Програма за интеграция на деца със СОП

Направо сьм потресена-аз нямам болно детенце,но толкова тесногрьд и елементарен човек не може да разбере за какво страва вьпрос ако не му се случи на него..ако родителите на другите деца са като вас госпожо естествено че ще гледат уплашени-децата могат да разберат всичко,стига да има кой да им обясни-вие явно не бихте могла;(заявявам го най отговорно-като лекар и психолог);в момента живея в Англия-тук децата с различни потребности са навсякьде-синьт ми беше на 3 години когато за пьрви пьт му направи впечетление че едно момченце в театьра  се дьржи особено,говорихме и той го прие-оттогава много пьти е ставало вьпрос ;взимала сьм го с мен и при болни дечица и в домове за изоставени деца,а е само на 5 години, но не сьм забелязала да е травмиран. В сьщото време винаги е готов да помогне дьржи се страхотно с малката си сестричка(на 3 месеца е )защото  разбира че хората имат различни нужди,дава си играчките и сам приготвя за деца които нямат.

мьчно ми е и за детето ви-то няма шанс да стане човек, а завьршен егоист;точно деца дьржани под похлупак,имащи ''щастливо детство'' после имат нужда от терапия,защото не могат да приемат живота и факта че никой няма да се дьржи с тях така както родителите им...Даже не знаете какьв е проблема на детето,но решихте че ви пречи;А след като сте толкова добра и заангажирана майка да бяхте се поинтересували на какви учителки си поверявате детето-бьдете сигурна че след като не знаят как да се дьржат с болното детенце,и стоят безучастни,не проявяват голям ентусиазьм и кьм здравите деца,-това наистина би трябвало да ви притесни и да намерите по добра среда за детето си-проблемьт е че вие не може даже да го осьзнаете. Извинете за обьркания пост,но направо думи нямам.............

anonimous,колкото и да се опитваш да се поставиш на мястото на тази майка,няма как да се получи.Аз съм една такава майка,на едно такова дете.Детето ми е аутист.И аз също го водя в детската градина само за няколко часа,стоя в страни и следя всичко ,което прави.И го правя точно заради такива майки като теб,които нямат представа и дори не са чували за такива деца от аутистичния спектър.Не искам да обременявам нито учителките,нито лелите,а най-малко другите деца от групата по никакъв начин.Не искам детето ми да тежи на никого и да чувам зад гърба си ,че не са длъжни да ми го гледат и да се занимават с него,или че никой не им плаща да се занимават с такова дете.Така че им спестявам много труд и неизказани думи по мой адрес и по адрес на детето ми.Водя го там,единствено защото трябва да общува с деца и да е сред връстниците си и защото трябва да го изкараме от собствения му свят,в който иска да се затвори.Иначе си има специалисти-специални педагози,психолози и логопеди,които успешно работят с него.И за твое успокоение искам да ти кажа,да не се притесняваш толкова много и да бързаш да пращаш децата ни в някоя "идиотска програма",уверявам те,те не са идиотчета.Нито са заразни.Имам още едно дете,което няма никакъв проблем,успешно съжителства с брат си-аутиста вече 7 години.Не се е "заразила" от аутизъм,напротив,много ми помага в обучението на братчето си,отлична ученичка е и не и пречи това,че брат и е аутист.Каквото и да напиша,едва ли бихте ме разбрали.Отдъхвате си и си казвате.....добре,че моето дете е здраво и няма такива проблеми и не сте длъжни да търпите такива деца като нашите. Нямам нищо против това,но имайте в предвид,че може да се случи на всеки.Още по-тревожното е,че постоянно расте броят на такива деца-аутисти не само в България,а и в световен мащаб.Това не е болест,а състояние.Но ние българите не сме научени на разбиране и толерантност,по-лесно е да се подиграваме на някой,да го обсъждаме и по всякакъв начин да се опитваме да убеждаваме другите,колко е опасен този човек за обществото ни.Друго,което искам да ти кажа е това,че изобщо не ми пука какво мислиш ти и още много такива родители като теб.Ние майките на такива деца-аутисти също не сме малко,напротив всеки ден ставаме все повече,имаме си форум,в който споделяме проблемите си и обменяме опит.Срещаме се,децата ни общуват заедно и до сега никого не са заразили.Повечето от децата ни си имат братчета или сестрички,с които всеки ден са заедно.Приемате или не нашите деца,това няма да ни спре да ги инегрираме в масовите детски градини и училища.Нашите деца не са болни и не са заплаха за обществото.

