ИН-ВИТРО/ИКСИ-ПОПРАВИТЕЛЕН

Аааа ,Хрис, да се разберем, по въпроса за Шизофренията ми. Тя винаги ме е съпътствала, просто на мен ми коства адски усилия да се разкрия. МислиШ ли 4е зад вси4ките ми идиотски изказвания не се крие опит да преглътна гор4илката. И обратнотот, ако беШе само тя дали бих се захванал да си правя основен ремонт , дали бих правила планове за излетите които ми прдстоята когато мама дойде на гости през април. просто двата свята са неразривно свързани. Трябва да си пълен кретен за да не ти пука изобЩо и да не преразгледаШ собственото си Аз след виско което ти се слу4ва.  Или пък да си тотално слаб псхихи4ески, да се вмъкнеШ  в дълбока депресия, до такава степен 4е да не можеШ да станеШ от леглото и а оставиШ живота да профу4и покрай теб като високоскоростен вак. Просто ми се искаШе да си имаме местнце , където не да иплз4м просто болката си ,а да я "разШифроваме"
МАй съм за психоанализа .....

Ама съм си аз  ,а ко не бях, бих си сменила онова дето пиШЕ "ЛУД за връзване"

аз пък момичета, след първия път бях 100 процента сигурна, че сме успели... Имах всички признаци и т.н. знаете как е    След отрицателния резултат света ми се срина, не знаех какво става около мен, непрекъснато плачех, мъжът ми реагира също като твоя hristina21, каза че ако ще продължавам така, няма да правим повече опити ,защото ще се побъркам.... Е това ми подейства много отрезвяващо, осъзнах че не става дума само за мен и че живота продължава... След ЗЕТ пък обратно - бях сигурна че нищо не се е случило, затова и приех сравнително леко отр. резултат  След второто ИКСИ нямах никакви очаквания и нагласи, знам че рано или късно ще забременея просто трябва да си изчакам статистическата честота с която това ще се случи    и така, опитвам се да не мисля, занимавам се с разни интересни неща

Здравейте отново и от мен момичета,  и аз съм от повтарящите, или по -скоро от потретящите вече   Два неуспешни опита, следващия месец се готвя за третия УСПЕШЕН, ще го вземем изпита този път, писна ми да ме късат, този път няма да се давам    
Ще кажа и две думи за  предните ''ликвидации" - първия път бях много уплашена, незнаех къде съм, беше ме страх от инжекциите, от пункцията, от трансфера, от всичко, и все пак бях съвсем сигурна, че ще стане Виках си, няма начин да не се получи, всичко ни е наред, просто няма причина да не стане, щом при толкова други двойки става, как  няма да се получи и при нас, приемах го като успех на 100%, и така до деня на теста, когато се сринах като видях резултат 0.5, цял ден и цяла нощ плаках, не можех дори да говоря, гласа ми се беше изгубил, беше ад, незнаех как ще продължа, как ще се изправя, какво ще правя по-нататък Мъжа ми ме гледаше с очи пълни със сълзи и се опитваше да не заплаче, първите часове се опитваше да ме успокои, след това само мълчеше и ме прегръщаше, и така до следващия ден Тогава отново се изправих, отново мислене, четене, изследвания, после лапароскопия - ако има нещо пропуснато - и там всичко е наред Нови надежди, всичко ще се получи нормално, 6 месеца се опитваме да живеем и да се радваме на живота, да "не го мислим" и да се забавляваме, но без да го мислим, внимаваме да не пропускаме фертилните дни Последва втори опит, този път уверена, без страх, пак сигурна - ТОВА Е ОПИТА, всичко ми минава като сън, дори ми харесва, знам какво ме чака, няма нищо страшно, усмихвам се и се забавявам през цялото време.....до деня след пункцията, пак са се оплодили не много, още тогава се прокрадна онова гадно чувство, разплаках се за пръв път. После отново надежда, нищо не е приключило, трансфера минава супер, започва чакането...
С момичето, с което бяхме на трансфер решаваме да правим кръвни на 10ти ден, отново отрицателен, този път рев само за няколко часа, после се утешавахме взаимно със същото момиче, при което също не се получи, към края на деня намирахме сили дори да се шегуваме с плановете, които сме имали  
След втория опит и аз като Хриси реших, че е време да спра да си задавам въпроси и да живея само за това, всъщност скоро си говорихме със съпруга ми, че покрай този проблем сме спрели да живеем, оставяме живота да минава покрай нас, нищо не ни радва истински, не ни се излиза, не ни се работи, не ни се празнува, искаме все да сме двамата,  да се радваме на любовта си , за да не пропускаме тези моменти поне, всичко съобразяваме с това кога ще се правят изследвания, кога ще се пият хапчета  
Обръщам се назад и  усещам, че нямам спомени от последните години, само снимки от вифеозони и листи с изследвания, имам чувството, че сме изтървали тези последни години, но също знам, че и сме научили много от тях, но вече знам, научила съм и съм подготвена за следващия "изпит", този път ще го взема без поправка
Стана малко дълго и объркано, за което се извинявам, дано имате нерви да го прочетете  

