ИН-ВИТРО/ИКСИ-ПОПРАВИТЕЛЕН

Bubbi ,копирам ти поста на *me4kata*от вчера в другата тема,коментирахме точно биопсиите:
"Хриси,Зази,та за биопсиите.
Правят се в случайте когато не се получава имплантация или се получава за кратко ,а също така и при загуба на плода.Изследват се имплантационните показатели и още някакви други показатели,които не разбирам за какво са.Прави се след овулация и се взима тъкан и течност от матката.В зависимост от резултатите се прилагат промивки с антибиотици,преднизолон ,имуновенин.На следващият месец 2 дни след овулация се слага някакво лекарство(помпа),което цели да подобри имплантационните показатели; 3 дни след поставянето му е контролната биопсия.И пак в зависимост от новите резултати се прилага и променя лечението.На мен специално ми отне 4-5 месеца,докато д-р Стаменов хареса резултатите и ми даде зелена светлина за започване на процедурата.При мен беше така: биопсия;промивка с преднизолон и биопсия;лекарство и биопсия;лекарство;лекарсво и биопсия.
За сега знам за 4 момичета ,с които си контактувам в клиниката и 4-те след биопсиите стартираха процедури и са с положителни тестове.Дано наистина има резултат от тях.
Стана много дълго,за което се извинявам.Дано съм ви била полезна"

Здравейте, аз съм с 2 опита ИСКИ и един ЗЕТ, няма да пиша кога какво се случи, но съм предстартова позаиция за 3 стимулация по къс протокол.
Мислих, че 3 път, ЗЕТ, ще и е на късмет, ама беше пълна нула, дано сега имам повече.

Желая на всички скоро да се преместим при бременните, там е супер, имах чест да бъда за 6 месеца.

Цунки по муцунки аз отивам на китарено парти на мъжо.

п.с. секса до 17-18 ден не е желателен, ние не сме правили 6 месеца, както се казва има алтернатива.

Ето ме и мен в отбора - аз съм от потретящите 
Пожелавам НИ дори да не успеем да изпишем темата докрай !!!

Аз пък слад трансфер такива еротични сънища сънувах ,лелелеле ,чак ме е срам от себе си  Но само със сънуването си останах 

Ми да се zапиШа и аz. Имам един неуспеШен опит ин витро, един неуспеШен ЗЕТ и сега се готвя zа втори опит ин витро. Дано на мен 2 да ми е Щастливото число.

Хриси, мерси zа раzяснението zа биопсията. На мен след неуспеШния ЗЕТ ми правиха хистеро и биопсия, ама само ми каzаха, че всичко там е наред. Та не zнаех точно zа какво е била.

Ние сме с неиzяснен стерилитет zа сега и ми е много zъпо, че нямаме конкретна причина. 

Ники, стискам много силно палци.

Хаъде и аз тук. Имам едно неуспешно ИКСИ, един неуспешен ЗЕТ, скоро се надявам на втори ЗЕТ, но преди това ще понаправя някое и друго изследване.Успех момичета, дано вече да се вижда края на тая борба!

Тъй, прословутия ремонт по4на, за сега пораженияа са един с4упен мой нокът, къЩа нагоре с краката и уплаШено ку4е. Даже успях да спретна едни сърми, които геройски къкрят на котлона, а аз НАПЪЛНО заслужено се отдавам на писания.

Идеята на Хриси е много готина. Тука сме се събрали все отбрани "боркини" та във тази връзка мисълта ми беШЕ следната
4е сме много е ясно. 4е Ще изсо4ат и други партизанки съЩо.
4е пак Ще опитваме ...4е пак Ще се бодем