Целта на тази "идиотска програма",драга ми анонимна е един ден като порасне детето ти да не пуска такива идиотски теми.Защото ще знае,че освен идеални и перфектни хора(като неговата майка) има и различни.То ще знае че има хора,които не могат да ходят,да говорят,да виждат,които не могат да мислят като него,но могат да чувстват,да се усмихват и да обичат.И може би когато стане родител няма да изпада в потрес ако в детската градина има дете с увреждане.
Малката ми дъщеря е със синдром на Даун и е част от "идиотския експеримент" в масова група на ДГ.За сега е само по няколко часа и с нея работят психолози и логопеди,но когато я водя и я взимам виждам отношението на децата към нея.Те не я приемат като различна,хващат я за ръчичка,дават и столче и започват да си играят.Много пъти като отивам да я взема ги заварвам да танцуват,всички деца хванати за ръце,тя просто е една от тях.
Проблемът не е в децата,а в главите на родителите.

Не съм компетентна от професионална гледна точка.Но предполагам, че в описания случай госпожите не са на мястото си.Няма как да не са учили малко от малко педагогически дисциплини, разглеждащи интеграция на деца с увреждания и различни заболявания, ами ако нямат практика, да се върнат към учебниците си, да попитат по-опитни колежки.така е във всяка една професия, като имаш специфичен случай и си неопитен, молиш за помощ по-опитните.

Както е описано в поста на авторката не виждам особена полза за детето, което е с увреждане, да се навиква било от майката, било от другите деца.Затова бих посъветвала авторката да говори с другите родители и да изискват от госпожите по-адекватна адаптация на болното дете, да разкажат по подходящ начин на останалите деца защо детето е различно, да ги стимулират да приобщят детето към тяхните игри и занимания.

Изобщо, "градинското обучение" не е само кой по-напред ще се научи да чете, пише, рисува и разказва/ на каквито бесни надпревари сме свитетели/, този период от израстването на децата е най-благодатен да бъдат научени на дружелюбност, човечност, грижовност, ей такива неща.

anonimous,нито ние родителите на тези деца сме с грубо държание,нито децата ни са част от някакъв екперимент,както написа ти.Ние нямаме проблем,надрастнали сме и стоим доста високо над всичката тази помия,която се изсипва върху нас.Всички сме с високо интелектуално равнище,високо образовани и със сериозни професии в обществото.Сред нас няма олигофрени или хора с умствени недостатъци.Това е факт и може да се провери.Проблемът си е твой и се състои в това,че не можеш да пречупиш съзнанието си и да разбереш,че има различни хора,които не са като теб и като твоето дете.Не всички сме правени в една матрица.Просто трябва да да свикнеш с факта,че вървейки по улиците ,много често ще срещаш такива деца,като нашите.

Нещо не ми е ясно какво означава - Да има условия за интеграция в БГ
Мисля че не си мама от нашата група , но и при нас ситуацията не е по различна .
Аз също искам госпожите да се компетентни и подготвени , да има психолог към всяка детска градина и училище , и така наречения ресурсен не да работи с различното дете в друга стая , а да се старае да интегрира различното дете в групата . Незная на какво се дължи но днешните деца се много агресивни , не умеят да си играят , това го видяха очите ми от престоя във групата , и на тях им тръбва психолог не само на различните . Обаче във нашата община , а навсякъде другаде с малки изключения  не се назначават специалисти , защото приоритет при нас е инфраструктората , а не образованието . Е от там може да гепиш .
Засега интеграцията в БГ е за децата в норма , другите деца са част от интериора , оставени в някое ъгълче да не пречет на другите .
И вие госпожо анонимна не сте виновна , и вас не са ви учили ,че има различни хора по света не всички са красиви и без дефекти .
Такава ни беше системата , и госпожите не са ги учили как да се държат адекватно в различни ситуации .
Но искренно вярвам ,че нещата макър и бавно незабележимо почти ще се променят , ще сме по-толерантни към различните , няма да ги гледаме със съжаление , а ще ги пиемаме такава каквито са .
Ще си комуникираме без да се обвиняваме и подиграваме , ще се изслушваме и ще слушаме и уважаваме чуждото мнение и различното виждане .
Незная защо се получава винаги така родителите на различни деца са по-толерантни от останалите

