Удряне с ръчички по главата

И ти имаш право, разбира се, но тук става дума за съвсем малко дете, което не би разбрало добре думите ти. След като опитах и по твоя начин, се убедих, че (както пише в част от книгите) детето започва да се удря, защото знае, че така се печели вниманието на мама на 100%. Аз избрах да му покажа, че така няма да ме накара да се обърна към него. Но всеки сам трябва да прецени, малките са толкова различни!

Всъщност и удрянето на родител, и самонараняването са просто различни проявление на фрустрациите. Basilisk го каза. Дали някой ще игнорира ако дете удря друго дете или родител? Съмнявам се. И удрянето на други хора, и самонараняването доста често са периоди, да, но е важно как ще излезнат децата от този период. Игнорирането на подобно поведение може по никакъв начин да не нарани психиката на детето, но евентуалното усещане, че на никой не му пука за чувствата му, че никой не го е грижа за него, и нервността, която никой не се опитва да овладее и потуши, това всичко може да има своите отражения върху  емоционалното му развитие. В този ред на мисли, за мен също е важно това, което вече беше казано - да се обърне внимание на детето, за да му се каже, че разбираш как се чувства, но не може да стане както то иска  и опит да бъде успокоено, включително и като се насочи към някакво друго занимание, за да не се засилва нервността.  На тази възраст децата сравнително лесно  могат да бъдат "разсеяни". Не винаги, естествено, но това не изключва опита.

Фрустрация е малко пресилено, доколкото е едностранчиво като възможна оценка. Останах с впечатлението, че тук говорим за съвсем различен случай, а не за дете, което се удря като проява на яд или гняв. Много деца се удрят за пръв път случайно- дали с ръце или в стена, врата и бурната реакция на родителите ги карат да го правят отново. Има разлика между двата случая. Моето момче по случайност си чукна главата в балконската врата, докато гледаше навън и аз изтичах при него да видя дали не се е наранил. Виждайки тези емоции и внимание той не спря да се опитва да ги получи отново доста време. При идването на всеки гост правеше първо това. Беше на годинка и не го правеше от яд, а от любопитство.
С удрянето с ръце по главата беше същото- продължение на същата тема. Съгласна съм, че има деца, които правят това от безсилие и неумение да изразят чувствата си, но нека не забравяме, че улисани в стремежа да бъдем подкрепящи и разбиращи можем да се увлечем и да придадем важност на действия, които са просто експеримент, а не целят нищо освен да изследват нашите реакции, прага ни на търпимост и типовете поведение, които ни интересуват. Затова в книгите все повтарят "Обръщайте внимание и на послушното дете". Така по- рядко ще има непослушни и шокиращи епизоди, с които да се получи внимание. Това важи с още по- голяма сила за по- големите деца.

Важно е нещата да се гледат в съответният контекст, защото седенето на стол не симптом на фрустрация, но в определен контекст може да се тълкува именно по този начин.

Те разбират, че им оказваш емоцонална подкрепа дори само по интонацията и езика на тялото ти. Признаването на чувствата на детето не е магическа пръчка, която да го накара да спре веднага да се удря, фрустрацията си остава, но му помагаш да се научи да се справя с нея. По принцип този начин изисква повече усилие и нерви, отколкото да се обърнеш на другата страна и да го игнорираш, но инвестицията си заслужава. Според мен ако детето търси контакт, не трябва да му се отказва. Колкото и в повече да идва на възрастните, все по някакъв начин може да се изрази забелязване, дори докато правиш нещо друго. Ако такова малко дете е готово да си причини болка, за да получи внимание, то най-вероятно има сериозна нужда от него.

Боряна Ламбер, ти засягаш случаите когато детето си удря главата при видимо добро настроение. Авторката го е описала всъщност. Но пък дето се удря и когато му се карат. Това ни най-малко не попада в тази категорията за мен. Става дума точно за изразяване, ако не на фрустрации, то на негативни емоции, в следствие на карането и/или забраната да прави нещо си. В този контекст е моят постинг.

Моето дете също се удря по главата, когато не изпълняваме безпрекословно желанията му или когато се ядоса за нещо, та дори и когато се удари. Личи си, че го прави от яд.

Съгласна съм с поста ти, но исках да уточня, че има и други варианти.  При тях е по- подходящо да се игнорира, ако не напълно, то поне емоционално, за да не се задълбочи. Но това, разбира се, трябва да се прецени в контекста на цялостното поведение на детето и възрастните, за да се изключи вероятността детето да има проблем, да е напрегнато или нервно.

Стига сте се чудили - стана ясно, че това е най-нормална и масова детска реакция и на практика всички деца минават този период.
Ще мине и замине и няма и да си спомняте какво сте писали тук - споко!

Ох и аз имах същия проблем. Изобщо не са виновни бабите, аз моя сама си го гледам непрекъснато. Започна да се удря,защото го шляпах като направи беля и той за да самонакаже и се удряше ама дори с юмруци. Много се бях стресирала и аз така като теб и се чудех какво става. Започнах да му говоря защо се бие, не се ли обича, а пък той започна и мен да бие. След седмица две го хвана един вирус само с драйфане и температура, ама повръща цяла седмица и не беше на себе си, беше много изтощен. След тоя вирус явно забрави за удрянето и от тогава не си е и помислял Трябва по някакъв начин да забрави, да мине известен период,в който да не го прави, не знам точно какво да те посъветвам. Но моето дете беше същото, в добро или лошо настроение се биеше.

Това прилича на лека форма на sensory processing disorder То всички сме с някакви дисордъри май... Остана ли някой дето е в пълен ред, не знам:))