Здравейте не знам дали темата е точно за тук затова ако не е ме извинете.Проблемът е,че дъщеря ми която е на 1г.1м. се самонаранява,когато не и дам нещо или и кажа да не пипа някъде тя започва да си удря главата в ръба на леглото във вратата на земята ако е седнала някъде,удря си шамари по лицето и сякаш не усеща болка ако я погледна в момента в които се удря и започва да плаче все едно че я боли,но ако не я гледам не.Другото което ме притеснява че причинява болка и на околните удря,щипе,драска,понякога го прави на игра но понякога си личи че го прави за да те заболи.Обяснявам постоянно че това не е редно че не бива да го прави нито със себе си нито с хората около нея но тя не ме разбира.Моля ви ако някоя от вас се е сблъскала с този проблем да ми каже как се е справила с него?
Виж целия пост
Дъщеря ми се самонаранява...
- Публикувана: 19 май 2014, 22:27 ч.
- Последно мнение: 28 май 2014, 16:57 ч.
# 1
19 май 2014, 22:49 ч.
Това, че детото удря, щипе и драска е често срещано и при други деца в по-малка възраст. Когато са толкова малки и не могат да говорят и когато ядосани и подразнени от нещо и така изразяват чувствата си. По-притеснителното е, че детето се самонаранява и моят съвет е да говориш с детски психолог, който да види детето и да ти даде съвети 
Виж целия пост
# 2
19 май 2014, 22:52 ч.
Здравей. И моят син ги прави тези изпълнения (на 1г и 4м е). Удря си главата с ръчички, понякога с длани, понякога с юмручета и се хили като му направя забележка и му дръпна ръцете. Отива при баща си ако е седнал на стола или легнал на леглото и започва да си блъска челото или зъбите в коляното му. В мебели не се е само-удрял до сега. Не реве.
Обаче много щипе, дере и удря хората по лицето, по главата и по гърдите, със сила, така както си тупа по възглавницата или по леглото. Също така хапането ни е особено голям проблем - съвсем целенасочено го прави. Казвам му, че това наранява хората и ги боли, че не е редно, но не очаквам да разбере. Прекалено са малки още. Не пречи да им се повтаря де. Според мен е период и ще отмине, но със сигурност не трябва да се подминава без реакция. Под реакция имам предвид нещо като огорчено изражение, загрижен тон при обясненията и такива от сорта. Без шамари и тем подобни.
Дано го превъзмогнат скоро.
Виж целия пост
Обаче много щипе, дере и удря хората по лицето, по главата и по гърдите, със сила, така както си тупа по възглавницата или по леглото. Също така хапането ни е особено голям проблем - съвсем целенасочено го прави. Казвам му, че това наранява хората и ги боли, че не е редно, но не очаквам да разбере. Прекалено са малки още. Не пречи да им се повтаря де. Според мен е период и ще отмине, но със сигурност не трябва да се подминава без реакция. Под реакция имам предвид нещо като огорчено изражение, загрижен тон при обясненията и такива от сорта. Без шамари и тем подобни.
Дано го превъзмогнат скоро.
# 3
20 май 2014, 07:08 ч.
Нормален етап в детското развитие, но ако не се реагира адекватно, нещата могат да се задълбочат. Самонараняването е продиктувано от желание да нарани някой друг. Тъй като още не може да говори, това е начинът й да изрази емоциите си. Преди всичко трябва да се опиташ да ги изразиш вместо нея с думи, независимо че в началото няма да те разбира, ще усеща тона ти, постепенно и тя ще се научи да го прави.Само забрана да удря не е удачна. Описвай нещата, които й се случват, назовавай чувствата, които изпитва, по същия начин й обяснявай и твоите емоции в различни ситуации.
Виж целия пост
# 4
20 май 2014, 09:30 ч.
Изобщо не съм съгласна. Нито етапът е нормален, нито касае пряко чувствата на детето в емоционален план, извън простото задоволяване на потребностите му и начинът, който то е намерило да ги удовлетворява по някакъв начин.
Когато задоволяването на потребностите и желанията не е удовлетворено, се раждат претенциите /случва ми се да го пиша за поне трети път в този подфорум за последните няколко дни/. Това е ключът от палатката за много от детските прояви, които ние, родителите наричаме инат, непослушание и търсим начини да укротим звяра /по съседната тема/.
Авторката така добре си е задала въпроса и така добри си е отговори сама, че темата просто може да се приключи.
Ето и въпросът:
и последвалият отговор:
А простата детска претенция е търсенето на внимание, когато не е удовлетворено някакво желание.
Т. нар. нараняване на другите е същата такава изява на претенция за обръщане на внимание. Или схематично:
искам нещо - не ми го дават- плача, удрям/удрям се- ставам обект на внимание.
Виж целия пост
Нормален етап в детското развитие, но ако не се реагира адекватно, нещата могат да се задълбочат. Самонараняването е продиктувано от желание да нарани някой друг. Тъй като още не може да говори, това е начинът й да изрази емоциите си. Преди всичко трябва да се опиташ да ги изразиш вместо нея с думи, независимо че в началото няма да те разбира, ще усеща тона ти, постепенно и тя ще се научи да го прави.Само забрана да удря не е удачна. Описвай нещата, които й се случват, назовавай чувствата, които изпитва, по същия начин й обяснявай и твоите емоции в различни ситуации.
