Аз така и не мога да сънувам мама. Скоро ще станат 2 години от смъртта й. Защо ли? Готова съм за среща с нея, но така директно, в съня, все ми убягва. Иначе я чувствам във всеки миг, като част от мен. Откакто почина, станах по-силна и чувствам подкрепата й във всяка ситуация. Това, че не я сънувам, означава ли, че и двете сме спокойни? Предварително благодаря на всички отзовали се момичета!
Виж целия пост
Сънувате ли починали ваши близки? - 2
- Публикувана: 3 фев. 2010, 14:12 ч.
- Последно мнение: 10 авг. 2012, 10:51 ч.
# 660
29 март 2012, 01:43 ч.
# 661
1 апр. 2012, 23:36 ч.
Да, означава!
Може би я сънуваш и не помниш. Ако сънищата ти не те плашат, не се будиш, преминаваш към друг сън. Може би е по-често с теб, отколкото осъзнаваш това.
Виж целия пост
Може би я сънуваш и не помниш. Ако сънищата ти не те плашат, не се будиш, преминаваш към друг сън. Може би е по-често с теб, отколкото осъзнаваш това.
# 662
4 апр. 2012, 16:44 ч.
Ох, и аз така с баща ми. Надявам се това да означава хубаво нещо. Колкото и егоистично да звучи, знам, че продължих напред почти от самото начало, но го чувствам наистина като нещо добро.
Krissie Krust, сигурна съм че вътрешно и ти усещаш точно чрез придошлата сила, че това е нещо по-добро!
Виж целия пост
Krissie Krust, сигурна съм че вътрешно и ти усещаш точно чрез придошлата сила, че това е нещо по-добро!
# 663
5 апр. 2012, 13:11 ч.
От нас само внучето е сънувало дядо си, и майка ми, ние все още не сме. Емоционална бариера ли сме си поставили, не можем да разберем.Надявам се да вижда и да е доволен,че децата му продължават работата му!А минаха вече 24 дни.
Виж целия пост
# 664
5 апр. 2012, 13:26 ч.
Тайна, когато баба почина преди погребението бях постоянно до нея и й повтарях да дойде да ми каже дали е добре. Сънувах я няколко пъти след това и единственото нещо, което ми казваше беше "добре съм", после започнахме и да говорим в съня ми. Питах я дали е ходила при дядо, а тя ми каза, че още е много тревожен и не може да стигне до него. Тревогата и сълзите поставяли някаква бариера 
Надявам се скоро и ти лично да получиш успокоение, че съпругът ти е добре. Бъди силна!
Виж целия пост
Надявам се скоро и ти лично да получиш успокоение, че съпругът ти е добре. Бъди силна!
# 665
5 апр. 2012, 13:34 ч.
А дали успокоителните не пречат, защото всички сме на успокоителни.Само детето не пие нищо, но явно от стреса, без да е боледувал цяла година, сега имунитета му се срина и вече цяла седмица е болен.
Виж целия пост
# 666
5 апр. 2012, 13:47 ч.
Не знам, Тайна...
С или без успокоителни, ще ти трябва време да приемеш и осъзнаеш случилото се, да се успокои душата ти. Другата ми баба, което беше силно вярваща, когато почина дядо ми(мъжът 'и) ми обясняваше, че не бива да плачем за дядо (бях малка тогава), а да си спомняме хубавите моменти.Тревожността и сълзите пречели на покоя на душата. Това не значи обаче, че не трябва да се отдадеш на чуствата си, да си изплачеш мъката, по начина по който смяташ за добре... Помня, че не я видях да плаче когато дядо почина, нито на погребението, нито след това. Беше сигурна, че дядо е все още с нея. Казвала ми е, че много често го е виждала в стаята до нея. Когато дядо се разболя и двамата бяха на ясно какво става, какво го очаква и как ще свърши всичко. Както вече казах бяха силно набожни и двамата и бяха убедени, че това не е края и че пак ще бъдат заедно.
Известно време преди и баба да почине веднъж бяхме говорили за нещо и тя ми каза точната дата, когато ще отиде и тя при дядо. Не го възприех на сериозно, докато това не се случи
Извинявайте за отклонението
Виж целия пост
С или без успокоителни, ще ти трябва време да приемеш и осъзнаеш случилото се, да се успокои душата ти. Другата ми баба, което беше силно вярваща, когато почина дядо ми(мъжът 'и) ми обясняваше, че не бива да плачем за дядо (бях малка тогава), а да си спомняме хубавите моменти.Тревожността и сълзите пречели на покоя на душата. Това не значи обаче, че не трябва да се отдадеш на чуствата си, да си изплачеш мъката, по начина по който смяташ за добре... Помня, че не я видях да плаче когато дядо почина, нито на погребението, нито след това. Беше сигурна, че дядо е все още с нея. Казвала ми е, че много често го е виждала в стаята до нея. Когато дядо се разболя и двамата бяха на ясно какво става, какво го очаква и как ще свърши всичко. Както вече казах бяха силно набожни и двамата и бяха убедени, че това не е края и че пак ще бъдат заедно.
