По въпросите на Франчи:
1. Давам вигантол - преди по 2 капки, след последния преглед по 3, защото му се затваря по-бавно фонтанелата.
2. Втория преглед при ортопеда го планирам за след годинката или по-точно, когато проходи.
Фреш, бучката сирене я слагам на око, но е горе-долу 3см. широка и още 3см. дълга.
Райче, съгласна съм за твоя мъж, че му отива такава коса. Виждала съм го на снимките в албума - еми красив мъж си е
За яденето навън - няма разлика. По-скоро зависи от това доколко е изгладнял.
Шишета изварявам вече само един или два пъти седмично.
Иначе съм много щастлива. Елена вече е трета поредна седмица на градина. Досега не й се беше случвало. Няма сцени, няма ревове, ходи с желание, пее ми разни песнички след това. Добре че не се поддадох и я спрях от градината.
Единственият проблем е, че се заформя като голям егоист и дразнител. Не иска да дава нищо, на който и да е, дори и на мен и на баща си. И се опитва по всякакъв начин да дразни приятелката си от блока, с която са и в една група. А най-лошото, като че ли е, че виждам злорадство в очите й. Мисля, че аз греша някъде във възпитанието й и по цял ден прехвърлям и размишлявам в какво може да се крие проблемът. Ама...
Виж целия пост
1. Давам вигантол - преди по 2 капки, след последния преглед по 3, защото му се затваря по-бавно фонтанелата.
2. Втория преглед при ортопеда го планирам за след годинката или по-точно, когато проходи.
Фреш, бучката сирене я слагам на око, но е горе-долу 3см. широка и още 3см. дълга.
Райче, съгласна съм за твоя мъж, че му отива такава коса. Виждала съм го на снимките в албума - еми красив мъж си е
За яденето навън - няма разлика. По-скоро зависи от това доколко е изгладнял.
Шишета изварявам вече само един или два пъти седмично.
Иначе съм много щастлива. Елена вече е трета поредна седмица на градина. Досега не й се беше случвало. Няма сцени, няма ревове, ходи с желание, пее ми разни песнички след това. Добре че не се поддадох и я спрях от градината.
Единственият проблем е, че се заформя като голям егоист и дразнител. Не иска да дава нищо, на който и да е, дори и на мен и на баща си. И се опитва по всякакъв начин да дразни приятелката си от блока, с която са и в една група. А най-лошото, като че ли е, че виждам злорадство в очите й. Мисля, че аз греша някъде във възпитанието й и по цял ден прехвърлям и размишлявам в какво може да се крие проблемът. Ама...
И аз нещо май започвам да се разболявам и подозирам шофьора на автобуса с който пътувах вчера. Така кашляш, че чак си удряше главата в кормилото 
))
, желая бързо оздравяване и да си пазиш децата.