Обаче как можа да измислиш такова заглавие на темата 

Г-жо анонимна,заради такива като Вас ,децата с проблеми още дьлго време няма да могат да се интегрират.Няма да ги приемат в детските градини,в училищата и изобщо в обществото.
Заради такива като Вас,тези деца ги няма на детската площадка,в магазина ,на кино или в някой увеселителен парк.Няма ги ,защото родителите умират от притеснение ,че някой такьв ще се намери да им направи забележка.За това гледат да спестят на децата си подигравките на другите и най често са сами някьде на най забутаното място.
Никой не е застрахован и не знае какво може да му се случи .Помислете си преди да се вьзмущавате ,Вие как бихте се чувствали ,ако имате такова дете.Кьде бихте искали да учи и да се разхожда?Приятно ли ще Ви бьде да ви третират като втора рька?Да Ви гонят от градинката и да Ви обиждат?Не знам на колко сте години ,но има деца ,които разбират нещата по добре от Вас.Знаят ,че има различни и те трябва да се приемат такива ,каквито са.
Аз, ако бях на ваше място вместо да се чудя какьв точно е проблема, бих говорила с майката.Пьрво от нея ще разберете какво му е на детето и дали може да сте полезна с нещо.
Специалното място и условия ,които смятате,че трябва да бьдат осигурени на такова дете е точно в нормална среда сред врьстниците си.

Не мога да разбера защо трябва да се оправдавам пред г-жа анонимната, от позицията на каква изразявам мнение в темата.Мисля си, че изразявам позицията си на човек.

от напълно здрави  физически и психически деца съм виждала доста по-опасни модели на поведение и съответно от здравите им и нормални родители никаква реакция даже поощрение да се държат така ,  не смятам че програмата за интерграция е вредна , напротив , но от описанатa ситуация не ми хареса едно :"учителката си обърна гърба" , а иначе здравия ми 2 годишен син се тръшка и прави невероятни сцени когато не е на неговата , даже  в началото когато водех сестра му с него в детската градина да я оставяме , той удряше такъв рев че лелите от първи до 3ти етаж  излизаха да видят кой реве и си отдъхваха ,че не е дете от тяхната група , а сестра му спираше да плаче щото просто не и се чуваше гласа нищо че нея водехме на градина ,а не него .

Интеграцията в чужбина е отдавна един нормален процес.
Не е плод на никакъв експеримент.
В Бг тя тепърва прохожда и много моля, майки на здрави дечица, дайте ни шанс!
Без него не бихме се справили, нито ние, нито децата ни.
Ясно ми е, че сега всички се учим, учителите включително, а обществото ни - да приема различния.
Ние не сме избирали съдбата си, но сме намерили сили да се борим за място под слънцето.
Не ни е лесно и се нуждаем от съдействие, а не от отхвърляне.
Затова, Анонимна, няма защо да се сърдиш от бурните реакции.
И представа нямаш каква болка изпитваме, през колко трудности минаваме и какво преживяваме, за да се борим за децата си! И те имат права!
Това можеше да бъде твоето дете. Никой не е застрахован.

П.П. Да, наистина, заглавието е убийствено!

Ооо,отново тази тема.
А бе господа анонимни,такива дечица има във почти всяка градина,какво според вас трябва да се правят тези деца.Да ги скрият някъде и да нямат контакти с нашите деца,що за глупост.В нашата група имаме такова детенце,верно не е агресивен,но всички родители се опитваме да помагаме с каквото можем,защото сутрин не иска да влиза,ела да видиш нашите деца как го хващат за ръчичка.
Хора,нека бъдем по толерантни.
Позволете им да растат в нормална среда ,а не покрити от света.
Да млъкнат инък мислещите,замисляли ли сте се ако вашето детенце е с такива потребности дали ще искате да расте без соц.контакти.
Извинете,ама много се подразних от темата.

Calathea -
anonimous -само искам да кажа, че аз , предполагам и другите родители , на деца със спец. образователни потребности, не търсим съжаление , а разбиране. И искаме да се даде шанс на нашите деца да водят нормален живот(до колкото меже  това)да са в градините, училищата , на улицата, по паркове и градинки, без да се притесняваме, за околните  и дали няма  да нарушим нечия гледка или спокойствие....Ако не се започне от някъде, никога няма и тук да стане като в другите страни.Вярно има много още път да се извърви и дъски да се издялкат, но това са основите на един дълъг път, които искаме да  положим .

