как да го преживея

Да се включа и аз по темата, въпреки че момичетата вече са ти дали съвет. Две седмици наистина са малко време, казвам го от личен опит. Точно преди една година и аз изпитах същото, което изпитваш ти мила в момента. Живеехме заедно 2 години и 4 месеца... след раздялата се затворих в себе си, никъде не излизах. По цял ден се мотаех по пижама вкъщи и плачех ли плачех, дори напуснах работа, тъй като работехме в една фирма, за да не го виждам. И така в продължение на месец може би. Разказвам ти моята история, за да осъзнаеш, че по този път сме минали повечето жени 
И така докато не отворих очите си. Намерих си нова работа, която ангажира времето ми и постепенно започнах да градя новия си живот, записах се на тае-бо,  излизах с приятелки. Към момента мога  с ръка на сърцето си да кажа, че съм истински щастлива и спокойна. Намерих си най-доброто момче и живота ми се подреди. Затова мило момиче, съвет от мен, колкото и банално да ти звучи, излизай, забавлявай се, това е рецептата !!!

Наскоро и аз претърпях раздяла с човек, с когото живеехме 2 години заедно. Най-тъпото е, че се разделихме не заради изневяра, лъжи и т.н., а просто защото не се разбирахме. Аз все още го обичам и страдам, въпреки че знам, че между нас никога няма да се получи. Опитах да бъда с друг, за да го забравя по-лесно, но ако новият не ти е на сърце просто не става. Само се чувствах по-гадно и по-гадно. Така че мога да ти кажа, че трябва просто да мине време, ти да си го преболедуваш и чак тогава ще можеш да имаш връзка с друг. Поне това е моето мнение. Сега излизайс  приятелки, забавлявай се. Не оставай сама...това е най-лошото, което можеш да направиш
Хайде и горе главата! 

Има статистики според които раздялата се преживява за толкова време, колкото е продължила самата връзка.
Според мен обаче около година е този период, който поне веднъж се изживява от всеки човек. И аз съм се чувствала така, защото раздялата ми бе дошла като гръм от ясно небе, но след нея дойде най-прекрасната любов с най-страхотния мъж на света, продължаваща и сега.

Еее, дано не е вярна тази статистика, че не ми се страда 2 год.
Истина е, че когато една врата се затваря, една по-голяма се отваря

Единственото нещо което исках в живота си беше малко любов и човек който да баде до мен и да ме подкрепя! Мисля че го имах и съжалява че го изпуснах но все пак това не зависеше от мен той така избра! дано да си е щастлив сега след като ме остави без сарце ту го мразя ту пак си го искам явно ми хлопа дъската но както и да е искам от цялото си сърце да срещна човек който ме заслужава и ме иска толкова силно колкото и аз него!

Ани, наистина мисля, че още много неща има да преживееш и въпреки че сега едва ли ще ме разбереш, все пак ще напиша мнението си (и то с най-добри чувства, уверявам те).

Напоследък като чета стигам до извода , че главно женската половина от човечеството се ужасява от разделите и прекратяването на едни отношения.
И това е така без значение какви мъки и усилия костват запазването на статуквото на общото "ние". Защото това общо "ние" нерядко е тотално изпразнено от топлина, компромиси, търпение, съобразяване с другия, секс, любов , елементарни жестове на заедност.... Връзката е в кома, обаче жената полага неистови усилия да я възкреси, да я направи насила жива, изкуствено дишане, системи включени, пърхане и обгрижване, сополи ревове и тревоги, тайни, явни и споделени триуменета, акъли от форуми и приятелки... Жената няма предели, изтърпява всичко, надява се на чудо, вие врат, мачка достойнство и преглъща, докато от нея остане едно мазно сервилно леке със съмнителен цвят и мирис.

Ако връзката ви е не в режим хибернация, а е очевидно изгнила и умряла, ами остави го да си отиде! Събери му багажа! Или събери своя багаж! Какво ще се случи толкова страшно и покъртително?! Ще ти кажа какво - ще си събереш акъла, ще изближеш рани, ще си прочистиш гадния вкус на сенегалско посолство в устата и ще вирнеш гребен само за Дни/ Седмица/ Месец. Не гони пръдльо, да не го направиш юнак.

Та, мили дами... няма какво толкова да кандидатствате за drama queen... Оставяйте ги, дайте им свободата. Нека избере приятелките ви. Нека пие! Нека се трепе по кръчмите! Нека има хоби - лов, риболов, пичелов! Нека да се грижи за себе си, да не му харчите парите, да не му перете гащите и чорапите, нека спрете да се опитвате да готвите по-добре от майка му! Нека иде да намери лелеяната майсторка на секса! Нека иде да ги намери по-евтино от при вас, нека направо като дарение да ги намери, като нефтен сондаж, нека прехвърли концесията на друг терен. Какво ви бърка вас това?! Стига да почистите добре на/за неговото място ще се появят поне трима претенденти.

За страха от самотата, за "разбитото сърце" и тем подобни захарни памуци - Не бойте се, от мъжете е невъзможно да се оттървете, бъдете убедени в това, както че утре ще съмне и мръкне с нас, или без нас.  

Имам чуството,че става дума за някакво куче или някаква вещ,а не за жив човек.Какво значи искам си го?Това някаква собственост ли е?Изпуснах го(рибка)?
Тия пък драматизми-единственото,което исках в живота си... от 21 неособено грамотно момиче някакси ми идват в повече...

Обърни всяка свободна секунда на дома, на работата, просто не си оставяй време да седиш и да мислиш за каквото и да било. Вманиачи се в нещо, ако ще и да е детинско. Играй CS. Сади цветя около блока. Рини снега сутрин.

Ако времето е година, бих повярвала, но при мен са 16, така че отказвам.

hrisko11 ,
страхотен пост! Много обнадеждаващ

Със сАрцето си ли го усети?

Hass,

получило се е "Крадецът вика- дръжте крадеца"..
Тъкмо си мислех и аз да копна поста и да попитам той по- грамотно ли е написан,
но видях, че си ме изпреварила.

Съжалявам за случилото се на авторката, защото зная каква е болката, но също така зная и че,
клишето "Времето лекува" е истина!

Понякога това клише не е истина. Носи се болката цял живот. Често такива удари костват тотална промяна на личността, човекът просто "прегаря" и се разучава да обича. Губи тази свята наивност която е почвата за влюбването и се превръща в циник. Чукам на дърво това да не ми се случи и да не се случва на никой, каквато и сърдечна болка да е преживял!

Аз не разбирам повечето тук, които говорят с някаква омраза към този, който те е зарязал. За мен единственото, което имаше и има значение е той да е щастлив. Ако е щастлив без мен, нека така да бъде! Искам да знам че е жив и здрав, и е намерил щастието си. Нищо повече.

Delusion, многоо хуманно, ама нереалистично ми се струва да желаеш такива неща, поне дни, месец(и) след като Той те е зарязал. И аз така си мислех, че му желая такива неща, честно. Разумът ми иска това да е така, обаче като знам как хич не преживява края ни (не казвам, че трябва да се самоубие или т.п.), но определено не мога (все още, надявам се) да съм щастлива от факта, че той е вече (кога успя?) щастлив.
Но определено мисля, че това е правилният път другият, и аз, да намерим наново щастие в любовта.

Може да ти се струва нереалистично, но е факт. Не мога да обичам един човек и да му желая (или мисля) лошо само за това че не е с мен. Това е егоизъм, а не любов.

Нищо повече не искам от това ТОЙ да е щастлив.

Е, тя Hass те е изпреварила с има няма половин месец...