Интересувам се има ли по-големи деца- не бебета , починали от сърдечни проблеми в НКБ или където и да е
Виж целия пост
Деца, починали от сърдечни проблеми
- Публикувана: 8 фев. 2010, 18:44 ч.
- Последно мнение: 22 фев. 2010, 13:29 ч.
# 1
8 фев. 2010, 22:27 ч.
Аз загубих детето си от сърдечен проблем, но беше бебе.Потърси в по-старите теми имаше една тема за сърдечни малформации. Там можеш да прочетеш доста 
.
Виж целия пост
.
# 2
9 фев. 2010, 13:58 ч.
И там става въпрос повечето за бебенца, а повярвай ми не умаловажавам възрастта на децата, просто е ужасно, когато ,си минал през ада с детето си като бебе и да го загубиш , когато вече е голямо е .....незнам,защото още не мога да си отговоря на въпроса какво стана с моя син. 4 месеца след основния преглед се оказа със сериозна сърдечна недостатъчност и уморено сърце- по думите на докторите, но и те май не бяха съвсем наясно какво е причинило това. Когато си треперил цял живот след първата операция и изведнъж животът ти се срине по такъв начин - вече си го поотгледал, един прекрасен, умен, красив и обичлив - моята обич и болка.........сега чета как там правели чудеса, как спасяват едва ли не всички, а него защо не го спасиха него, къде сгреших аз и защо - те ли подцениха случая, ние ли закъсняхме, просто нещата излязоха извън контрол - като , че ли нещо просто така нареди нещата, че детето да си отиде, оттогава място не можем да си намерим с моя мъж....чувстваме се най-нещастните на света - без него няма живот просто.
Виж целия пост
# 3
9 фев. 2010, 18:22 ч.
Преди много-много години имаше едно момче. Година по-голямо от мен. Участваше във всички състезания, във всички олимпиади, ходеше на бригади с всички свои връстници. Митко. Беше в 6-ти клас, когато тръгнахме на екскурзия. Бяхме пътували около 50 км, когато неговите приятелчета се развикаха, че Митко не е добре. Митко почина в автобуса. Разтоварихме се и започнахме да махаме на колите да спрат. Подминаваха ни. Накрая спря една с бебе вътре. Отведоха Митко в Пирогов, а ние се придвижихме с автобуса дотам. Митко имаше порок на сърцето. Остана на 12.
Едно от най-тъжните събития в живата ми.
Най-виновната, от доста време търся правилните думи, с които да изразя съпричастността си към болката ти. Не ги откривам. Но съм сигурна, че вина не трябва да търсиш, защото не си кардиолог, не си всевиждаща, не си всеможеща. Прегръщам те.
Виж целия пост
Едно от най-тъжните събития в живата ми.
Най-виновната, от доста време търся правилните думи, с които да изразя съпричастността си към болката ти. Не ги откривам. Но съм сигурна, че вина не трябва да търсиш, защото не си кардиолог, не си всевиждаща, не си всеможеща. Прегръщам те.
# 4
9 фев. 2010, 20:23 ч.
Все пак,благодаря за съпричастността!! Страшно е,когато осъзнаеш,че си живял в заблуда че детето ти ще порастне, макар и не като другите, че вече медицината е напреднала и ще може да се оправи , ако възникне някакъв проблем, но уви........ нашето детенце нямаше късмет и Бог , за когото винаги съъм мислела , че го пази, че пази децата изобщо,сега просто не беше с нас и ни обърна гръб. Това е по повод на тези майки, които вярват че с молитвите си са спасили децатаси- и ние се молехме- но ние ли се молехме криво или той погрешно ни разбра?
Все пак Бог не е майка и не знае какво е да носиш, отгледаш едно дете ,да трепериш и се будиш с буца в гърлото години наред , а пред него да слагаш маска и да се правиш сякаш нищо няма и си най-веселата майка на света.....докато накрая ти вземе детето и съвсем те убие, защото аз така се чувствам жива-погребана и....всички думи са излишни....оказа се ,че и докторите не са ни казвали всичко и така........детето ти се превръща в една статистика....а те си отчитат - на толкова спасени - еди колко си ...............не искам да употребявам думата, но този път НКБ остави в мен впечатлението за една касапница и бездушни лекари. Дали защото бяха празници или както казах просто подцениха случая или откриха свои минали грешки , но нямаше един на едно мнение с другия и цареше пълен хаос между тях - поне пред нас.