По описанието е явно, че става дума за дете от аутистичния спектър.
Първо искам да успокоя анонимната разтревожена майка, че това не е заразно.
Освен това едно дете с аутизъм не се държи така, защото е лошо. Изпадането в кризи е резултат от прекалена чувствителност към дразненията. В детската градина е шумно, има прекалено много деца, прекалено много играчки. Всички тези фактори са прекалено голяма емоция за дете, което е доста сензитивно към всякакви дразнения. Би трябвало когато се приема такова дете да има уединено местенце, където детето да може да отиде и да се успокои, с мек дюшек на пода и любима играчка или нещо друго (може да има някое любимо одеалце или друг предмет). Те харесват светлини и с един фенер госпожата би могла да постигне чудеса.
Програмата може да е идиотска, ама аутистите не са идиоти.
Всъщност, когато човек се вгледа внимателно в детето, ще си даде сметка, че това е едно лесно за гледане дете. То има склонност към реда и режима, може с часове да се занимава с нещо, защото концентрацията му е далеч над нивото на нашата - то се изключва от целия свят.
Ако се установи точно кое води до кризите, детето може да се пази от дразнителите и да бъде едно много мило и сладко съкровище.
Имам един такъв у дома. При него кризите са свързани с някои звукови дразнения - има някои моменти във филми, които го дразнят, плашеше се от големи шумни двигатели, и другото нещо е - физически дискомфорт, ако нещо го боли.
Имайки предвид тези неща, възпитателят може да се избави от моментите с тръшкането.
Майката не е виновна, че не може да се справи с детето в такъв момент. То просто си изживява страданието по този начин, и уверявам ви, самото то страда много. А майката често пъти е много объркана, защото поведението на такива като вас я кара повече да се притеснява, отколкото да се справи с детенцето.
Ако мислите, че госпожата и майката не се справят, то посъветвайте ги да отделят такова местенце за успокояване в някое от помощните помещения - при гардеробчетата или някъде другаде. Попитайте знаят ли какво причинява кризата. На вас може да ви изглежда, че се тръшка за играчка, но най-често не е така, освен ако са му взели нещо негово и много любимо. По-вероятно е общата обстановка да му причинява дискомфорт. Но не е нвъзможно да свикне. Моят син си преодоля страха от машини, когато правихме ремонт. Първият ден беше ужас, а накрая ходеше по петите на майстора и гледаше с интерес как дупчи с бормашина.
Много зависи и какаво знае майката за проблема, ходят ли с детето на психолог, тя наблюдава ли го добре, за да знае към какво е чувствително и какво го успокоява.
Аутистите са с много изострени сетива, един не може да търпи ръбовете на дрехите си, друг не понася докосване, трети се изнервя от зрителни дразнения, четвърти от звуци. При прекаляване с дразнението настава криза. Агресията е насочена към себе си - то се самонаранява, удря се, пищи.
С времето децата му намират цаката сами. При наближаване на криза почват да си искат стимула - прегръдка, притискане, докосване, музика, и тн, зависи какво успокоява конкретеното дете. Напр. когато моето има стомашни неразположения, взема ръката ми да му правя масаж на коремчето, това го успокоява.
Стимулът трябва да се подаде преди да се тръшне детето.
Тук има една много тънка разлика. Не е същото като да се угажда на всеки каприз на някой глезльо.
Става дума за това, че напр. определен шум предизвиква дразнение, което се усеща като физическа болка. Ако шумът се спре овреме, детето се избавя от болката. Ако сетивата му за допир са подразнени от нещо неприятно, получаването на любимото одеалце дава усещане за мекота и оправя положението. Аутистите се привързват към предмети, които често са свързани с тяхната нужда от стимули, т.е. обичат да ги докосват.
Харесва ли ви или не ви харесва, има и такива деца. Неясно защо е, но стават все повече и повече и никой не е застрахован.
Отначало имат бебе за чудо и приказ и всичко му е по учебник, а в един момент дава назад, затваря се в себе си и се тръшка по гореописаният начин.
Не се нахвърляйте нито на детето, нито на майката, нито на учителките.
Търпение и желание трябва от всички страни.
Детето не може да бъде затворено в отделна градина с други като него, защото тогава всяко седи в кьошето си и всичките стават по-зле.
Лечението на децата е социализация. То да свикне с децата - като присъствие, шум, миризми... и те да свикнат с него.

Вие, разбира се, може да ме послушате и може да не ме послушате.
Опитайте да намерите пътя с добро. Поговорете с учителката. Поговорете с майката.
Редно е майката да разкаже повече за детето, ама ако я подгоните на нож, не очаквайте да ви обяснява.
Редно е госпожата да посъветва децата какво да правят. А понякога и нищо да не правят, макар на вас това да ви изглежда като "несправяне".
Интелигентният човек намира начини.

Уважаема, анонимна и загрижена за детето си майко.
Въпрос на интелект е да се проумее, че здравият трябва да помогне на болния, а обратно няма как да стане. Така, както ти мислиш хубавото за детенцето си и благодариш на Бога, че не си засегната от проблема с проблемно дете, така се постави на мястото на родителя на едно такова детенце, поне за минутка ако щеш и ще видиш каква борба е да помогнеш на детето си поне до толкова, до колкото можеш.
Не  критикувам и не очаквам разбиране от подобно мислещи хора, но малко толерантност и съпричастност ще е от полза.