.

Не знам баща ми какво смята да прави с дрехите и...аз умирам от мъка като се сетя за всичките нейни вещи в къщата. Ако бях там и всеки ден ме заобикаля всичко нейно, сигурно ще се пръсна от болка. Останах там да пренощувам след погребението, при това сама и щях да полудея там сред всичко напомнящо за нея. Не можах да мигна естествено.

На гроба и нещо не може ли да се занесе от дрехите? Да се предаде по друг починал?

Ох, това все едно аз съм го писала. И аз след погребението останах в къщата, сами с татко бяхме, той заспа много бързо - успокоителни, умората, която му се беше натрупала, емоциите, които му бяха вповече, а аз цяла нощ се въртях и се побърквах. Все чаках да я видя от някъде   И аз не знам какво да правим с дрехите й. Още си седят в гардеробите, а на мен сърце не ми дава да ги махна от там. Сестра ми казва, че е добре да ги махнем, защото не влияят добре на татко, а аз просто не мога... На моменти като съм сама там си се гушкам в тях и ми е добре ...
Сега се сещам, че почти цяло лято изкарахме с малкия при нея, и тя цяло лято всеки Божи ден ми казваше, е когато съм била бременна й е било много зле. И всеки един ден от моята бременност се е молила да види детето и да му се порадва... Много, ама много й се карах, че говори така, все едно няма да му се радва още дълги години, но май е усещала нещо. Също така като си тръгвахме с малкия последно /тя си беше добре, жизнена, усмихната/ ми направи впечатление, че за пръв път не слезе да нацелува малкия в колата. Седеше на балкона и плачеше... Помислих си, че да не го разстройва, а сега си мисля, че действително нещо е усещала...Аз й викнах от колата, "спри се, след две седмици сме тук", а тя само поклати глава...
И друго се сещам - за баба ми, която ме е гледала от момента, в който на мама и е свършило майчинството, докато тръгнах в предучилищна. Много си се обичахме и все ми обещаваше да ми гледа децата. Така и не доживя да го види. Сънувам я рядко, но от както се е родил малкия през няколко месеца идва в съня ми. Гледа как играе малкия, усмихва се, не ми говори, после става и си тръгва...
Много дълго стана, но последно: мама ми казваше, че винаги, когато нещо лошо предстои да се случи баща й идвал в съня й да я предупреждава. Дали я е предупредил, че повече няма да види синът ми?!? Не знам... Дано е при дудо ми сега и са добре двамата там, защото тя адски много го обичаше ...
Лека вечер момичета и много сила ви пращам, за да преживеете загубите на най-близките си хора  

  По повод на дрехите нищо не мога да кажа, но в тази връзка се сетих за една случка.
Малко преди да станат 40 дни на мама двете със сестра ми седяхме у тях и събрахме обувките на майка. Чудехме се какво да правим с тях и накрая решихме да ги изнесем навън и да си ги вземе някой. Голям номер са и не стават на никого от нас. Чудехме се доста и накрая не ги изнесохме.
На следващия ден се обади една наша приятелка, която разказа, че сънувала мама.  В съня й били двете с мама в някаква зала и мама била боса и изпаднала в паника, че няма какво да обуе.
Шокът беше голям и за мен и за сестра ми, защото никой не знаеше, че мислим да изхвърлим обувките й.
До ден днешен ги пазим...

Колко много сме без майки  И ние пазим дрехите...Н атолкова прекрасен човек как да не ги пазя? Липсва ми толкова много, че дори не мога да го опиша.

Здравейте! Съжалявам за загубата на всички ви!
Аз загубих мама миналата година през февруари. Скоро ще станат две години, но не е минал и ден без да мисля за нея и без да ме боли за случилото се! Свикнала съм с мисълта че я няма, но болката не минава! Случи се много бързо - здрава и права жена получи инсулт и за една седмица си отиде! Не я сънувам често, но се случва от време на време. Обикновено сънувам че се е оправила и е добре. Много пъти съм си мислила, защо не става като по филмите и всичко да е само една лоша шега и тя да се върне. Единия ми сън беше свързан точно с това, как тя се върна и всичко е било измислено. Но уви беше само в съня ми!
Относно дрехите - на мен ми бяха казали на помените да ги раздавам. И така на 40 дни и на 1 година дадох нейни дрехи на близки и познати, които ще могат да  ги носят. Също и с обувките - някои оставих, други дадох на нейни приятелки на които ще им станат.

На мен ми е много чудно кой е този който би взел дрехите на починал.

Майка ми чужда дреха не би сложила на гърба си даже да премери пък камо ли да носи. И никак не и беше приятно да носят нейни дрехи. Много мразеше подобни неща и със сигурност не би се зарадвала разни да и подносят дрехите.  

Добро утро, момичета!
За дрехите мисля, че трябва да се съобразим с нрава и характера на починалия. Дали би му било приятно някой друг да носи дрехите му или не.
Аз именно ги дадох на сестра й, която каза, че не се притеснява от това. Мислех да ги сложа до варела и някой в нужда да ги вземе, ама все едно ги хвърлям, а ми свидят 
Лизет, казваш, че твоята майка не би искала някой друга да носи дрехите й, тогава не ми иде на ум, как би й "дала топла дреха там".

И още малко извън темата, ама аз лично се страхувах много след като почина тя. Страхувах се да ида в апартамента й, да пипам нещата й. Не знам защо.
В този апартамент съм израстнала, детството ми е преминало там, имам само хубави спомени и изведнъж, само за една вечер там се превърна в най-страшното и зловещо място за мен. Сама би било невъзможно да ида. Просто  нещата които се случиха там нея вечер, шока, стреса и всичко останало бяха огромни. Няколко месеца по-късно взех разни работи от там и сега, когато всичко ми се поуспокои си ги гледам и ползвам с удоволствие.