Ooo, 2 седмици. 
Самата аз, ако преди време някой ми беше казал, че ще страдам вече толкова време (5 месеца) за един мъж, така щях да му се изсмея в очите. Че аз провален брак преживях за една седмица, за едно гадже да страдам толкоз?Да, да.
Да, да, ама ей ме на.
Не излизам (от вкъщи в офиса, от офиса вкъщи), не правя нищо съществено, не говоря с никого.
По цял ден чакам той да се обади, той да ми каже 2 приказки в скайпа, той да мине да ме види.
В краен случай измъкне почти на сила да се видя с други хора.
Плача, когато не може да ме види или когато в плановете му настъпят промени и отпадне среща.
И като чуя как някой ми говори да излизам повече, да съм се срещала с хора, да съм се запишела на това или онова - лошо ми става.
Още повече от мисълта, че някой ще вземе да ме хареса и ще се занимавам с пореден полуидиот.
На моменти имам проблясъци, знам, че няма да се върне, но после, когато мине и ме гушне, продължавам да се заблуждавам, че все някога ще му дойде акълът в главата и ще се светне, че аз и само аз съм най-доброто за него.
Не знам, много съм зле.
Мога само да ти пожелая да мине по-бързо, че 5 месеца са си бая пропиляно време, а като гледам и още ще ме държи.
И, да, гледай ти, пиша правилно, говоря 4-5 езика, пък пак страдам. Каква изненада.
За пръв път адски ме дразни съвет за правопис.
Самата аз, ако преди време някой ми беше казал, че ще страдам вече толкова време (5 месеца) за един мъж, така щях да му се изсмея в очите. Че аз провален брак преживях за една седмица, за едно гадже да страдам толкоз?Да, да.
Да, да, ама ей ме на.
Не излизам (от вкъщи в офиса, от офиса вкъщи), не правя нищо съществено, не говоря с никого.
По цял ден чакам той да се обади, той да ми каже 2 приказки в скайпа, той да мине да ме види.
В краен случай измъкне почти на сила да се видя с други хора.
Плача, когато не може да ме види или когато в плановете му настъпят промени и отпадне среща.
И като чуя как някой ми говори да излизам повече, да съм се срещала с хора, да съм се запишела на това или онова - лошо ми става.
Още повече от мисълта, че някой ще вземе да ме хареса и ще се занимавам с пореден полуидиот.
На моменти имам проблясъци, знам, че няма да се върне, но после, когато мине и ме гушне, продължавам да се заблуждавам, че все някога ще му дойде акълът в главата и ще се светне, че аз и само аз съм най-доброто за него.
Не знам, много съм зле.
Мога само да ти пожелая да мине по-бързо, че 5 месеца са си бая пропиляно време, а като гледам и още ще ме държи.
И, да, гледай ти, пиша правилно, говоря 4-5 езика, пък пак страдам. Каква изненада.
За пръв път адски ме дразни съвет за правопис.
не само месеци, и с години може да го мислиш, но накрая отшумява
И все пак имате ли връзка или не? Ако не, не се залъгвай и не си губи времето да го чакаш, поне така мисля
Никога нямаше да сме щастливи заедно. 
Засега помага само времето. 
След около година счупи телефона от звънене, разпитваше близките и познатите ми къде работя и т.н., звънеше ми дори след като влезе в казармата посред нощ, а си имаше приятелка уж тогава 