С моя съпруг бяхме състуденти - така се запознахме, после станахме много близки приятели и двамата усещахме, че между нас има нещо специално, много истинско и дълбоко, но сякаш ни беше страх да направим първата крачка, за да не загубим всичко. Всеки от нас изживя моменти с други хора и така след пет години искрено приятелство отидохме двамата на море... и така Созопол се оказа нашето вълшебно място...и така вече близо 8 години, а сме женени от 2 и половина.
С този човек съм изживяла най-хубавите и най-трудните си моменти, правила съм най-страхотния секс, създали сме две прекрасни деца. Той продължава да бъде най-добрия ми приятел. Предполагам, че това е съдба.
Мисля, че при мен изборът беше от любов, но имаше и голяма доза разум. За мен е важно да имам до себе си опора и сигурност. В никакъв случай тръпката не е била водеща.