Изобщо не съм съгласна. Нито етапът е нормален, нито касае пряко чувствата на детето в емоционален план, извън простото задоволяване на потребностите му и начинът, който то е намерило да ги удовлетворява по някакъв начин.
Когато задоволяването на потребностите и желанията не е удовлетворено, се раждат претенциите /случва ми се да го пиша за поне трети път в този подфорум за последните няколко дни/. Това е ключът от палатката за много от детските прояви, които ние, родителите наричаме инат, непослушание и търсим начини да укротим звяра /по съседната тема/.
Авторката така добре си е задала въпроса и така добри си е отговори сама, че темата просто може да се приключи.
Ето и въпросът:
Цитат
Проблемът е,че дъщеря ми която е на 1г.1м. се самонаранява,когато не и дам нещо или и кажа да не пипа някъде тя започва да си удря главата в ръба на леглото във вратата на земята ако е седнала някъде,удря си шамари по лицето и сякаш не усеща болка
и последвалият отговор:
Цитат
ко я погледна в момента в които се удря и започва да плаче все едно че я боли,но ако не я гледам не.
А простата детска претенция е търсенето на внимание, когато не е удовлетворено някакво желание.
Т. нар. нараняване на другите е същата такава изява на претенция за обръщане на внимание. Или схематично:
искам нещо - не ми го дават- плача, удрям/удрям се- ставам обект на внимание.
# 5
20 май 2014, 09:53 ч.
Незадоволяването на дадено желание, включително и това за получаване на внимание, поражда определени емоции у детето. Обикновено гняв, тъга. Родителят преценява кои от желанията могат да бъдат задоволени, но емоциите трябва да бъдат изкарани навън. Приемливият начин за това са думите. В началото децата нямат тази способност, за това прибягват до удряне на себе си околните. Постепенно се научават да се изразяват по приемлив начин, както и да контролират емоциите си. Няма как това да се случи на една година.
Виж целия пост
# 6
20 май 2014, 09:55 ч.
Не, ти ясно твърдиш, че, цитирам:
Не! Детето не желае да нарани друг в смисъла онзи другия да го заболи, а цели да привлече вниманието на другия. Не успява вербално, прави това чрез физически действия. Но това не е желание да причиниш болка.
Виж целия пост
Самонараняването е продиктувано от желание да нарани някой друг.
Не! Детето не желае да нарани друг в смисъла онзи другия да го заболи, а цели да привлече вниманието на другия. Не успява вербално, прави това чрез физически действия. Но това не е желание да причиниш болка.
# 7
20 май 2014, 10:31 ч.
Едното не пречи на другото. Желанието за внимание се преплита с гнева, породен от незадоволяването му. Агресията не е нещо, което се придобива с времето, тя е заложена у децата.
Виж целия пост
# 8
20 май 2014, 10:53 ч.
Че агресията е заложена у хората, е така, но този тип поведение не е типичното агресивно поведение, което цели да произведе болка у другия, която да удовлетвори предизвикващия я.
Виж целия пост
# 9
20 май 2014, 11:16 ч.
Скарай й е. Твърдо не, подкрепено със здраво хващане за ръката и лош поглед. Още 2-3 пъти ако подходиш така, ще спре да го прави.
Виж целия пост
# 10
20 май 2014, 11:18 ч.
А за причината да прави това да си замълчи, така ли? Няма действие, няма проблем.
Виж целия пост
Скарай й е. Твърдо не, подкрепено със здраво хващане за ръката и лош поглед. Още 2-3 пъти ако подходиш така, ще спре да го прави.
А за причината да прави това да си замълчи, така ли? Няма действие, няма проблем.
# 11
21 май 2014, 11:33 ч.
Съгласна съм с Касита, това е малко дете, бебе почти, как у него желание да нарани/разбиране че го прави?!
Виж целия пост
# 12
21 май 2014, 14:12 ч.
Опитва да привлече внимание. Дали не е добра идея да се консултирате с детски психолог? 
Виж целия пост
# 13
21 май 2014, 15:38 ч.
Как така ги назначавате тези детски психолози? Малко повече емоция от страна на детето и да се води на психолог. 
Съгласна съм с Касита, че това са детски емоционални проявления, които с правилния подход след време ще отшумят.
Моят син при неизпълнение на негово желание или забрана да направи нещо си удряше главата в пода. Все имаше синина на челото. Когато спрях да реагирам на тези му емоционални пориви и осъзна, че не всичко му е позволено спря.
Дори и сега, след като веднъж, най много два пъти получи отказ за каквото и да било и след като му бъде обяснено, защо това не може да се случи, спирам да му обръщам внимание. Тръшкането и мрънкането траят 5 мин.
Виж целия пост
Съгласна съм с Касита, че това са детски емоционални проявления, които с правилния подход след време ще отшумят.
Моят син при неизпълнение на негово желание или забрана да направи нещо си удряше главата в пода. Все имаше синина на челото. Когато спрях да реагирам на тези му емоционални пориви и осъзна, че не всичко му е позволено спря.
Дори и сега, след като веднъж, най много два пъти получи отказ за каквото и да било и след като му бъде обяснено, защо това не може да се случи, спирам да му обръщам внимание. Тръшкането и мрънкането траят 5 мин.
# 14
22 май 2014, 05:03 ч.
За пръв път чувам, че самонараняването е нормален етап. Също и желанието за нараняване. То, не че знаем точно как се случват нещата при конкретното дете, но все пак, как едно дете на годинка ще тръгне да се самонаранява не знам.
Виж целия пост
Препоръчани теми