Виж целия пост
Все пак Бог не е майка и не знае какво е да носиш, отгледаш едно дете ,да трепериш и се будиш с буца в гърлото години наред , а пред него да слагаш маска и да се правиш сякаш нищо няма и си най-веселата майка на света.....докато накрая ти вземе детето и съвсем те убие, защото аз така се чувствам жива-погребана и....всички думи са излишни....оказа се ,че и докторите не са ни казвали всичко и така........детето ти се превръща в една статистика....а те си отчитат - на толкова спасени - еди колко си ...............не искам да употребявам думата, но този път НКБ остави в мен впечатлението за една касапница и бездушни лекари. Дали защото бяха празници или както казах просто подцениха случая или откриха свои минали грешки , но нямаше един на едно мнение с другия и цареше пълен хаос между тях - поне пред нас.
# 5
10 фев. 2010, 08:17 ч.
Сега видях, че съм се изразила неправилно. Вина в себе си не трябва да търсиш. Не вината по принцип.
А за това, че нашите трагедии се отчитат като някакви бакалски сметки ... Не е тук мястото за хули.
Виж целия пост
А за това, че нашите трагедии се отчитат като някакви бакалски сметки ... Не е тук мястото за хули.
# 6
10 фев. 2010, 10:12 ч.
nai-vinovnata, знаеш колко много ти съчувствам, както и всички майки тук. Всяка по един или друг начин, силно или тихо в душата си, си е задавала въпросите- кой е виновен, защо моето дете, къде бе Бог, кой ме наказа, аз ли не го опазих.? Вярвай -отговор няма .Или поне не в този живот. Разбирам напълно мъката, болката, яростта, гнева ти........ Това са етапи през които е необходимо да се мине за да приемеш загубата........После остава само смирението.......
Искам да ти дам сили и кураж, да ти кажа, че за мен явно Господ е решил , че трябва да страдаме. Ако искаше да накаже децата ни, щеше да вземе нас, а не тях. Но все пак имаме и още едно дете........ Трябва да се стегнеш и да включиш майчинския си инстинкт и за него. Не го обричай на ужаса да загуби майка си/ въпреки че е жива/ защото тя се люта омагьосана в своята болка. Не погубвай и неговия живот. Нека сега той е центъра на света и на твоята обич. Моля те, стегни се.......трябва да се пребориш с мъката и да продължиш
П.С. Исках преди дни да ти пусна лично съобщение, но пощата ти е препълнена........
Виж целия пост
Искам да ти дам сили и кураж, да ти кажа, че за мен явно Господ е решил , че трябва да страдаме. Ако искаше да накаже децата ни, щеше да вземе нас, а не тях. Но все пак имаме и още едно дете........ Трябва да се стегнеш и да включиш майчинския си инстинкт и за него. Не го обричай на ужаса да загуби майка си/ въпреки че е жива/ защото тя се люта омагьосана в своята болка. Не погубвай и неговия живот. Нека сега той е центъра на света и на твоята обич. Моля те, стегни се.......трябва да се пребориш с мъката и да продължиш
П.С. Исках преди дни да ти пусна лично съобщение, но пощата ти е препълнена........
# 7
10 фев. 2010, 14:34 ч.
Мила, mpetkova, мисля че си изчистих пощата , но нещо явно не разбирам доколко съобщения поема и не съм много наясно със това - това личните съобщения ли са?Аз също съчувствам на всички, защото преживяваме едно и също - кошмара от загубата на дете.Може би на мен ми трябва повече време, може би аз съм по-лош характер и не мога да се примирявам, много хора се отказаха от мене от други аз се отказах, дори на най-близките си вече омръзнах с това ако .........., което няма смисъл. Ти ми каза да се науча някак си да го намирам в малките неща около мен и в света около мен....опитвам се , но болката ме поваля отново и отново....незнам как да живея без него.....трябва явно да се науча някак си, защото сега се чувствам виновна дори когато ям, когато спя, когато рядко изляза някъде, а те душичките на нашите деца нали могат да правят всичко , което поискат и да ходят навсякъде....