АААА,Гери, на това с шизофренията няма да се вържа  -тя и депресивните състояния се срещат основно сред хората,които живеят в страни с оскъдна слънчева светлина-пък при теб-светлина и топлина-дал Господ  -така че,не е това-все пак си човек и е нормално, да не сме нахилени и радостни от живота по 24 часа  Пък, основният ремонт е много хубаво нещо Коренна промяна,без психически сътресения за теб.....моят не мога да го накарам-свършихме преди две години-чуе ли майстор, е готов да извади пушката 
И понеже вече не знам какво да променя, първото,което ми хрумна беше,че трябва вече да се оженим,макар че и двамата,след 17 годишна връзка,бяхме стигнали до извода,че  е глупаво тепърва да сме "младоженци". Като премислих реално, познавам много неженени двойки с едно,две,дори и три деца-явно, не е това  . От 6 месеца съм хвърлила око на една икона на Богородица,рисувана от дядо му,която виси вкъщи и вече съм напълно сигурна,че Тя е причината,понеже не сме кръстени. ....ама не ми дава да я пипна   - била му спомен  ....вглеждам се и в една подкова,която си намерхме и довлякохме и това съвпада с времето,от когато правим опити  -може конят да е бил карък...нея по-лесно мога да укрия,че не й обръща внимание,само на мен ми е трън в очите и все натам гледам.
Но,като чета тук,нещата не изглеждат толкова зле, с каквото впечатление бях останала. Понеже отдавна  са ми познати никовете,се бях заблудила,че повечето момичета са на 6-7 опит, а то,основната група сме на трети и мънички изключения-едни,два напред.И ориентирано към данните от статистиката,сме си направо на финала 

Ех, вие поне сте си поплакали след като си видите ЧХГто, а аз нали бях на работа като се чудех над резултатите, а след това нон-стоп в присъствието на много хора, така и не ми се удаде възможност да си го изплача...

Sharky43 ,ти какво правиш насам    Още ти е  рано да плачеш  и в другата тема писах,че док миналия месец е изродила едно момиче с 0.00 на десети ден...ако на повечето не ни се случват чудеса,каква е гаранцията,че и при теб трябва да е така 

Хъ, Шарки спко.
След първия неуспех и аз не плаках. Пълна кЪЩа с хора,  аз настроена психи4ески. Е отупснах еди ндва хлипа ама това беШе

Еле ме гледай сефа, не плаках.. Ревах катао магаре и виех....

О

уф, и аз така сега-какво виене  и давене му ударих-не можех да си поема дъх -аз се ужасих от себе си-как ли е било от страни

Ей,ей като сте се разприказвали да реване,нека и аз да споделя.
Първият път даже не дочаках денят за теста прокървих още на 10 ден,и хоп на тест, които беше 0.00 Разстроих се много,в същото време приятелка с която правихме инвитро,тя беше 1 седмица преди мен и резултата и беше положителен,ми звъна плачейки че е прокървила и е в болницата.Ей Богу корема ми се сви, ревах като магаре и се молих всичко да е наред при нея.
Втория път,бях на 100% сигурна че ще успея да ама не било писано пак 0.00 нямах сълзи вече, сигурно за 22 години ги пях изплакала.
Сега не знам как ще се чувствам ако пак видя 0.00 Ще се заредя с нови надежди че следващия път ще успея.

Хайде, и аз при вас в отбора на повтарачките, с един неуспешен лятото... И аз бях сигурна, че това е опита с главно О, защото ми беше много трудно да приема, че нещата няма да се случат по спонтанния начин, при който всичко става лесно, чудесно и по най-правилния начин, Природата сам избира кое как, подходящите гени... Непогрешимата природа срещу човешкия ум. Та както се борих дълго с това, и си викам ето примирих се това да е начина, н епредполагах, че егото ми има още нужда да се понамали, мислех , че това е, което е.. Но, уви, не стана, и аз така ревах, тръшках се, сега пак чакаме фонда. Чакането много трудна работа, бе хора, как се справяте? Мисля, че не трябва да се сравняваме с останалите, всеки си има неговите проблеми, неговите болки, а  нашата е, за да ни помогне да бъдем по-добри майки след това, така че напред

yummy ,добре че имаме алтернатива, иначе не знам как щях да се справя с чакането  Предполагам,че е влудяващо, но пък от друга страна, със сигурност здравословно почиваш, а не форсираш нещата,когато разчиташ само на това.  Решихме,че правим само един опит и си чакаме Фонда, да, ама не можахме и двамата.Уговорката беше-правим втори и вече чакаме....но, по всичко изглежда,че няма да стигнем до Фонда,щом третия ще ни е последен 

Мда, ама при нас нещата са, че щом фонда ни дава възможност, няма смисъл да взимаме заем. Пък  и правихме операция от варикоцеле, защото ДНК фрагментацията нни е толкова зле, че чак д-р персенска ни посъветва да изчакаме поне 3 месеца с пиене на витамини. Ами чакам да ти кажа от 3 август, отделно то това не ходя на работа, щото не искам да се стресирам с простотии - имам един спонтанен аборт резултат на криворазбрано чувство за отговорност. Пък да ти кажа не ми е много пълноценна почивката, точно заради това спонтанно забременяване, което се случи с такава спермограма, каквато е и сега. Лудница, хахаха..

Ей, много ясно се изразявам, язък ми за дипломата за филолог, но непрактикуващ, както стана ясно...

Така като гледам, май не ти остава много да чакаш-едва ли ще е по-късно от другия месец....аз съм от 30 август и го смятах края на март-април за нас.
 Пък след като си минала през аборт,значи се е получило,дори и с такава спермограма-остава да се задържи  И ние сме се заредили с витамини,въпреки,че вече е ясно,че спермитата му се справят отлично-по 5-6 се редят на опашка да влезнат,ама като ги набедиха,сега не им дава да си поемат глътка въздух 

Хрис, моя майстор си е за ли4на употреба. Даже и ноЩем го употребявам
М.. му цялата съм в боя, ама е за добро. Труда действал благотворно на психиката.
yummy  и аз съм такъв филолог. и аз се изразявам така, 4е само аз мога да си се разбера.така 4е не си сама.