Но какво става в с нас между единия и другия опит.
ли4но при мен първия проте4е сътресително по време на стимулацията и след трансфера но  Някака си психи4ески бях подговена за неуспеха и не го преживяхвах мног мног
Не е така оба4е сега. 2 седмици след втория неуспех имам усеЩането 4е моя свят се разруШи из основи. Някак си запо4нах да гледам на неЩата с по други о4и, по философски съм настроена, но пък съм и мног, мног тъжна. Сутрин в огледалото все по4есто виждам една изморена непозната, с тъмни кръгове под о4ите и празен поглед. Запо4нах да си задавам въпсорис от сорта на "Ами ако това не е наШия път, ако наШето слън4ице ни 4ака в някой дом, ако е в корема на някоя уплаШена млада жена, която няма друг избор освен да го даде за осиновяване" и пр. пр.Разкъсвам се между милион мисли и терзания ежедневно. Седмицата ми е ок, слава на Бога, 4е все оЩе имам работа, кято ме спасява. Но съботите, когато в офиса съм сама ме нападат ноЩните ми страхове. КоШмарите от цялата ми седмица се завръЩат наяве, за да ми напомнят колко съм безсилна. ПОнякога се 4увствам като малко дете изгубено , объркано ,заШеметено от факта 4е изведнъ е останало само.

Та питах се дали и вие имате такива терзания. ЗаЩотот няма какво да се лъжем. Тук си подаваме ръка ,всяка една страда за другата и се радва с успеха на успелите. Но затворили едни път страни4ката ,всяка една попада в плен на собствените си мисли и страхове.
СЛу4ват ли ви се и на вас такива неЩа или само аз живея в паралелен свят / един реален, в койо говоря, работя и дори се смея и един мой си вътреШен, до който допускам единици хора/
Може би идеята да имаме тази тема е не просто да направим статистика не неуспехите си, а да се опитаме да си помогнем , спреживявайки  и споделяйки  дуШевните си терзания. Зная 4е е трудно ей така да се напиШе в публи4ното пространство, но имайте милост към  откровените
И на мен ми се иска да мога да съм постоянно силна, но някак си не винаги ми се удава, особено напоследък.

Лека ве4е ви желая и прекрасен празник утре.

Ох, при мен такива чудесии стават, че книга мога да напиша. Мислех този месец да пробвам със ЗЕТ, но трябваше да ми дойде на 05.02, а до днес нищо, даже днес док. ме изпрати да правя тест, ама много ясно, че е отрицателен нали съм с една тръба, а другата е клампирана, на мен такива чудеса не се случват , е в понеделник ще ме прегледа и ще имам по ясна картинка.

geripetrowa, много ти е добра идеята, аз ще се включа по натам 
 

Аз при първото ИКСИ бях едва ли не убедена , че няма как да не стане ,даже се скарахме с мъжа ми ако се хванат и трите бебчета какво ще правим. Е да , ама не... Беше ми много тежко известно време,но си стъпих на краката.Док каза, че е мал шанс и продължихме със ЗЕТ. Обаче сега, при втория отрицателен резултат сякаш не бях толкова подготвена и направо не знаех къде се намирам .... Все по- трудно е след всеки изминал опит, но животът и борбата продължават. Истината за мен е , че форума страшно много ми помага и едва ли бих се справяла с проблема толкова бързо, ако ви нямаше

Аз не разбрах точно идеята на темата, различна ли ще е от другата или я замества 
Но ще се впиша, не знам и аз вече колко опита имам, между 4 и 5 някъде.

Абе една и съЩа е темата ами аз съм полудяла и не се изразявам правилно. Мислех си 4е може да е по философски ориентирана, по психологи4ески
В тая връзка сега 4ета в За4атие за психологи4еските проблеми съпътстваЩи процедурите. Аз понякога като 4е ли се "самонаблудавам" отстрани. ВърШа вси4ко което съм го върШила някога, но по силат на инерцията, сякаШ някой друг го прави. А мозъка ми е на нилиони километри от мясото на тялото ми и се занимава напр. с проблема на изолацията, в която се поставих и  в търсене на варианти как да изляза от нея...и ред други такива, као 4е ли самонказвам  това моене некомуникиране с никого...

