Програма за интеграция на деца със СОП

В групата на сина ми има дете със СОП. Реакциите му в началото /яслата/ на посягане към негови играчки, да го поставят да седне, да си поиска нещо наистина изглеждаха малко груби и неадекватни, общуването с другите беше тромаво, но сега той е един от тях, децата го приемат, играят с него, той е едно хубаво детенце, удмихнато и много общително. Знам, че за един родител е леко шокиращо, когато се срещне с такова дете, но трябва да осъзнае, че детето е едно малко, невинно същество, което с много внимание и толерантност от страна на "здравите" /кавичките са съзнателно сложени/ може да даде много на всички.
Имаме съседи, на които едната дъщеря също е със СОП, тя вече е голяма на около 13 години, но двамата със сина ми се разбират чудесно, тя е забавна, обича да се смее, да слуша народна музика и да играе на война. Никола я приема както приема и всички останали деца. Не мисля, че ощетявам детството му по какъвто и да е начин с тези му контакти.
Относно градината ви- необходимо е според мен да не кажа наложително да говорите с директорката за видяния от теб подход към детето, да се поинтересувате какъв курс са минали учителките/пускат такива почти всяка година/, да обърнете внимание на неадекватното държание на майката с детето, да попитате работи ли някой отделно с детето и родителите му. Това е ваше право, защото не видях никъде в поста ти адекватна реакция на родител или педагог, което вече може да се счета като негативен пример за децата. 

Според мен тази програма не е достатъчно потуляризирана, ако се говори повече с родителите и се включат повече специалисти които да работят с децата и родителите интеграциятя на тези дечица ще е по- успешна. В групата на дъщеря ми имаше дете със СОП- в началото беше трудно за всички и за децата и за госпожите. Но със желание и съдействие от родителите се получиха нещата , детето започна да остава по цял ден в 3 и 4 група. Децата започнаха да реагират адекватно да кризите , дори се справяха по добре от заместничките когато титулярките отсъстваха. Това е екипна работа според мен- на педагози, психолози, родители и деца.
За протокола децата ми са здрави.

За протокола - от 5 години работя с деца. Не са много, но съм видяла и усетила много неща.
Работа му е майката.

Защо трябва да си местиш детето в друга група или градина?Аз мисля,че ще бьде полезно да види,че има и други хора ,които не са толкова сьвьршенни.Ако сега като дете никьде не среща различните как ще ги приеме като порасне?Ами представи си,че точно твоето дете успее да помогне на друго с проблем и станат най-добри приятелчета.Смятам ,че ще ти бьде приятно да знаеш ,че си помогнала.

Доколкото разбирам в групата ви има и доста проблеми, децата не са още добре адаптирани, учителките не са опитни, при  коeто присъствието на такова детенце допълнително усложнява обстановката. Наистина е най-добре да поговориш не само с майката, а и с учителките и мирно и кротко да обсъдите тези неща и да си съдействате взаимно. Според мен тук доста хора не те разбраха и първосигнално изсипаха върху теб незаслужени обиди, но ти разумно подхождаш към нещата и мисля, че ще се справиш. Хареса ми много как си насърчила твоето дете  да се опита да общува и успокои другото. Децата са много гъвкави и ще свикнат да приемат нормално нещата, стига да успеете да създадете една позитивна и спокойна обстановка общо в групата. За протокола – имам близко дете с аутизъм и съм наясно колко е трудно всичко. И като гледам колко грубо и без да влагат капчица желание да вникнат в проблема, който реално се е създал във вашия случай реагират голяма част от пишещите тук, ми става ясно , че наистина много хора не си дават сметка, че толерантност задължително се проявява и от двете страни.

               Какво разбрах от всичко изчетено до тук :
                 - докато има такива "загрижени майки" интеграция на децата със СОП в БГ няма да има.
                 - какво и се чудите на учителката и тя е със същите разбирания на анонимната майка и гледа да създаде още по-голямо напрежение за да се отърве от детето в групата си.Това е истината за мен колкото и да е горчива.За разлика от други говоря от опит и то личен.
                 - питам още КАК ще се създаде толерантното отношение към тези деца,а в последствие  и възрастни след като с поведението си демонстрираме съвсем други отношения? Става нещо като приказката на попа "не ме гледай какво върша,а слушай какво говоря" Да,ама децата ни гледат точно какво вършим и по-лесно разбират действия, а не приказки.
                 - програми и специалисти има колкото си щеш въпроса е дали има желаещи да ги изпълняват или целта е само да се усвоят средствата отпуснати по тези програми.
                 - ресурсните "прелитат" за 30-40 минути и са отбили номера и то с успех.Да,ама не говорим за отбиване на номер,а за действително свършена работа - само дето хич не я виждам,но пък виждам и слушам суперлативи и обещания колкото си щеш.
                 И да ви споделя,че когато в групата /класа има дете със СОП се изготвят ИНДИВИДУАЛНИ ПРОГРАМИ за обучение и възпитание.Хората ,които ги изготвят и участват в тях са :директор,учители,психолог,логопед и ресурсен.И там където се работи здраво успехи има и оплакващи се родители , че такива деца разбиват психиката на "децата им в норма" - няма.
                 Смисъл от местене в друго ДЗ - няма,защото по Закона за НП във всеки клас/група училищата и ДЗ са длъжни да приемат поне по 1 дете със СОП.Така,че не виждам смисъл от преместване,а и ми е чудно какво ще кажете като мотив за прехвърлянето? На мен ми звучи така ..."искате прехвърляне,защото моето дете ви прече" Като се размисля май по-добре е да се изместите та МОЕТО дете да не се чувства пренебрегнато.И сега в у-ще я бие постоянно един "нормален" хлапак и съм решила,че ако днес отново я прибера разплакана ще викна "нормалните му родители" при директорката и дано не чуя нещо от типа на споделеното в първия пост!