Виж целия пост
# 8
10 фев. 2010, 15:23 ч.
Знам, миличка колко е трудно, но трябва! Трябва да се научиш да живееш....Много, много трудно е и не става от само себе си. И много време и много усилие трябва, и любов и подкрепа от близките и най-вече малко старание от твоя страна...... Ако трябваше да мрем вече да бяхме при децата си. Но те са чисти души и отлетяха, а ние трябва още да се пречистваме и да се учим/ ако се вярва в теорията на прераждането и че всяка душа се преражда до тогава, докато научи урока си/ Ние явно не сме усвоили още земния си урок и трябва да се постараем .....Моля те намери сили, направи усилие... И Роско не би искал да вижда майка си такава, нали? Той би искал да има една силна майка, която да носи завинаги в сърцето си неговия образ, да живее дори заради него и да успее да даде на другото си дете това, което не е успяла да даде на него. Знам , че думите не изчистват болката,но моля те помисли как е най-добре за семейството ти , за теб да продължиш...
Уверена съм, че ще се справиш.
Виж целия пост
Уверена съм, че ще се справиш.
# 9
10 фев. 2010, 17:44 ч.
Благодаря за топлите думи mpetkova, права си, просто аз си мислех , че една година ще мога да си събера мислите, да събера себе си и да тръгна ,но уви,май стана обратното, обърках се още повече, разкиснах се, сега ме е страх от външния свят,още ми е хаос в главата и доникъде не стигам така.
Виж целия пост
# 10
10 фев. 2010, 18:50 ч.
Моето дете също почина там...Повярвай ми, за тези хора празници и делници се сливат...Детето ми беше прието точно след великденските празници. Не защото не искаха, а защото чакахме да минат празниците за варненските лекари. До последно ни лъгаха, че ще ни транспортират и накрая ни изписаха и заминахме сами. Стоях пред вратата на реанимация на НКБ един месец...Не ми го спасиха, но знам, че направиха всичко, знам че до последно се бориха и много пъти отлагаха смъртта му...Не успяха, заради нечия друга некадърност...Вина чувствам, че закъснях, че не го заведох веднага там. Мислех си, че правя най-доброто...Загубих ценно време. В същото време си казвам...Аз не съм специалист, как никой не разбра за сърдечния проблем. Нито в АГ, нито личната, лекарите от Окръжна болница Варна, рентгенолози...сгреши и прехваляния детски кардиолог след много ехокардиографии. Дали наистина имам вина...никога няма да разбера. Знам обаче, че го обичах от цялото си сърце. Ако неволно съм му навредила, го моля за прошка. Знам, че някога пак ще се видим и няма да ми се сърди.
Виж целия пост
.......детето ти се превръща в една статистика....а те си отчитат - на толкова спасени - еди колко си ...............не искам да употребявам думата, но този път НКБ остави в мен впечатлението за една касапница и бездушни лекари. Дали защото бяха празници или както казах просто подцениха случая или откриха свои минали грешки , но нямаше един на едно мнение с другия и цареше пълен хаос между тях - поне пред нас.
# 11
10 фев. 2010, 19:11 ч.
Аз също знам, че направиха всичко, което им е по силите, на после четох много сайтове за това как се процедира в Англия или Испания например....там родителите имат много повече информация, много повече им се обяснява и са по-подготвени. Аз смятам, че ние пристигнахме късно, защото аз сбърках симптомите на детето със симптоми на растежа - умората и т.н. Тук на прегледите , поне при нас е било така винаги, гледат и мълчат. Накрая ти дават един лист и това е - няма работа с родителите, обяснения , предупреждения, изобщо системата им е такава. Защото на последният преглед детето каза, че се изморява, а в листа пишеше -без оплаквания -и аз си помислих, че това е нормално - все пак е със сърдечна операция, много бързо израстна за последната година и така........ поисках холтер - казаха ми , че няма нужда.
