Бъди рахат, йеш локум!

в момента йем локум...
па не ми е рахат...
за рахатя си требе да е жега.

Kато отида на Малдивидеее

Мечтая да не мисля за пари.
Иначе съм рахат. Добре живея. Не с много, но добре.
Като видя пусната тема за рождения ми ден и се разтапям. Такива неща ме рахатясват.

Една седмица на карибски плаж, децата на бабите, половинката да се занимава с разни спортове по плажа, а  аз с книжка и мохито в ръка.... ей това е рахатлък за  мен. И да ми е тихо, само морето да шуми, да не чувам " Мамо, мамоооооо, МАМОООООООООООООООООО, той пак ми взе камиончето, молива и т.н." по цял ден
Иначе, и в ежедневието ми отвреме-навреме ми е рахат, но не трае много дълго, та затова си мечтая за една седмица.... Но на лято, дано успея да го сбъдна

Аре да е баш рахат и един Джони Деп да седи в кухнята и да бърка Куба Либре... това беше супер

Ох, че хубава тема, Седадке!
Рахатът е много важно нещо, смятам аз. "Да бъда рахат" се старая ежедневно. 
От няколко месеца смело и отговорно заявявам, че изпълнявам дейности и задължения точно за двама души (може и повече, по-мързеливички).  И въпреки това, всеки ден намирам ако ще няколко минутки за личен рахат.
За мен голям рахат е раздвижването, тоест спортът. Е, сега поради сняг и поледица не мога да тичам на разсъмване. Затова пък си имам кростренажор. Бодвам слушалките в ушите, махам краци и ръце, слушам тежка музика и се отансям в леки мечти.  Това носи куп плюсове - ендорфини бол, енергия също, пък здраве, пък хармонично тело, пък всичко. Да не говорим за порцията мечти - и душата се храни.
Онзи ден имах цял половин час ей тъй. Направих си чаша хубав чай и си четох "Трима мъже в снега". Голям рахат!
Всеки ден чета, по няколко страници да е, все е рахат.
Да поседна на пейка на слънчице, докато троловете се търкалят в снега. Да лежа във ваната с модно списание. Да седна в стария си дон и да си постоим двамата (докато около нас децата рушат имуществото и надават нечовешки писъци). Да изгледам половин филм.  Да изработя някаква приумица (уших си сама две рокли за последните два месеца ).
Да меся хляб.
Да сваря сладко.
С риск да ме намразите - рахат е за мен да чистя. Много ме отморява и зарежда. Едни измити прозорци как отварят душата.  У нас прозорци бол.
Не на последно място, заниманията с децата (не писането на домашни и разтребването на стаята, обаче). Голям рахат (макар и изморителен донейде).
Това са моите ежедневни, лесно постижими рахати.
Пък отвори ли се възможност да ида на кино и изложба - ехей!
П.П. С ръка на сърцето заявявам - дори работата може да бъде рахат, особено когато е любима. 
За летните рахати си е друга тема. 

, един път  в месеца ей тука в Шотландия, с това вю   

Бая се почудих за "ж" или "ш", но дядо така някак на "ш"-то в края на думата наблягаше...

Ставаме 2 за там 

  Една ледена бира и хубав филм или книга, докато любимите образи сладко спят, това ми е рахатът на мен.

  пожелавам го и на двете ни тогава, в най-скоро време

Ех, дечица, малки деца - малки ядове, казваше баба ми, а аз не й вярвах. Мечтаех да се наспя. да, ама - не. Сега освен, че не мога да се наспя, ами ги чакам да се приберат живи и здрави. Иначе време за рахат - колкото искаш.
Ама не е сладко като локум.
Дано не ви отчаях за близките 20 години.

Ауууу, подобен рахат гледам да си осигурявам веднъж в седмицата - вече се повтарям, но не спя много и обожавам някоя вечер изобщо да не си лягам. Половинката и децата заспиват сладко-сладко. Аз си сипвам чаша бира или си правя огромно капучино /с нес-кафе, готварска сметана, малко течен шоколад и много захар/. Вземам си интелесна книга /особено неща на Линкълн и Чайлд/ или си пускам някой дълъг филм с лек съспенс, малко романс и доста драма /да речем, по Холмарк или МГМ/ и откарвам така до сутринта. Действа ми като балсам за душата.
И споменатата от Василиса комбинация от гореща вана със списание, по възможност с много балончета - това обичам да го правя през подобни безсънни /и самотни/ нощи, когато съм командировка - изкарвам цяла нощ във ваната и сутринта съм свежа като краставичка.

И майка ми все го повтаря Изключително верен "лаф".


Дано. Въпреки че аз имам проблем с оставянето детето за повече от 1 ден някъде - не ми е спокойно, гузно ми е и все го мисля.  

ей така си го представям моя рахатлък.

При мен този момент дойде , е да ти призная Рахат се почувствах след като подписах последната вноска.