Известно време преди и баба да почине веднъж бяхме говорили за нещо и тя ми каза точната дата, когато ще отиде и тя при дядо. Не го възприех на сериозно, докато това не се случи
Извинявайте за отклонението
# 667
5 апр. 2012, 14:19 ч.
Извън темата е,но не съвсем-преди време тук четох,но не помня темата за да дам линк към нея,може би е същата тази.Хората с отворена аура по-често сънуват починали близки,по-лесно се прониква в съзнанието им.Тайна,емоционалната бариера е съзнателно затваряне на аурата/при по-малките деца аурата винаги е отворена/.Сега ще ти е трудно да премахнеш тази бариера,изчакай да мине време и съм сигурна,че в момента,когато съзнанието ти се успокои и духът ти се повдигне,ще го сънуваш.
Виж целия пост
Емоционална бариера ли сме си поставили
# 669
27 апр. 2012, 00:49 ч.
Това се питам и аз, защо не мога да сънувам баба си?
Много я обичах,вече 2год.ми е мъчно и плача,искам само да я чуя или видя в съня си и тя да ми каже,че е добре.Другата ми баба каза,че нямало да я сънувам,защото на погребението когато плачеш и сълзите падат в ковчега, няма да сънуваш умрелия. някой да е чувал ?или това са бабешки измислици,но тези думи са ми в главата и си мисля ,че затова не мога да я сънувам.
Виж целия пост
Аз така и не мога да сънувам мама. Скоро ще станат 2 години от смъртта й. Защо ли? Готова съм за среща с нея, но така директно, в съня, все ми убягва. Иначе я чувствам във всеки миг, като част от мен. Откакто почина, станах по-силна и чувствам подкрепата й във всяка ситуация. Това, че не я сънувам, означава ли, че и двете сме спокойни?
Това се питам и аз, защо не мога да сънувам баба си?
Много я обичах,вече 2год.ми е мъчно и плача,искам само да я чуя или видя в съня си и тя да ми каже,че е добре.Другата ми баба каза,че нямало да я сънувам,защото на погребението когато плачеш и сълзите падат в ковчега, няма да сънуваш умрелия. някой да е чувал ?или това са бабешки измислици,но тези думи са ми в главата и си мисля ,че затова не мога да я сънувам.
# 670
27 апр. 2012, 10:53 ч.
Не мисля, че е така. Стоях неотлъчно до ковчега на баба и много плаках... Плаках и се молех да дойде да ми каже по някакъв начин, че е добре... Скоро след това започнах да я сънувам, но с ясното съзнание, че това е сън и че знам че баба е почината- сънувах я как идва и единственото, което ми казваше беше "Добре съм" !
После започна и повече неща да ми казва- говори ми, че е добре, че "там" е хубаво, просто светлината била "друга", че дядо е още много тревожен и не може да "стигне" до него...
Ако мога да те посъветвам - спри да плачеш и да тъжиш, спомняй си хубавите моменти и се радвай, че сте ги изживели заедно. Вярвам, че ще намери начин да ти каже, че е добре!
Аз чакам да "видя" другата си баба, мина почти година от как си отиде, сънувах я веднъж, че идва вкъщи, но нищо не ми каза
Виж целия пост
После започна и повече неща да ми казва- говори ми, че е добре, че "там" е хубаво, просто светлината била "друга", че дядо е още много тревожен и не може да "стигне" до него...
Ако мога да те посъветвам - спри да плачеш и да тъжиш, спомняй си хубавите моменти и се радвай, че сте ги изживели заедно. Вярвам, че ще намери начин да ти каже, че е добре!
Аз чакам да "видя" другата си баба, мина почти година от как си отиде, сънувах я веднъж, че идва вкъщи, но нищо не ми каза
# 671
27 апр. 2012, 23:44 ч.
Не знам - може и така да е. Не съм го чувала това поверие. Сега като се опитвам да си спомня за погребението на мама - май не плаках. Помня само, че адски много ми прилошаваше - на няколко пъти бях пред припадък, но не мисля, че плаках. Значи за мен поверието важи- сънувам мама сравнително често - и най-вече, когато детето се разболява - ден -два преди това ми се присънва, и след това имам чуството, че е нон-стоп при нас, като е болен. А най-странното е, че когато тръгне на оправяне почти винаги я сънувам, че е спокойна щастлива и слага масата да хапваме всички заедно. Може и да си ги съчинявам някакви измислици- премислици на подсъзнателно ниво, но от друга страна малкия и майка ми имаха някава особена връзка помежду си 
От друга страна може да ми влияят и разказите на майка ми, че винаги, когато й се е случвало нещо лошо, дядо ми е идвал да я предупреди
Виж целия пост
защото на погребението когато плачеш и сълзите падат в ковчега, няма да сънуваш умрелия. някой да е чувал ?