Сега вече е късно, но се обвинявам- дори не знаех за тези сайтове тук- да чета да се информирам, че д-р Митев има и частна клиника - да си го водя всеки месец там, или на частни прегледи - може би тогава щяха да ни обърнат повече внимание и да ни обяснят повече неща.
Виж целия пост
Сега вече е късно, но се обвинявам- дори не знаех за тези сайтове тук- да чета да се информирам, че д-р Митев има и частна клиника - да си го водя всеки месец там, или на частни прегледи - може би тогава щяха да ни обърнат повече внимание и да ни обяснят повече неща.
# 12
14 фев. 2010, 22:50 ч.
nai-vinovnata , не бъди без вина виновна!
Моето бебе също почина в НКБ. Да при тебе наистина нещата стоят по различен начин , напълно те разбирам. Това да преживееш заедно с детето си операция/ии, всеки ден да трепериш над него и в един момент.... Искрено вярвам, че докторите са направили всичко , което е по силите им. Но по някога , както беше и в нашия случай те не могат да предвидят ситуацията, нашия случай беше също много объркан и заплетен. Приеха я с една диагноза , а след дълго лутане , операция и пълно изтощение на малката се оказа съвсем друго и Господ реши съдбата й. Много боли, , в тази болница , завинаги си отиде една част от мен , по - красивата , по - ведрата и безгрижната, но за наш ужас живота продължава , ти имаш още едно дете и то носи частичка от своето братче ,вярвай ми . И внеговото име трябва да продължиш да живееш.
Виж целия пост
Моето бебе също почина в НКБ. Да при тебе наистина нещата стоят по различен начин , напълно те разбирам. Това да преживееш заедно с детето си операция/ии, всеки ден да трепериш над него и в един момент.... Искрено вярвам, че докторите са направили всичко , което е по силите им. Но по някога , както беше и в нашия случай те не могат да предвидят ситуацията, нашия случай беше също много объркан и заплетен. Приеха я с една диагноза , а след дълго лутане , операция и пълно изтощение на малката се оказа съвсем друго и Господ реши съдбата й. Много боли, , в тази болница , завинаги си отиде една част от мен , по - красивата , по - ведрата и безгрижната, но за наш ужас живота продължава , ти имаш още едно дете и то носи частичка от своето братче ,вярвай ми . И внеговото име трябва да продължиш да живееш.
# 13
15 фев. 2010, 12:58 ч.
В тази болница ние загубихме всичко- светлината в къщата ни, усмивките, щастието , което имахме. Сега сме трима мрачни и тъжни самотници, съществуващи в тишината без него. Дано поне големият ми син преодолее този ужас и за него да има занапред щастие и надежда - отново да може да вижда хубавото в този свят, защото ние с баща му сме напълно изгубени.
Виж целия пост
# 14
15 фев. 2010, 14:36 ч.
Моите съболезнования!Моят син също е жив,благодарение на тази болница!Ако утре нещо се случи(където и да е!) или беше останал там,никога няма да се изразя по подобен начин!
Аз ви разбирам какво ви е,какво искате да кажете...Това съм си го мислила и аз!
Но отстрани изглежда ,че очернявате болницата.Там не само умират деца,там и възкръсват деца!
Който успее да се пребори!
Не мисля,че частния преглед при др.Митев щеше да избегне случилото се.Не търси виновни!Детето ти се е борило до последно!
Виж целия пост
Аз ви разбирам какво ви е,какво искате да кажете...Това съм си го мислила и аз!
Но отстрани изглежда ,че очернявате болницата.Там не само умират деца,там и възкръсват деца!
Който успее да се пребори!
Не мисля,че частния преглед при др.Митев щеше да избегне случилото се.Не търси виновни!Детето ти се е борило до последно!
Препоръчани теми