При АПРИЛки радост настана - сладката Ивет вече радва мама! - 16

Здравейте, да кажа и аз за контракциите. Получих силно втвърдяване на корема, което ме озадачи , без болка.  След което като ходих до тоалетна леки петна светла кръв. И както се сещате веднага притеснения и бързо на лекар.
Отидох до приемния кабинет на ТК -203 и доктора, след прегледа ми каза , че е нормално да получаваме по 10 контракции на ден, само ако кръвта е тъмна на съсираци вече с багажа и пак в приемното.Мериха и тоновете на бебето , всичко беше наред  
Иначе аз съм си на магнерот от доста одавна.
Да знаете, че вече все повече ще получаваме таки предварителни контракции и да не се плашите.

Ani, благодаря ти за отговора.
poliville, чета още темата от линка, който публикувах 5-6 поста назад за Тина Киркова. Там момичетата пишат, че трябва за бебето освен памперси и кърпички (някои са си носили по 2, тъй като едните са за акушерките, а едните си ги държали по стаите, че бебишорите да могат да си ги сменят и сами като се наложи), носели дрехи чак за изписването. С 1 дума - докато са там бебетата - те си ги повиват и обличат.
Това чета за Тина Киркова сега. Наистина - адски полезна тема. За другите болници нямам идея как е.

bibi, супер сайт. И него ще разгледам тая вечер.

Не зная и аз какво се е случило с МолиБ, но искрено се надявам да е добре и всичко да е наред. Както и с Вяра. И с всички, разбира се.

Изпих 1 чаша бира и ми се завъртя главата 

оф за спама , но на нас дозата която ни дадоха бе не лъжица , а един напречен пръст в пластмасова чаша    никаква доза не са мерили минават сипват и на кои колко се падне та смятай ти с една лъжица си минала на две , а съквартирантката  ми с двойна доза описана по гора - направо се прочисти за цЕл живот напред   ,ааааа и когато я взе я взе с думите я да пийна и твоето като не го щ'еш  да не ходи зян

poliville всяка клиника и болница си имат свои изисквания за това какво да се носи за бебето!Някои искат един куп неща, а тук в МД варна искат само биберон-залъгалка и комплекта за изписване! Така че попитай в болницата, за по-сигурно!

gest Мн добре че си се сетила да го напишеш това, че като гледам започва да се появява лека паника сред нас,дали вс е наред!!!!

Славчи, изяж няколко филийки хляб Бонус (ръжен) - действа безотказно!!!  

момичета ще ходите ли на 3D ( ФМ В 28-32 седмица) - от къде сте най доволни - цени  ?

Аз ходих вече на късната ФМ,беше ми интересно ,но и много полезно ,защото видяхме ,че бебето има дълга пъпна връв и трябва да се следи да не се задуши накрая.Също така разбрах ,че върви с 3 седмици напред по размери.Все неща ,които лекарят ми в Пазарджик не ми беше казал  Така ,че ми беше от полза определено.
Някой случайно знае ли  кога се чете молитвата за леко раждане ?
В смисъл ,в началото на 9 месец добре ли е или е прекалено рано 

Привет, момичета!

Ани, мамите преди мен са изписали всички хубави думи за твоето прекрасно щастие Ивет и за мен остава само да повторя, че е разкошна /пу-пу!/ А очичките й какъв цвят са?

За клизмата - всичките ми познати и приятелки минаха през това приключение и аз си мислех, че няма отърване, но има цяла цяла тема във форума, посветена на този въпрос и се оказва, че доста жени са си спестили това преживяване. Една позната си я направила сама вкъщи, но при приемането в Шейново й казали, че не ги интересува какво е правила, задължително и там ще й направят.
За запек - мляко с мед, семчести плодове /киви, смокини, ягоди/, овесени ядки, сливи и круши, т.е. всичко, което са написали момичетата преди мен. Някой спомена лимон с меда, но с него трябва да се внимава, защото киселото запича. Аз миналата бременност имах запек за кратко и понеже безумно ме беше страх от получаването на хемороиди, започнах да пия Дуфалак и доста бързо си регулирах стомаха.

Веси Меси, дано нямаш повече такива тревоги и следващото ти отиване до родилното да е чак през април и да е за раждане. Това, че си се притеснила от подготвителните контракции не те прави за смях. Напротив, по-добре да си спокойна и сигурна, отколкото да се притесняваш вкъщи дали всичко е наред и дали не бъркаш като не търсиш специалист.

WinniethePooh, поздравявам те за добрите резултати. А това, което пишеш за болничната помощ при вас ме изненада. Аз пък все си мислех, че нещата са корено различни.

Марги и аз преди време попаднах на тази прословута тема за клизмата преди раждане .Честно казано ,преди да прочета за какво става въпрос ,изобщо не бях се замисляла за това .Клизма ....ами какво толкова ,сигурно е само поредното неприятно изживяване.Не мисля ,че е страшно ,или унизително ,даже пък не би ми минала мисълта през главата ,че трябва да си я спестя  Щом някъде е правят задължително ,явно има защо. В МБАЛ Пазарджик ,също и в една частна клиника ,клизма не правят.Политика на болницата  
Същото май е с другата неприятна тема - бръсненето Чувала съм ,че в някои болници дори да си гладка като стъкло ,пак те минават с бръснача за по-сигурно

Привет момичета.
Виждам че много майчета се притесняват и ги е страх от самото раждане и от подробностите около него. Затова искам да ви разкажа как протече моето първия път, с което не само да отговоря на някой от въпросите, но и да поуспокоя първескините и да ви разсмея малко.