От друга страна може да ми влияят и разказите на майка ми, че винаги, когато й се е случвало нещо лошо, дядо ми е идвал да я предупреди
# 672
30 апр. 2012, 21:31 ч.
аз мисля, че това за аурата е много правилно 
, ако се постараете за се почувствате като деца за момент предполагам, че всичко ще си дойде на мястото, извинявам се за отклонението 
а иначе и тази нощ сънувах баща ми и дядо ми, че ми купуват билет за рейса за село, от няколко месеца не бях сънувала никой близък и вече си бях решила, че си живея само в този свят /преди година споделих с моя приятелка, че ги сънувам през нощ как си говорим и тя ме нахока „я се стегни малко,че в момента живееш между този и онзи свят„/, но.....ето пак се случи, само дето нищо не си казахме, мисля че това е знак да заминавам смело в чужбина, както го обмислям от около месец
Виж целия пост
, ако се постараете за се почувствате като деца за момент предполагам, че всичко ще си дойде на мястото, извинявам се за отклонението а иначе и тази нощ сънувах баща ми и дядо ми, че ми купуват билет за рейса за село, от няколко месеца не бях сънувала никой близък и вече си бях решила, че си живея само в този свят /преди година споделих с моя приятелка, че ги сънувам през нощ как си говорим и тя ме нахока „я се стегни малко,че в момента живееш между този и онзи свят„/, но.....ето пак се случи, само дето нищо не си казахме, мисля че това е знак да заминавам смело в чужбина, както го обмислям от около месец
# 673
1 май 2012, 23:15 ч.
е, да отбележа за протокола, съня ми буквално е означавал да замина на село, днес ми се обадя по скайпа на баща ми първа братовчедка, че са пребили и ограбили вуйчо ми 
, който е единствения ми жив роднина останал на село и че е в болницата в най-близкия град, 
, благодаря на Бога, че не е станало нещо фатално и той е сравнително добре и скоро ще го изпишат, друг път като ги сънувам ще се старая да слушкам повече 
Виж целия пост
, който е единствения ми жив роднина останал на село и че е в болницата в най-близкия град, , благодаря на Бога, че не е станало нещо фатално и той е сравнително добре и скоро ще го изпишат, друг път като ги сънувам ще се старая да слушкам повече 
# 674
3 май 2012, 12:25 ч.
Един, единствен път сънувах починалия си дядо. Видях го как отива към работилницата си (там прекарваше основно времето си когато беше жив), отидох до него и го попитах "Какво правиш тук?", а той ми отговори: "Пуснаха ме за малко да дойда."
Мисля си, че когато не можем да сънуваме починалите си близки, то е защото и те не могат да осъществят контакт с нас.
Имам един случай от детските си години. Тогава бях на 3 годинки когато прабаба ми, която основно ме е гледала е легнала на смъртно легло. Аз с нашите сме били на 300 км. от вкъщи. Баба ми се е опитала да се свърже по телефона, но връзката все е прекъсвала... Тръгнали сме да се прибираме, но по пътя са се случили куп работи, които са ни забавили, включително и това, че няколко километра от вкъщи се е спукала гумата на колата. Прибрали сме се с автобуса, но е било късно, прабаба ми вече е била починала, а през цялото време казвала, че иска само мен да види.
Когато бях студентка я сънувах и ми предаде посланието, което е искала да ми каже тогава, но думите й бяха, че "не са й разрешили" да ми го каже приживе, за това и са се случили тези събития и сме закъснели...
Мисля си, че починалите нямат възможност да ни посещават когато си решат...
Виж целия пост
Мисля си, че когато не можем да сънуваме починалите си близки, то е защото и те не могат да осъществят контакт с нас.
Имам един случай от детските си години. Тогава бях на 3 годинки когато прабаба ми, която основно ме е гледала е легнала на смъртно легло. Аз с нашите сме били на 300 км. от вкъщи. Баба ми се е опитала да се свърже по телефона, но връзката все е прекъсвала... Тръгнали сме да се прибираме, но по пътя са се случили куп работи, които са ни забавили, включително и това, че няколко километра от вкъщи се е спукала гумата на колата. Прибрали сме се с автобуса, но е било късно, прабаба ми вече е била починала, а през цялото време казвала, че иска само мен да види.
Когато бях студентка я сънувах и ми предаде посланието, което е искала да ми каже тогава, но думите й бяха, че "не са й разрешили" да ми го каже приживе, за това и са се случили тези събития и сме закъснели...
Мисля си, че починалите нямат възможност да ни посещават когато си решат...
Препоръчани теми