И аз мислех, че тази тема ще е по-различна от закованата....Май доста от нас тук имат нужда от философски разсъждения и анализи

Бамба,май темата си е същата, ама понеже се събрахме много повтарячки сред много новички,да не се стресират още с влизането идеята беше да си пишем тук колко е кошмарен поредния отрицателен тест и колко е гадно между два опита,пък там да си коментираме техническата част.
Гери, напълно ти подкрепям идеята-вече сме се научили какво ни предстои и как минава, въпросът е да се научим да стигнем до край без да се разпаднем.
И аз не таях огромни надежди при първия опит-знаех,че се случва,но прекалено рядко, за да се случи на мен...освен едни 700 евра,които спечелих в казино лятото,и то,след като една женичка, която ми гледа на кафе, ми каза 3 числа, на които се скъсах да залагам, и ,съответно да печеля,друг такъв късмет не помня да ме е връхлитал  . До някое време знаех,че сме успели -хиперстимулацията ми стана кошмарна-огромен корем,задух, сърцебиене,болки,а в добавка и убийствен глад за кисело-де що имаше саламура от туршия,краставички, оцет-аз бях изпила всичко. Първата нощ даже вадих буркана с остатъците от една туршия от кофата за боклук, измих си го и го довърших  Е,два дни преди теста, изпишках цялата течност от корема,влезнах си в дрехите и всичко спря така внезапно,както се беше появило....някак си бях подготвена за отрицателния тест/наистина е имало имплантация на пети ден с теста-9000 естрадиол и ЧХГ-7/ Но при сегашния опит бях напълно убедена,че ще стане,изобщо не се е прокрадвала и доза съмнение,че няма да успеем- имам завишени НК клетки,направихме вливане, ТСХ-над 2, пия хапчета,смъкнах го....един ембрион тръгна добре веднага, другия го настигна-нямаше причина за провал А най-хубавото беше,че на трети ден след трансфера идиотските признаци от миналия път ме връхлетяха отново-освен начална хирестимулация при 7 фоликула, закусвах, обядвах и вечерях с купичка балсамов оцет със сол и зехтин  Не се сдържах и си проверих стойността на ЧХГ на пети ден, въпреки че знам,че не е показател. но,определено,много се надъхах, това е и причината след двудневно чакане на резултата, при 2.5 от 7.40 да се срина тотално.Не можах да спра да плача цяла вечер и цяла нощ. На сутринта в лицето бях неузнаваема. Милото плачеше с мен, но не заради неуспеха,който според него е очакван и трябва да сме готови,че няма да е лесно, а защото "съм му късала сърцето да ме гледа такава и да не може да ми помогне с нищо.Ако продължавам така,спираме всичко преди да полудея". Това преобърна всичко-от вторник съм нов човек-животът не е само бебеправене и не можем  да спрем да живеем, само защото се движим от опит към опит-никой няма да ни върне тези месеци или години,в които ни се случват и други хубави неща,които не трябва да пропускаме. Спрях да си задавам въпроса "защо" и "кога"-когато,тогава. Явно, Господ има други планове и ще се наложи да се съобразим с тях.

Това звучи много депресиращо 

Добре, сменя ме го  ....как да си помогнем да продължим,за да не се разкъсваме като Гери,която сега като чета, няма нищо общо с Гери,на която попадах преди доста време,когато влизах само да "шпионирам"

geripetrowa виждам колко много си приличаме с теб .И на мен ми минаВАТ ПОДОБНИ МИСЛИ ПРЕЗ ГЛАВАТА  за това и дори по назад бях споменала че мисля да продължа с инсеминации и да оставя нашите 3 замразени ембриончета да почакат защото дватА НЕУСПЕШНИ ОПИТА МЕ НАВЯХА НА МИСЪЛТА ЧЕ ако е щяло да се стига до бременност то трябваше вече да се е получило.Но знам че не съм права и ще си ги използваме и този път и ще направя всичко по силите ми този път да стане   не си мисли че няма да имаш бебче имам познати които са си осиновили деца от домовете за сераци и след това си раждат и свои собствени . Трябва да си избием по някакъв начин лошите мисли от главата.Между другото преди няколко месеца бях посетила един дом за сираци до 3 год. възраст не мога да ви кажа колко  ангелчета имаше там дето ми трогнаха сърцето дори едно се залепи за мъжа ми и искаше да го вземе   .Хора от доста време съм с вас и знам  че вяка една от нас ще успее , и скоро ще препълним родилните домове , ще им създадем повечко работа на хората  както сега препълваме клиниките за ин витро  .