Програма за интеграция на деца със СОП

Calathea, аз може би не се изразих правилно , нямах предвид въобще да не се говири, ами какво и как да се каже...
И си мисля, че е задължително дори-майката на въпросното детенце , да е осведомила на родителска среща, родителите на др. деца за състоянието на детето си и с какво  те могат да бъдат съпричастни и да помогнат.А не, другите родители да се чудят и да се питат един друг, и да му предписват всякакви диагнози....

Какъв стрес?Какво разбираш ти под щастливо детство.

Ще ти обясня нещо.Децата на тази възраст наистина са почти бебета.Ние възрастните ги учим на всичко.Учим ги основно ние родителите, а ни помагат за това учителите.
От теб зависи как ще се чувства детето ти в детската градина, от теб зависи как ще общува с връстниците си, от теб зависи какви приятели ще има, и какво семейство ще създаде като порастне.От теб зависи колко качествен човек ще стане.И знаеш ли защо - защото децата моделират нашето поведение, те проектират семейството което създават на базата на семейството в което са израстнали.Имат същите приятелства като тези които са видели на родителите си, и имат същото отношение към различните раси като родителите си - именно защото имитират нашето поведение.
От теб зависи дали детето ти ще е стресирано сега или по късно когато се сблъска с различните, от теб зависи - помисли си за това.

Много хубаво си го написала и за съжаление е вярно  

Анонимна,според теб нашите деца със СОП подлагат останалите деца в норма всекидневно на стрес,вместо да имат щастливо детство.Според теб използваме здравите деца в градините като опитни мишки.Не искаш детето ти да търпи ежедневно психически тормоз от деца ,като нашите.Търсиш правото си на здрава атмосфера за детето си.Търсиш да прочетеш някоя идиотска програма за интеграция на деца с умствени увреждания.Според теб ние сме крайни и нападателни.Подлагаме децата си на идиотски експеримент.Не смятаме,че всички са ни длъжни.Отношението ни към теб не е грубо и безпардонно.Не четем само това,което ни изнася.Не нападаме и не изопачаваме,напротив-ти сипваш сол в раните ни и ни нападаш с толкова много обвинения.Всичко,което пиша в момента съм го прочела в твоите постове,това са твои думи.Не си измисляме глупости,за да оправдаем грубото си държание-това също са твои думи.Това,че нашите деца са в масовите детски градини,ти наричаш мъчение за всички.Нито сме чели-недочели съфорумки,нито сме агресивни.Ти какво очакваше да напишем,на фона на толкова много обиди и обвинения от твоя страна?От кого да търсим толерантност и разбиране-от такива хора като теб ли?Какво знаеш ти за тези деца и за техните семейства?Коя си ти,че да отправяш толкова много обиди и обвинения към децата ни и към нас?Стига театър и лицемерие.Защо не наречеш проблема си с истинското му име?А той е следния-не искаш до твоето дете в детската градина да седи дете със СОП.Това е истината,но не смееш да я напишеш.Няма проблем,ние сме свикнали на  подобни удари.Отдавна сме преосмислили това,което се случва с децата ни и с нас.Ако ти беше добронамерено настроена към проблемите с тези деца,твоята тема нямаше да бъде формулирана по начина,по който си го направила.Ако искаше да си съпричастна и да помогнеш с нещо на това дете от вашата група и на неговата майка,може би темата ти щеше да има друго име.Като например...Да помогнем в Интеграцията на деца със СОП!Нещо като апел към всички,които искат да помогнат.

Желязото се кове докато е горещо. Ако, като малки не свикнат с реалността и различните хора и не ги възпитаме в толерантност, като големи - забрави. Животът няма да им спести стреса.

Deja Vu, абсолютно съм съгласна.
Така постъпихме в училище, но диагнозата ни беше поставена след като детето вече беше постъпило в ДГ.
Т.е., когато тя отиде там, аз идея си нямах, че тя има проблем.
После настъпи лутането, паниката и неадекватно поведение от моя страна. 
Като под последното имам предвид, че не се сетих, че трябва на родителската среща да уведомя всички.
Говорих единствено с учителите, директорката и майките, които ми бяха по-близки.
Докато детето навърши училищна възраст, аз вече знаех как да реагирам, но късно. 