Та значи..... бях чела една книга описваща целия процес и фазите на раждането и затова бях доста спокойна. Все си повтарях че колкото и да боли, все някога трябва да излезне наван, няма да влезне по-навътре я . Тапата ми падна сутринта. Една слузеста субстанция с розово червен цвят, която няма начин да не забележиш. Знаех че времето е дошло. Моята приятелка дойде към 9 ч. с бебчето си да пием кафе(като всяка сутрин) и и казвам че тапата падна. Пита ме дали имам конракции... ама аз от къде да знам, да не съм раждала 100 пъти. Към обяд ме заболя корема (като менструална болка) и казвам на приятелката ми... Ох Миме, трябва да хапна нещо, че явно от това кафе си раздразних стомаха и ме пресвива... а Мима ми се смее... Яж, яж, ще ти трябват сили да напъваш... а аз ъъъъъ .... Тя знаеше че това е контракция, ама аз нали си мислех че съм гладна ...
Мима отиде да заведе малкия на консултация и каза че се връща веднага. Срещнала маика ми на връщане от работа с думите: Отивам към вас, Ради ще ражда!! И така идват двете (около 14 ч.) с ей такива очи ..., а аз си лежа на дивана спокойна и си гледам филм. Корема пак ме присви, ама нали беше минало час и половина от последната болка си викам... абе това не са контракции, сигурно разстройство ще ме хваща . Така до 18 ч. Мъж ми се прибра а аз вече бях с истински контракции на 20/30 мин. Той тpъгна за нощна смяна в 19h. а аз го уверявах че ще го чакам в къщи сутринта . Защо така си мислех и аз не знам .
В 21h. почна някакъв сериал който следях. Майка ми вече ми беше изнесла багажа в коридора и ме чакаше, а аз и викам чакай поне филма да свърши. Милата лошо и стана: Ще родиш в дома бе момиче, с контракции на 7 минути си,какво чакаш, тръгвай. Криво ляво тръгнах. Много мрънках на майка ми по пътя. Не ме болеше чак толкова. Незаех колко точно трябва да ме боли, но като съм гледала по филмите.. мислех че трябва да е повече. Приеха ме с 6/7 см. разкритие и болки (слаби като при цикъл) на 5 мин.
От тук започва шоуто. Вкараха ме в предродилна. Умаше две стажантки, които изглеждаха по-уплашени и от мен . Болките се засилваха и станаха на 2 мин. Приходи ми се до тоалетна и станах от леглото и тръгах... Срещам доктора и му казвам че ми се пишка много, а той ми вика: ами отивай.... а аз: "ама не мога, ако го изпикам бебето???" Паднаха от смях.
Вече беше 22.30 часа. Стажантките отидоха да пушат навън. Аз решавам да се разкарвам из залата. Ставам, и някаква течност като кръв ми напълни джапанките. Извиках на акошерката и и обяснявам какво се случи, а тя отговаря че е нормално, ама мен ме беше яд че не си носех резервни шляпки . Акошерката се смее и вика: До сутринта няма да са ти необходими, не се притеснявай . Дойде лекарят и ми вика : - Хайде!... а аз - "Хайде какво? " - "Ще ти пукам водите" - "ААА??? Ама тая гадост дето изтече каква беше"  - "Още много гадости ще изтекат, но тая определено не беше правилната, затова лягай да ти пукам мехура! "
В 11h. се смениха лекарите. За мой късмет се падна на смяна моята лекърка от ЖК. Като ме видя и ме пита: А? Ти какво правиш тук? Нали се уговорихме да дойдеш в четвъртък?" ...а аз..."Абе да, ама... май ще раждам ". Контракциите ми бяха на две мин, но вместо да зачестяват се разредиха. Сложиха ми система в 24ч. Почна се. Стажантките ме питаха защо не съм викала, другите били викали и драли по стените с нокти... Ама що да викам? чак толкова не болеше . След десетина минути вече не бях на същото мнение . Лекарката и двете стажантки се наврели в мен и ми викат напъвай, напъвай. Е аз нали уж напъвам. Докторката тогава се шегува.."не напъвай с корема, а с дупето, все едно ще ходиш по голяма нужда." Минаха се неминаха 10/15 мин. доки се зарадва:"Вижда се главичката. Ставай да ходим в родина зала" .... "ъъъъъ, немога да стана, немога да вървя, ще ми падне бебето ." Лелеее, колко ми се смяха, а и аз с тях се хиля. Ставам и се държа отдоло докато отида до родилната. Пак смях. Доки: "Напъвай" а аз "немога, цепи ме." - "Няма да те цепя, че после не ми се шие" .
Телефона звъни за н-ти път. Отговаря доки. - "Мъжа ти е ." а аз -"ъъъъ кажи му че сега не мога да отговоря ".
В това време чух акошерката като казва на докторката, че пъпната връв е увита около вратa на бебето. Като чух това лошо ми стана . Дойде следващата контракция и почнах пак да се пъна. И понеже преди това доки ми каза че на контракция трябва да правя по три напъна, аз почнах да броя...ъъъ веднъж, ъъ-ъъ-ъъ втори път, ъъъ трети път. Доки ми вика, стига напъва вече, какво напъваш, свърши се. А аз учудена..."Е как се свърши, излезна ли? Къде е? Защо не реве?" Пак смях в залата. Не съм била усетила че съм родила . Хм! Е толкова страшно чак па не беше. Габи се роди в 00.50h.