Анонимна, чета темата от самото начало и се опитвам да разбера позицията ти, но не мога, честно. Не мога да разбера защо си толкова убедена че на теб нещо различно от "нормално щастливо детство" за детето ти не може да ти се случи. и за момент не се прокрадва някакво съмнение в постовете ти че още утре може да си в ситуацията на тази майка. Почти ти завиждам за тази убеденост, разбери ме правилно, не ти мисля нищо лошо. 

Аз лично имам две здрави деца, които обаче също са малко по-особени в някои аспекти от развитието и самоосъзнаването си, което пък от своя страна води до неадекватни техни реакции (от гледна точка на някои майки) в определени ситуации.

Поговори с майката на детето, но като майка с майка, а не от позицията "аз не мога да говоря и чувствам като теб, защото не съм в твоята ситуация, но пък основното което искам е най-щастливото и безоблачно детство за детето си, а твоето по грозен начин помрачава това щастие". (Аз поне това разбрах от постовете ти, ако греша, прости ми) По такъв начин дълбоко ще обидиш майката, разговор няма да се получи и в зависимост от темперамента си тя или ще се нахвърли върху теб защитавайки детето си точно както ти защитаваш своето , или ще се свие в черупката си и ще страда мълчаливо. Поговори с майката с майчинско съчувствие и опит за разбиране, наистина опит за поставяне в нейната ситуация. Познавайки проблемите е много по лесно да се опитваш да търсиш решение отколкото отвръщайки глава и стремейки се да избягаш от тях

И поне за момент си помисли, че това просто е момента на сблъскване на детето ти (и другите деца в групата) с реалния живот, в който освен безметежно щастие има и болка, и мъка понякога. Както би приела когато проблем възникне непосредствено в семейството ти, откъдето няма как да избягаш. Тогава ще търсиш начини да обясниш на детето си, нали? Е, случило се е да се появи в детската градина

Дано само не приемеш и моя пост като нахвърляне. 

Истината е, че ние определено се нуждаем от разговори.
Докато дъщеря ми беше в ДГ, изпитвах неистова нужда да контактувам с родителите на другите дечица от групата.
Уви, дали от притеснение как ще реагирам, или заради нещо друго, това не се случи никога.
Вместо това, за дъщеря ми се съчиняваха легенди, догадки разни какво и е, колко съм безотговорна аз, че въобще съм записала детето в масова ДГ и т.н.
Дори не подозираха колко усилия хвърляме всъщност.
Че вместо след градина, да се разходим семейно в парка, ние тичаме в съседния по-голям град на психолог и логопед.
За пролятите сълзи и това, че няма на кой да споделиш, защото виждаш как всички се правят, че всичко е наред, а после само чакаха да видят гърба ми.
За неразбирането, с което се сблъскваме ежедневно...
А толкова исках да споделя, някой да ме попита, дори да сподели с мен собствените си опасения.
Имаме нужда от всяка подадена ръка!
Анонимна, и моят съвет е да опиташ да заговориш жената. Друго, с което можеш да помогнеш е да разговаряш с твоето дете за различното детенце в групата, да го съветваш да му помага и да се опитва да контактува с него. Това ще бъде от голяма полза за всички.

Трябва да се поинтересуваш има ли във вашия случай такава програма и работи ли се по нея, явно че там куца нещо, щом общата обстановка е толкова лоша.

аз мисля, че анонимната майка не заслужава упреците ви. тя не се изрази много добре в първия си постинг и така отприщи лавината на гнева у посетителите на темата, но по-нататък става ясно, че ПРОБЛЕМ НАИСТИНА ИМА и той не е в присъствието на детето със СОП!
а в начина, по който се реализира програмата за интеграция в конкретната градина! в директорката на градината, в учителите на групата...

ако ще да се спукат всички останали майки от толерантност и съчувствие, ако описаните неща са верни, това с нищо няма да помогне за интеграцията на детето.

анонимна мама, говорено ли е с директорката? дали няма да е по-силно, ако се съберете група родители и отидете да разговаряте с нея - не за отстраняване на детето със СОП, а за коригиране на неадекватните грижи за адаптирането му.
ако директорката не реагира - по-нагоре по верижката...

     Вижте този филм по действителен случай "After Thomas", в който се разказва през какво минават всеки ден близките на дете с аутизъм, за борбата и терапиите за преодоляване на проблема, за реакциите на обществото към такива деца и как голямата и всеотдайна любов може да направи чудеса.
http://nanoset.net/torrent/8/22/116611/After%20Thomas%20avi

    Anonomous, припомням ти първия ти пост в темата, с който показваш твоята "толерантност" САМО към децата с физически увреждания, но не и към децата с "някакво умствено разстройство".