Анонимна, ти за какво я пусна тази тема? За съвет или за да търсиш съмишленици против програмата за интеграция?
Ако е заради първото смятам, че получи доста добри съвети от майки. Помисли малко върху написаното, не се прави на ощипана госпожица. Фактът, че пускаш темата като анонимна говори много. Част от теб осъзнава, че това което мислиш не е правилно. Защото майките на деца със СОП пишат с никовете си, те не се срамуват от децата си. Аз съм една от тях междувпрочем. Ти обаче май се срамуваш от мнението си и се притесняваш за впечатлението, което ще оставиш у потребителите във форума. Случва се, не си единствена за съжаление. Сигурна съм, че във форума има много други като теб, обаче не смеят да си кажат, защото се имат за толерантни. Ще си развалят ореола, ако се обадят.
Преди време една от най-добрите ми приятелки се изказа точно като теб, не искала такива деца да учат с децата й. Каква ирония - сега има две приятелки с различни деца! Нямам намерение да я питам отново за мнението й, силно се надявам, че си е научила част от житейският урок по по-лесния начин, защото на мен се падна трудния.
Това е и моят съвет към теб - приеми това дете и научи от него част от житейският си урок, ще ти е от полза!
По-конкретно по темата - аз съм да се говори с майката, тактично, с разбиране, да й се предложи съдействие и помощ. Относно компетентността на учителката - отнесете въпроса към директорката. Да й намери курс за повишаване на квалификацията. Аз в момента предлагам еднодневно обучение на учителките от групата на моето дете. От десетина дни се крият, за да не ми откажат в очите, а директорката се прави на разсеяна - не можела да ги задължи да отделят от свободното си време???? Има възможност да се включат и други учителки от детската градина, обаче съботата се явява свещенна и не желаят да отделят 8ч от живота си за обучение. Същото обучение ще се състои в един провинциален град, заради учителката на едно дете. Онемях, когато разбрах, че почти всички учителки от училището на детето искат да се включат в обучението, макар да нямат в класовете си деца със СОП в момента.
Значи може! Обаче за всяко нещо трябва желание, а не голи думи!

Обяснявам.Детето ходи само за два три часа дневно сутрин.То има пълно право да е там целодневно.Пълно законно право, но ходи почасово винаги придружено от майка си - защо ли?Ами защото правят нещо за него - опитват се от градината да го интегрират безболезнено - заради майки като анонимна ( за децата не е проблем, а за майките им  )
Госпожата се е обърнала на другата страна когато детето плаче пред майка си - ами какво да направи - да отиде и да учи майката как да си успокои детето ли?
Напротив тя, госпожата се учи от майката как да реагира при подобна ситуация - наблюдавайки я.

Анонимна ти какво предлагаш да ги правим децата със СОП - нали разбра какво е СОП.

Холокоста ли?Куклукс клан - давай идеи.

Добре ли спиш нощем ?

аз искам да изразя един скептицизъм по отношение на толкова категоричните мнения тук, че "желязото на толерантността се ковяло горещо", когато става дума за наистина полу-бебета в първа група на ДГ.

те са още прекалено малки, за да разбират какво се крие зад истеричните пристъпи, зад крясъците, зад .... (попълнете си сами, който знае за какво може да става дума). те наистина се плашат, разберете го това! за тях, плачът означава страдание и те се чудят защо детето страда, като същевременно страдат и те заради това. но тук не става дума за съпричастното страдание, а за чисто първичен страх.

съдя по личния си опит с моя син. когато чуе, че някое дете плаче, той много се притеснява и започва развълнувано да разпитва защо плаче, то сигурно се е ударило и го боли, и т.н., и не спира да се тревожи, докато плачът не изчезне. веднъж го водих на занимание в Пумпелина в малка групичка, в която имаше преобладаващо деца със СОП. внезапния и изключително силен истеричен пристъп на едно по-голямо дете  докара сина ми до неистов ужас.