Та това е момичета. За тези които изчетоха целия ми пост - комплименти за търпението .
И не се плашете толкова много. Когато настъпи моментът, определено ще разберете. Няма да се объркате .
Лека вечер на всички.

Данче и на мен страшно много ми харесва снимката ти. Носи много настроение.
А за клизмата, аз се бях настроила, че това е неизбежно, пък и след като на ден по няколко пъти се качвах на така нареченото "магаре", за да може кой ли не "да ми хвърли едно око", просто почна да не ми прави впечатление. Дори момичетата в отделението се смяхме на случка, която по друго време не би ни била никак смешна. Време беше за главна визитация. Всички лекари, сестри и акушерки в отделението трябва да присъстват и поради естеството на прегледите, не могат да се извършват в стаите, ами всички ни извикаха в манипулационната, където има гинекологичен стол. Стола по средата на кабината, а целия персонал се е наредил срещу него, за да гледа. Всички 10 или 12 бременни бяхме вътре в кабинета, но слава Богу зад магарето. Викаха ни по име, сваляхме гащи пред всички и понеже няма параван, се гъзехме точно пред вратата, за да се съблечем. Естествено тя постоянно се отваряше и по едно време на завеждащия му направи впечатление и се скара на акушерките, че ни карат да се събличаме едва ли не на отворена врата. Резултатът беше такъв, че вместо до вратата, почнахме да се събличаме под носа на лекарите. Та, питай ме после, пука ми ли от някаква си клизма, като преди това поне 20 човека са присъствали на гинекологичния ми преглед.

мама ради ,аз прочетох всичко и ми се видя чудно  
Наистина си имала забавно и поне по думите ти ,леко раждане  
Абе да питам ,това спукване на водите как точно става  
Боли ли?

Данче, пукането на водите по искуствен начин (както беше при мен) не е болезнено, но малко неприятно. Бъркат с една дълга ножица и ги пукат. Обикновенно трябва да се изтекат сами. Ако това се случи е все едно че си се напишкала и те мокри чак до петите... т.е. доста голямо количество вода изтича .

Раждането ми наистна беше много лесно и забавно . Моля се и този път да е така .
Желая гo и на всяка една от нас .

Да, права си Душицо, различно е от гледна точка на условия. Наистина условията са им без грешка. Болниците са им по скоро като хотели. Апаратурата им е много модерна. Отношението на сестри и доктори към пациента е много добро, в смисъл усмихнати са, учтиви са. Но тук по принцип всички са усмихнати, все едно някой им е залепил усмивката на лицето. Разликата е че в Америка капитализма така ясно е изразен,че се вижда и в тези сфери, просто сме като някакви роботи във фабрика. Пример, родих синът ми в 2 следобяд и на следващия ден в 3 следобяд си бяхме у дома вече тримата .  Нормално ли е да имаш 6 седмици майчинство от които не всички даже са платени?  В Канада и Европа нещата все още са по социални и дано си останат така!

Данче, на мен ми спукаха водите в болницата с една дълга игла подобна на тези с куките за плетене, само че по-дълга и по-тънка. Не усетих нищо,защото бях с епидурална упойка вече.

За клизма - тук не се прави такова нещо, нито пък се бръснат родилките (само при секцио бръснат корема). Смятат,че е нормално да се изпуснеш по време на раждане, нали участват същите мускули  Било естествено и нямало от какво да се срамуваме.

Леле момичета, като чета и настръхвам вече - контракции, болки, незнам си какво. Кога бяхме в първия месец, кога дойде време да раждаме ...

Мама Ради мерси, че сподели за твоето раждане.дано и нашите да са така леки и поне малко смешни.
Влизам специално да питам Мебели Арбор къде в София мога да видя на живо  .Знам ,че има и други мами които се ориентираха натам.Споделете ако сте ги виждали някъде.
Имали магазин уж в Дианабад ,но къде точно
Търся качествени скринчета най добре от масивно дърво и се ориентирах към Арбор.Резервен вариант ми е Дибо - те май не са от масив а от ПДЧ, но поне били качествени.
Ани - пу, пу ,пу на принцесата.Разкошна е.Много да ви радва и да е жива и здрава - милото ни първо бебенце

Хъни - Бъни, легло имаше в 9+ (над Елемаг), но за скрин не съм сигурна.