твърде са малки да им се обяснява защо някои дечица са такива и да им се внедрява толерантност. след 1 година, може би е по-удачно. освен това, не съм убедена, че всяка диагноза е подходяща за този тип интеграция. разбирам стремежа на майките на деца със СОП да ги интегрират в търсене на общуване, подобряване на състоянието и т.н., но наистина искате прекалено много от едни 3 годишни деца....

затова е права анонимната като казва, че едно е дете с физически недъг, примерно, а друго е дете, което поради конкретната си диагноза изпада в чести, силни, неконтролируеми истерии.

 

няма да е зле да прочетете още веднъж и по-внимателно този постинг, защото само той отразява същината на темата.

Как не те е срам?

Включих се в началото на темата и сега прегледах написаното и останах доста изумена от начина по който комуникират пишещите.
Здрави са ми децата, но твърдо съм за идеята за интегриране на деца с увреждания и не само за това, а в детските градини и училищата да възпитават децата ни в толерантност, да градят ценности, а не да разглеждат децата ни като поредната бройка в групата или класа. Ще задържа мнението за анонима за себе си, разбирам родителите на тези деца каква сила на духа им е нужна, за да продължават да се борят за своите деца.
И за пореден път се убеждавам как една хубава идея си е останала само на хартия. Всичко много хубаво ама изпълнението куца.
Семействата на децата с увреждания се борят със системата и с всички такива неразбиращи родители, разбирам че търпението им се е изчерпало от това постоянно не разбиране, учителите дигат рамене или както по-горе дават някакви крайни мнения в смисъл няма да стане няма да се получи.
Е как да стане с този подход.  За да се получи и вместо да си говорим как на "запад" това е нормално-мисля че трябва всички да си подадат ръка родители, учители, институции за кадрово подсигуряване със сигурност има още доста неща които изпускам.
И  за съжаление отново виждам в подхода към тези деца отново безсилието на образователната ни система да направи нещо градивно и както трябва да бъде.
Родителите са оставени да се оправят помежду си. Учителките дигат рамене директорките се крият- май това дава една доста неприятна картинка за действителността в детските ни градини- не само във връзка с конкретния казус.

Така е това е  голата истина , никой не иска в групата дете със СОП  .
Особено за цял ден , може ама за 2-3 часа . Това ми е казано лично . Нас затова ни искат защото ходим за малко , и що файда .
Не сме дорасли за много неща , на последната родителска не успях да отида , е пропуснала съм.
След като си е отишла майката на различното дете са почнали едни коментари  .. никой в това число и госпожите не са имали доблеста да говоря в очи с майката .
Е това е положението в детските ... а после в училище , как ще е .
А пък след като завършат ... е ще вегетират .
Тук не е цивилизация , тук е див див балкански манталитет .
Колко сладура със СД работят в прословутия Макдоналдс , където в дивия запад персонала е от нашата банда ..
Борбата е безмилосто жестока
Борбата даже тук е смешна.
Да убеждаваш някой в правотата


след като си е заровил главата .
И чака може би сигнал от небесата
да си изрови главата , за да не си разваля гледката  по земята

 

Виж какво Анонимна,не мислиш ли,че прекали вече?Няма ли най-после да спреш да ни обиждаш?Що за човек си ти и какво искаш от нас и от децата ни?Нима заради такива като тебе трябва да се чувстваме виновни,че сме се родили на този свят и че сме родили такива деца?Не те ли е срам да се подиграваш и да ни наричаш с ирония "велики майки"?На кого ще плюеш и на кого не,си е твоя работа,но ще ти кажа,че такова дете на теб и на такива като теб никога няма да се падне.Такова дете се дава на силни хора,които могат да му помогнат.Не си ти тази,която ще определя дали нашите деца със СОП имат място под слънцето и не си мисли,че целият свят се върти около теб и около твоето дете.Радвай се на живота и бъди доволна,че нямаш проблем като нашия.Аз също повече няма да си правя труда да те чета в този форум.Ясна си ми още от самото начало,още от първия ти пост тук.Каквото повикало-такова се обадило.Ти ни нападна,а искаш ние да си мълчим......грешен ход от твоя страна.